Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2020 година,
гр. Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
І-ви касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети юли през 2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова и прокурора Силвиян И., като разгледа докладваното
от съдия Чолакова КНАХД № 1442/2020 година по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Транс
логистик 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д.,
представлявано от управителя Н.И.К., депозирана чрез пълномощник – адв. Х.Х.,
срещу Решение №44/23.04.2020 г. по НАХД № 422/2019 г. на Районен съд - Девня, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0000561/23.10.2019 г. на
Началника на ОО”АА” -Варна, с което на касатора е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лева, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтПр.
С касационната жалба се релевират
основанията на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В
становище по касационна жалба, касаторът сочи, че в НП е налице несъответствие
между физическото описание на нарушението и посочената правна квалификация, тъй
като не е посочена конкретната наредба, която е нарушена. Счита, че не е
наложена изрично предвидената санкция в специалната норма на чл. 178в, ал.4 от ЗДвП, а неправилно е наложена санкция по общата норма на чл. 96г, ал.1, предл.
2 от ЗАВтПр. Имало неяснота по отношение на нарушения нормативен акт, поради
цитираните различни нормативни актове, препращащи норми към други закони и
наредба, която не е установено в НП. Моли за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което НП да се отмени. Претендира присъждане на
направените във въззивната и касационната инстанции разноски.
В съдебно заседание касаторът не се явява
и не се представлява.
Ответникът по касация – Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Варна, оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна. Счита, че нарушението, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател,
е доказано от обективна и субективна страна. Счита решението на въззивния съд
за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е
от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените
аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК,
приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
За да се произнесе по спора РС-Девня е установил
от фактическа страна, че на 12.10.2018г. в гр.Девня, превозвачът „Транс
логистик 1“ ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари № 10840,
не е изпълнил задължението си да не допуска до управление на МПС водача Стефан
Тодоров Василев, който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност след 08.01.2018г. видно от извършена справка в „Регистър на
психологическите изследвания”. Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за нарушение по 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтПр.,
за това, че е допуснал до управление на т.а марка «Скания» с рег.№ В**** ВР
водачът С.Т.В., без същият да е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност след 08.01.2018г.
Срещу дружеството бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, в който проверяващият инспектор описал
обстоятелствата на извършване на нарушението и посочил правната му
квалификация. Актът бил предявен и връчен на пълномощник на дружеството, който
го подписал без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН. На 23.10.2019 г., въз основа на съставения акт, АНО издал атакуваното пред
РС-Девня НП, като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, и на
основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтПр. наложил на дружеството имуществена
санкция в размер на 3000 лв.
За да потвърди НП, въззивният съд направил
извода, че в АУАН и НП нарушението е ясно и точно описано, правилно
квалифицирано; че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН; че НП е постановено от компетентен орган; че в АУАН и НП нарушението е
описано в достатъчна степен, за да може ясно да се разбере за какво нарушение
се ангажира отговорността на дружеството и да се организира защитата му.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият състав на касационната
инстанция намира, че сезираният с жалбата районен съд вярно е установил
фактическата обстановка, подробно и задълбочено е обсъдил събраните
доказателства и доводите на страните, с оглед на което е стигнал до обоснован и
в съответствие с материалния закон извод за законосъобразност на НП. Мотивите
на оспореното съдебно решение изцяло се споделят от настоящия касационен състав
и на основание чл.221, ал.2, изр.ІІ-ро от АПК не следва да ги излага повторно в
мотивите към настоящото решение.
Настоящият състав споделя извода на
въззивния съд, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ал.1 и
ал.2 от ЗАНН – в тях се съдържа подробно описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, както и обстоятелствата, при които е извършено. Изложените
в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в
заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се
пораждат съмнения и относно наличието на основните предпоставки в административнонаказателния
процес – нарушение и нарушител. Описаното нарушение както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на касатора. Посочени са всички
необходими обективни фактически елементи от състава на посоченото нарушение –
както като словесно/текстово описание, така и като цифрова квалификация. Въззивният
съд правилно е приел, че извършеното съставлява административно нарушение по
чл.96г, ал.1, пр. 2 от ЗАвтПр., която законова норма не е само санкционна, а
съдържа в себе си диспозиция. Фактите, описани в АУАН и НП, напълно
съответстват на юридическото обвинение. В чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтПр. е
уредено, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за психологическа годност. С Наредба №36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания се определят изискванията за психологическа годност
и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите
на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, арг. чл.1, ал.1, т.4. Според
чл.8, ал.2 от същата наредба, удостоверението за психологическа годност е
валидно за срок три години от датата на неговото издаване. В конкретния случай към
датата на нарушението-12.10.2018г., водачът Стефан Тодоров Василев не е
притежавал удостоверение за психологическа годност. Такова му е издадено едва на
16.08.2019 г., т.е. година и 7 мес. след изтичане на срока на предходното
удостоверение за психологическа годност, като през този период видно от
информацията от дигиталната карта на водача, същият е извършвал и други превози.
Настоящият състав, при служебната проверка
съгласно чл.218 ал.2 от АПК, установи, че оспореният съдебен акт е валиден,
постановен е в допустим процес и е съответен на материалния закон. Правилно
районният съд е приел, че административното наказание е справедливо, наложено е
в абсолютния законоустановен размер и при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН. Съдът е изложил самостоятелни мотиви относно степента
на обществена опасност на деянието, преценена като значителна, вследствие на
което е извел верния извод, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съвкупността си изложеното обуславя
извод, че оспореното решение на РС-Девня следва да се остави в сила, тъй като
не са налице сочените в жалбата касационни основания.
Воден от изложеното и на основание чл.221
ал.2 предл. първо от АПК, вр. чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН, Административният
съд, І – ви касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№44/23.04.2020 г. по НАХД № 422/2019 г. на Районен съд - Девня, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 23-0000561/23.10.2019 г. на Началника на
ОО”АА” -Варна, с което на „Транс логистик 1“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтПр.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.