№ 2384
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110216526 по описа за 2023
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-2300413 от 26.10.2023г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София (ДИТ – София), с което
на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл.415,
ал.1 от КТ на *** (в качеството му на работодател) е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
В жалбата на ***, подадена чрез адв. Г., се твърди, че Наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Претендира се, че в НП липсва място на извършване на
нарушението. Неправилно бил приложен и материалният закон. От представените работни
дневници и фишове за извънреден труд не можело да се установят положените часове
извънреден труд. Критикува се актосъставителят, че не е проверил пътните листи на
шофьора С.П.Р., в който се въвеждат часовете положен труд. Не била изискана и справка за
извънреден труд, която да бъде проверена. Поради това изводът за наличие на нарушение
бил необоснован и недоказан. На следващо место в жалбата се посочва, че НП е издадено от
некомпетентен орган. С тези аргументи се иска от съда да отмени Наказателното
постановление, както и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят *** се представлява от адв. Д. Г., която
заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 20.02.2024г.
адвокат Г. пледира за отмяна на обжалваното Наказателно постановление, тъй като
1
неправилно актосъставителят не бил изследвал пътните листове на шофьора и не изискал
справка за извънреден труд за същото лице. Според защитата в Протокола за извършена
праверка от 17.02.2023г. е дадено неясно предписание, тъй като не било уточнено дали
размерът от 150 часа извънреден труд да не се превишава е за календарната година (от
януари до декември 2023г.) или считано от 18.02.2023г. Иска се и присъждане на разноски,
като се представя и списък.
Въззиваемата страна Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – София се
представлява пред СРС от юрк. Т., който заявява, че оспорва жалбата. В съдебно заседание
на 20.02.2024г. юрк. Т. пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Според
процесуалния представител на въззиваемата страна възраженията за използваните и
неизползваните документи относно работното време на шофьорите са неоснователни, тъй
като това са данни, които следва да бъдат поддържани от работодателя и същият е длъжен
да следи за изпълнението да не се превишава извънредния труд от 150 часа в рамките на
една година. Относно даденото предписание от месец февруари 2023г. юрк. Т. казва, че то е
пределно ясно, че касае всички часове извънреден труд за срока на цялата година. Заявява
се, че компетентните органи са извършили проверката, установили са неизпълнение на
предписанието, както и други нарушения. Изтъква се, че Актът е съставен от компетентно
лице и е връчен на упълномощено лице, а Наказателното постановление е връчено по
законния ред. Поради тези съображения юрк. Т. иска от съда да отхвърли жалбата и да
присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на въззиваемата
страна прави и изрично възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя
разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
В периода от 10.01.2023г. до 17.02.2023г. Н. Г. и Р. А. (главни инспектори в ДИТ –
София) извършили проверка на *** за спазване на трудовото законодателство. С Протокол
за извършена проверка № ПР2300809 от 17.02.2023г. те констатирали редица нарушения на
трудовото законодателство и дали предписания на работодателя за предотвратяване и
отстраняване на констатираните нарушения и на вредните последици от тях. За всяко от
предписанията бил определен срок за изпълнение. В точка 4 от посочения по-горе Протокол
било предписано на *** продължителността на извънредния труд на работещите на
длъжност „шофьор на автобус“ в поделение „Автобусен транспорт - 1 Земляне“ да не
надвишава размера на разрешената продължителност за 1 година - 150 часа съгласно
разпоредбата на чл.146, ал.1 от Кодекса на труда. Срокът за изпълнение на това
предписание бил от 18.02.2023г.
Препис от Протокол за извършена проверка № ПР2300809 от 17.02.2023г. бил връчен
на пълномощник на *** срещу подпис на дата 17.02.2023г.
В периода от 08.09.2023г. до 20.09.2023г. Н. Г. и Р. А. (главни инспектори в ДИТ –
София) извършили последваща проверка по спазване на трудовото законодателство на ***.
2
С писмо изх. № 23080687 от 11.09.2023г. до **** била изпратена призовка по чл.45,
ал.1 от АПК за явяване на 14.09.2023г. на представител на Дружеството и за представяне
пред служители на ДИТ – София на трудови досиета на работници и служители,
изпълняващи длъжността „шофьор на автобус“, избрани от списък, предоставен от
работодателя; документи и писмена информация /справка/ за ползвания от лицата платен
годишен отпуск, вкл. отложен, неизползван и прекъснат отпуск; работни дневници на
работници и служители, изпълняващи длъжността „шофьор на автобус“ от месец януари
2023г. до септември 2023г.; документи, удостоверяващи изпълнение на предписанията,
дадени с Протокол за извършена проверка № ПР2300809/17.02.2023г.; нотариално заверено
пълномощно на упълномощено лице и печат на Дружеството.
В отговор на призовката пред ДИТ – София се явил Г.Б. /пълномощник на ***/ и
представил редица документи, сред които и работни дневници на водача С.П.Р. за месеците
от януари 2023г. до септември 2023г. вкл., фишове за заплата на С.П.Р. за месеците от
януари 2023г. до август 2023г. вкл. От представените работни дневници и фишове за
начислени трудови възнаграждения проверяващите от ДИТ – София приели, че за периода
от месец януари 2023г. до месец септември 2023г. включително С.П.Р. (със сл. № 136,
работещ на длъжност „шофьор на автобус“ в поделение „Автобусен транспорт – 1 Земляне“)
е положил извънреден труд в размер на 167 часа. Поради това в хода на последващата
проверката било прието, че работодателят *** не е изпълнил даденото му на основание чл.
404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда предписание № 4 от Протокол за извършена проверка №
ПР2300809 от 17.02.2023г. Прието е, че предписанието е с преустановителен характер и
срокът за неговото изпълнение започва да тече от 18.02.2023г., а нарушението на чл.415,
ал.1 от КТ е извършено на 30.07.2023г. – денят, в който е положен повече от 150 часа
извънреден труд.
Констатациите от последващата проверката били описани в Протокол за извършена
проверка с изх. № ПР 2332831 от 20.09.2023г. С него били установени общо три нарушения
и в една точка били дадени задължителни за изпълнение предписания. Едно от
констатираните нарушения на трудовото законодателство било именно, че в нарушение на
чл.415, ал.1 от КТ работодателят *** не е изпълнил предписание № 4, дадено му на
основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ с Протокол за извършена проверка от 17.02.2023г.
Поради това св. Р. А., в присъствието на Н. Г. и Е.С. съставила срещу *** Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-2300413 от 20.09.2023г. - за
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. В АУАН изрично е посочено, че нарушението е извършено
на 30.07.2023г., а е констатирано на 20.09.2023г. Актът е съставен пред и е връчен на
пълномощник на *** срещу подпис на дата 20.09.2023г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него
И.Х.Й. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - София е издала атакуваното
Наказателно постановление № 22-2300413 от 26.10.2023г., с което на основание чл.416, ал.5,
вр. чл.415, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на *** (в качеството му на
работодател) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин)
3
лева. Наказателното постановление е изпратено по пощата на *** и е връчено на дата
13.11.2023г., след което е обжалвано с жалба, подадена на ръка в ДИТ – София на
24.11.2023г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите А. и Г.; АУАН №
22-2300413 от 20.09.2023г.; Заповеди на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ с № З-0693 от 15.08.2022г., с № ЧР-1744 от 20.12.2022г. и с №
ЧР-852 от 11.04.2018г.; длъжностни характеристики на И.Х.Й. и на Р. В. А.; Протоколи за
извършена проверка с № ПР2300809 от 17.02.2023г. и с № ПР 2332831 от 20.09.2023г.;
писмо с изх. № 23080687 от 11.09.2023г., ведно с призовка по чл.45, ал.1 от АПК;
пълномощно; работни дневници на водач С.П.Р. за периода от месец януари 2023г. до месец
септември 2023г. вкл.; фишове за заплата на С.П.Р. от месец януари 2023 до месец август
2023г. вкл.; писмо от Български пощи с вх. № 43474 от 09.02.2024г. с приложено известие за
доставяне на НП.
Показанията на свидетелите А. и Г. се характеризират като еднопосочни,
непредубедени, житейски логични и достоверни. Те намират опора и в кредитираните по-
долу писмени доказателства. Поради това съдът се доверява изцяло на думите на Р. А. и Н.
Г..
Цитираните по-горе писмени доказателства са относими, информативни и годни.
Част от тях имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Приложените на лист 26-37 от делото работни дневници за периода от месец януари
2023г. до месец септември 2023г. вкл. и фишове за заплата от месец януари 2023 до месец
август 2023г. вкл. се отнасят за лицето С.П.Р.. Тези писмени доказателства са обективни,
достоверни и взеимно се допълват. Поради това съдът ги кредитира и установява, че това
лице е работило като шофьор на автобус в ***, като конкретно за периода от януари до
септември 2023г. лицето е положило извънреден труд в размер общо на 167 часа за времето
от януари до август 2023г., а през септември 2023г. е бил в болничен. Според работните
дневници и фишовете за заплата С.П.Р. е имал извънреден труд през месец януари 2023г. –
19 часа, през месец февруари 2023г. – 24 часа, през месец март 2023г. – 6 часа, през месец
април 2023г. – 30 часа, през месец май 2023г. – 28 часа, през месец юни 2023г. – 14 часа,
през месец юли 2023г. – 30 часа и през месец август 2023г. – 16 часа, като от началото на
календарната 2023г. до края на месец юли 2023г. сумарно извънредният труд, положен от
Рашков възлиза на 151 часа.
Констатациите от Протоколи за извършена проверка с № ПР2300809 от 17.02.2023г. и
с № ПР 2332831 от 20.09.2023г. са еднопосочни и намират опора в кредитираните по-горе
гласни и писмени доказателства. Поради това съдът им се доверява напълно.
С оглед нормата на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ и доколкото констатациите от АУАН №
22-2300413 от 20.09.2023г. намират потвърждение в Протоколите за извършена проверка с
№ ПР2300809 от 17.02.2023г. и с № ПР 2332831 от 20.09.2023г., в работните дневници и
4
фишовете за заплата на С.П.Р. за периода от месец януари 2023г. до месец август 2023г. вкл.,
както и в показанията на свидетелите А. и Г., този съдебен състав прецени, че следва да
кредитира и Акта.
Писмото с изх. № 23080687 от 11.09.2023г. и приложената към него призовка по
чл.45, ал.1 от АПК са еднопосочни и достоверни. Поради това съдът ги кредитира и
установява какви документи са били изискани от Дружеството – жалбоподател.
Приложеното на лист 25 от делото пълномощно е обективно, непредубедено и
достоверно писмено доказателство, което не се опровергава от нито едно друго
доказателство. Поради това СРС го кредитира и приема, че АУАН е съставен пред и връчен
на пълномощник на ***.
Наличните по делото Заповеди на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна Инспекция по труда” и длъжностните характеристики на И.Й. и Р. А. имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира.
От Заповед № ЧР-1744 от 20.12.2022г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна
агенция „Главна Инспекция по труда” и от приложената на лист 10-13 от делото длъжностна
характеристика става ясно, че И.Й. е била Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
София и като такъв по силата на т.4 от Заповед № З-0693 от 15.08.2022г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда” е имала правомощие да
издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. От Заповед № ЧР-852 от
11.04.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по
труда” и от приложената на лист 15-17 от делото длъжностна характеристика става ясно, че
свидетелката Р. А. е заемала длъжността „главен инспектор“ в ДИТ – София и като такава
(според длъжностната й характеристика) е имала задължение да съставя АУАН, вкл. и
процесният Акт. Това означава, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са
издадени от оправомощени лица и релевираните в обратния смисъл доводи в жалбата са
неоснователни.
Писмото от Български пощи на лист 43 от делото и известията за доставяне на НП
(приложени на лист 8 и лист 44 от делото) са обективни, непредубедени, еднопосочни и с
достоверна дата. Поради това СРС кредитира тези писмени доказателства, като от
съвкупната им преценка достига до извода, че Наказателното постановление е изпратено по
пощата и е било връчено на 13.11.2023г. Поради това депозираната пред ДИТ – София
жалба на 24.11.2023г. се явява подадена в законоустановения срок.
На лист 38 от делото е приложено писмено възражение на Дружеството –
жалбоподател срещу АУАН. По същество този документ не е писмено доказателство, тъй
като съдържа становище на една от страните по спора относно казуса. Заради това съдът не
подложи този документ на анализ, тъй като не счита, че възражението е част от
доказателствената маса.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достига до следните правни изводи:
5
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът достигна до извода, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на изискванията на чл.42,
респ. чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни лица - съгласно приложените по делото и
кредитирани по-горе длъжностни характеристики и Заповеди на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда”, както и нормата на чл.416, ал.1 и
ал.5 от КТ.
Нарушението се твърди да е извършено на 30.07.2023г. и да е констатирано на
20.09.2023г. Актът е съставен на 20.09.2023г. Поради това съдът приема, че са спазени
сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Доколкото НП е издадено на 26.10.2023г. – спазен е и
срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Според чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да
се произнесе по административно - наказателната преписка в месечен срок от получаването
й. Неспазването на този срок, обаче, не води до прекратяване на административното
производство, нито до незаконосъобразност на Наказателното постановление, тъй като
срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен и осигурява само бързото
произнасяне на административните органи по преписките (в този смисъл е Решение на СРС
по НАХД № 341/22.02.2001г., влязло в сила на 14.03.2001г. и много други). Поради това
издаването на Наказателното постановление след 20.10.2023г. (а именно – на 26.10.2023г.)
не представлява съществено процесуално нарушение.
Неоснователно в жалбата се твърди, че е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. И в Акта,
и в Наказателното постановление е записано, че **** е със седалище и адрес на управление
в град София, както и че нарушението е извършено в Поделение „Автобусен транспорт – 1
Земляне“ към ****. Поради това съдът приема, че в АУАН и в НП мястото на нарушението
е достатъчно ясно посочено, а и няма спор, че дейността на точно това Дружество се
извършва на територията на Столицата. Поради това релевираният в жалбата аргумент за
липса на посочено място на извършване на нарушението в Наказателното постановление е
неоснователен.
В хода на извършената от съда служебна проверка се установи, че е налице
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в Акта, в НП и
помежду им. В Акта и в Наказателното постановление е възпроизведено съдържанието на
предписание № 4, посочено е от кой Протокол е то и че срокът за изпълнение на
конкретното предписание е от 18.02.2023г. В хода на описание на нарушението са посочени
доказателствата, от които се установява, че С.П.Р. е положил извънреден труд в размер на
167 часа в периода от януари до септември 2023г. Лицето също е в достатъчна степен
индивидуализирано – с три имета, длъжност, работодател, месторабота, включително и със
служебен номер. Обяснено е, че нарушението е извършено на 30.07.3023г., тъй като това е
денят, в който е положен повече от 150 часа извънреден труд. Поради това СРС счита, че
6
административно – наказателното обвинение е ясно и точно описано, налице е съотвествие
между посочените факти и правната квалификация на деянието.
В хода на служебната проверка съдът констатира, че са изпълнени изискванията на
чл.416, ал.3 от КТ, както и на чл.40, ал.1 и ал.3, чл.43, ал.1 и ал.5 и чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Поради изложеното по-горе настоящият съдебен състав прие, че в случая не са
допуснати съществени процесуални нарушения (заради които Наказателното постановление
да следва да се отмени на формално основание) и спорът следва да се реши по същество.
Съгласно чл.415, ал.1 от КТ който не изпълни принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лева. Доколкото принудителните
административни мерки са посочени в чл.404, ал.1 от КТ и в чл.404, ал.1, т.1 от КТ като
принудителна административна мярка е посочено даване на задължително предписание на
работодател за отстраняване на нарушение на трудовото законодателство, то следва, че
неизпълнението на задължително предписание на контролен орган представлява
неизпълнение на принудителна административна мярка, т.е. административно нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ.
За да е реализирано това нарушение следва да се установи, че контролният орган е
дал предписание и че същото не е изпълнено. В случая от кредитираните по-горе показания
на свидетелите А. и Г., от АУАН № 22-2300413 от 20.09.2023г., Протоколите за извършена
проверка с № ПР2300809 от 17.02.2023г. и с № ПР 2332831 от 20.09.2023г., както и от
работните дневници на С.П.Р. за периода от месец януари 2023г. до месец септември 2023г.
вкл. и фишовете за заплата на С.П.Р. от месец януари 2023г. до месец август 2023г. вкл. се
доказва, че **** е работодател (по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ) на С.П.Р., че той е
работел на длъжност „шофьор на автобус“ и за периода от месец януари 2023г. до месец
септември 2023г. включително е полагал извънреден труд в размер на 167 часа, както следва
: през месец януари 2023г. – 19 часа, през месец февруари 2023г. – 24 часа, през месец март
2023г. – 6 часа, през месец април 2023г. – 30 часа, през месец май 2023г. – 28 часа, през
месец юни 2023г. – 14 часа, през месец юли 2023г. – 30 часа и през месец август 2023г. – 16
часа. Това означава, че от началото на календарната 2023г. до края на месец юли 2023г.
сумарно извънредният труд, положен от Рашков възлиза на 151 часа, т.е. надвишава 150
часа.
Същевременно от кредитираните гласни и писмени доказателства (и най-вече от
Протокол за извършена проверка № ПР2300809 от 17.02.2023г.) се установява, че на *** е
било дадено изрично предписание № 4 : „Продължителността на извънредния труд на
работещите на длъжност „шофьор на автобус“ в поделение „Автобусен транспорт - 1
Земляне“ да не надвишава размера на разрешената продължителност за 1 година - 150 часа,
съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от Кодекса на труда“, като преписанието е със срок за
изпълнение от 18.02.2023г. На 17.02.2023г. пълномощник на това Дружеството е получил
препис от Протокол за извършена проверка с № ПР2300809 от 17.02.2023г. Поради това СРС
приема, че за работодателя е възникнало задължение да изпълни предписание № 4, както и
7
че е било налично знание за това предписание. Като се съпостави предписание № 4 от
Протокол за извършена проверка № ПР2300809 от 17.02.2023г. и констатираните часове
извънреден труд на С.П.Р. от месец януари 2023 до месец август 2023г. вкл. се установява,
че неговият работодател **** не е изпълнил даденото на основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ
предписание. Това означава, че Дружеството – жалбоподател е реализирало от обективна
страна вмененото му нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Неоснователни са възраженията от жалбата относно събраните и несъбраните
доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Доколкото работните дневници на С.П.Р. за
периода от месец януари 2023г. до месец септември 2023г. вкл. и фишовете за заплата на
С.П.Р. от месец януари 2023г. до месец август 2023г. вкл. не се опровергават, а се
потвърждават от показанията на свидетелите А. и Г., от АУАН и от Протоколите за
извършена проверка, не може да бъде споделено виждането, че нарушението не е доказано
по несъмнен начин. Ако от пътните листи на С.П.Р. и справка за извънреден труд се
установяват благоприятни факти за Дружеството – жалбоподател, то е можело да ги
представи като доказателства по делото. Но доколкото не е сторило това, при условие, че с
писмо изх. № 23080687 от 11.09.2023г. и призовка по чл.45, ал.1 от АПК от **** са били
изискани документи, удостоверяващи изпълнение на предписанията, дадени с Протокол за
извършена проверка № ПР2300809/17.02.2023г., наведените в жалбата възражения за
събраните доказателства се явяват неоснователни.
По време на съдебните прения пред СРС адв. Г. пледира за неяснота на
предписанието и в частност 150-те часа извънреден труд дали следвало да се броят от
18.02.2023г. или от месец януари 2023г. Съдът не споделя тази теза, тъй като в чл.146, ал.1
от КТ ясно и недвусмислено е посочено, че продължителността на извънредния труд през
една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.
Поради това за самото изчисляване на срока от 150 часа е без значение от кога започва да
действа предписанието, тъй като е важна календарната година, която започва януари и
свършва декември месец. Конкретното предписание има преустановителен характер и
срокът за неговото изпълнение започва да тече от 18.02.2023г., но това има значение
единствено относно датата на извършване на нарушението – в смисъл, че преди 18.02.2023г.
не може да се приеме, че е нарушен чл.415, ал.1 от КТ, тъй като предписанието не е
действало преди 18.02.2023г.
От доказателствата по делото, както и от доводите на жалбоподателя, не следва, че
има предявен иск пред съда, респ. че има влязло в сила решение, както изискват чл.404, ал.3
и ал.4 от КТ. Поради това в случая не са налице изключващи административната
отговорност обстоятелства.
Нарушението е доказано и от субективна страна, тъй като административно –
наказателната отговорност на *** е обективна и безвиновна.
Водим от изложеното и на основание чл.415, ал.1 от КТ административно –
наказващият орган правилно е ангажирал административно – наказателната отговорност на
8
*** в качеството му на работодател на С.П.Р. и адресат на наложената принудителна
административна мярка.
Според настоящия съдебен състав процесното деяние се характеризира като такова с
висока степен на обществена опасност - предвид това, че става въпрос за неизпълнение на
предписание, с което се указва продължителността на извънреден труд на шофьор на
автобус в обществения градски транспорт да не надвишава 150 часа за една календарна
година. И без предписание работодателят следва да спазва чл.146, ал.1 от КТ, още повече, че
в случая става въпрос за професия, която е високорискова, свързана с безопасността на
живота и здравето на множество пътници, както и безопасността на движение като цяло по
Софийските улици. Освен това по делото са налице данни и за други нарушения на
трудовото законодателство, за които има издадени предписания под друг номер на ****.
Поради това в случая не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН. Доколкото Дружеството –
жалбоподател не е ангажирало доказателства за отстраняване на нарушението веднага след
установяването му, както и за това от него да не са произтекли вредни последици за
конкретния шофьор на автобус, още повече, че има данни, че през месец септември 2023г.
С.П.Р. е бил в болничен, в конкретния случай е неприложима и нормата на чл.415в, ал.1 от
КТ.
Извън посочените по-горе обстоятелства, разкриващи обществената опасност на
деянието и дееца и непозволяващи в случая да се приложи чл.28 от ЗАНН, други
отегчаващи отговорността обстоятелства няма. Смекчаващи отговорността обстоятелства
също липсват. Поради това съдът счита, че административно – наказващият орган правилно
е наложил на *** имуществена санкция в минималния законоустановен размер, който е 1500
(хиляда и петстотин) лева.
Водим от изложените до тук съображения настоящият съдебен състав реши, че
атакуваното Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло, а жалбата на ***
следва да се остави без уважение, тъй като се явява неоснователна.
С оглед изхода на делото и на чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е
издал процесното НП (т.е. Дирекция „Инспекция по труда“ - София) има право на
юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Наказателното
постановление и по време на съдебните прения пред СРС процесуалният представител на
въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат
разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в
случая, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК в полза на ДИТ
– София следва да се присъди възнаграждение съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ. Заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ.
В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В
случая по това дело е имало едно открито съдебно заседание пред СРС, НО, 10 състав с
9
участието на юрк. Т.. Заседанието е продължило по-малко от 30 минути. Самият правен
спор не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Поради това жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ДИТ – София юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 80
(осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-2300413 от 26.10.2023г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на *** (в качеството
му на работодател) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
ОСЪЖДА *** с ЕИК ****, със седалище и адерс на управление : **** с
представители /заедно/ : С.Й.М. и И.Д.Г., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ -
София за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80
(осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10