Решение по дело №16/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 46
Дата: 3 май 2019 г. (в сила от 2 октомври 2019 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20195210200016
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

  

 

03.05.2019 г., гр.Велинград  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Мария Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №16 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “ИНФОФЕСТ“, ЕИК *********, представлявано от управителя Ц.Л.Ш., съд.адрес:г*** против Наказателно постановление 187 от 19.12.2018 г. на Председателя на Държавна комисия по хазарта (ДКЗ), с което на дружеството за нарушение на чл.45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта (ЗХ), на основание чл.110, ал.1 от ЗХ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5 000 лева.

Поддържа се, че постановлението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата ДКХ, чрез процесуалния се представител взема становище, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 22.10.2018 г. в игрална зала, находяща се в гр.Велинград, бул.“Съединение“ №85, с организатор на хазартни игри с игрални автомати „Инфофест“ ЕООД е допуснато лицето А.И.ЕГН ********** без документ за самоличност.  

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно  постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите П.С.-актосъставител, М.М., А.у.и писмените доказателства представени по делото.

Няма спор, че дружеството жалбоподател е организатор на хазартни игри за което има издаден Удостоверение за издаден лиценз №000030-5087/26.04.2018 г., представен по делото. Като такъв е организирал хазартни игри в проверявания обект, посочен в удостоверението, което го обвързва със задълженията по Закона за хазарта.

Разпоредбата на чл.45, ал.2, т.4 от ЗХ, вменена като нарушена предвижда забрана в игралните зали и в игралните казина да не се допуска присъствието на лица без документи, удостоверяващи тяхната самоличност;

От показанията на свидетеля С. се установи, че заедно с колегата му свидетелят М. на инкриминираната дата извършили проверка на игралната зала на жалбоподателя. В хода на проверката били изискани документи за самоличност на намиращите се в залата лица. Едно лицата, който играел на игрален автомат, не представил документ за самоличност. Въпросното лице – А.у.обяснил, че документите му са останали в автомобила му, паркиран пред игралната зала. За това обстоятелство написал собственоръчно писмени обяснения.

Тези обстоятелства, а именно че въпросното лице е влязло и пребивавало в игралната зала без документ за самоличност се потвърждават от показанията на свидетеля М., както и представеното по делото писмено обяснение на А.И..

Според настоящия съдебен състав писмените обяснения събрани в хода на едно администртаивнонаказателно производство имат статут на годни писмени доказателства за фактите отразени в тях. Следва да се посочи, че писмените обяснения събрани от контролните органи в рамките на едно АНП не бива да се отъждествяват с писмените обяснения, събрани в хода на една полицейска проверка, предшестваща образуването на едно наказателно производство. Последните действително нямат статут на годни доказателства в наказателното производство, т.к. не са събрани по реда на НПК. В АНП обаче нещата стоят по различен начин. Аргумент за това е нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, която задължава наказващият орган преди да се произнесе по преписката и ако е необходимо, да извърши разследване на спорните обстоятелства. Според ЗАНН наказващият орган не разполага с правомощия да извършва разпит на свидетели, аналогичен на разпита в гражданския и наказателния процес. С оглед на това е несъмнено, че ако наказващият орган сметне за необходимо да събере гласни доказателства, относно установяването на конкретна фактическа обстановка, то той ще ползва именно прийома на снемане на обяснения от конкретни правни субекти.

Тези доказателства, които са ясни, непротиворечиви и убедителни, опровергават показанията на свидетеля У., управител на игралната зала. Същият твърди, че в момента на проверката личната карта на А.у.се е намирала при него в офиса, тъй като следвало да му бъде зареден на игралния автомат спечелен от него бонус.

Съдът не дава вяра на тези показания, тъй като същите са заинтересовани и оборени от логичните обяснения на свидетелите С. и М. относно поведението на У. в момента на проверката.

 Свидетелите С. и  М. заявиха еднопосочно, че при установяване, че И. е без лична карта, У. излязъл от игралната зала и се върнал с личната карта на И., отново твърдейки че документа е бил при него в офиса му. Освен това докато У. бил извън залата, И. разговарял по телефона с някого посочвайки, че документите са на задната седалка на автомобила.

Убедителността на показанията на свидетелите С. и М. произтича и от факта, че при проверката присъствала и указвала съдействие М.Ч., работеща като крупие в залата, която имайки правото да изисква документи за самоличност на играещите се споменала нищо за нахождението на документа за самоличност на И..

При тези данни съдът счита, че е осъществен състава на административно нарушение по чл.45, ал.2, т.41 от ЗХ, за което предвидено налагане на имуществена санкция на организатора на хазартни игри съобразно чл.110, ал.1 от ЗХ.

Съдът намира възражението за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради липса на мотиви в НП за прилагане или неприлагане на чл.28 от ЗАНН за неоснователно.

Вярно е, че преценката за „маловажност на случая“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН не е действие на „оперативна самостоятелност“ на наказващия орган, а означава възлагане на компетентност, както сочи ТР №1/12.12.2007 г. на ВКС по н.д. №1/2005 г., ОСНК. Но тази преценка или липсата на такава, т.е. неприлагането на привилегированата норма на чл.28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол. Следователно при условие, както е в случая, че наказващият орган не е приравнил нарушението към „маловажните случаи“, като е наложил наказанието при условията на чл.27 от ЗАНН, съдът е този който да направи проверка за законосъобразност на наложената санкция.

Липсата на изложени мотиви от страна на наказващия орган за неприлагането на чл.28 от ЗАНН не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правата на наказаното лице, при условие, че правата му са защитени при въззивната проверка на НП.

Този извод произтича от мотивите на цитираното ТР, че при тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.

В този ред на мисли съдът намира, че случаят не може да се квалифицира, като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В тежест на организатора на хазартните игри е да създаде вътрешна организация на работата в игралната зала по начин, недаващ възможност за присъствие в същата на лица без документи за самоличност. Освен това в случая е налице формално нарушение. След като наказуемото деяние не предполага наличие на вредни последици, то тяхната липса не обуславя задължителното приложение на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се отчете и фактът, че предвидения по отношение на хазартната дейност контрол е засилен, както е засилена и отговорността при нарушения на ЗХ, които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата, поради което и нарушенията на неговите разпоредби се отличават с по-висока степен на обществена опасност.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е отчел степента на обществена опасност на конкретното нарушение, както и че нарушението е извършено за първи път, като е наложил имуществена санкция в минималния размер предвиден в чл.110, ал.1 от ЗХ..

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП 187 от 19.12.2018 г. на Председателя на Държавна комисия по хазарта (ДКЗ), с което на “ИНФОФЕСТ“, ЕИК *********, представлявано от управителя Ц.Л.Ш., съд.адрес:г*** за нарушение на чл.45, ал.2, т.4 от Закона за хазарта (ЗХ), на основание чл.110, ал.1 от ЗХ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5 000 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                                       

 

                                                            

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: