№ 11698
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110121277 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответниците В. С.
М., ЕГН **********, с адрес: ******, НП апартамент, за установяване на вземане по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата
31,50 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от 01.5.2017 г. до 31.07.2017 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 04.08.2021 г. до окончателното й погасяване и
8,79 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
23.07.2021 г., и срещу ответника К. С. М., ЕГН **********, с адрес: ******, НП
апартамент, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 7,87 лв. незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.5.2017 г. до 31.07.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 04.08.2021
г. до окончателното й погасяване и 2,19 лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода от 15.09.2018 г. до 23.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №.45821/2021 г. по описа на СРС, 157 състав.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало
по силата на сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за
периода 01.05.2017 г. – 31.07.2017 г. на ответниците топлинна енергия, а последните не
са заплащали дължимите за нея суми на уговорения в приложимите за периода общи
условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Поради тази причина се дължали и лихва за забава, но не върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка
и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Ответникът К. М. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговора на исковата молба,
с който признава процесните задължения и посочва, че е заплатил изцяло своята част и
частта на ответника В. М..
1
Ответникът В. М. в срока по чл. 131 ГПК не е подала отговор на исковата
молба.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД е изразило становище за основателност на
исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 22, том Х, рег. № 16439, дело № 1362 от 13.07.2017 г. и доколкото
този факт не е оспорен от ответниците, същите са били съсобственици, съответно К.
М. с 1/6 ид.ч., а В. М. с 4/6 ид.ч., на недвижим имот, представляващ Апартамент в
******, НП до 13.07.2017 г., когато са се разпоредили с процесния имот в полза на
трето лице.
Представен е и приемо-предавателен протокол за недвижимия имот от
15.08.2017 г., в който са отразени показанията на водомерите, монтирани в имота.
Представен е и Договор от 05.06.2002 г. между етажните собственици на сграда,
находяща се в гр. София, ****** и третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за
извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по
апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който
е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 30.10.2001 г., както и
Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
етажна собственост.
По делото е представено съобщение към фактура с отразени количествата
потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г.
и 4 бр. дебитни известия, както и справка за дължимите суми за процесния период.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
С отговора на исковата молба ответникът К. М. е представил заявление за
доброволно заплащане на задължението към ищеца по настоящото дело, както и касова
бележка за платена сума в размер на 44,09 лв., както и същото заявление, подадено от
ответника В. М. и касова бележка за платена сума от 176,31 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
2
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22, том Х, рег. № 16439,
дело № 1362 от 13.07.2017 г. ), а и предвид липсата на спор между страните относно
този факт, ответниците са се легитимирали като собственици на топлоснабдения имот
през процесния период, съответно К. М. с 1/6 ид.ч., а В. М. с 4/6 ид.ч., поради което
може да се направи извод, че същите са били потребители на топлинна енергия в имота
през процесния период, респ. между тях и ищцовото дружество е налице облигационно
отношение.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая ответниците не са оспорили дължимостта на претендираните суми,
дори напротив – подали са заявления за доброволно погасяване на задължението и са
го погасили, а се установява и с представените по делото писмени доказателства
(съобщение към фактура, дебитни известия и справка), поради което беше доказано, че
за отоплявания имот през процесния период е доставена топлинна енергия в
претендираните размери. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства
ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и
оттук подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху
размера на начислените суми.
3
В хода на делото е постъпило плащане от страна на ответниците, с което са
погасени изцяло претендираните с исковата молба суми, като ищецът е направил
изрично изявление в тази насока, което от своя страна обуславя отхвърлянето на
предявените искове.
В подадените в срока по чл. 414 ГПК възражения срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение ответниците са се позовали на изтекла в тяхна
полза погасителна давност. Доколкото обаче същите доброволно са погасили
задълженията си съдът намира, че по арг. от чл. 118 ЗЗД тези възражения не следва да
се разглеждат.
По разноските:
Доколкото причината за отхвърляне на предявените искове е извършеното след
подаването на исковата молба плащане от страна на ответниците, то последните са
дали повод за завеждане на делото, поради което в тази хипотеза право на разноски
има ищецът. В съдебно заседание ищецът е направил единствено искане за присъждане
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда и не може да надвишава
максималните размери за определен вид дело, съгласно чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение. Като взе
предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че
следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Поради
изложеното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски за
исковото производството в размер на 100 лв., като отговорността им се разпределя,
съобразно дяловете в съсобствеността, а именно В. М. за сумата 66,67 лв., а К. М. за
сумата 33,33 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответниците В. С.
М., ЕГН **********, с адрес: ******, НП апартамент за установяване на вземане по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата
31,50 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от 01.5.2017 г. до 31.07.2017 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 04.08.2021 г. до окончателното й погасяване и
8,79 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
23.07.2021 г., и срещу ответника К. С. М., ЕГН 60101867663, с адрес: ******, НП
апартамент, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 7,87 лв. незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.5.2017 г. до 31.07.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 04.08.2021
г. до окончателното й погасяване и 2,19 лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода от 15.09.2018 г. до 23.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №.45821/2021 г. по описа на СРС, 157 състав, ПОРАДИ
ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА В. С. М., ЕГН **********, с адрес: ******, НП ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 66,67 лв. –
разноски за исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. С. М., ЕГН 60101867663, с адрес: ******, НП ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 33,33 лв. –
4
разноски за исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5