ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1091 / 21.2.2020г.
гр. Перник/21.02.2020
г.
РАЙОНЕН СЪД
– ПЕРНИК, XI състав в
закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова гр. д. № 328 по описа на РС-Перник за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 1590/17.01.2020 г. на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* против И.А.Е., с ЕГН: **********.
С исковата молба са предявени установителни искове за сумата от общо 7672.73
лева, от които 6078.25 лева – главница по договор за кредит за периода от
05.07.2017 г. до 05.07.2020 г., 465.45 лева – договорна лихва за периода от
05.07.2017 г. до 05.07.2020 г. и 1129.03 лева – лихва за забава на месечните
плащания за периода от 06.11.2016 г. до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност се предявени и осъдителни искове – за сумата от
6078.25 лева – главница по договор за кредит за периода от 05.07.2017 г. до
05.07.2020 г., 465.45 лева – договорна лихва за периода от 05.07.2017 г. до
05.07.2020 г. и 1485.36 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода
от 06.11.2016 г. до подаване исковата молба в съда, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането
На ищеца са дадени указания с разпореждане от 21.01.2020 г. да уточни
правния си интерес от предявените осъдителни искове. Същият е посочил, че
липсва пречка за съединяване на установителни с осъдителни искове в една искова
молба, независимо, че установителните искове са въз основа на заповедно
производство.
Установителните искове са предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
– в редакцията му от ДВ, бр. 86 от 2017 г.
Срещу ответника в качеството му на длъжник е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение като е образувано ч.гр.д. № 4085/2019 г. по описа на
РС Перник.
В тази
връзка съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като я е изпратил на длъжника на неговия постоянен и настоящ адрес, които
съвпадат. Адресът е посетен три пъти с интервал от време поне една седмица
между всяко посещение, като поне едно от посещенията е в неприсъствен ден. В
тази връзка е разпоредено връчване на съдебните книжа чрез залепване на уведомление,
което е осъществено на 21.10.2019 г. Направена е и справка за месторабота на
длъжника в НОИ, но установеният работодател не е пожелал да получи съобщението
/съобщение от 29.11.2019 г./.
По тези съображения
с разпореждане от 06.12.2019 г. съдът е дал указания на заявителя за
предявяване на установителен иск в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
Посочените
указания към момента на постановяването им са законосъобразни, но същите
обективно не са съобразени с обстоятелството, че с ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.
е извършено изменение в процесуалния закон като разпоредбата на чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./ е с променено съдържание и
гласи, че съдът дава указания на заявителя за предявяване на иск относно
вземането му само когато заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят
е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
Така измененият законов текст следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на
чл. 47, ал. 1 от ГПК, която от своя страна гласи, че когато
ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до
тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.
Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се
констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица
между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не
живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета
на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с
посочване на източника на тези данни в съобщението.
От
така цитираните разпоредби следва изводът, че процесуалният закон различава две
хипотези, в които длъжникът /ответникът/ не е намерен на адреса
/постоянен/настоящ/известен по делото адрес/ - първата хипотеза е когато са
извършени три посещения на адреса в продължение на месец с интервал между всяко
посещение от поне една седмица като поне едно от посещенията е в неприсъствен
ден, след което е пристъпено към залепване на уведомление, и втората хипотеза –
когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след
справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези
данни в съобщението като събирането на данни, че лицето е напуснало адреса
изключва трикратното посещение на същия /макар да не изключва залепването на
уведомление и връчването по месторабота/. В този смисъл втората хипотеза
предполага именно наличие на данни от конкретно лице, че ответникът е напуснал
съответния адрес. Именно тази втора хипотеза е възприета в новата редакция на чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./ и предвижда даване на
указания за предявяване на установителен иск.
Следователно,
когато е налице първата хипотеза – а именно неоткриване на длъжника след три
посещения на адреса и последвало залепване на уведомление, съответно в срока по
чл. 47, ал. 2 от ГПК лицето не се е явило да получи книжата и не е депозирало
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като не е намерено и по
месторабота, не следва да се дават
указания за предявяване на установителен иск. В тази връзка следва да се
приеме, че когато е налице тази хипотеза, заповедта за изпълнение е влязла в
сила след изтичане на сроковете по чл. 47, ал. 2 и чл. 414, ал. 2 от ГПК и
следва да се издаде изпълнителен лист.
В настоящия
случай са налице предпоставките на първата описана по-горе хипотеза, а
измененията в процесуалния закон – в частност чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм.
ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./ следва да намерят незабавно приложение, поради
липса на разпоредба, която да урежда друго. Освен това предвид изричните
разяснения, дадени в т. 10 а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, разглеждащ иска
по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, извършва самостоятелна преценка за
наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от
констатациите по тях на съда в заповедното производство.
По тези
съображения и предвид гореизложеното настоящият състав счита, че издадената по
ч.гр.д. № 4085/2019 г. по описа на РС Перник заповед № 2739/04.07.2019 г. за
изпълнение за парично задължение по чл. 410 от ГПК е влязла в сила – доколкото
в двуседмичния срок за получаване на съдебните книжа по чл. 47, ал. 2 от ГПК
длъжникът не се е явил да получи същите, нито е депозирал възражение срещу
заповедта в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК /в редакцията му от ДВ,
бр. 100 от 20.12.2019 г./ - изтекъл на 04.12.2019 г. Видно от съобщението, изпратено по месторабота
и оформено с дата 29.11.2019 г., работодателят на длъжника е отказал получаване
на съобщението.
В тази
връзка исковата молба следва да бъде върната, а настоящото производство следва
да бъде прекратено по установителните искове, поради липса на предпоставките за
предявяване на установителен иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК, доколкото
заповедта за изпълнение е влязла в сила, без даване на допълнителни указания на
ищеца.
Исковата
молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено и по
отношение на осъдителните искове. В тази връзка съдът намира за принципно
правилно становището на ищеца, че няма пречка за съединяване в една искова
молба на установителен и осъдителен иск. В настоящия случай обаче осъдителните
искове са заявени на същото основание като установителните – а именно
неизплатени задължения за главница и възнаградителна лихва по договор за
кредит, съответно вземания за обезщетение за забава от това неизпълнение. За
посочените вземания е налице влязла в сила заповед за изпълнение, което
обуславя липсата на интерес от осъдителните искове. Само за пълнота съдът
намира за нужно да отбележи, че такъв интерес не е налице и доколкото двете
групи искове /установителни и осъдителни/ имат едно основание, а предсрочната
изискуемост, обуславяща според ищеца интереса му от осъдителните искове, не представлява
самостоятелно правно основание – по арг. от Определение № 225/17.07.2019 г. по
т.д. № 2625/2018 г. на т.о. на ВКС, изводите, в което от своя страна са
обусловени от Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г.
на ОСГТК на ВКС.
Внесената държавна
такса по настоящото производство не следва да бъде възстановявана.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че с исковата молба са предявени
при условията на евентуалност две групи искове и дори правният интерес от
установителните искове да е отпаднал поради изменения в гражданското
законодателство, то ищецът е предявил и осъдителни искове, за които
производството по делото се прекратява поради липса на правен интерес в общата
хипотеза на чл. 130 от ГПК.
Препис от
влязлото в сила определение по настоящото дело следва да бъде изпратен на съда
по ч.гр.д. № 4085/2019 г. на Пернишкия РС с оглед преценка за наличие на
предпоставките за издаване на изпълнителен лист по подаденото заявление предвид
влязлата в сила заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 416 от ГПК, Районен съд Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
********* и адрес на управление –
гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев, № 25, офис сграда „Лабиринт“, против И.А.Е., с ЕГН: **********, искова молба с
вх. № 1590/17.01.2020 г., заедно с приложенията към нея.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 328/2020
г. по описа на Пернишкия районен съд изцяло поради липса на правен интерес от предявените
искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд – Перник в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Препис от
влязлото в сила определение по настоящото дело да бъде изпратен на съда по
ч.гр.д. № 4085/2019 г. на Пернишкия РС с оглед преценка за наличие на
предпоставките за издаване на изпълнителен лист по подаденото заявление.
Препис от определението
да се връчи на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА