МОТИВИ :
Срещу подсъдимите А.А.И.,Е.А.И.,*** Г.А.О. *** предявено с тъжба обвинение по
чл.130,ал.1 от НК, за това, че на 16.11.2006 год.около 9,30 часа
в с.*** в имота на Д.Г.Д., причинили на Д.Г.Д. разстройство
на здравето временно и неопасно за живота,изразяващо се в кръвонасядане на лявата вежда,левия долен
клепач,на гърба,носа,устните,в областта на лявата мишница и корема
разкъсно-контузна рана в областта на устата и лека форма на сътресение на
мозъка /зашеметяване/.
В съдебно
заседание е предявен граждански иск за неимуществени вреди от Д.Г.Д. солидарно срещу
тримата подсъдими за сумата от 2000 лева,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 16.11.2006 год.до окончателното й изплащане и направените по
делото разноски,който е приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното
производство,като Д.Д. е конституиран като граждански ищец в процеса с адв.Ф..
Тъжителят
в съдебно заседание се явява лично и с адв. Ф.,който
поддържа тъжбата срещу подсъдимите.Излага,че събраните
писмени и гласни доказателства, както и от изготвената съдебна експертиза доказват по безспорен
начин фактическата обстановка,описана в тъжбата и че подсъдимите при условия на
съизвършителство са нанесли телесни увреждания на тъжителя,които за
продължителен период от време са затруднили обслужването му.Действително
гласните доказателства са от съпругата и дъщерята на тъжителя,но същите са
единствените очевидци на извършеното деяние.Моли подсъдимите да бъдат признати
за виновни,като им се наложи справедливо наказание.По отношение на гражднаския
иск,счита,че е основателен и доказан и моли да бъде уважен в размера,в който е
предявен.
Подсъдимият А.А.И.,нередовно призован не се
явява.За него се явява адв.И.,който счита,че обвинението не е доказано по
безспорен начин и са налице противоречия в показанията на свидетелите,както и
между тях и заключението по медицинската експертиза,поради което моли
подзащитният му да бъде признат за невиновен.
Подсъдимият Е.А.И.,нередовно
призован не се явява.За него се явява адв.Генова,служебно назначена от
съда,като излага,че повдигнатото с тъжбата обвинение не е доказано и че не е
изяснено какъв е бил мотива за поведението на подсъдимите и са налице
противоречия както между показанията на свидетелите,така и между тях и
описаните в тъжбата обстоятелства.Поради това счита,че тъжбата е тенденциозна и
обвинението недоказано и моли подзащитният й да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Г.А.О.,нередовно
призован не се явява.За него се явява адв.В.,служебно назначена от съда,която
излага,че за дата на причиняване на телесната повреда и в тъжбата и при
освидетелстването на тъжителя се сочи 16.11.2006 год.,но никой от свидетелите
не уточнява точната дата на причиняване на повредата и дали същият ден
тъжителят е посетил д-р Л. Не е посочено в тъжбата обстоятелството,че тримата
подсъдими са съизвършители.Сочи се,че се касае за престъпление по чл.130,ал.1
от НК,а в експертизата се говори за две телесни повреди,които не се доказват от
събраните доказателства.Излага,че вещото лице е ползвало данни от
мед.свидетелство и от тъжбата,върху които счита,че вещото лице не може да гради
изводите си.Счита,че не е установено безспорно,че подсъдимите са извършили
деянието,както и че само разкъсно-контузната рана представлява престъпление по
чл.130,ал.1 от НК,а не и останалите увреждания.Поради изложеното моли съда да
се произнесе с оправдателна присъда.
От
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, от показанията
на разпитаните свидетели,от заключението на вещото лице д-р Г. по съдебно
- медицинската експертиза,съдът приема
за установена следната фактическа обстановка :
Тъжителят Д.Г.Д.
*** заедно със съпругата си и четирите си деца.
Подсъдимият Е.А.И.
живеел в съседната на сем.Д. къща,като брат му – подс.А.А.И. постоянно
пребивавал при него.Често при тях идвал и техния роднина-подс.Г.А.О..
На
16.11.2006 год.около 00,30 часа на входната врата на сем.Д. започнало да се
звъни продължително,като семейството станало,за да види какво става и кой
звъни.Е. и Д. Дюлгерови отишли до вратата и видели силует на човек,който звъни
на вратата и после отишъл към колата си и потеглил с голяма скорост.Семейството
разпознали автомобила,който бил на техния съсед Е.И..
На сутринта
около 09,30 часа семейство Д. били на двора,под навеса,когато подс.Е.И. се
появил на стобора,който бил общ и една
част от него била срината и извикал тъжителя Д.Д. да говорят,като започнал да
му иска пари. Д. го попитал защо звъни през нощта и притеснява семейството
му,при което подс.Е.И. не отговорил,а нанесъл удар с юмрук в областта на лицето
на Д..Почти веднага след това през отвора на оградата преминали и другите двама
подсъдими-А.И. и Г.О. и още един мъж,който семейството не познавали и започнали
да бият Д.,като му нанасяли удари с юмруци,летва и ритници по лицето и по
тялото.В това време съпругата на Д.,започнала да вика за помощ и взела един
сап,като извикала на четиримата мъже да оставят мъжа й иначе ще вземе
пистолет.Децата се изплашили и се заключили на втория етаж на къщата,като
наблюдавали през прозореца какво става.Явно изплашени от думите на Д.
подсъдимите спрели ца момент да удрят съпруга й,а четвъртият мъж избягал.След
това завлекли Д.Д. под навеса и казали,че искат да говорят и поставили
определени условия към семейството,които се състояли в искане на пари,като
заплашили съпрузите,че ще ги бият и оставят в инвалидни столове,както и че ще
вземат децата им за заложници,докато не изпълнят исканията им.Тъй като Е.Д. им
казала,че ще изпълнят исканията им,но трябва да отидат до банката и тъй като на
Д.Д. му прилошало,тримата подсъдими явно изплашени напуснали дома
им.Междувременно С.Д.-дъщеря на тъжителя позвънила в полицията,позвънила и Е.Д.
и всички заедно тръгнали към РУП-Ловеч,но по пътя срещнали полицейски
автомобил,в който били двама полицаи,единият от които П.П..
Видно от
заключението на вещо лице д - р М.Г. по
съдебно - медицинската експертиза, в резултат на побоя на Д.Д.
са причинени множество кръвонасядания,предимно в областта на
лицето,разкъсно-контузна рана в областта на устата,които в своята съвкупност са
му причинили временно и неопасно разстройство на здравето.Налице е лека форма
на сътресение –зашеметяване,което от своя страна също обуславя временно и
неопасно разстройство на здравето.Описани са и кръвонасядания по лява вежда,ляв
долен клепач,носа,долните устни,лява мишница и корема.Установените изменения
отговарят да са получени по време и начин ,съобщен от пострадалия-удари с твърд
тъп предмет-юмруци и ритници.В наличната мед.документация не са установени
изменения,причинени с продълговат предмет-тояга,както твърди пострадалия.Не се
очакват трайни последици от тази повреда.
При така
установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият А.А.И. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1,във връзка с
чл.20,ал.2 от НК, като на
16.11.2006 година около 9.30 часа в с.*** в имота на Д.Г.Д., в съучастие като
съизвършител с Е.А.И. и Г.А.О., причинил на Д.Г.Д. разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в множество
кръвонасядания предимно в областта на лицето, кръовонасядания в областта на
лявата мишница и корема разкъсно-контузна рана в областта на устата и лека
форма на сътресение на мозъка /зашеметяване/.
При така
установената фактическа обстановка,настоящата инстанция намира,че подсъдимия Е.А.И.
е осъществил
от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.
130, ал. 1,във връзка с чл.20,ал.2 от НК,като на 16.11.2006
година около 9.30 часа в с.*** в имота на Д.Г.Д., в съучастие като съизвършител
с А.А.И. и Г.А.О., причинил на Д.Г.Д. разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в множество кръвонасядания предимно в
областта на лицето, кръовонасядания в областта на лявата мишница и корема
разкъсно-контузна рана в областта на устата и лека форма на сътресение на
мозъка /зашеметяване/.
При така
установената фактическа обстановка,настоящата инстанция намира,че подсъдимия Г.А.О.
е осъществил
от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.
130, ал. 1,във връзка с чл.20,ал.2 от НК,като на 16.11.2006
година около 9.30 часа в с.*** в имота на Д.Г.Д., в съучастие като съизвършител
с Е.А.И. и А.А.И., причинил на Д.Г.Д. разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в множество кръвонасядания предимно в
областта на лицето, кръовонасядания в областта на лявата мишница и корема
разкъсно-контузна рана в областта на устата и лека форма на сътресение на
мозъка /зашеметяване/.
От обективна страна подсъдимите са
осъществили изпълнителното деяние чрез действие,
като са нанесъли удари с юмруци и
ритници,предимно в областта на главата на пострадалия,както и по
тялото му.По делото са разпитани двама свидетели-Е.Д. и С.Д.,които категорично
установяват фактическата обстановка изложена в тъжбата.Съдът дава вяра на
показанията им въпреки,че същите са роднини на тъжителя,тъй като същите са
непротиворечиви,подробни относно главния факт по спора-нанесения побой и
авторството на деянието и се подкрепят от писмените доказателства по
делото.Същите дават подробни обяснения за начина на възникване на инцидента
между подсъдимите и тъжителя,за нанесените удари,за поведението на
подсъдимите,които с нищо не са били предизвикани от пострадалия,както и за
състоянието на тъжителя непосредствено след нанесения му побой.Налице е едно
единствено различие в показанията на двете свидетелки,относно обстоятелството,взимала
ли е Е.Д. дървена тояга и от къде,но това противоречие е несъществено,не може
да се отрази на цялостната фактическа обстановка и не променя по никакъв начин
поведението на подсъдимите,нито правната квалификация на деянието.Действително
и двете свидетелки твърдят,че исканията на подсъдимите са били свързани с
искане на пари за ремонт на къщата на подс.Е.И.,а не на собствената им
къща,както се твърди в тъжбата,но това обстоятелство не е относимо към
спора,тъй като от гласните доказателства безспорно се установява,че побоя над
тъжителя е започнал много преди излагане от страна на подсъдимите на
условията.при първоначалното отиване на Д. до оградата,подс.Е.И. е искал
пари,но не е уточнил за какво,след което безпричинно той и останалите мъже са
се нахвърлили върху Д.Д. и са му нанесли побой.За момент са престанали да го
удрят,започнали са да водят преговори отново за пари,продължили са да го
бият,след което са си тръгнали.В този именно момент поради състоянието на
пострадалия,както и на свидетелите,които са били доста уплашени от случващото
се е възможно да не са възприели правилно думите на подсъдимите.Но независимо
от това свидетелите и тъжителят в тъжбата си са категорични,че са ги изнудвали
за пари и са ги заплашвали и обиждали.Фактическата обстановка,описана в тъжбата
изцяло се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства по
делото/показанията на св.Е.Д. и С.Д.,медицинското свидетелство,приложените
докладни записки и заключението по съдебно-медицинската експертиза/.
Обстоятелството,че подсъдимите са извършили престъплението,като едновременно са
участвали в изпълнителното деяние обуславя квалификацията по чл.20,ал.2 от НК.Независимо,че в тъжбата не е посочена тази законова разпоредба,съдът приема,че
по никакъв начин не е нарушено правото на защита на подсъдимите,тъй като в
опесателната й част подробно е отразено участието на всеки един от тях при
нанасяне на побоя на тъжителя,с искане за осъждане на тримата подсъдими,като и
гр.иск е насочен солидарно срешу тримата подсъдими.Освен това при делата от
частен харктер съдът не е обвързан от квалификацията на деянието в тъжбата,а е
длъжен на базата на посочените обстоятелства и събрани доказателства сам да
квалифицира деянието.
Характерът и
степента на увреждането - лека телесна повреда по смисъла
на чл.130,ал.1,се установява от представеното по
делото медицинско удостоверение от д - р С.Л. и от
заключението по съдебно -
медицинската експертиза на вещо лице д-р Г..От същите се
установява,че на тъжителя са причинени множество кръвонасядания,предимно в
областта на лицето,разкъсно-контузна рана в областта на устата,които в своята
съвкупност са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето.Налице
е лека форма на сътресение –зашеметяване,което от своя страна също обуславя
временно и неопасно разстройство на здравето.Описани са и кръвонасядания по
лява вежда,ляв долен клепач,носа,долните устни,лява мишница и
корема.Установените изменения отговарят да са получени по време и начин ,съобщен
от пострадалия-удари с твърд тъп предмет-юмруци и ритници.В наличната
мед.документация не са установени изменения,причинени с продълговат
предмет-тояга,както твърди пострадалия.Не се очакват трайни последици от тази
повреда.
Съдът не
приема възражението на адв.В.,че само едно от уврежданията отговаря на състава
на чл.130,ал.1 от НК,тъй като както е видно и от самото заключение множеството
кръвонасядания в своята съвкупност са причинили временно и неопасно
разстройство на здравето.Освен това следва да се има предвид,че по-леките
телесните увреждания се поглъщат от по-тежките и закона не поставя изискване за
броя на телесните увреждания,а само за техния вид.В случая безспорно се
установява,че нанесената телесна повреда по своя характер и вид отговаря на състава на чл.130,ал.1 от НК. Съдът не споделя и възражението на адв.В.,че по делото не е ясно дали
тъжителят е отишъл същия ден за издаване на мед.свидетелство,тъй като от
свидетелството е видно,че д-р Л. е прегледал тъжителя на 16.11.2006 год. и той
е съобщил за дата на побоя 16.11.2006 год.Не споделя и възражението,че
свидетелите не уточняват дата на деянието,тъй като същите говорят за средата на
месец ноември 2006 год.освен това от показанията им не се установява да е имало
друг инцидент между тъжителя и подсъдимите.
От субективна страна подсъдимите са действали виновно,
при пряк умисъл, като са съзнавали
обществено - опасния характер на деянието, предвиждали са неговите
обществено - опасни последици и са искали тяхното
настъпване.Обстоятелството кой от подсъдимите колко удара и къде
точно е нанесъл на пострадалия не се нуждае от разграничаване,тъй като при
съучастие е налице общност на умисъла.
Предвид
на изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимите за
виновни и ги осъди.
Фактическата
обстановка, приета за установена, се изяснява от писмени доказателства, от
показанията на свидетелите, от заключението на вещото лице по съдебно -
медицинската експертиза.
Причини
за извършване на престъплението, съдът намира в слабите морално - волеви
задръжки от страна на подсъдимите и очевидно негативното им отношение
към тъжителя и семейството му.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия А.А.И.,настоящата
инстанция съобрази от една страна обстоятелството,че е осъждан,а
от друга като смекчаващи вината обстоятелства-невисоката обществена опасност на
деянието. Съдът прие,че предвиденото в чл.130,ал.1 от НК наказание лишаване от свобода съответства на степента на обществената
опасност на деянието и на дееца и не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства,поради което при условията на чл.54 от НК
наложи на подс.А.И. наказание 6 месеца лишаване от свобода,като на основание
чл.66,ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на
присъдата в сила.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия Е.А.И.,настоящата
инстанция съобрази от една страна обстоятелството,че е осъждан,а
от друга като смекчаващи вината обстоятелства-невисоката обществена опасност на
деянието. Съдът прие,че предвиденото в чл.130,ал.1 от НК наказание лишаване от свобода съответства на степента на обществената
опасност на деянието и на дееца и не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства,поради което при условията на чл.54 от НК
наложи на подс.А.И. наказание 6 месеца лишаване от свобода,като на основание
чл.66,ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на
присъдата в сила.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия Г.А.О.,настоящата
инстанция съобрази от една страна като смекчаващи вината
обстоятелства-чистото съдебно минало,невисоката обществена опасност на
деянието,както и това,че за престъплението се предвижда наказание до две години
лишаване от свобода и няма причинени имуществени вреди,поради което прие,че са
налице условията на чл.78а от НК,освободи подс.О. от наказателна отговорност и
му наложи административно наказание-глоба в размер на 500 лева,която да заплати
в полза на държавата по сметка бюджета на съдебната власт.
Съдът
счита, че така наложените наказания на
подсъдимите ще постигне целите на специалната и генералната превенция.
В
съответствие с разпоредбите на чл. 52 във връзка с чл. 45 от ЗЗД съдът уважи
предявеният граждански иск за неимуществени вреди от Д.Г.Д. против
подсъдимите А.И.,Е.И. и Г.О.,в размер на сумата от 1200. 00
лева, като отхвърли иска за неимуществени вреди до пълния претендиран размер от
2000.00 лева, като неоснователен и
недоказан.Съдът прие,че подсъдимите с
виновното си противоправно поведение са
осъществили фактическия състав на непозволеното
увреждане,като са причинили на
тъжителя лека телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, като между
виновното и противоправно поведение на подсъдимите и
настъпилия вредоносен резултат има пряка причинна връзка. По отношение на
предявения граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди, съдът взе
предвид : характера и степента на увреждането, причинено на пострадалия и
обстоятелството, че не се очакват трайни последици.С оглед на гореизложеното,
настоящата инстанция прие, че иска е основателен, като по справедливост и
съгласно практиката на съда при присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, осъди подсъдимите А.И.,Е.И. и Г.О.
солидарно да заплатят на Д.Д. обезщетение
в размер на 1200.00 лева,ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от 16.11.2006 год.до окончателното й
изплащане,като отхвърли иска за неимуществени вреди до пълния
претендиран размер от 2000.00 лева, като неоснователен и
недоказан, както й да му заплатят сумата
от 383.00 лева, представляваща разноски по
делото.
При този
изход на процеса съдът осъди подсъдимите А.А.И.,Е.А.И. и Г.А.О.,солидарно да
заплатят по сметка на ЛРС сумата от 50,00 лева,представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :