Р Е Ш
Е Н И Е №........
гр.К., .........2020 год.
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на двадесет и седми декември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря................Х. К.…….…..…..............................като
разгледа докладваното от
съдията.................................................гр.д.№1868 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Искът е за развод с правно
основание в чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът
твърди, че след кратко
запознанство сключили с ответницата на 26.05.1986 г. в гр.К. втори за него и
първи за нея. След петнадесет дни съпругата му се прибрала в Б., гр.У. -
столицата на Б. А. Р. във Ф. Р. Р.. Когато сключили брак достъпът до гр.У. за
чужди граждани бил ограничен. Това наложило да потърси начин да отиде в *** с работна виза. След курсове за
строител-монтажник, в края на 1986 г. заминал да работи в Р. в гр.О. - на 500
км. от гр.У., като строител монтажник. След работа 2 години добил статут на
постоянно живущ в *** , а на 12.12.1988 г. се родил синът им В. Ц. М.. През
януари 1993 г. се разболял, възпалили ушите му, което довело до загуба на
слуха. Лежал един месец в болницата. Тъй като климата в Б. бил много студен и
суров, състоянието му се влошило и се принудил да се прибере в Б., за да се
лекува. Съпругата му отказала да дойде да живее в Б.. От средата на 1993 г.
нито се чували, нито си писали с ответницата, нито знаел къде е. Нямал връзка и
с детето си. Преди години се опитвал да ги издири, но не можал. Фактическата им
раздяла била около 26 години. Бракът им бил една формалност, отдавна изчерпан
от съдържание, той бил дълбоко и непоправимо разстроен. Отчуждението им било
пълно и трайно, нямало никакви изгледи отношенията им да се възстановят.
Запазването на този формален брак не било от полза нито за страните, нито за
обществото и според ищеца, следвало да се прекрати, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство. Желанието му за развод е непоколебимо и не желае да
се третира въпросът за вината. Моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака между му с ответницата като дълбокото и непоправимо разстроен,
без да се произнася по въпроса за вината и да се постанови в бъдеще съпругата
да носи брачното фамилно име М.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК,
назначеният по чл.48 от ГПК особен представител на ответника счита иска за допустим и основателен. Поради
невъзможност да осъществи контакт с ответника
не представя доказателства.Счита, че бракът между страните следва да
бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за вината.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
От удостоверение за граждански брак, издадено
въз основа на акт за граждански брак №200/26.05.1986 г. е видно, че на 26.05.1986 г. в гр.К. ищецът Ц.И.М. и З.А. Б., р.
гражданка, сключили граждански брак, който е втори за ищеца и първи и за ответницата.
От
обясненията на ищеца и показанията на св.Е. С.Б. и св.Н.С.Б. се установява, че след
сключването на брака ответницата З.А.М. се върнала в родината си –Б. *** , а в края на 1986 г. и
ищецът заминал. Семейството се установило да живее в гр.., където се родил на
12.12.1988 г. синът им В. Ц.М.. Поради здравословни проблеми ответникът се върнал в Б. Ответницата
отказала да последва ищеца и останала да живее с детето в Б.. От 1993 г. ищецът
и ответницата са разделени /“…. Откакто се помня, от 30 години, той е сам. Не съм
виждал жена му и детето му да са в Б., и да живеят при него…“св. Н.С.Б. ; „….Съседка съм на Ц.М.,
къщите ни са една след друга. Познавам го от 1980г. Чувала съм, че има жена, но не съм я виждала...
Знам, че тя е рускиня. От съседи съм чувала, че имат едно момче, но не съм го
виждала… Знам, че Ц. е работил в С.…Той живееше с майка си, която почина и е
сам….“св. Е. С.Б./.
След раздялата съпрузите не са поддържали и не поддържат контакти, дори и по
повод синът им В. Ц. М.,
който не е
посещавал и пребивавал в Б.. Ищецът е категоричен в решението си за развод.
Предвид фактическите твърдения в исковата молба, събраните по делото доказателства и установените обстоятелства съдът приема, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно разпоредбата на чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. По време на брачно съжителство съпрузите не могли да изградят здрава семейна връзка. Различията във възпитанието, нравите, обичаите и културата на националностите, към които принадлежат, в характерите и вижданията за съвместен живот, както и различното възприятие за съпружеска отговорност довели до срив на брака през 1993 г. Повече от 25 години съпрузите не поддържат духовни и интимни съпружески контакти, нямат общо домакинство и семеен бюджет, живеят в различни държави и всеки установил собствен начин на живот, различен от този на другия съпруг. Между тях няма любов, взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството, а трайно продължилата фактическа раздяла допълнително допринесла за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения / арг. т.3 на ППВС №10/71 г., чието действие не е отменено/. Бракът е формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид, поради което следва да бъде прекратен.
Съдът е десезиран от произнасяне по въпроса за вината, поради което
доказателства в тази насока не са събирани и не се дължи произнасяне.
Съпрузите имат дете В. Ц. М., роден на *** г. в Б. А. Р.
във Ф. Р. Р., което по настоящем е пълнолетно. Съпрузите не са имали семейно
жилище в Б..
Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното
си име преди този брак т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено
желание на съпругът/съпругата, приел фамилното име на другия съпруг. Ако
съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание
за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си
фамилно име /решение №245/17.05.2012 г. по гр.д.№1058/2011 г. на ВКС, IV г. о.
по чл.290 от ГПК/. Понастоящем
ответницата не е изразила становище относно промяната на брачната й фамилия, поради
което съда не следва да допусне такава.
Разпоредбата на чл.329, ал.1,
изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина разноските остават в тежест на всеки
от съпрузите, както са ги направили. На основание чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК във вр. с чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК ищецът и ответникът следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС-К. по 25 лв. окончателна държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 26.05.1986 г. в гр. К. граждански брак
между Ц.И.М., с ЕГН-********** *** и З.А.М.,
родена на ***г., Б. А. Р.,
Ф. Р. Р.,
с неизвестен адрес, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49,
ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата З.А.М., родена на ***г.,
да носи брачното фамилно име М..
ОСЪЖДА
Ц.И.М., с ЕГН-********** *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К., 25 лв. окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА
З.А.М.,
родена на ***г., Б. А.Р., Ф.
Р. Р.,
с неизвестен адрес да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-К., 25 лв. окончателна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: