№ 84
гр. Враца, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20221420201093 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****+ ЕООД, гр. Враца, чрез **** -
управител, срещу Наказателно постановление (НП) №06-2200088/04.11.2022
г., издадено от Директора на ДИТ Враца, с което на основание чл.414, ал.3
КТ, за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ, на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв.
В жалбата и в хода на съдебното производство се релевират доводи за
неправилно изведена фактическа обстановка, като се твърди, че лицето не е
работело за санкционираното дружество, а за друго такова. При това се прави
искане за отмяна на санкционния акт.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Кирилова, която оспорва
основателността на жалбата и заявявайки, че санкционния акт е правилен и
законосъобразен, моли за потвърждаването му.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
следното от фактическа страна:
При извършена проверка на 14.10.2022 г. към 18:20 часа в офис-
диспечерна, находящ се в гр. Враца, до бл.12, под КАТ, стопанисван от ****+
ЕОД, гр. Враца, св. Т. Г. – главен инспектор в ДИТ Враца, установил, че св.
А. Г. седи пред мониторите в офиса и наблюдава обектите за охрана. При
проверката лицето заявило и декларирало писменно, че е наето от „****+“
ЕООД, гр. Враца да работи в обекта на длъжност „охрана“ с работно време от
1
18:00 до 08:00 часа, с почивки в работния ден от 30 минути и два почивни дни
в седмицата, като е договорено месечно възнаграждение от 710 лв. Установил
също, че въпреки фиксираното работно място, време и трудово
възнаграждение, св. А. Г. няма сключен писмен трудов договор с
дружеството-жалбоподател, при което приел, че е извършено нарушение по
чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ. За установеното в хода на проверката св. Т. Г.
съставил протокол за извършена проверка №ПР2233297/19.10.2022 г., както и
АУАН. Актът е подписан от представляващия дружеството без възражения.
На 04.11.2022 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично
словесно описание на нарушението и субсумирането му под нормата на чл.62,
ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ, е издадено НП №06-2200088, с което на основание
чл.414, ал.3 КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 1500,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява изцяло и
безпротиворечиво от всички приобщени по делото доказателства -
показанията на св. Т. Г., частично от показанията на св. А. Г., както и от
приложените към административната преписка писмени доказателства. От
показанията на св. Т. Г. се установява времето и мястото на извършената
проверка, констатираното в хода на същото, както и обстоятелствата около
съставянето на АУАН. Показанията му са в унисон с приложените по делото
протокол за проверка и декларация от св. А. Г.. Съдът кредитира показанията
на свидетеля в цялост, намирайки ги за логични, последователни и
непротиворечащи си с цялостната доказателствена съвкупност.
Съдът кредитира и показанията на св. А. Г. в частта, в която заявява, че
към момента на проверката е бил в офис-диспечерна, както и че е бил сам.
Кредитира и показанията му в частта, в която заявява, че е попълнил
предоставената му от св. Т. Г. декларация. Не се довери обаче на показанията
му в частта, в която твърди, че не е работел за дружеството-жалбоподател, а
за друго дружество и че е попълнил декларацията в този й смисъл, тъй като
това му е било казано от проверяващите. Видно е, че и дружеството-
жалбоподател и посочената от св. А. Г. „Зелена компания“ ЕООД, гр. Враца
се управляват от едно и също лице – ****. Видно е също, че двете дружества
са с различна дейност и адрес на управление. Установява се също, че св. А. Г.
е установен в офис на дружеството-жалбоподател, а не на „Зелена компания“
ЕООД, гр. Враца, като няма как да се приеме за достоверно, че св. Т. Г. е
знаел за кого и при какви условия работи св. А. Г. за да може да му „каже“
какво да впише в декларацията. При това съдът приема, че св. А. Г. е отразил
в декларацията действително договореното трудово-правоотношение, а към
настоящия момент, предвид трудово-правната си зависимост от управителя на
дружеството-жалбоподател, заема позиция, противоречаща на цялостната
доказателствена съвкупност, съответно и на житейската логика. Ето защо
съдът не се довери на заявеното от свидетеля в тази му част.
Съдът кредитира останалите, некоментирани до момента доказателства.
Доколкото обаче, доказателствената съвкупност е непротиворечаща си по
отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира по-подробното
2
й анализиране за ненужно.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена пред надлежен орган,
в предвидения от закона срок и от процесуално легитимна страна.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, при следните
съображения:
При извършената служебно проверка, съдът не констатира допуснати
нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването
на обжалваното НП, представляващи основания за отмяната му, като такива
не се твърдят и от дружеството-жалбоподател. В тази връзка е видно, че и
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН и описанието на
нарушението със съответните съставомерни елементи и нарушената законова
норма е ясно и недвусмислено. Налице е и съответствие между текстовото
описание на нарушението и дадената му цифрова квалификация.
Разглеждайки материално-правната законосъобразност на НП, съдът
приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
на 14.10.2022 г. към 18:20 часа в офис-диспечерна, находящ се в гр. Враца, до
бл.12, под КАТ, стопанисван от ****+ ЕОД, гр. Враца, св. А. Б. Г. е работел
при „****+“ ЕООД, гр. Враца на длъжност „охрана“ с работно време от 18:00
до 08:00 часа, с почивки в работния ден от 30 минути и два почивни дни в
седмицата срещу месечно възнаграждение от 710 лв., без да има сключен
писмен трудов договор с дружеството-жалбоподател. При това е нарушена
разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.
Въпросът за субективната страна на нарушението не трябва да бъде
обсъждан, тъй като в случая се касае за ангажиране на отговорност на
юридическо лице, която отговорност е обективна и безвиновна, чрез налагане
на имуществена санкция по чл.83 ЗАНН. От това следва и изводът, че при
реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на
вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с
осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.
При определяне размера на имуществената санкция, която следва да се
наложи за извършеното нарушение, наказващият орган е съобразил
изискванията на чл.27 ЗАНН и е наложил имуществена санкция в
предвидения в чл.414, ал.3 КТ минимум от 1500,00 лв., отчитайки
релевантните за конкретния случай обстоятелства.
При изложеното съдът отчете наведените срещу НП оплаквания в
насока, че е налице неправилно изведена фактическа обстановка и че лицето
не е работело за санкционираното дружество, а за друго такова. Но така
наведените в хода на производството доводи не се доказаха с необходимата
категоричност, като съображенията си за това съдът вече изложи при анализа
на доказателствената съвкупност. Ето защо обжалваното НП, като явяващо се
напълно законосъобразно, правилно и обосновано, следва да бъде потвърдено
3
изцяло, а жалбата като неоснователна трябва да се остави без уважение.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5
от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с
вида и количеството на извършената дейност. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, намира че в полза на „Инспекция
по труда”- гр. Враца следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ размер от 100.00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №06-2200088/04.11.2022
г., издадено от Директора на ДИТ Враца, с което на основание чл.414, ал.3
КТ, за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ, на „****+ ЕООД, гр. Враца,
е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „****+“ ЕООД с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция "Инспекция по труда" Враца сумата
от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в
14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4