РЕШЕНИЕ
№ 11616
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110107967 по описа за 2023 година
С решение № 3994 от 29.12.2022 г. постановено по гр. д. № 11737/2021 г.
по описа на СГС, IV – А въззивен състав, е отменено постановеното
неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 ГПК от 16.02.2021 г. по гр. д. №
6947/2020 г., по описа на СРС, 32 състав, и делото е върнато на СРС за
разглеждане на исковете по същество.
ЮЛ е предявило срещу К. Д. Д. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с
искане да се признае за установено, че К. Д. Д. дължи на ЮЛ следните суми:
сумата от 3613.81 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017г. за топлоснабден
имот, находящ се в г/административен адрес/, аб. № *******, ведно със
законна лихва от 09.09.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия размер на 923.71 лв. за периода от
14.09.2016 г. до 02.09.2019 г., сумата от 10.17 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2016 г. до
30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 09.09.2019. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 2.55 лв. за периода от 30.09.2016 г. до 02.09.2019 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 51426/2019 г. по описа
на СРС, 32 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
1
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения
на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради
което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът извън срока за отговор е подал становище във връзка с
исковата молба. Сочи, че първоначално е било образувано производство по
гр.д. № 6947/2020г. на СРС, 32 състав, по което е постановено неприсъствено
решение, впоследствие отменено. На основание неприсъственото решение е
издаден изп. лист на 12.05.2021г., по който е образувано изп. дело №
7743/2021г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински. Последният е наложил запор
върху банковите сметки на ответника и сумите по изп. дело са вече събрани и
не се дължат в настоящото производство. Оспорва исковете по размер, като
поддържа, че в исковия период броят на отоплителните тела е два, а не пет и
начина и методиката за определяне на претендираните суми е неправилен.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ счита предявените
искове за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развИ. след постъпване на възражение против заповед
за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл. 415
ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 4019 от 23.09.2002 г., сключен между
ЮЛ и ЕС с адрес/административен адрес/, съгласно който на ФДР е
възложено извършването на издивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
2
топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото не се спори, а и от представения протокол от 31.10.1973 г. по
гр. д. № 3842/1973 г. по описа на СРС се установява, че е одобрена съдебна
спогодба, по силата на която е разделен апартамент в сграда в
/административен адрес/ на два дяла. В дял I и изключителна собственост и
владение на К. Д. Д. се отрежда и тя получавала следния недвижим имот:
апартамент откъм южната страна, състоящ се от една стая, дневна-столова,
вестибюл, кухня-бокс, баня-клозет, входно и изолационно антрета, находящи
се на четвъртия етаж в сграда в/административен адрес/, заедно с мазе, но без
таван. В дял II и изключителна собственост и владение на П. Д. Д. се отрежда
и той получавал следния недвижим имот: апартамент откъм западната страна,
състоящ се от една стая, преходна дневна, кухня, клозет, входно и
изолационно антрета, находящи се на четвъртия етаж в сграда в
/административен адрес/, заедно с таван. Съгласно представеното
удостоверение с изх. № ***** от 25.06.2014 г. издадено от „ГИС София“
ЕООД стар адрес г/административен адрес/ се отнасял до настоящ адрес
/административен адрес/. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай
от представените по делото доказателства се установява, че ответникът е
имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ по силата на притежаваното право на собственост върху процесния имот.
Още повече, че по делото е представен списък на етажните собственици,
неразделна част от протокол от 13.07.2002 г. за проведено Общо събрание на
етажните собственици на /административен адрес/, от който се установява, че
К. Д. Д. е декларирала, че е потребител по отношение на процесния имот с аб.
№ *******, като е представено и заявление с вх. № 946 от 23.12.2019 г.
подадено от К. Д. Д., с качеството й на потребител на топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. №
***********, с който се иска преизчисляване на сумите поради по-малкия
брой отоплителни тела. Така декларираните обстоятелства представлява по
своя характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от
настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по
делото съдът приема, че то отговаря на истината. Така придобитото качество
законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от
различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови
потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при
настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните
отношения.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът
по силата правото на собственост. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между
3
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя,
които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се
счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват
възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че за периода от
м.03.2016 г. до м.11.2016 г. общия топломер бил със спряла батерия, която
следвало да се подмени в срок до 5 работни дни от констатиране на
повредата. Вещото лице е посочило, че от въвеждането на дяловото
разпределение до извънредния отчет от 16.09.2017 г. не бил осигурен достъп
до имота, като за процесния период 15г./16 г. имало служебно изчисление за 5
броя отоплителни тела без монтирани ИРРО, с данни взети от подобен
апартамент. Вещото лице е посочило, че след извършен извънреден отчет на
16.09.2017 г. било установено 2 бр. радиатори без монтирани ИРРО и щранг-
лира в банята без техническа възможност за уред. В общите части на вход 1
през процесния период имало работещ радиатор, поради което имало
служебно начислена ТЕ за общи части. Съгласно заключението в имота
нямало поставен водомер за топла вода, като за двата отчетни периода имало
начислена служебно БГВ на база един брой потребител на топла вода, при
служебно начислен разход от 140 л. на денонощие. Вещото лице посочва, че
общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 3613.68
лв., от която сума следвало да се приспадне сума в размер на 810.98 лв.,
доколкото за периода от м.03.2016 г. до м.11.2016 г. общия топломер бил със
спряла батерия или дължима се явявала топлинна енергия на стойност
2802.82 лв.
По делото е приета и допълнителна СТЕ, съгласно която общия размер на
дължимата суми през целия процесен период при вземане предвид броя на
радиаторите установени извънредния отчет от 16.09.2017 г. възлиза на сумата
от 3284.66 лв., от която сума следвало да се приспадне сума в размер на
695.47 лв., доколкото за периода от м.03.2016 г. до м.11.2016 г. общия
топломер бил със спряла батерия или дължима се явявала топлинна енергия
на стойност 2589.19 лв.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че размерът на претенцията за дялово
разпределение през процесния период възлиза на сумата от 10.17 лв.
Настоящият състав намира, че от представените доказателства се
установят размера на претендираните суми за реално доставена топлинна
енергия. По делото е прието заключение по СТЕ и допълнително такова,
които са дадени от компетентно вещо лице с притежавани специални знания
в науката топлотехника, мотивирани са подробно и са обосновани, като
вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните
въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена
преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да ги кредитира.
При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени
доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата
СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответницата в
процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на
същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и
изравнителна сметка. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата
експертиза и допълнителната съдебно-техническа експертиза, тъй като те са
подробни и обосновани и не се опровергава от никакви обстоятелства и
4
доказателства по делото. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответницата топлоенергия в
определеното количество и на стойност посочена в допълнителната съдебно-
техническа експертиза. В случая следва да се посочи, че съгласно
представените по делото доказателства се установява, че в процесния имот
притежаван от ответницата е имало 2 бр. радиатори без монтирани ИРРО и
щранг-лира в банята без техническа възможност за уред, поради което на база
на същите следва да се изчисли топлинната енергия, а не на база на 5 броя
отоплителни тела, което всъщност е сторил ищеца за част от процесния
период. От представен списък на етажните собственици, представляваща
неразделна част от протокол от 13.07.2002 г. на проведено Общо събрание на
етажните собственици на /административен адрес/, с който е взето решение за
сключване на договор с ЮЛ за извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия се установява, че К. Д. Д. е декларирала
наличието на два боря радиатори, а П.Д.Д. /собственик на останалата част от
имота/ е декларира три броя радиатори. Съгласно писмо на ищеца с изх. №
****** от 31.12.2019 г. до извънредния отчет от 16.09.2017 г. за процесния
период 15 г./16 г. имало служебно изчисление за 5 броя отоплителни тела,
като заложените отоплителни тела били взети съгласно от аналогични имоти
в сградата, а в останалата част от процесния апартамент били монтирани три
уреда. С оглед на представените доказателства ищецът неправилно е
извършил изчисление на топлина енергия за 5 броя радиатори за отчетен
период 15 г./16 г., а не за два доколкото това са броя радиатори в цялото
жилище, което се потвърждава и от самия ищец в писмото му с изх. № от
31.12.2019 г. Ответницата по силата на извършената съдебна делба
обективирана в протокол от 31.10.1973 г. по гр. д. № 3842/1973 г. по описа на
СРС не е собственик на целия процесен апартамент, а на част от него, а
именно южната страна, състоящ се от една стая, дневна-столова, вестибюл,
кухня-бокс, баня-клозет, входно и изолационно антрета, а другата част е
собственост на Петър Диков Драгулев. В частта притежавана от ответницата
има два броя радиатори, а в частта на П. Д. Д. са три, което е посочено от тях
самите в списъка от протокол от 13.07.2002 г., т.е. и за периода 15 г./16 г.,
както и последващия изчислението е следвало да се направи на база на
действителния брой радиатори в частта от имота собственост на ответницата,
а не на база всички радиатори в целия имот, които са пет. С оглед на
гореизложеното дължима се явява сумата за топлинна енергия посочена в
допълнителната СТЕ, а именно сумата от 2589.19 лв., а в останалата част до
пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.
Следва да бъде посочено, че по делото са представени доказателства, че
въз основа на изпълнителен лист от 12.05.2021 г. издаден по гр. д. №
6947/2020 г., по описа на СРС, 32 състав е образувано изп. д. № **********
по описа на ЧСИ М. Б. била събрана сума в размер на 6479.12 лв., от която
сума на ищеца била преведена сумата от 5866.77 лв. В хипотезата на уважена
жалба на ответника срещу неприсъствено решение постановено по гр. д. №
6947/2020 г., по описа на СРС, 32 състав въз основа на което е издаден
изпълнителния лист и връщане на делото за ново разлгеждане, води до
неотносимост към предмета на спора на обстоятелството, че процесната сума
е била събрана принудително по изп. д. **********по описа на ЧСИ М. Б.. и
не подлежи на съобразяване от страна на съда в настоящия исков процес.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия /действащи през част от
процесния период м.05.2015 г.-м.06.2016 г./ е уговорено, че клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесет
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца.
Доколкото по делото не е доказано публикуването на фактурите за
5
посочените месеци на интернет страницата на ищеца, то ответникът за
периода м.05.2015 г.-м.06.2016 г. не е изпаднал в забава, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава за тези месеци е
неоснователна. Що се отнася до останалата част от периода от м.07.2016 г. до
м.04.2017 г. са в сила Общите условия от 2016 г., съгласно които клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 327.27 лв. изчислена по реда на чл.
162 от ГПК.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ЮЛ, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
6
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. В случая съгласно приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза стойността на услугата за дялово разпределение е
10.17 лв., поради което претенцията се явява основателна и следва да бъде
уважена. Действително след като ответницата не е изпълнила точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация би изпаднала в
забава и ще се дължат обезщетение в размер на претендираната законна лихва
за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. За
цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправени и получена покана от ответницата за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което претенцията за лихва в общ размер на 2.55 лв. се явява
неоснователна.
Ответникът в своето становище подадено по настоящото дело с вх. №
318130 от 09.11.2023 г. е направил възражение за погасяване на процесните
задължение по давност, което не следва да бъде разглеждано, доколкото е
подадено извън срок за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Видно от решение № 3994 от 29.12.2022 г. постановено по гр. д. №
11737/2021 г. по описа на СГС, IV – А въззивен състав, съдът е приел, че не са
били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
доколкото страната била подала молба за разглеждане на делото в нейно
отсъствие, която била входирана четири дни преди съдебното заседание и
делото е върнато за разлгеждане на исковете по същество, т. е. от етап на
производстово първо по делото заседание. Обстоятелството, че при
разглеждане на настоящото производството на ответника му е дадена
възможност да вземе становище по съществото на спора, което той е сторил
със становище с вх. № 318130 от 09.11.2023 г., не променя обстоятелството,
че срокът за отговор на исковата молба е изтекъл още на 26.07.2020 г. /
съобщението е връчено лично на ответницата на 26.06.2020 лист 56 от гр. д.
№ 6947/2020 г./, което обстоятелство е констатирано и от въззивния съд. Това
обстоятелство е посочено и в доклада по делото обективиран в определение
№ 2920 от 19.01.2024 г. по настоящото дело, който доклад е изготвен за
отстраняване на процесуални нарушение по предходното докладване на
делото по гр. д. № 6947/2020 г. С оглед на гореизложеното възражението на
ответника е несвоевременно релевирано, поради което не следва да се
разглежда.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. Доколкото настоящото производство се развИ. след
отмяна на решение, настоящият състав следва да се произнесе по разноските
във въззивното производство по отмяна, така и по първоначалното
разглеждане на първоинстанционно производство. На основание чл. 78, ал. 1
във вр. ал. 8 ГПК заявителят /ищец/ има право на направените от него
разноски при първоначалното разглеждане на делото пред СРС в размер на
103.96 лв. заплатена държавна такса, и 100 лв. юрисконсултско
7
възнаграждение в исковото производство определено на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК, като с оглед частичната основателност на исковата претенция на
ищеца следва да му се присъди сумата от 131.18 лв. По отношение на
настоящото производство на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в исковото и
заповедното производство, като ищецът претендира сумите от 600 лв.
депозити по изготвените експертизи, юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, което настоящият състав на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК определя в размер на 100 лв., 91 лв. държавна такса в заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
което настоящият състав на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя в размер
на 50 лв. С оглед частичната основателност на исковите претенции на ищецът
следва да му бъде присъдена сумата в размер на 540.91 лв. На ответника
следва да му се присъдят и разноски в производството пред СГС, като същият
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и 25 лв. заплатена
държавна такса, с оглед изхода на спора на ищеца следва да му се присъди
сумата от 223.01 лв. По настоящото производство ответникът претендира
сумата от 100 лв. депозит за вещо лице и 750 лв. адвокатско възнаграждение.
По делото е представен единствено договор за правна помощ и съдействие
приложен към становището от 09.11.2023 г., в който е посочено договорно
възнаграждение в размер на 750 лв. с посочен начин на плащане по банков
път или в брой в срок до 30.11.2023 г., като по делото не са ангажирани
никакви друго доказателства, които да установят плащането на договорената
сума. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012
г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Доколкото в случая не са представени доказателства за реалното
заплащане на адвокатското възнаграждение претенцията следва да бъде
оставена без уважение. С оглед частичната неоснователност на исковата
претенция на ответника следва да се присъди сумата от 35.68 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу К. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес София, ул. „Г. С.
Раковски“ № 99, ет. 8, офис 14/15/административен адрес/, чрез адв. С. К., по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че К. Д. Д. дължи на ЮЛ следните суми: сумата от
2589.19 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017г. за топлоснабден имот,
находящ се в г/административен адрес/, аб. № *******, ведно със законна
лихва от 09.09.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия размер на 327.27 лв. за периода от 14.09.2016
8
г. до 02.09.2019 г., както и сумата от 10.17 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2016 г. до
30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 09.09.2019. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
51426/2019 г. по описа на СРС, 32 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 2589.19 лв., до пълния
претендиран размер от 3613.81 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 09.09.2019 г., до окончателното
изплащане, иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 327.27
лв., до пълния претендиран размер от 923.71 лв., както и иска за лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.55 лв. за
периода от 30.09.2016 г. до 02.09.2019 г.
ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. С. К., да заплати на ЮЛ, ЕИК
***************, със седалище и адрес на управление /административен
адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 540.91 лв.
разноски в настоящото исковото и заповедното производство, както и сумата
от 131.18 лв. разноски за първоначално разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК: ****************, със седалище и адрес на
управление:/административен адрес/ да заплати на К. Д. Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. С. К., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 35.68 лв. разноски в настоящото исковото, както и
сумата от 223.01 лв. разноски при разглеждане на делото от СГС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9