РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и девети състав
На
единадесети март Година две хиляди и двадесет и първа
В публично заседание
в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД №4163 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „БТК” ЕАДД против
Наказателно Постановление № В-0046986/02.12.2019г.
на Директора на регионална дирекция за областите
Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което
на „БТК” ЕАД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 1500 лева,
на основание чл. 222А от Закона за защита на
потребителите.
Жалбоподателят
оспорва констатациите в акта, твърди че не е извършено
нарушението, описано в постановлението, както и че същото е постановено при
процесуални нарушения. Моли то да бъде
отменено.
В
съдебно заседание редовно призован, не се
явява, не се
представлява от процесуален представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не явява упълномощен процесуален
представител, но се изпраща писмено становище.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Била
направена проверка на 19.08.209г., в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик"
№ 18, в обект- магазин. Проверката била във връзка с потребителска жалба с вх.
№В-03-1122/14.06.2019г. и входирани към нея като нови обстоятелства
В-03-1122/14.08.2019г., подадена от Росен Маринов Георгиев, относно дефектирало
устройство- Notebook HP 250 G6 W10, със сериен номер CND7375KJL, закупено на
16.01.2018г. с разписан приемно- предавателен протокол №**********. Съгласно
текста на жалбата потребителят е предявил рекламация, относно възникнал дефект
на гореописаното устройство два дни след покупката, а именно на 18.01.2018г. В
жалбата си Георгиев заявява, че лаптопа забива, появяват се черни и сини
екрани, което е причина след първата рекламация да предяви поредни още 3 (три)
рекламации за лаптопа.
Извършена е проверка и на 20.0б.2019г., като на търговеца е
дадено нареждане да представи документи относими за жалбата на потребителя. На
насрочената дата търговецът или негов представител не се яви. На 17.07.2019г.
търговецът представи сервизни карти за предявени рекламации от потребителя и
заяви, че г- н Георгиев има три предявени рекламации за устройството. На
30.07.2019г. с ППД №К- 0119637 търговецът представи разпечатка от регистър за
предявени рекламации за устройство Notebook HP 250 G6 W10, със сериен номер
CND7375KJL. На е- mail Георгиев уведомил КЗП, че за горецитираното устройство е
предявил поредна рекламация, като това обстоятелство е заведено под
№В-03-1122/09.08.2019г.
От потребителя
са изискани документи относно заявеното обстоятелство и на 14.08.2019г.
Георгиев входирал в КЗП- Варна под вх. №В-03-1122, сервизна карта за предявена
рекламация на 08.08.2019г. и копие от направено искане до търговеца, в което
Георгиев се позовавал на Закон за защита на потребителите (ЗЗП) и желае
договорът за покупко- продажба да бъде прекратен и възстановена заплатената от
него сума на основание чл. 114 от ЗЗП.
Потребителят прилага и протокол за предявена рекламация от
18.01.2018г., два дни след покупката като заявява, че е насочен от служител в
обекта към сервиз. На 19.08.2019г. с К П №2667301 е извършена проверка в обект
стопанисван от търговеца находящ се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик" 18
във връзка с заявените нови обстоятелства, от потребителя. При проверката на
търговеца е дадено нареждане за явяване и произнасяне, съгласно чл. 114, ал. 3
от Закон за защита н потребителите.
На 04.09.2019г.
с ППД №0120374 са приети предоставените от търговеца сервизни карти за
предявени рекламации от потребителя и становище, в което „Б.т.к." ЕАД
счита, че към момента няма предпоставки за разваляне на договора съгласно разпоредбата
на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации в акта.
В хода на съдебното
производство бе разпитана свид.А., чиито показания съдът кредитира като дадени
безпристрастно и обективно.
При така установената по
делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към
КТЗП, съгласно заповед №171/02.12.2019г. на Председателя на КЗП.
В
хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението
и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба
до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът
намира, че АНО е приложил правилно материалния закон като е съотнесъл фактите
към хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява факта на извършеното нарушение. Съдът намира, че правилно като дата на извършване на нарушението. Мястото
на нарушението правилно е било определено като такова в гр. Варна, доколкото
продажбата на стоката; приемането й за сервизно обслужване и отказът от
привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба са осъществени на
територията на гр. Варна. По делото няма спор, че потребителят е купил лап топ от магазин на „БТК“ЕАД, който е бил изпращан на
ремонт във оторизиран от производителя сервиз общо четири пъти. Всички
предявени рекламации от потребителя са били описани по предвидения в ЗЗП ред и
начин, а по отношение на извършените ремонтни дейности са били изготвени
съответните протоколи. В тях изрично са посочени заявените от потребителя
дефекти и предприети действия.
Разпоредбата
на чл.114 ал.3 от ЗЗП, която се твърди,
че е нарушена от „БТК” ЕАД предвижда, че търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да
възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три
рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в
рамките на срока на гаранцията по чл.115, е налице следваща поява на
несъответствие на стоката с договора за продажба. Т.е. освен наличието на
три рекламации, следва да е налице и нова поява на несъответствие. В конкретния
случай такова несъответствие е било налице. Горната рекламация е била
удовлетворена и стоката е била върната
след извършен ремонт-смяна на хард диск. В тази връзка съдът приема, че е било
налице ново несъответствие и е следвало търговецът да удовлетвори искането за
разваляне на договора. При другите три рекламации са били извършвани описаните
в сервизните карти ремонти-преинсталиране на операционна система.
Приложимостта на чл.114, ал.3 на Закона за защита на
потребителите към конкретните отношения между „БТК“ ЕАД и потребителя следва от
факта на сключения между тях договор, имащ за предмет стока, която притежава
качеството на потребителска стока по смисъла на чл.104, ал.3 Закон за защита на
потребителите. Същностната характеристика на договора за лизинг /или както е
описан същия в жалбота на БТК ЕАД-договор за временно възмездно ползване/,
дадена в Търговския закон, не изключва приложимостта на правилата за продажбата
спрямо него както в хипотезата на ал.2 на чл.342 Търговски закон, посветена на
финансовия лизинг, така и при случаите на
ал.3 на чл.342 Търговски закон, уреждащ клауза за изкупуване по време на
договора или изтичане на срока му.
В процесния случай в договора за лизинг на устройство –приложен по преписката се предвижда
правото на лизингополучателя да придобие правото на собственост като подпише
договор за изкупуване, поради което по силата
на този договор и с оглед на чл. 104, ал. 1 ЗЗП, „БТК“
ЕАД има качеството на продавач по смисъла на специалния закон. За лизингополучателя е
налице специалната защита на правата му като потребител по смисъла Закона за
защита на потребителите, предвидена и гарантирана в редица международни актове,
включително Директива 85/374/ЕИО на съвета за сближаване на законовите,
подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно
отговорността за вреди, причинени от дефект на стока. Нормата на чл.3 пар.2 на
Директива 85/374/ЕИО на съвета, като
приравнява към производителя всяко лице, което внася в Общността стоки с
цел продажба, отдаване под наем или лизинг, или всяка друга форма на
разпространение, в рамките на своята търговска дейност, предвижда, че то носи
отговорност за дефекти на стоката на същото основание както производителят. Съдът намира, че лизингополучателят също има
качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на
ЗЗП и като такъв има право да получи изправна стока, съответно има
право на рекламация при неизправност. ЗЗП има за цел защита правата на
потребителите, поради което разпоредбата на чл. 113 от ЗЗП
следва да се тълкува разширително. Касае се
за облигационни отношения между страните, поради което е допустимо
разширително тълкуване на нормите на ЗЗП.
Предвид гореизложеното съдът прие, че
въззивното дружество е нарушило административното си задължение по чл.114 ал.3 от ЗЗП , поради което законосъобразно с
обжалваното НП е ангажирана
административно наказателната му отговорност по чл.222а от същия нормативен
акт.
Съдът
счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на
обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се
прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В
конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира
като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид.
Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно
поведение за спазване на принципите,
условията и реда на ЗЗП. Поради изложеното до тук, съдът намира
че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
При определяне на
размера на наложената санкция, административно-наказващият орган се е съобразил
с тежестта на извършеното, с обстоятелството че жалбоподателят е бил наказван
многократно за други подобни нарушения. Съдът намира, че наказанието е правилно
определено, справедливо е и ще изпълни
целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Регионална Дирекция
за
областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в три
съдебни заседания, с разпит на двама свидетели, не е с фактическа или правна сложност, представител на КЗП не се явява /изпраща писмени становища/, поради което следва да се присъди възнаграждение
на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № В-0046986/02.12.2019г.
на Директора на регионална дирекция за областите
Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което
на „БТК” ЕАД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 1500 лева,
на основание чл. 222А от Закона за защита на
потребителите.
ОСЪЖДА „БТК” ЕАД да заплати на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: