РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Велико Търново, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любка Милкова
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело №
20214100100626 по описа за 2021 година
Първоначално обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.62 ал.4
СК за оспорване на бащинство и иск с правно основание чл.69 СК за установяване на
произход от бащата.
Непълнолетният ищец А. А. Т. лично и със съгласието на майка си М. К. Г., чрез
пълномощника си адв. Н. К. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че е роден на ........г. – преди
да изтекат 300 дни от прекратяване на брака, сключен на 14.06.1987г. между неговата майка
М. К. Г. и първия ответник А. Т. Г., прекратен с развод по силата на влязло в сила съдебно
решение №163/10.03.2004г. по гр.д.№58/2004г. по описа на ГОРС, поради което и по силата
на чл.32 ал.1 СК от 1985г. /отм./, респ. чл.61 ал.1 от действащият СК, като негов баща в
съставения му акт за раждане е вписан съпругът на майката А. Т. Г.. Сочи, че много преди
прекратяване на брака им с развод, майка му и ответника А. Т. Г. са преустановили
фактическото си съжителство и между тях не е имало никакви отношения, още по - малко
интимни такива, като след фактическата раздяла помежду им, М.Г. е установила отношения
с втория ответник в процеса – М. Д. Г., чиято връзка продължава и до днес, като
непълнолетния ищец е роден от връзката на М.Г. и ответника М. Д. Г., и именно последният
е негов биологичен баща, само който ищецът познава и възприема като свой баща, като
връзката между тях е емоционална, близка, трайна, съвместна и напълно съответства на
биологичната им такава – типичната между баща и син. Твърди, че и към настоящият
момент биологичният баща живее със своето дете и с майката и полага грижи за ищеца
Ангел от неговото раждане до момента. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което
1
да приеме за установено по отношение на първия ответник АСП. Т. Г., че не е биологичен
баща на детето А. А. Т., както и да приеме за установено спрямо втория ответник М. Д. Г.,
че е биологичен баща на непълнолетното дете А. А. Т.. Моли, да бъде определено по реда
на чл.16 ал.2 вр. чл.13 и чл.14 ЗГР ищецът да носи името: А. М. Г..
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника по
иска за оспорване на бащинство по чл.62 ал.4 СК – А. Т. Г., чрез пълномощника му адв. Т.
от САК, с който заема становище за процесуална допустимост и основателност на
предявеният срещу него иск, който моли да бъде уважен. Признава фактите, че не е
биологичен баща на непълнолетния ищец А. А. Т., както и че негов биологичен баща е
вторият ответник в процеса – М. Д. Г..
В срока по чл.131 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника по иска
по чл.69 СК за установяване на произход от бащата – М. Д. Г., чрез пълномощника му адв.К.
от ВТАК, с който заема становище за процесуална допустимост и основателност на
предявеният срещу него иск, който моли да бъде уважен. Признава фактите, че А. Т. Г. не е
биологичен баща на непълнолетния ищец А. А. Т., както и че самият той е биологичен баща
на ищеца.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ по предявените иск
по чл.62 ал.4 СК и иск по чл.69 СК от майката М. К. Г., чрез пълномощника й адв. К. от
ВТАК, с който заема становище за процесуална допустимост и основателност на
предявените искове, които моли да бъдат уважени. Признава фактите, че ответника А. Т. Г.
не е биологичен баща на непълнолетния ищец и неин син А. А. Т., както и че ответника М.
Д. Г. е биологичен баща на сина й, от когото той произхожда.
В СЗ непълнолетният ищец А. А. Т. лично и със съгласието на майка си М. К. Г., не
се явяват, представлява се от пълномощника си адв.К. от ВТАК, поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени, както и да му бъде определено да носи името – А. М. Г..
Доколкото майката и биологичният баща на детето М. Д. Г. живеят заедно, моли да не се
определят мерки по чл.70 СК.
В СЗ първият ответник А. Т. Г., чрез пълномощника си адв.Т. – САК, моли
предявеният срещу него иск по чл.62 ал.4 СК за оспорване на бащинство да бъде уважен
като основателен и доказан.
В СЗ вторият ответник М. Д. Г., чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК, моли
предявеният срещу него иск по чл.69 СК за установяване на произход от бащата да бъде
уважен като основателен и доказан.
В СЗ третият ответник М. К. Г., чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК, моли
предявените иск по чл.62 ал.4 и иск по чл.69 СК да бъдат уважени като основателни и
доказани.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235
ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
2
Видно от удостоверение за раждане от ........ г., изд. от Община Г. О., непълнолетният
А. А. Т. /ищец по делото/ е роден на ...........г., от майка М. К. Г. и баща А. Т. Г., като му е
съставен акт за раждане № ...../..... г.
Сключеният на 14.06.1987г. граждански брак между М. К. Г. и А. Т. Г. е прекратен с
развод с влязло в законна сила на 30.03.2004г. съдебно решение №163/10.03.2004г.,
постановено по гр.д.№58/2004г. по описа на РС – Г. О..
Безспорни между страните по делото са твърдяните в ИМ факти, а именно че
непълнолетният ищец е роден на 30.07.2004г. преди да са изтекли 300 дни от прекратяване
на брака, сключен между майка му М. К. Г. и ответника А. Т. Г., прекратен с развод с влязло
в законна сила на 30.03.2004г. съдебно решение по гр.д.№58/2004г. по описа на ГОРС, че
продължителен период от време преди прекратяване на брака с развод, АСП. Т. Г. и М. КР.
Г. са били фактически разделени, напълно са били преустановили съвместното си
съжителство и между тях не е имало никакви отношения, още по - малко интимни такива,
които да доведат до раждане на дете. Безспорен между страните по делото е и факта, че след
фактическата си раздяла с А.Г., М.Г. е установила връзка с втория ответник – М. Д. Г., която
продължава и до днес, от която връзка е роден непълнолетния ищец, като негов биологичен
баща е М. Д. Г..
По делото е изискано изготвянето на социален доклад за положението на детето от Д
„СП“ С., видно от който никой не живее на адресите по ИМ на ответниците в с.Ц. и., като
всички страни по делото са в чужбина. Видно от удостоверение за посещаване на училище,
изд. от Училище „В. М.“ , Ф. М., ищецът А.Т., живущ във Ф. М. – Г., посещава училището
от 01.08.2021г. /10 дни преди подаване на ИМ в съда, подадена на 11.08.2021г./ до вероятно
31.07.2022г.
По делото по почин на ищеца са събрани гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел – С. П., живуща в с.Ц. и., общ.С., познаваща всички страни по делото. Св.П.
установява, че й е известно, че М.Г. има родени три деца – момче и момиче с биологичен
баща А., който й бил съпруг, след което е родила А. /ищеца/, който сега трябва да навърши
18г. възраст и е всеизвестно и цялото село знае, че баща на А. е М. Д. Г. и детето видимо
прилича на него. Св.П. сочи, че М.Г. живее с М. Д. Г. от около двадесет и повече години,
заедно отглеждат А., че е разговаряла с детето и то знае като свой баща М.. Св.П.
установява, че М. и бившият й съпруг били на нож много преди развода, че преди 22г.
някъде, много преди да се роди А., М. престанала да контактува с бившия си мъж и живеела
с биологичния баща на А. в неговата къща. Св.П. сочи „те са неграмотни и тя онемя, когато
записаха А. служебно на името на бившия й мъж.“. От показанията на св.П. се установява,
че понастоящем А. живее в чужбина с майка си М. и с биологичния си баща М., който в
момента е болен на хемодиализа, че се чува с тях почти всяка вечер, т.к. съжителят й е кмет
и го занимават с всякакви работи, че поне две – три години преди развода М. не живеела с
бившия си съпруг, а само с М. Д. Г., че е чувала М. да казва, че той е баща на А., „детето
направо му е одрало кожата“.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените от непълнолетния седемнадесет годишен ищец лично и със съгласието
на майка му, чрез пълномощника му, в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване иск по чл.62 ал.4 СК за оспорване на бащинство и иск по чл.69 СК за
установяване на произход от бащата са процесуално допустими. Съгласно разпоредбата на
чл.62 ал.4 СК /Изм. –ДВ, бр.103/04.12.2020г./, в сила към датата на предявяване на ИМ
/11.08.2021г./, детето може да оспори бащинството от навършването на четиринадесет
годишна възраст до една година от навършване на пълнолетие. Искът по чл.62 ал.4 СК за
оспорване на бащинство в случая е предявен от активно процесуално легитимирана страна –
непълнолетно седемнадесет годишно дете лично и със съгласието на майката в рамките на
преклузивният за това срок, поради което е процесуално допустим. Съгласно чл.71 СК, иск
за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши,
докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с
предположението по чл.61 СК или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.
Правната възможност детето да оспори произхода от бащата до навършване на пълнолетие,
дава основание да бъде разгледан по същество и предявеният иск по чл.69 СК за
установяване на произход от бащата и обуславя процесуалната му допустимост, като
предявен и от детето като активно процесуално легитимирана страна.
По иска по чл.62 ал.4 СК за оспорване на бащинство:
На основание чл.62 ал.4 СК /Изм. – ДВ, бр.103/04.12.2020г./, детето може да оспори
бащинството от навършването на четиринадесет годишна възраст до една година от
навършване на пълнолетие. Непълнолетният А. А. Т. е роден на .........г., т.е. при действието
на СК от 1985г. /отм./, според разпоредбата на чл.32 ал.1 от който /отм./, съпругът на
майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на
триста дни от неговото прекратяване, аналогична на която е разпоредбата на чл.61 ал.1 от
действащия СК, в сила от 01.10.2009г.
В процесният случай с предявения от непълнолетното седемнадесет годишно дете
иск по чл.62 ал.4 от СК, ищецът цели да обори презумпцията за бащинство, установена в
разпоредбата на чл.32 ал.1 от СК от 1985г. /отм./, аналогична на която е чл.61 ал.1 пр.2 от
СК. Непълнолетното дете А. А. Т. е роден на .......г. , т.е. преди изтичането на триста дни от
прекратяване на гражданският брак между майка му и А. Т. Г., прекратен с развод с влязло в
законна сила на 30.03.2004г. съдебно решение по гр.д.№58/2004г. по описа на ГОРС, поради
което и по силата на установената в чл.32 ал.1 СК от 1985г. /отм./, съответно в чл.61 ал.1
пр.2 от СК презумпция за бащинство, като негов баща в акта му за раждане е вписан вече
бившият съпруг на майката, а именно първият ответник А. Т. Г..
Уважаването на предявеният иск с правно основание чл.62 ал.4 от СК за оспорване
на бащинство предполага установяване в процеса, че детето не е могло да бъде заченато от
вписания като негов баща в съставения му акт за раждане. Съгласно Постановление
№5/21.02.1979г., Пленум на ВС, главен предмет на доказване при настоящия иск за
4
оспорване на бащинство по чл.62 ал.4 СК е невъзможността майката да е заченала от своя
съпруг. Под „невъзможност“ по смисъла на чл.62 ал.2 СК се разбира съвкупност от
обстоятелства, при наличието на които е изключена всяка възможност за физически контакт
между майката и съпруга по време на зачеването, или е доказано чрез съдебно – медицинска
експертиза, че съпругът се изключва като баща.
Установената от разпоредбата на чл.32 ал.1 от СК от 1985г. /отм./, съответно в чл.61
ал.1 пр.2 от действащия СК от 2009г. презумпция за бащинство, според която съпругът на
майката се смята за баща на детето, родено преди изтичането на триста дни от неговото
прекратяване, приложена в конкретния случай, е успешно оборена от ищеца по предявеният
иск за оспорване на бащинство в настоящият процес.
Между страните по делото не е налице спор, че продължителен период от време
преди прекратяване на гражданският им брак с развод, А. Т. Г. и М. К. Г. са били
фактически разделени, напълно са били преустановили съвместното си съжителство и
между тях не е имало никакви отношения, още по – малко интимни такива, които да
резултират раждането на дете. В подкрепа на обясненията на страните са и събраните по
делото гласни доказателства чрез показанията на свидетеля П., според които много преди да
се роди А. /ищеца/, майката престанала да контактува с бившия си съпруг и първи ответник
в процеса и заживяла с втория ответник М. Д. Г. в неговата къща, като свидетелят е
категорична, че поне две – три години преди прекратяване на гражданският й брак с първия
ответник с развод, майката не е живяла с бившия си съпруг А. Т. Г., а само с М. Д. Г., с
когото живее и понастоящем и заедно отглеждат непълнолетния А. Липсата на всякакво
физическо общуване, в т.ч. и интимно, между майката и бившият й съпруг А. Т. Г. през
вероятния период на зачеване на детето А. А. Т. обуславя извод за обективна невъзможност
майката да е заченала от своя съпруг, т.е. непълнолетният ищец А. А. Т. не е могъл
обективно да бъде заченат от съпруга на майката и ответник в процеса А. Т. Г.,
следователно първият ответник АСП. Т. Г. не е биологичен баща на непълнолетния А. А. Т.,
предвид което предявеният иск с правно основание чл.62 ал.4 от СК за оспорване на
бащинство се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде прието за
установено, че А. Т. Г. не е биологичен баща на А. А. Т.. Съвкупността от горепосочените
установени по делото фактически обстоятелства, при наличието на които е изключена всяка
възможност за физически контакт между майката и съпруга по време на зачеването,
обосновава извод, че непълнолетният ищец не е могъл обективно да бъде заченат от съпруга
на майката и ответник в процеса А. Т. Г., следователно последният не е негов биологичен
баща, с което предявеният иск по чл.62 ал.4 СК за оспорване на бащинство следва да бъде
уважен като основателен и доказан.
На основание чл.71 СК, иск за установяване на произход не може да се предяви,
докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, като
двата иска могат да бъдат съединени.
С уважаването на предявеният иск за оспорване на бащинство по чл.62 ал.4 СК, се
сбъдва вътрешно – процесуалното условие за разглеждане на предявеният от детето иск с
5
правно основание чл.69 СК за установяване на произход от бащата.
Уважаването на иска по чл.69 от СК предполага установяване в процеса, че
непълнолетният А. А. Т. е заченат от М. Д. Г..
Безспорно по делото от съвпадащите обяснения на страните и кореспондиращите им
гласни доказателства се установи, че фактическата раздяла между майката и бившият й
съпруг А. Т. Г. датира поне две – три години преди прекратяване на гражданският им брак с
развод, от когато е установено и фактическото й съжителство с втория ответник в процеса
М. Д. Г., което продължава и до днес и от което е роден непълнолетният ищец. Разпитаният
свидетел П. е категорична, че цялото село – с.Ц. и. знае, че баща на А. А. Т. е М. Д. Г.,
детето знае последния за свой биологичен баща и „направо му е одрало кожата“, като и М.
Д. Г. се самоопределя като биологичен баща на непълнолетния ищец. С оглед установеното
в процеса, че непълнолетният ищец произхожда от бащата и втори ответник М. Д. Г.,
предявеният срещу него иск по чл.69 СК се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен, като се приеме за установено, че непълнолетният А. А. Т. е заченат от М. Д. Г. и
същият е негов биологичен баща.
С оглед уваженият иск по чл.69 от СК, на основание чл.16 ал.2 от ЗГР, съдът следва
да определи бащиното и фамилното име на непълнолетния А. А. Т. по реда на ЗГР, като,
съобразно чл.13 от ЗГР, постанови занапред А. да носи бащино име „М.“, образувано от
собственото име на бащата с наставка – ов и окончание, съобразно пола на детето, и
съобразно чл.14 ал.1 от ЗГР, да носи фамилно име „Г.“, което е фамилното име на бащата с
наставка – ов и окончание, съобразно пола на детето.
На основание чл.74 ал.2 и чл.75 ал.1 от ЗГР, след влизане в законна сила на съдебното
решение, заверен препис от него следва да се изпрати на Община Г. О. за отбелязване на
постановените промени в произхода от бащата, бащиното и фамилно име в съставения на А.
А.. Акт за раждане №0368/03.08.2004г.
Независимо от уважаването на иска по чл.69 СК, в процесният случай съдът не
постановява мерки по чл.70 СК, доколкото родителите на непълнолетното дете живеят
съвместно в чужбина и заедно полагат за детето грижите по отглеждане и осигуряване на
необходимите му средства за издръжка.
Страните не претендират съдебни разноски по делото, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Мотивиран от горното, В.окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от непълнолетния А. А. Т. , с ЕГН
**********, лично и със съгласието на майка му М. К. Г., с ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв.Н. К. от ВТАК, иск с правно основание чл.62 ал.4 СК за оспорване на
бащинство, че А. Т. Г., с ЕГН **********, от с.Ц. и. ул.“Д. с“ №...., НЕ Е БИОЛОГИЧЕН
6
БАЩА на А. А. Т., с ЕГН **********, роден ........... от майка М. К. Г., с ЕГН **********, за
което е съставен Акт за раждане №0368/03.08.2004г. от Община Г. О.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от непълнолетния А. А. Т., с ЕГН
**********, лично и със съгласието на майка му М. К. Г., с ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв.Н. К. от ВТАК, иск с правно основание чл.69 СК, че М. Д. Г., с ЕГН
**********, от с.Ц. и., ул.“С. Й. С.“ № ......., е биологичен баща на А. А. Т. , с ЕГН
**********, роден на ..........г., от майка М. К. Г., с ЕГН **********, за което е съставен Акт
за раждане №0368/03.08.2004г. от Община Г. О.
ОПРЕДЕЛЯ занапред А. А. Т. , с ЕГН **********, да носи бащино име „М.“ и
фамилно име „Г.“, като носи името А. М. Г..
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от
връчването му пред Апелативен съд – В. Т..
След влизане в законна сила на съдебното решение, заверен препис от него да се
изпрати на Община Г. О. за отбелязване на постановените промени в произхода от бащата,
бащиното и фамилно име в съставения на А. А. Т., с ЕГН **********, Акт за раждане
№0368/03.08.2004г.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
7