РЕШЕНИЕ
№ 1264
гр. Варна, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело №
20243100501776 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 42300/28.05.2024г. по регистратурата на
ВРС подадена от М. К. Я. и Б. К. К., чрез процесуалния им представител и въззивна жалба
с вх.№ 45402/06.06.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от „Лифтексим“ ООД, чрез
процесуалния му представител срещу решение № 1374/22.04.2024г. постановено по гр.д.№
3137/2021г. В ЧАСТТА, с която е РАЗПРЕДЕЛЕНО, на основание чл.32, ал.2 от ЗС
реалното ползване на 3 броя паркоместа в незастроената част от дворно място,
представляващо поземлен имот с *** по Кадастралната карта на гр.Варна, находящо се в
гр.Варна, район „Приморски“, кв.„Ч.“ 195 между съсобствениците: "Самостоятелна медико-
техническа лаборатория Дентал-дизайн" ЕООД, ЕИК ********* и М. К. Я., ЕГН **********
и Б. К. К., ЕГН ********** по вариант първи към заключението на вещите лица инж. Р. П. и
инж. Т. О. на л.419 от делото, КАТО: съсобствениците М. К. Я. и Б. К. К. да ползват общо
един брой паркомясто в източната част на имота с площ от 26 кв.м., отбелязано с № 8 и
червен щрих на приложената на л.419 от делото скица, а съсобственикът "Самостоятелна
медико-техническа лаборатория дентал-дизайн" ЕООД да ползва 2 броя паркоместа с обща
площ от 35 кв.м. в западната част на имота отбелязани с № 6 и № 7 и в син щрих на
приложената на л.419 от делото скица, която приподписана от съда, съставлява неразделна
1
част от решението.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответниците С. Л.
С., К. Г. С. и „Валди Груп“ АД, а именно „Амбулатория за първична извънболнична
дентална помощ-индивидуална практика – д-р Снежана Х.а-2014“ ЕООД, ЕИК *********.
Въззивниците – М. К. Я. и Б. К. К., чрез процесуалния си представител оспорват
решението с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Правният си интерес от
обжалване обосновават с факта, че техните твърдения са били, че са собственици на
обособеното място за паркиране в двора, а с постановеното решение е прието, че дворът е
съсобствен и е разпределено ползването му. Възразяват срещу извършеното разпределение с
мотиви, че същото не държи сметка за минимално необходимата площ от дворното място за
обслужване на сградата, която е построена в него. Посочват, че неправилно е възприето, че
паркоместа № 6 и № 7 са разположени върху незастроената част от дворното място, предвид
на това, че площадката за същите фактически представлява покривна плоча на помещения
от сградата разположени в сутеренния етаж, т.е са включени в застроения обем на сградата и
са част от нейното площообразуване. Отделно от това се възразява и срещу това, че с
обжалваното разпределение съдът не е зачел правата на суперфициарните собственици,
който съгласно чл.64 от ЗС имат право да ползват поземления имот в определен обем. Молят
за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска за разпределение на
ползването на незастроената част от дворното място.
Въззивникът „Лифтексим“ ООД, чрез процесуалния си представител заявява
становище за недопустимост, а в евентуалност – за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение в обжалваната му част. Счита, че в производството по чл.32, ал.2 от
ЗС не участват всички съсобственици на дворното място в качеството им на задължителни
необходими другари, предвид на това, че съгласно заповедта за одобР.е на Кадастралната
карта за имот с ид.*** от 2008г. площта му е 306 кв.м., а с решението е разпределено
ползването на площ от 296 кв.м, поради което решението е недопустимо. Излага, че
собственик на разликата от 10 кв.м. ид.части от дворното място е инвеститорът, който е
построил сградата – „Венцислав Дорелов“ ЕООД, който обаче не е участвал в
производството. Също се позовава на недопустимост на разпределение на ползването на
паркоместа № 6 и № 7 доколкото те са разположени върху площадка на кота дворно място,
която представлява покривна плоча за част от помещенията в сградата, т.е за тези на
сутеренния етаж, поради което представлява обща част в сградата, чието разпределение за
ползване е недопустимо. Възразява се и срещу решението да бъдат разпределени в полза на
ищеца две от трите паркоместа в дворното място, предвид на това, че той притежава едва 30
% от площта на имота. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и искът за
разпределение на незастроената част от дворното място да бъде отхвърлен. Претендира за
присъждане на стоР.те по делото съдебно-деловодни разноски.
Писмен отговор на въззивна жалба на „Лифтексим“ ООД е депозиран от Л. Ф. в срока
по чл.263 от ГПК, чрез назначения й особен представител. Заявява становище за
неоснователност на жалбата и правилност на решението на ВРС в обжалваната му част.
2
Оспорва производството да се е развило при неучастие на съсобственик като счита, че
разликата в площта на имота се дължи на заснемането му. Моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът „Лифтексим“ ООД,
чрез процесуания си представител поддържа заявеното оспорване, моли за уважаване на
жалбата и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемите - "Самостоятелна медико-техническа лаборатория Дентал-дизайн"
ЕООД и Л. Ф., чрез процесуалните си представители също поддържат заявеното становище
за неоснователност на депозираните въззивни жалби, като дружеството претендира за
присъждане на съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съдебният състав намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от ищеца "Самостоятелна
медико-техническа лаборатория Дентал-дизайн" ЕООД срещу И. П. М., К. Т. З., Л. Ф.,
„Лифтексим“ ООД, „Валди груп“ АД, М. К. Я., Б. К. К., С. Л. С. и К. Г. С. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение
ползването на 5 броя закрити паркоместа, намиращи се в закрит гараж на партерния етаж в
сграда в режим на етажна собственост с ид. ***.1 по Кадастралната карта, находяща се в гр.
Варна, ж.к. "Ч." ***, както и на цялото незастроено дворно място в поземлен имот с
идентификатор № *** по Кадастралната карта находящо се на същия адм.адрес, с площ от
306 кв.м., в което има обособени три паркоместа: паркомясто 6 с площ от около 15,00 кв.м.,
находящо се в южната част от двора, паркомясто 7 с площ от около 15 кв.м, находящо се в
южната част на двора и паркомясто 8 с площ от около 25 кв.м., находящо се в северната част
на двора, като на ищцово дружество се предостави ползването на 2 паркоместа.
Предмет на настоящия инстанционен съдебен контрол е решението, с което е
разпределено ползването само на незастроената част от дворното място с ид. *** по
Кадастралната карта. В останалата част първоинстанционното съдебно решение не е било
обжалвано и е влязло в законна сила.
В исковата молба ищецът твърди, че заедно с ответниците са собственици на
самостоятелни обекти в сградата с ид. ***.1 по Кадастралната карта на гр.Варна и са
съсобственици на дворното място, в което същата е построена с ид.*** по Кадастралната
карта, находящо се в гр.Варна, ж.к.“Ч.“ *** цялото с площ от 306 кв.м. Посочва, че
притежава 32,1008% идеални части от общите части на сградата, както и 91 кв.м. ид.части от
двора, а останалите съсобственици притежават съответни идеални части, както следва: И. П.
М. притежава 11,1669% ид.части от общите части на сградата и 40 кв.м. ид.части от двора;
К. Т. З. и Л. Ф. притежават общо 11,1614% ид.части от общите части на сградата и 30 кв.м.
ид.части от двора; Дружеството „Лифтексим“ ООД притежава 11,1614% ид.части от общите
3
части на сградата и 30 кв.м. ид.части от двора; „Валди груп“ АД притежава 11,1669%
ид.части от общите части на сградата и 40 кв.м. ид.части от двора; М. К. Я. и Б. К. К.
притежават общо 3,0187% ид.части от сградата и 15 кв.м. ид.части от двора, а С. Л. С. и
съпругата му К. Г. С. притежават 10,7078% ид.части от общите части на сградата и 50 кв.м.
ид.части от двора. Излага, че в обема на сградата, на партерния етаж, са изградени 5 броя
закрити паркоместа, а в незастроената част от дворното място – още 3 броя. Твърди, че
съсобствениците не успяват да постигнат съгласие за начина и реда на ползване на
незастроената част от дворното място, поради което се иска да бъде разпределено
ползването му по съдебен ред.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Валди груп“ АД,
в който по отношение на иска за разпределение ползването на незастроената част от
дворното място се заявява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност.
Твърди, че е собственик на два обекта в сградата - офис № 2 и гараж № 2, както и на 40 кв.м.
от ПИ с ид. ***, целият с площ от 306 кв.м. и счита, че не е доказано етажните собственици
да са в невъзможност да вземат решение за начина на ползване на дворното място.
Ответникът И. П. М. също е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който не
оспорва, че е собственик на самостоятелен обект и притежава идеална част от дворното
място. Счита, че при евентуалното разпределение на ползването му следва да се съобрази
обемът на притежаваните права в построената сграда, така че съсобственикът с по-голяма
застроена площ да получи по-малка част от незастроената свободна площ на двора.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците М. К. Я. и Б. К. К., чрез
процесуалния им представител. Твърдят, че с нот.акт № 26/2011г. са придобили в
собственост самостоятелен обект в сградата – ***, паркомясто № 8 находящо се в дворното
място на ниво партер с площ от 25,04 кв.м., както и 15 кв.м. ид.части от дворното място с
ид.*** по Кадастралната карта. Считат, че фактът на притежание на паркомясто № 8
обособено в незастроената част на дворното място прави недопустим искът на ищеца за
разпределение на ползването му. По отношение на другите две паркоместа в двора - № 6 и
№ 7 – излагат, че е налице взето решение на съсобствениците по реда на чл.32, ал.1 от ЗС за
ползването им през 2016г., което също прави искът за разпределението им неоснователен.
В писмения си отговор ответникът Л. Ф., чрез назначения й особен представител счита
предявеният иск за разпределение ползването на незастроената част от процесното дворно
място за неоснователен, предвид на това, че в него могат да се обособят само три места за
паркиране, които са недостатъчни, за да бъдат разпределени между всички съсобственици на
дворното място.
В писмения отговор на ответника К. Т. З. е изразено становище за допустимост на
предявените искови претенции по чл.32, ал.2 от ЗС.
Останалите ответници не са заявили становище по предявения срещу тях иск за
разпределение ползването на незастроената част от дворното място.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
4
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Висяща пред настоящия съдебен състав, осъществяващ въззивен инстанционен
контрол, е частта от произнасянето на първоинстанционния съд с решението по гр.д.№
3137/2021г. по описа на ВРС по исковете с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, с което е
разпределено ползването на незастроената част от дворното място с ид.*** от Кадастралната
карта находящо се в гр.Варна, ж.к.“Ч.“ ***, като обособимите в него общо три паркоместа са
разпределени между съсобствениците "Самостоятелна медико-техническа лаборатория
Дентал-дизайн" ЕООД, на което е разпределено ползването на 2 броя паркоместа и М. К. Я.
и Б. К. К., на които е разпределено ползването на 1 брой паркомясто.
Съгласно чл.32, ал.1 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението
на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта, а в случай, че такова
мнозинство не може да се образува, или макар да е налице решение на мнозинството от
съсобствениците, според останалите съсобственици то е вредно за вещта, всеки от
съсобствениците е легитимиран да заяви пред съд искане за съдебно разпределение на
ползването на съсобствеността.
По същността си искът по чл.32, ал.2 от ЗС представлява осъществяване на спорна
съдебна администрация на граждански правоотношения между съсобственици по повод
служене с общата вещ, като ролята на съда е да замести липсващото или вредно за общата
вещ решение на мнозинството. Решението постановено в производство по спорна съдебна
администрация не формира сила на пресъдено нещо, което означава, че при промяна в
обстоятелствата, спорът може да бъде пререшен, но същото има изпълнителна сила за
разлика от взетото решение от съсобствениците.
В случая искането е за разпределение на ползването на незастоената част от
съсобствено дворно място представляващо имот с ид. *** по Кадастралната карта на
гр.Варна. Изложените твърдения от М. Я. и Б. К., че ползването му е разпределено през
2016г. по силата на сключен договор между съсобствениците е недоказано /такъв договор не
е представен като доказателство по делото/, което съчетано с твърденията на ищеца, че не
може да бъде постигнато взаимно съгласие за разпределението му обуславя извод за
допустимост на предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС за съдебно разпределение. Няма данни и
за извършено предварително разпределение на ползването на дворното място, извършено от
инвеститора с първата разпоредителна сделка, когато е възникнала и етажната собственост.
Няма спор по въпроса за наличие на съсобственост между страните по отношение на
дворното място с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Варна и последната се установява от
представените по делото писмени доказателства.
От представен договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 162, том 3,
рег.№ 9188, дело № 562/2004г. се установява, че „Ан и Ди“ ООД е придобило правото на
строеж на офис № 2 с площ 158,44 кв.м., както и 11,1669 % ид.части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, в което е построената сградата, цялото с площ
от 296 кв.м., както и правото на строеж на гаражно място № 2 на партера с площ от 17 кв.м.
5
при граници гаражно място 1, гаражно място 3 и път заедно с 1,1982% ид,ч. от общите части
на сградата.
С договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт № 7, том 3, ред.№ 5374, дело №
407/14.06.2005г. „Ан и Ди“ ООД е придобило и 40 кв.м. ид.части от процесното дворно
място, цялото с площ от 296 кв.м. Дружеството е преобразувано чрез вливане в ответника
„Валди груп“ АД, следователно към датата на предявяване на исковата молба последният е
легитимиран собственик на посочените идеални части от двора и следователно е надлежна
страна по делото. В хода на висящото съдебно производство притежаваната част от
дворното място е била прехвърлена на „Корнер“ ООД, а на 03.08.2023г., с нот.акт № 8/2023г.
е продадена на „Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ-индивидуална
практика – д-р Снежана Х.а-2014“ ЕООД, участващо в процеса като трето лице помагач.
Ответникът И. М. е получила по даР.е с нот.акт № 64, том 7, рег. № 9991, дело №
1191/2008г. и се легитимира като собственик на самостоятелен обект - офис № 5, ведно с
11,1669% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота, в който е
построена сградата и на гаражно място № 1 на първи етаж, ведно с 1,3215% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, в който е построена тя, както
и на 40 кв.м. ид.части от процесното дворно място.
Видно от представения договор за покупка, обективиран в нот.акт № 88, том 1, рег.№
1527, дело № 71/07.03.2011г. ответниците М. К. Я. и Б. К. К. са придобили самостоятелен
обект – офис № 1 с ид. ***.1.1 в сграда в гр.Варна, ж.к. „Ч.“, бл.195, ведно с 3,0187%
ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което е
построена, паркомясто № 8, находящо се в двора на ниво партерен етаж на построената
сграда, със застроена площ от 25,04 кв.м., както и 15 кв.м. ид.части от дворното място върху
което е построена сградата, представляващо ПИ с ид. *** по Кадастралната карта, цялото с
площ от 306 кв.м.
С нот.акт № 48, том 5, рег.№ 8627, дело № 751/2016г. ответниците К. Т. З. и Л. Ф. в
режим на СИО са придобили самостоятелен обект с ид. ***.1.4, ведно с 11,1614% ид.части
от общите части и правото на строеж върху дворното място, както и 30 кв.м. ид.части от
мястото, в което е построена сградата представляващо ПИ с ид. 0135.2562.185 по
Кадастралната карта, цялото 306 кв.м.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 18.05.2016г., вписано в Служба
по вписванията на 09.09.2016г. ищецът "Самостоятелна медико-техническа лаборатория
Дентал-дизайн" ЕООД е придобил самостоятелен обект с ид. ***.1.6 по Кадастралната карта
на гр.Варна, ведно с 32,1008% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж,
както и 91 кв.м. ид.части от поземления имот, в който е изградена, т.е от ПИ с ид. ***.
Пак с постановление за възлагане от 08.08.2017г., вписано в Служба по вписванията
на 13.12.2017г. на ответника С. Л. С. е възложен самостоятелен обект с ид.***.1.7 по КК,
10,7078% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, както и 50 кв.м. ид.части
от ПИ с ид. ***. Същите обекти са продадени в хода на процеса с нот.акт № 84, том 2, рег.№
6
3337, дело № 273/01.11.2021г. на „Амбулатория за първична извънболнична дентална
помощ-индивидуална практика – д-р Снежана Х.а-2014“ ЕООД.
Видно от представеният нот.акт № 167, том 1, рег.№ 2503, дело № 150/2019г.,
ответникът „Лифтексим“ ЕООД е закупил самостоятелен обект с ид. ***.1.3 по
Кадастралната карта на гр.Варна, ведно с прилежащите му 11,1614% ид.части от общите
части и правото на строеж, както и 30 кв.м. ид.части от ПИ с ид. ***, целият с площ от 306
кв.м., а по предходен документ за собственост - с площ от 296 кв.м.
След съвкупен анализ на ангажираните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че в производство участват всички лица притежаващи към датата на
подаване на исковата молба право на собственост по отношение на дворното място с ид. ***
по Кадастралната карта. Същото е с площ от 306 кв.м. по скица от действащата Кадастрална
карта одобрена през 2008г., а по документи за собственост е 296 кв.м. – толкова е площта на
УПИ IX-2636 в кв.6 по плана на ж.к.“Ч.“, за застрояването на който с процесната сграда е
издадено представеното разрешение за строеж № 32/17.03.2004г. и удостовеР.ето за
въвеждане на строежа в експлоатация № 18/20.05.2005г. Толкова е и сборът на
притежаваните от страните по делото идеални части от дворното място съобразно
представените актове за собственост. Няма данни, нито доказателства площта на УПИ IX-
2636 да е променяна /увеличавана/ по административен ред чрез регулационни промени,
нито съсобствениците на същия да са придобили на годно правно основание допълнително
10 кв.м., с които площта му фактически да се е увеличила през 2008г., когато имотът с ид.
*** вече е вписан в кадастралната карта с площ от 306 кв.м. Следователно няма основание
да се приеме, че към датата на депозиране на исковата молба идеални части от дворното
място са се притежавали от лице /лица/ извън страните по делото, което прави възражението
на „Лифтексим“ ООД във въззивната му жалба за недопустимост на съдебното решение
поради неучастието на съсобственик на имота неоснователно.
Към датата на въвеждане на сградата с ид. ***.1 в експлоатация през 2005г., с оглед
факта на притежание на самостоятелни обекти в нея от повече от едно лице, е възникнала по
право етажна собственост. Съгласно чл.38 от ЗС дворното място е обща част към етажната
собственост, в случаите, когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното
място. Когато обаче не всички етажни собственици са собственици и на дворното място, то
няма статут на обща част, а е съсобствено между тях, поради което при липса на взето между
тях решение за ползването му, съдът с решение замества липсващото мнозинство.
В случая видно от актовете за собственост, само част от собствениците на
самостоятелни обекти в сградата притежават право на собственост по отношение на
дворното място, което му отрежда статут на съсобствено такова, а не на обща част по
смисъла на чл.38 от ЗС. Това е така, тъй като част от партерния етаж на сградата,
предназначен за паркиране, а именно гаражните места 3,4 и 5, се притежават от етажен
собственик /собственици/, който не е собственик на дворното място, доколкото както вече бе
посочено същото се притежава изцяло от страните по настоящото дело. В този смисъл е и
заключението на проведената СТЕ на вещите лица Т. О. и Р. П., което посочва, чрез
7
„забележка“, че несъответствието в обема на притежаваните от етажните собственици общи
части от сградата между записите в документите за собственост /93,0036%/ и таблицата за
площообразуване се дължи на неотчитане на прилежащите към самостоятелните обекти -
гаражни място 3,4 и 5 идеални части от още 7,0101%.
Извършвайки разпределение по реда на чл.32, ал.2 от ЗС на ползването на
„паркомясто № 8“ като част от незастроената част от процесното дворно място,
първоинстанционният съд не е признал права на ответниците Я. и Краев като негови
еднолични собственици по силата на нот.акт № 88/2011г. и именно с този извод те
обосновават правния си интерес от депозираната въззивна жалба. Същият е правилен и
съобразен с трайно установената съдебна практика на ВКС, според която паркоместата, а и
самият открит паркинг, изградени в незастроената част от дворно място без оградни стени и
покрив, не са самостоятелни обекти на правото на собственост. В този смисъл са решение №
171/08.08.2014г. по гр.д.№ 4175/2013г. на ВКС; Решение № 53/08.05.2009г. по гр.д.№
5871/2013г. на ВКС; Решение № 189/06.01.2015г. по гр.д.№ 2640/2014г. на ВКС; Решение №
199/10.08.2015г. по гр.д.№ 5955/2014г. на ВКС; Решение № 46/07.03.2018г. по гр.д.№
2489/2017г. на ВКС и др. При това положение сделката по нот.акт № 88/2011г., с която на
въззивниците Я. и К. е прехвърлено „паркомясто № 8, находящо се в двора на ниво партерен
етаж на построената сграда, със застроена площ от 25,04 кв.м., при съседи: имот №
10135.2562.182 по Кадастралната карта“ не е породила правни последици поради
несамостоятелността на прехвърлената част от имота и следователно не ги е направила
собственици на обособен обект с предназначение за паркиране. Разбира се сделката не е
лишена от предмет и нейният полезен ефект се изразява в признаване на купувачите по пътя
на конверсията на право на собственост по отношение на съответната по площ идеална част
от цялото дворно място, което на общо основание е съсобствено и подлежи на
разпределение. При това положение на въззивниците следва да се признае участие в
съсобствеността на процесното дворното място с 40 кв.м. ид.части.
От заключението на СТЕ се установява, че свободната незастроена площ на ПИ с
ид.*** по Кадастралната карта е 145 кв.м., от която могат фактически да бъдат обособени
три места за паркиране с обща площ от 61 кв.м. – 2 броя паркоместа с обща площ от 35 кв.м.
находящи се в западната част на дворното място и един брой паркомясто с площ от 26 кв.м.
в източната част, което съответства като площ и разположение на описаното такова като
„паркомясто № 8“ в нот.акт № 26/2011г. на ответниците Я. и К..
Жалбоподателят „Лифтексим“ ООД не е депозирал писмен отговор на исковата
молба, не е направил възражения до допустимостта на производството и оспорвания
относно статута на подлежащата на разпределение незастроена част от дворното място.
Всички те са направени едва с въззивната жалба, но на основание чл.266 от ГПК се явяват
преклудирани. Следва да се посочи обаче, че дворното място си остава незастроено
независимо дали под него са разположени общи части на сградата, в това число покривната
плоча на сутеренния етаж. Не се променя и статута на му на съсобствена вещ, поради което
на общо основание същото подлежи на разпределение по реда на чл.32, ал.2 от ЗС.
8
Неоснователни са възраженията на жалбоподателите и в двете въззивни жалби, че
извършеното от първоинстанционния съд разпределение не е съобразено с разпоредбата на
чл.64 от ЗС, която предвижда право на суперфициарните собственици да ползват земята,
доколкото това е необходимо за използване на постройката. Видно е, че в представените
варианти за разпределение на ползването на незастроената част от двора, вещите лица са
включили за разпределение с цел задоволяване на други стопански нужди /за паркиране/
едва 61 кв.м. от общо 145 кв.м. незастоена площ на дворното място, което означава че в ПИ с
ид. *** по Кадастралната карта остава достатъчно свободна площ, която да бъде ползвана от
етажните собственици във връзка с обслужването и ползването на сградата.
Свободната и незастроена част от дворното място е разпределена в общо 3 места за
паркиране, които са по-малко от броя на съсобствениците разполагащи с права в
съсобствеността му. Вярно е, че всички съсобственици имат право да упражняват пряко
правата си по отношение на общата вещ в това число да получат за ползване реална част от
съсобствената вещ, но освен правата на страните в съсобствеността, при разпределението на
общата вещ следва да бъдат отчетени и други обстоятелства – възможност за формиране все
пак на дялове, които да се ползват от някой от съсобствениците, установило се фактическо
ползване на част от вещта, възможност някой от съсобствениците да задоволява свои други
жилищни и/или стопански нужди по алтернативен начин, взаимоотношенията между
съсобствениците с цел осигуряване на възможност за спокойно и безконфликтно служене с
вещта и др. На това основание следва да се приеме, че невъзможността да бъдат формирани
дялове за всеки от съсобствениците съответстващ на притежаваното право в
съсобствеността не обуславя извод за неоснователност на искането за разпределение на
ползването. Това е така и защото в случай, че някой от съсобствениците ползва в повече от
притежаваното от него право, с което лишава друг съсобственик от ползване на общата вещ,
то той дължи заплащане на обезщетение по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС.
При извършване на преценка за начина, по който да бъде разпределено ползването на
трите обособени места за паркиране в процесното дворно място съдът съобразява както
обема от притежаваните права в съсобствеността на всеки съсобственик, особеностите при
фактическото им ползване /две от тях са разположени едно след друго без възможност за
маневриране/, наличието на алтернативен подход за задоволяване на нуждата от паркиране
и не на последно място заявеното желание за реално ползване на част от свободното дворно
място.
В случая съсобствениците „Валди Груп“ АД и И. М. разполагат с възможност да
паркират в сутеренния етаж на сградата /обособен като паркинг/, където притежават т.нар.
гаражни места, поради което настоящият съдебен състав намира, че те не следва да бъдат
влючвани и в настоящото разпределението на дворното място предвид недостатъчността на
площта му. От останалите съсобственици, желание за реално ползване на дял от
незастроената част на дворното място са заявили единствено ищецът - "Самостоятелна
медико-техническа лаборатория Дентал-дизайн" ЕООД с факта на предявяване на настоящия
иск и М. Я. и Б. К.. Последните, макар да не разполагат с вещно право на собственост по
9
отношение на „паркомясто № 8“ в двора, съгласно изложените по-горе мотиви, ползват
обособената за него част от дворното място, което се намира в източната част на двора. С
оглед на това на тях следва да бъде разпределено ползването на реалната част от дворното
място с ид.*** по Кадастралната карта с площ от 26 кв.м., обособена в паркомясто
отбелязано с № 8 и червен щрих на приложената на л.419 от делото скица към СТЕ на
вещите лица.
Ищецът притежава най-голям обем от собственост в дворното място – 91 кв.м.,
поради което искането му за разпределение на ползването на по-голямо място за паркиране е
основателно. Съдът намира за обосновано решението на първоинстанционния съд да му
предостави ползването на останалата незастроена част от дворното място разположена на
запад от сградата с площ от 35 кв.м., от която са обособими две места за паркиране - № 6 и
№ 7 обозначени в син щрих на скицата - на л.419 от делото. Реалната част от дворното място
не позволява успоредно паркиране на два автомобила, а последователно, което означава, че
ползването на вътрешното място от лице различно от ползвателя на външното такова би
съставлявало особено затруднение и би било основание за конфликти и спорове. На това
основание законово и целесъобразно е ползването й да бъде предоставено на ищеца
"Самостоятелна медико-техническа лаборатория Дентал-дизайн" ЕООД, в какъвто смисъл е
и обжалваното решение.
С оглед съвпадащите крайни изводи, до които достигна настоящия съдебен състав,
обжалваното първоинстанционно решение се явява правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските
Искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски са направили въззивниците –
„Лифтексим“ ООД и М. и Б. К., но съобразно изхода на спора такива не им се следват.
Неоснователно е и искането на И. М. за присъждане на адвокатско възнаграждение, предвид
на това, че в хода на въззивното производство от нейно име не са извършвани никакви
процесуални действия, не е депозиран отговор на въззивните жалби, не се е представлявала
от пълномощник и в проведеното по делото съдебно заседание.
Въззиваемият - "Самостоятелна медико-техническа лаборатория Дентал-дизайн"
ЕООД е претендирал само за стоР.я разход за заплатен депозит в размер на 300 лева за
назначения особен представител на Лесли Гузман, като искането е основателно и сумата
следва да бъде възложена по равно в тежест на двамата жалбоподатели.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1374/22.04.2024г. постановено по гр.д.№ 3137/2021г.
по описа на ВРС в обжалваната част, с която на основание чл.32, ал.2 от ЗС по иска на
"Самостоятелна медико-техническа лаборатория Дентал-дизайн" ЕООД, ЕИК *********, със
10
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“К.Б. I” *** срещу И. П. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, бул.„К.Б. I” № 70, ет.3, К. Т. З., ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна, ж.к.„Ч.“ 1***, ап.4, Л. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к. „Ч.“ 1***, ап.4
„Лифтексим“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Б.“
***, „Валди груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, кв.
„Ч.“ 195, ап.1, М. К. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, кв.„Ч.“ *** и Б. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр.Варна, кв.„Ч.“ ***, С. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.
„Р.“ *** и К. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул. „Р.“ *** е РАЗПРЕДЕЛЕНО
реалното ползване на 3 броя паркоместа в незастроената част от дворно място,
представляващо поземлен имот с *** по Кадастралната карта на гр.Варна, находящо се в
гр.Варна, район „Приморски“, кв.„Ч.“ 195 между съсобствениците: "Самостоятелна медико-
техническа лаборатория Дентал-дизайн" ЕООД, ЕИК ********* и М. К. Я., ЕГН **********
и Б. К. К., ЕГН ********** по вариант първи към заключението на вещите лица инж. Р. П. и
инж. Т. О. на л.419 от делото, КАТО: съсобствениците М. К. Я. и Б. К. К. да ползват общо
един брой паркомясто в източната част на имота с площ от 26 кв.м., отбелязано с № 8 и
червен щрих на приложената на л.419 от делото скица, а съсобственикът "Самостоятелна
медико-техническа лаборатория дентал-дизайн" ЕООД да ползва 2 броя паркоместа с обща
площ от 35 кв.м. в западната част на имота отбелязани с № 6 и № 7 и в син щрих на
приложената на л.419 от делото скица, която приподписана от съда, съставлява неразделна
част от решението.
ОСЪЖДА М. К. Я., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.“Ч.“ ***, *** и Б. К. К.,
ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ж.к.“Ч.“ ***, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на "Самостоятелна
медико-техническа лаборатория Дентал-дизайн" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, бул.“К.Б. I” *** сумата от 150 /сто и петдесет/ лева – стоР.
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Лифтексим“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Б.“ *** ДА ЗАПЛАТИ на "Самостоятелна медико-техническа
лаборатория Дентал-дизайн" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.“К.Б. I” *** сумата от 150 /сто и петдесет/ лева – стоР. разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на
ответниците С. Л. С., К. Г. С. и „Валди Груп“ АД - „Амбулатория за първична
извънболнична дентална помощ-индивидуална практика – д-р Снежана Х.а-2014“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Силистра, ул. „Толстой“ 7.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12