Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Нова
Загора, 27.10.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
Съдебни заседатели: Членове:
при
секретаря: В.К.
и
в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ Гр. дело № 609 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 149 от СК и
чл. 143 от СК.
Ищците твърдят в исковата си молба, че първият от тях
с ответницата били родители на З. А. Р., родена на *** г. и Л. А. Р., роден на ***
г.
Четиримата живеели в едно домакинство до началото на
2013 г., когато ответницата напуснала семейството и оставила децата на грижите
на баща им. От този момент нататък грижите и издръжката на двете деца поел
изцяло баща им, подпомаган от своите родители. Ответницата не поддържала връзка
с никой от семейството и не давала издръжка на децата.
Детето З. било на 17 години, а Л. на 12 години и
разходите им за живот били значителни. Ищецът бил трайно безработен и нямал
никакви доходи. Страдал от заболяване – „смущение в сърдечната проводимост,
което не му позволявало да се натоварва физически и въпреки, че бил регистриран
в Бюрото по труда, като активно търсещ работа, много рядко се намирала подходяща
такава.Семейството не получавало и социални помощи.
Ответницата от няколко години работела сезонно в
чужбина и имала добри доходи, но доброволно не желаела да участва в издръжката
на децата си.
Възможностите на ищеца да осигури издръжка на децата
си, извън полаганите, непосредствени грижи за тях били крайно ограничени и
недостатъчни да им осигури нормален живот. Той разчитал на финансовата помощ на
своите родители, без които не можел да заплаща месечните консумативни разходи
за домакинството и да покрива ежедневните разходи на децата си.
Поради горното ищците молят съда да постанови решение,
с което да се осъди ответницата да заплаща на малолетното си дете Л., чрез
неговия баща и законен представител ищеца А.Р. месечна издръжка в размер на 150
лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, както и за една
година назад, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска до
настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването й. Също да
се осъди ответницата да заплаща на
непълнолетното си дете З., действаща със съгласието на своя баща А.Р. месечна
издръжка в размер на 180 лева, считано от датата на подаване на настоящата
искова молба в съда, както и за една година назад, ведно със законната лихва за
забава на всяка просрочена вноска до настъпване на законни основания за
изменението или прекратяването й. Ищците молят да им се заплатят разноските по
делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата чрез
процесуалния си представител – адв. Ф. Г. изразява писмено становище по иска.
Заявява, че исковете били допустими, но неоснователни, поради липса на каквито
и да е средства от нейна страна и възможности за заплащане на исканите
издръжки, в това число и за минало време.
В с.з. ищците чрез адв. М.М. техен процесуален
представител заявяват, че поддържат претенциите си, считат исковете за
основателни и доказани и молят съда да ги уважи изцяло.
Ответницата или неин представител не се яви в с.з. и
не изразява становище.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Първият ищец и ответницата се явяват родители на
втората ищца З. , родена на *** г. и Л., роден на *** г. /у-ния за раждане,
издадени въз основа съставени актове за раждане, съответно № 478/16.12.1999 г.
и № 0054/07.03.2005 г., и двата издадени от Община Нова Загора/
Видно от удостоверение № 490/09.06.2017 г., издадено
от СУ „Иван Вазов“ гр. Нова Загора Л. е ученик в пети клас през учебната
2016/2017 г.
Ищецът А. Р.А. е безработен и търсещ работа, видно от
служебна бележка № 60-02-08-18049/09.06.2017 г. на Дирекция „БТ“ гр. Нова
Загора. А от служебна бележка № 60-02-08-26660/18.08.2017 г. на същата дирекция
се установява, че ответницата също е регистрирана, като безработна и търсеща
работа. Ответницата декларира в писмен
вид пред съда, че няма никакви трудови доходи.
От показанията на свид. Д. и свид. И.се установи, че ищецът
и ответницата живеели заедно, макар че нямали брак, до 2013 г. Преди около 4
години ответницата напуснала семейството и се установила да живее другаде. Свид. Д. даде показания, че
ответницата била за известно време в гр. Стара Загора след което не знае къде
живее. И двамата свидетели са категорични, че ответницата вече 4 години не се е
интересувала от децата, още по-малко да е изпращала пари за издръжката им. За
децата се грижат баща им и най-вече дядо им и баба им. Ищецът е със сърдечно
заболяване/има и медицински документи от преди повече от 10 години, които потвърждават
това/, което го затруднява да полага пълноценни грижи за децата.
От така приетото
за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявени са два иска. Първият е за заплащане на
издръжка за двете деца с начален момент, подаване на исковата молба в съда,
който иск е с правно основание чл. 143 от СК. Предявен е и втори иск с правно
основание чл. 149 от СК като се претендира издръжка за минало време/ 1 година
назад от датата на подаване на ИМ в съда/
От събраните доказателства се установи, че първия ищец
и ответницата са родители на втората ищца З. и детето Л.. Четиримата са живеели
заедно в едно домакинство, но през 2013 г. ответницата напуснала семейството и
се установила да живее в друго населено място. Съдът приема за установено от
гласните доказателства по делото, че от момента на настъпване на фактическата
раздяла до сега ответницата напълно се дезинтересирала от децата - не ги е виждала, не се е свързвала чрез
телефон или по друг начин, за да прояви интерес за децата.Още по – малко да
изпраща парични средства за тяхната издръжка през този период от 2013 г. до
настоящи момент. От това следва извода, че тя напълно се е дезинтересирала за
отглеждането и възпитанието на децата, както и от възможностите, които им се
предоставят те да израстват по най-благоприятния начин.
От друга страна следва да се приеме от събраните
писмени доказателства, че ответницата е трайно безработна, няма работа и
съответни никакви доходи. Следователно, нейните възможности да дава пари за
издръжката необходима за децата й са силно ограничени.
Съдът приема за установено и че възможностите на ищеца
да издържа децата също са ограничени с оглед липсата на доходи, както и
неговото здравословно състояние, което е влошено.
Липсата на доходи у родителите не са основание за
неплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, поради произтичащите от
закона задължения на родителите да осигуряват такава издръжка на своите деца до
навършване на пълнолетие. Възможностите на родителите кореспондират единствено
с размера на дължимата издръжка за всяко дете, което съдът следва да определи.
Относно размера на издръжката влияние оказват освен
възможностите на родителите, най-вече нуждите на децата. В случая, имайки
предвид, че минималния размер на издръжката за всяко дете съобразно чл. 142
ал.2 от СК е равна на 1 / 4 от размера на минималната работна заплата или 115
лева към настоящият момент, обстоятелството че детето З. е почти навършила пълнолетие,
а детето Л. е на около 12 години, но е ученик, съдът счита че нуждите на двете
деца са значителни. За тяхното правилно отглеждане и възпитание са необходими,
за да водят нормален живот, в добра битова среда са необходими по около 300
лева за всяко от децата. Затова съдът намира, че предявените искове са основателни,
включително и искът за минало време. От повече от 4 години ответницата не
изпълнява родителските си задължения спрямо децата си и през този период целия
обем от грижи е поел баща им. За това част
от тежестта за децата следва да поеме и ответницата. Следва да се осъди
да заплаща издръжка от 180 лева месечно за детето З. и 150 лева месечно за
детето Л. от момента на образуване на делото и една година назад.
С оглед уважаване на предявените искове изцяло и
искането за присъждане на разноски, както и обстоятелството, че ответницата с
поведението си е дала повод за завеждане на делото и на основание чл. 78 ал.1
от ГПК следва ответницата да заплати на ищците разноски в размер на 100 лева.
Ответницата следва да се осъди да заплати държавна
такса върху уважените искове в размер на 129,60 лева /18х180 лв/ и 216 лева/36х150/или
общо държавна такса от 345,60 лева.
Водим от горното съдът,
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА С.С.С.,
ЕГН **********,***, да заплаща на З.А.Р.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на баща си А.Р.А., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: ***, месечна
издръжка в размер на 180,00 /сто и
осемдесет/лева, считано от 14.06.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от 14.06.2017 г. до настъпване на законови основания
за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА С.С.С.,
ЕГН **********,***, да заплаща на А.Р.А.,
ЕГН ********** като бака и законен представител на малолетното дете Л.А.Р., ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес: ***,
месечна издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/лева,
считано от 14.06.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от 14.06.2017 г. до настъпване на законови основания
за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********, да заплати на А.Р.А., ЕГН **********, направените от него
разноски в настоящото производство в размер на 100,00 /сто/лева.
ОСЪЖДА
С.С.С., ЕГН **********, да заплати държавна такса в размер на 345,60/триста
четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/лева върху присъдената издръжка, в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Нова Загора.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред СлОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: