№ 131
гр. Шумен, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500379 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на В. В. П. от гр. Ш., действаща чрез
пълномощника адв. Р. М. от ШАК срещу решение № 337/21.07.2021 г. по гр.д. № 1242/2021
г. по описа на ШРС, в частта, в която е определен режим на лични контакти между детето
Х.Х.Ц. и бащата Х.Ц.Х..
Жалбоподателката намира решението за неправилно и незаконосъобразно в
обжалваната част по съображения, подборно изложени в жалбата й, с оглед на което моли
съдът да го отмени и постанови друго, с което да определи режим на лични контакти между
детето и баща му, както е посочено в исковата молба и й присъди извършените деловодни
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Х.Ц.Х. от с. М., общ. Ш. е депозирал
отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като изцяло неоснователна и моли за
оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:
Гр.д. № 1242/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на
жалбоподателката срещу въззиваемия, съдържаща искания съдът да определи
1
местоживеенето на общото на страните дете Х.Х.Ц. при майката, да предостави
упражняването на родителските права спрямо детето на майката, да осъди бащата да му
заплаща месечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от подаване на исковата молба,
платима по банков път до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за забава,
да определи режим на лични отношения между бащата и детето, както следва: 1/ всяка първа
и трета събота или неделя от месеца / без преспиване /, когато майката не е на смяна на
работа, от 10.00 часа до 14.00 часа, в присъствие на майката, до навършване на 5-годишна
възраст на детето, 2/ всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа без
преспиване до навършване 8-годишна възраст на детето, 3/ всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 10.00 часа първия ден до 18.00 часа втория ден с преспиване, както и
половината коледна и великденска ваканции, като първата половина от тях – на четна
година, а втората половина от тях – на нечетна година, 15 дена през лятната ваканция,
когато майката не е в платен годишен отпуск и 2 часа на рождения ден на детето – от 8-
годишна възраст на детето до навършване на пълнолетие.
В предоставения му срок за отговор ответникът е признал исковете по отношение
местоживеенето и упражняването на родителските права върху детето, като е оспорил иска
за издръжка, досежно размера й и иска за определяне режим на лични контакти,
предлагайки до навършване на 3 години от детето той да е всяка първа и трета събота или
неделя, от 9.00 часа до 18.00 часа вечерта, като детето се взема и връща от бащата от и до
дома на майката и двамата си прекарват времето в с. М., а след навършване на 3 години от
детето – всяка първа и трета събота и неделя, с преспиване от 9.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя, заявявайки, че не възразява срещу предложението на ищцата относно
определяне режим за коледните и великденските празници, през лятото и за рождения ден
на детето след навършване на 3-годишна възраст.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искова претенция с правно
основание чл.127, ал.2 от СК, като с решението си е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на детето Х.Х.Ц., ЕГН ********** на майката В. В. П.,
ЕГН **********, определил е местоживеене на детето при майката, на адрес: гр. Ш., бул.
№..., определил е режим на лични контакти между бащата Х.Ц.Х., ЕГН ********** и детето,
както следва: всяка първа, трета и четвърта неделя от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа до
навършване на 3-годишна възраст на детето, а след това всяка първа, трета и четвърта
събота и неделя от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа, с преспиване, както и един месец през
лятото и 15 дни през зимата, когато майката не е в отпуск, като детето се взема от бащата и
се връща в дома на майката на адрес: гр. Ш., бул. №..., осъдил е бащата да заплаща месечна
издръжка на детето Х. в размер на 200.00 лева, считано от 10.05.2021 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи
издръжката, отхвърлил е като неоснователен иска за издръжка за разликата от 50.00 лева
месечно, до предявения размер от 250.00 лева месечно и е осъдил ответника да заплати
държавна такса по сметка на ШРС, в размер на 288.00 лева и деловодни разноски в полза на
ищцата, в размер на 625.00 лева.
2
Решението се обжалва от ищцата само в частта, в която е определен режим на лични
контакти между малолетното дете и бащата. В останалата част решението не е обжалвано и
е влязло в сила.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По съществото на спора, от събраните по делото писмени доказателства се доказва,
че жалбоподателката и въззиваемият са родители по закон на детето Х.Х.Ц., ЕГН
**********, род. на 12.12.2018 г., през време на съвместното им съжителство на семейни
начала, упражняването на родителските права върху което е предоставено на майката, при
която ще живее, по силата на решение № 337/21.07.2021 г. по гр.д. № 1242/2021 г. по описа
на ШРС.
Между страните не се спори, че първоначално са живели в дома на бащата на
въззиваемия в с. М., а след раждането на детето – за известно време в наследствена на
жалбоподателката къща в кв. М., гр. Ш. и в гр. В., където са били на квартира. След
раздялата им в началото на 2021 г. въззиваемият се установил в дома на баща си в с. М., ул.
№, а жалбоподателката, заедно с детето им – в апартамент, оставен в наследство от майка й,
на адрес: гр. Ш., бул. №....
От показанията на разпитаните пред първа и въззивна инстанция свидетели, както и
от приложения по делото социален доклад се изяснява, че жилището на жалбоподателката
се състои от две стаи и кухня, обзаведени с всичко необходимо и с много добри хигиенно-
битови условия. За майката и детето има самостоятелна стая, с обособен детски кът.
Апартаментът се обитава и от бабата на жалбоподателката – свид. К.А., която е
пенсионирана по възраст и я подпомага при отглеждането на малолетната Х.. Жилището на
въззиваемия в с. М. представлява къща на две нива, с външно стълбище, състояща се от
четири стаи, кухня с трапезария и вътрешен санитарен възел на долния етаж, обзаведена с
всичко необходимо, с много добри хигиенно-битови условия. Къщата се обитава, освен от
въззиваемия, от баба му и дядо му по бащина линия, от баща му и брат му, който е на 19
години. Въззиваемият разполага със самостоятелна стая. Жалбоподателката работи като
стоковед в *, гр. Ш., а въззиваемият е безработен от 17.05.2021 г. и му предстои регистрация
в ДБТ. Разчита на финансова подкрепа от баща си, който работи като мотокарист и от майка
си, която от 17 години живее и работи в Република Гърция. От м. февруари 2021 г.
основните грижи за отглеждането на детето Х. се полагат от майката, подпомагана от
нейната баба. От м. септември 2021 г. детето посещава ЦДГ *, гр. Ш.. Същото контактува с
близките си и роднините по майчина и бащина линия и не е прекъсвало контактите си с
бащата.
Свидетелките К.Д.А. / баба на жалбоподателката / и Я.Н.А. / стринка на
жалбоподателката / твърдят, че от раждането на детето до раздялата с майка му бащата не е
полагал необходимите грижи за него. През по-голямата част от времето отсъствал от дома, а
когато се върнел се отдавал на лични занимания и не обръщал внимание на дъщеря си. През
2020 г. за около 6 - 7 месеца бил на сезонна работа във Великобритания. Същият често
3
сменял различни работни места и имало периоди, през които оставал без работа. Тогава
семейството било изцяло на издръжка на жалбоподателката, която била принудена да
заплаща и сметките за ползвания от въззиваемия телефон, който се водел на нейно име. Х.
бил авторитарен, не се съобразявал с чуждото мнение и бил склонен към агресия, включая
спрямо дъщеря си, като веднъж си позволил да й дръпне ушенцето, а при друг случай я
ударил по главата. Роднините му, с които съжителствал в с. М. също разговаряли на висок
тон и били агресивни. При разпита й във въззивното производство свид. А. заявява, че след
определяне на привременните мерки, при първото свиждане на детето с бащата, същият не
го върнал на време, понеже спяло, което наложило майката да търси съдействие от шефа му
и да ходи да го прибира от с. М.. Когато било на посещение в дома на въззиваемия, детето
разказвало, че на обяд спяло с дядо си, а не с баща си. Прибирало се със същите дрехи, с
които било изпратено, въпреки, че майката му давала такива за преобличане, за да не ходи
изцапано. След посещение в с. М. детето изглеждало нервно и вечер бълнувало. Изпитвало
и притеснение от контакта с чичо си по бащина линия. На два пъти се прибрало с
наранявания - охлузване при падане от тротинетка и притисната от люлка ръчичка. Докато
детето боледувало в продължение на четири седмици, бащата не дошъл да го види, въпреки,
че имал право на това, според определения му режим на лични контакти.
Свидетелят Ц. Х. С. / баща на въззиваемия / заявява, че на детето Х. са осигурени
отлични условия в къщата в с. М.. При посещенията в дома на баща си същата се чувства
много добре – забавлява се, хапва си от храната, приготвена от прабаба й, която е работила
дълги години в детска градина, спи на обяд и изглежда спокойна. Баща й полага отлични
грижи за нея и е силно е привързан. За случая, при който детето не е било върнато на време,
свидетелят обяснява, че бащата не посмял да го събуди, защото спяло, но изпратил снимка
на майката със спящото дете, за да го види. Също така твърди, че докато детето е боледувало
бащата се е интересувал за него по телефон и го е посетил в гр. Ш.. По повод отношенията
между детето и чичо му по бащина линия, заявява, че чичото има желание да контактува с
него, но детето се държи малко резервирано, тъй като не са имали възможност да прекарват
време заедно.
По делото е приложено съдебно досие на въззиваемия, от което се установява, че
има две осъждания за противозаконно отнемане на чужди движими вещи като
непълнолетен, по които е изтърпял наказанията си.
На база извършеното проучване, заключението на социалните работници при ДСП –
Шумен е, че и двамата родители притежават необходимия капацитет и полагат адекватни
грижи за детето си, съобразени с възрастта и потребностите му и гарантиращи неговата
сигурност. И двамата разполагат с необходимите жилищни условия, както и с морална
подкрепа от страна на разширеното семейство за обгрижване на детето. Не е установено
наличие на родителски конфликти по отношение отглеждането и възпитанието на детето.
Като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност и отчитайки заинтересоваността на всеки от свидетелите от
изхода на правния спор, предвид близката им родствена връзка със страните, с оглед на
4
което и при липсата на основания за съмнения, приема като най-обективен относно
капацитета и качествата на двамата родители доклада на ДСП – Шумен, настоящата
инстанция достига до следните изводи:
Малолетната Х. е на 2 години и единадесет месеца и от раждането й преимуществено
грижи за нея полага майката. Същевременно детето не е прекъсвало контактите си с бащата
и неговите роднини, с които продължава да общува. И двамата родители притежават
необходимите жилищни и битови условия за отглеждане на детето, както и нужния
капацитет за задоволяване съответните на възрастта му потребности от внимание, грижа и
защита, като се ползват и с морална подкрепа от своите близки. Отношенията между
родителите по повод отглеждането и възпитанието на дъщеря им Х. са търпими и никой от
тях досега не е допуснал насаждане на отчуждение спрямо другия у детето. Безспорно,
майката е тази, която отговаря по адекватно и в детайли на нуждите на детето и задоволява
основните му потребности от любов, внимание и обгрижване, но бащата също има желание
и възможност да общува пълноценно с него и да му предоставя обич и грижи, като по
делото не се събраха данни с поведението си същият да представлява заплаха за живота и
здравето на дъщеря си или за правилното й нервно-психично, емоционално и нравствено
развитие. Според показанията на свидетелката А., въззиваемият на два пъти е допуснал
физическо насилие спрямо детето, което твърдение обаче съдът отказва да кредитира като
достоверно, предвид явната заинтересованост на свидетелката и липсата на данни за
подобни прояви на бащата, които могат да бъдат извлечени от останалите доказателства по
делото и социалния доклад. Що се отнася до съдебното минало на въззиваемия, счита, че то
не може да е определящо за родителските му качества, доколкото осъжданията са за негови
деяния като непълнолетен, които не са насочени против личността.
В съответствие с изложеното и като отчита необходимостта на всяко дете да общува
пълноценно и с двамата си родители по начин, който е позитивен за неговото правилно
израстване и развитие, намира, че между бащата и детето Х. следва да бъде определен
режим на лични контакти, както следва: до навършване на четири години – всяка първа,
трета и четвърта неделя от месеца, от 10.00 часа до 19.00 часа, а след това – всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване,
както и през първата половина от коледната и великденската ваканция на четна година и
през втората половина от коледната и великденската ваканция на нечетна година; един
месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и 2 часа на рождения ден на
детето, като същото се взема от бащата и се връща в дома на майката.
Предвид изложените фактически и правни доводи, достига до извод, че в обжалваната
част първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо него
бъде постановено друго, с което да бъде определен режим на лични контакти между бащата
Х.Ц.Х. и детето Х.Х.Ц., както следва: до навършване на четири години – всяка първа, трета
и четвърта неделя от месеца, от 10.00 часа до 19.00 часа, а след това – всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както
и през първата половина от коледната и великденската ваканция на четна година и през
5
втората половина от коледната и великденската ваканция на нечетна година; един месец
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и 2 часа на рождения ден на
детето, като същото се взема от бащата и се връща в дома на майката.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемият следва да заплати на
жалбоподателката деловодни разноски във въззивното производство в размер на 312.50
лева, от които 300.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 337/21.07.2021 г. по гр.д. № 1242/2021 г. по описа на Районен
съд – Шумен в ЧАСТТА, в която е определен режим на лични контакти между бащата
Х.Ц.Х., ЕГН ********** и малолетното дете Х.Х.Ц., ЕГН **********, както следва: всяка
първа, трета и четвърта неделя от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа до навършване на 3-
годишна възраст на детето, а след това всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от
месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа, с преспиване, както и един месец през лятото и 15 дни
през зимата, когато майката не е в отпуск, като детето се взема от бащата и се връща в дома
на майката на адрес: гр. Ш., бул. №..., като вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Х.Ц.Х., ЕГН ********** и
малолетното дете Х.Х.Ц., ЕГН **********, както следва: до навършване на четири години –
всяка първа, трета и четвърта неделя от месеца, от 10.00 часа до 19.00 часа, а след това –
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя,
с преспиване, както и през първата половина от коледната и великденската ваканция на
четна година и през втората половина от коледната и великденската ваканция на нечетна
година; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и 2 часа на
рождения ден на детето, като същото се взема от бащата и се връща в дома на майката.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Х.Ц.Х., ЕГН **********, с адрес: с. М., общ. Ш., ул. № да заплати на В.
В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., бул. №... деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 312.50 лева, от които 300.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7