Р Е Ш
Е Н И Е № 6
гр. Пловдив, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито
заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
С участието на съдебен секретар ЗЛАТКА
ЧОБАНОВА и прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив ДИМИТЪР МАХМУДИЕВ, разгледа
докладваното от съдия Евстатиева ВНОХД № 1620 /2019г. по описа на съда:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е
по жалба на защитника адв.Й.Д. на подсъдимия И.М.М. срещу присъда от 02.04.2018г. по НОХД № 3580 / 2018г. по
описа на Пловдивски районен съд. Против присъдата е постъпила и допълнителна
жалба от адв.З.Т. в хода на въззивното
производство. С обжалваната присъда първостепенният съд е признал подсъдимия
И.М.М. за виновен в извършено престъпление по чл.325
ал.2 вр. ал.1 от НК, като му е наложил на основание
чл. 54 от НК наказание една година лишаване от свобода. ПРС е признал подс. М. за ВИНОВЕН и в извършено престъпление по чл.131
ал.2 пр.4 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК, като на
основание чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода. На
основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия едно общо най- тежко
наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и е отложил изпълнението
му по чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
в сила на присъдата. Районният съд е зачел времето, през което М. е бил
задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, присъдил е разноските в тежест на
подсъдимия и се е разпоредил с вещественото доказателство по делото.
Присъдата се обжалва от подсъдимия и се поддържа в
съдебно заседание с доводи за неправилност и несправедливост. Твърди се, че
присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения, подробно описани
в допълнителната жалба и доразвити в съдебно заседание. Прави се искане въззивният съд да
отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Развиват се съображения за липсата
на убедителни доказателства за виновността на подсъдимия, за съпичастността му към деянието и за неговата правна
квалификация, за което липсват и мотиви, като районният съд не е отчел и
заинтересованото положение на пострадалия спрямо дееца, че е било извършено
тенденциозно и необективно разследване по делото. Прави се искане подсъдимият
да бъде оправдан, като последният отрича да е извършил вменените му деяния и
заявява, че самият той е жертвата.
На противното
становище са представителят на държавното обвинение и повереникът
на частния обвинител, които пледират за потвърждаване на атакувания съдебен акт
и намират същия за правилен и обоснован.
Пловдивският
окръжен съд, след като изслуша становищата на страните, взе предвид приложените
по делото доказателства и провери изцяло правилността на присъдата съгласно
чл.314 от НПК, за да постанови съдебния си акт, намери за установено следното:
Първостепенният
съд е възпроизвел в мотивите към постановената присъда следната фактическа
обстановка след проведено съдебно следствие по общия ред :
На
27.01.2017г. в следобедните часове на деня във връзка със смъртта на И.К.в дома
и в с.***, обл.***, на ул. *** се били събирали
близки, роднини и съседи на покойницата. Съседи на починалата били сем.П., свид. Т.К., и сем.М. Синът на починалата помолил свид. Т.К. да вземат тялото на майка му от гр.***, тъй като
последният притежавал микробус. Свид.К. се съгласил,
но с оглед на това, че превозното средство не било използвано през зимния
сезон, двигателят не можел да бъде стартиран. На помощ се отзовали свид.Ж.П., както и свид.М. М., а след него пристигнал и подс.И.М.,
който бил в нетрезво състояние и с приближаването си започнал да отправя обиди
и ругатни на висок тон към Ж.П. и Т.К.. Носел в ръцете си лопата, с която смятал да се включи в разчистване на
натрупания сняг пред микробуса. Възникнал спор, в резултат на който подс.М. се насочил с лопатата към свид.П.
и му казал: „Ела тука, бе, ***“, като опитал да го удари. Свид.Ж.П.
отстранил с ръка лопатата и бутнал на земята подс.М..
Последният се опитал да се изправи, но се подхлъзвал на заледената настилка. Свид.М. М., баща на подс.М., свид.И. П. – син на свид.Ж.П. и свид. Д.П. – съпруга на Ж.П. възприели случващото се. М. М.
се намесил, като помогнал на сина си да се изправи и направил опит да спре
агресията му спрямо свид.Ж.П., а синът му И. П. излязъл
на улицата и отишъл при тях, за да защити баща си. Между подсъдимия и свид.Ж.П. застанал и свид. Т.К..
След излизането на свид.И. П. между него и подс.И.М. възникнал конфликт, при който те си разменили
удари. Действията им били възприети от свидетелите М. М., Т.К, Ж.П., Г.Г. и П.С. Бащата на подсъдиммия –
свид.М. М. в опита си да разтърве Ж.П. и подс.И.М., получил удар. Подсъдимият М. паднал отново на
земята, като бил ударен още няколко пъти от свидетелите баща и син Ж. и И. П. След това подсъдимият М. започнал
да отправя закани към Ж.П., че ще изпочупи стъклата на къщата му, придружавани
с ругатни. Обезпокоен от поведението на подсъдимия, свидетелят И. П. казал на
баща си да отиде веднага в полицията. Същият ден в приемната на полицията в
с.*** бил свид.Д.И. - дежурен полицейски служител към
РУ **** при ОДМВР гр.*****. След като Ж.П. го запознал със ситуацията, свид.И. се отправил към адреса за изясняване на случая.
През
това време на улицата подс.М. насочил агресията си
към свид.И. П., продължавайки да буйства и ругае.
Започнал да отправя викове: „Ела, ***, ела да видиш какво ще ти се случи“,
„майка ти е ***, жена ти е ***“. Свидетелите М. М. и Т.М. - родители на
подсъдимия направили опит да го успокоят и да го приберат в двора на къщата им,
но без резултат. Междувременно пред дома на починалата И.К. започнали да
пристигат близки и съседи във връзка с предстоящото погребение, а подс.И.М. продължавал да стои на пътя, да отправя обиди и
да се държи агресивно към всички преминаващи от там хора. М. М. с помощта на
съпругата си успял да прибере буйстващия си син в двора на къщата им. От там с
нови сили същият продължил да вика с висок глас: „***…боклуци…ще ви избия“,
като взел брадва от двора и се насочил към улицата. Действията му били възприети
и от свид.С., която участвала в подготовката на
погребението. В този момент пред дома на покойницата дошъл И.К.. Възприемайки
го, подс.М. се обърнал към него с думите: „***, ще те
убия, Беганец ръждив“. За да избегне очертаващия се
неизбежен конфликт с подсъдимия, И.К. не реагирал на провокацията и продължил
по пътя си. Подс.М. продължил с ругатни и обиди към
всеки от преминаващите по улицата, отиващи да засвидетелстват почит и уважение
към починалата.
В
този момент на адреса пристигнал свид.Д.И. - дежурен
по управление на РУ ***** при ОДМВР гр.*****, изпълняващ задължения по опазване
на обществения ред на територията, обслужвана от управлението съгласно Заповед
№ 329з-259/22.12.2016г. на Началника на съответното подразделение на МВР. На
място заварил подс.М., който бил на улицата, викал,
псувал и обиждал намиращите се пред къщата на покойницата лица. Родителите на
подсъдимия продължавали с опитите си да го приберат в дома им. Свид.М. М. имал кръв по веждата си. Свид.И.
се приближил към подс.М., влязъл в двора на къщата и
му казал да се успокои и да прибере, че
в момента има погребение и същото не следва да е съпътствано от скандали.
Последвали устни разпореждания за преустановяване на непристойните действия, на
което подсъдимия се противопоставил и продължил да отправя реплики, уронващи
авторитета на полицейския служител. След това свид.Д.И.
заявил на подсъдимия, че следва да отиде с него. В този момент с рязко движение
подс.М. се отскубнал от баща си, посегнал с ръка и
ударил полицейския служител първо в лицето и веднага след това го ударил с крак в областта на тялото между корема и
гърдите. Последният паднал на земята и вещите от чантата му се разпилели. Подс.М. на висок глас попитал полицейския служител за какво
е дошъл, нарекъл го „боклук“ и отправил думите: „пенсията ти изстина, отидоха
ти заплатите“, заявил му, че нищо не може да му направи, че е „боклук“, че
трябва да има прокурорска заповед. Всичко това било придружено с ругатни, както
и с заплахи към служителите от системата на МВР, че разполага с компромати и
Д.И. няма да е служител до дни. Поведението на подсъдимия било възприето от свид.И. П. и свид. Т.К., който се
намесили в помощ на служителя на реда.
Очерталата
се опасност ситуацията да излезе извън контрол,
наложило свид.Д.И., след като се изправил и излезнал от двора на сем.М., да позвъни по телефона и да
потърси съдействие в дежурна част на РУ Раковски. Там оперативен дежурен бил свид.Л.К. Свидетелят Д.И. поискал на място да пристигане автопатрул. Съобщил, че подс.М. е
оказал съпротива, не е изпълнил разпорежданията му и го е ударил. Свид.К. насочил към местопроизшествието автопатрул
в състав свидетелите Й.Г. на длъжност „младши автоконтрольор“
в Сектор „Охранителна полиция“ към РУ **** при ОД на МВР гр.**** и С.П. на длъжност
„полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“
към РУ **** при ОД на МВР гр.****, изпълняващи по наряд задължения по опазване
на обществения ред на територията, обслужвана от управлението. Сигналът на постр.Д.И. бил отразен в регистрите на районното управление
като получен в 15.40 часа. Преди пристигането на полицейските служители подс.М. провел телефонен разговор с неустановено по делото
лице, който бил с продължителност 8.20 минути и начало, съгласно представената
справка, 15.41.02 часа /петнадесет часа четиридесет и една минути и две
секунди/.
При
пристигане на място в полицейски униформи и със служебен автомобил, свидетелите
Г. и П. забелязали, че колегата им Д.И. се държи в областта на гърдите, който
им съобщил, че е бил ударен по лицето и ритнат от подс.М.
в опит да прекрати противообщественото поведение на последния. Споделил, че бил
псуван, обиждан и заплашван с уволнение. Двамата полицейски служители възприели
подс.М., който стоял пред входната врата на двора. До
него бил и баща му М. М., който също имал следи от удар по лицето. Г. и П. се
насочили към входната врата на сем.М., където били посрещнати от подсъдимия с
думите: „Какви сте вие… я се легитимирайте… ще ви уволня… боклуци…нямате място
в МВР“. Започнал да размахва ръце по посока на униформените служители, а като замахнал към П., той се отдръпнал и му разпоредил да отиде с тях в районното управление.
Подсъдимият заявил, че иска прокурорска заповед и продължил словесната си
агресия с отправяне на реплики, уронващи авторитета на полицейските служители
псувни и негативни оценки към всички служители от системата на полицията.
Съпротивата и буйството на подсъдимия наложило използване на физическа сила
и помощни средства – белезници, за да бъде отведен подсъдимия в районното
управление. По пътя към полицейския автомобил подс.М.
продължил да буйства, дърпал се, а след
качването му в превозното средство с глава ударил стъклото на вратата. В
полицейското управление, подсъдимият продължавал да псува, обижда и „уволнява“
полицейските служители.
Настоящият
състав на съда, съобразно задължението си да извърши контрол на обжалвания първоинстанционен акт изцяло и служебно, независимо от
доводите и исканията на страните /макар че такова е направено от защитата/,
съгласно пределите на въззивната проверка по чл.314
от НПК, при постановяване на настоящия съдебен акт, намери че ПРС е
допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви към обжалваната присъда
по делото.
Проверяваният
съд е провел обширно съдебно следствие, като е приобщил множество доказателства
– писмени и гласни, от които включително по реда на чл.281 ал.5 или ал.4 вр.ал.1 от НПК в различни хипотези е прочел показанията на
повечето свидетели по делото, които са били депозирани на два пъти в хода на
разследването - пред разследващ полицай и пред следовател. Провеждането отново
на цялостно разследване по делото на досъдебната фаза се е наложило след
направен отвод на разследващия орган, тъй като пострадалият по делото –
частният обвинител Д.И. ***, а разследващият полицай е от същото РУП, видно от
Постановление на прокурор при ОП Пловдив от 06.11.17г. /л.8-9 том ІІ ДП/. Първостепенният съд, след като е констатирал
множество противоречия на свидетели очевидци на разследваното събитие в
различните му етапи, е приобщил показанията им, депозирани преди и след отвода.
Гласните доказателства, депозирани пред отведения разследващ орган могат да
бъдат ценени, когато се установи, че те са обективни, неманипулирани и
справедливостта на процеса е обезпечена, както и когато основанието за отвод е
възникнало на по-късен етап /след депозиране на показанията и в зависимост от
това какви обстоятелства са наложили отвеждането на разследващия/. В случая обаче,
още със стартирането на производството по чл. 356 ал.3 от НПК е било внесено
съмнение в обективността на разследването, както е приел и прокурорът от ОП
Пловдив, за да уважи искането за отвод.
В този ред на
мисли на първо място в мотивите към постановения първоинстанционен
съдебен акт липсва посочване на кои фактически положения, приети от съда в
описаната по-горе фактическа обстановка, от кои доказателствени
способи се извеждат. На следващо място липсва анализ на множеството
противоречиви твърдения на очерталите се две групи свидетели, като те се
наблюдават пред съда, на досъдебното
производство пред разследващия полицай и на пред следователя, които показания
са били приобщени. Съответно съдът е следвало да посочи в мотивите си кои от
тях кредитира и за кои факти. ПРС е дължал отговор ползва ли при
постановяването на присъдата заявеното от свидетелите пред отведения разследващ
орган или не и поради какви съображения. Редица от свидетелите след прочитане
на показанията им са заявили, че поддържат тези, дадени пред отведения
разследващ полицай. Не е ясно съдът позовава ли се на тях при постановяване на
присъдата. В хода на съдебното дирене, процесуалният представител на подсъдимия
е правил възражения, макар и избирателно, което е обяснимо съобразно линията на
защита, че определени свидетелски показания са били депозирани пред предубеден
разследващ полицай, за който основанията за отвод са били налични още в
началото на разследването /например при приобщаването по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК на показанията на свид.Й.Г.
/л.218-220 СП/. Първият съд е отхвърлил
това възражение в съдебно заседание и е приобщил тези показания, като е
посочил, че ще обсъди в мотивите си дали
ще гради изводи по същество въз основа на тях, но впоследствие не го е сторил.
ПРС е установил посредством експертно изследване, че протоколът за разпит на
един от ключовите свидетели И. Ж.П. от датата на деянието – 27.01.2017г. не е
подписан от полицейски орган А.Д. В съдебно заседание показанията на свид.И. П., обективирани в така
опорочения протокол, са били приобщени относно съществени обстоятелства и по
двете обвинения на подсъдимия /л.154-157 СП/, но са станали без коментар в
мотивите. Внесено е съмнение в обективността на разследването още със
стартирането му и от факта, че подсъдимият е бил задържан от пострадалия Д.И.
/л.59 том І ДП/ и последният е уведомил прокурора съгласно нормата на чл.212
ал.3 от НПК за образуваното бързо производство с първо действие по разследване
– разпит на свидетел /л.1 т.І ДП/. Изложеното на още по-силно основание за
обезпечаване справедливостта на процеса при произнесена осъдителна присъда е
следвало да намери отражение при мотивиране на крайния съдебен акт по делото с
оглед гарантиране процесуалните права на страните. Тук следва да се посочи, че
възражението на адв.Т., че пострадалият е образувал
досъдебното производство, е неоснователно, тъй като видно от материалите по
делото Д.И. не е извършвал действия по разследване по чл.212 ал.2 от НПК, макар
че ал.3 на същия член изисква разследващия орган да уведоми прокурора за
образуваното производство.
Незаконосъобразно
контролираният съд се е позовал на обяснения на свидетелите, депозирани от тях
по прекратена прокурорска преписка №
689/2017г. на РП Пловдив, образувана по жалба на подс.И.М.
и баща му свид.М. М. във връзка с нанесени им телесни
увреждания от свидетелите Ж.П. и И. П. Недопустимо е при постановяване на присъдата да се
ползват саморъчни обяснения, дадени в хода на полицейска проверка на лица,
придобили впоследствие съответно процесуално качество, защото те не са
регламентиран способ за доказване по НПК, не представляват свидетелски
показания и не могат да се противопоставят на дадените от същите тези свидетели
пред съда и приобщени по реда на чл.281 от НПК. Не е правилен изводът на първостепенният съд, че тези „обяснения“
са годно писмено доказателство за факти от предмета на доказване. Те
представляват документи, налични и приети по делото, от които единствено може
да се почерпи информация, че такива са били съставени, на коя дата и кой е
техният автор, но в никакъв случай относно съдържанието им и вписаните в тях
изявления на лица относно разследваното събитие / Решение № 139
от 28.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 520/2016 г., II н. о., НК, Решение № 142 от
31.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 112/2015 г., II н. о., НК, Решение № 247 от 12.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 895/2016 г., II н. о.,
НК/.
В една част от
мотивите си ПРС правилно е отбелязал, че въпросните „обяснения“ не могат да
бъдат обсъждани като противоречиви свидетелски показания, но неправилно е
приел, че чрез същите тези „обяснения“ може да се провери достоверността на
определени показания на свидетелите, тъй като за да се направи такава проверка
следва да се изследва съдържанието на саморъчните обяснения, което е
недопустимо. Налице е очевидно противоречие ползвал ли е първоинстанционният
съд при постановяване на присъдата недопустим източник на доказателства или не.
Визираната незаконосъобразност се засилва с факта, че ПРС е съпоставил
съдържанието на изявленията на свид. Т.К. пред
съдебния състав, чиито възприятия са от съществено значение за решаването на
въпросите по чл.102 т.1 от НПК със саморъчните му обяснения по прокурорската
преписка /л.295 СП/.
Неправилно е
съждението на първата инстанция по фактите, че съдът не може да прави
самостоятелна преценка на противоправни действия на други участници в конфликта,
защото за тези обстоятелства се бил произнесъл прокурора, цитирайки прекратителното постановление на РП Пловдив по приобщената
преписка № 689/2017г. Съдът не е обвързан от заключението на прокурора и следва
единствено да се води от доказателствата, събрани и проверени пред него на
съдебното производство, което е централната фаза на наказателния процес, за
които има задължение по чл.305 ал.3 от НПК да обсъди в мотивите. Прочее районният съд е приел за доказани пред
него противоправни действия на свидетелите П.за нанасен побой над подсъдимия и техни влошени отношения,
което е обективирал и в изложената фактическа обстановка, назначил е и СМЕ на
подсъдимия, но е подминал да анализира как тези факти рефлектират на вмененото
на подсъдимия обвинение за извършени хулигански действия.
В една част от
съдържанието на мотивите съдът е използвал условно наклонение, като е
отбелязал, че „биха могли да се ползват.., че най-пълни би следвало да са
възприятията на…, могат да спомогнат за изграждане на изводи…, може да се
приемат показанията на.., може да се
счита за доказано..“ /л.295 СП/. Това внася основателно съмнение във волята на
проверявания съд и не е ясно кои доказателствени средства
са поставени в основата на изводите му по същество. Първият съд е посочил, че
кредитира частично показанията на някои от свидетелите, например за свид. И. П., като е визирал, че части от показанията му
могат да се считат оборени от други доказателства, без да сочи кои и защо въз
основа на тях прави противоположен извод. Относно свидетелите К., Г., С. и
С. посочва, че всеки от цитираните
свидетели е възприел различна част от инцидента, но не сочи коя. Приел е, че в
подкрепа на дадени гласни доказателствени източници
са налице и писмени доказателства,
отново без да ги конкретизира.
В изложения
смисъл настоящия съд прие за основателно направеното искане от защитата за
връщане на делото за ново разглеждане на първата съдебна инстанция.
Възражението относно липсата на първо място на фактически, и на второ – на правни съображения и за
квалифициращите обстоятелства – особена дързост на хулиганската проява и за
обвинението по ал.2 на чл.325 от НК – относно съпротива срещу орган на властта
и в какво се изразява, е също напълно резонно. Това се отнася и за изводите на
съда за нанесената телесна повреда на пострадалия. По това обвинение също не са
анализирани противоречията в показанията на присъствалите на тази част от
инцидента свидетели, не са съпоставени и
с писмените доказателства и способът за доказване – съдебномедицинската
експертиза, която самостоятелно не е източник на факти, но служи за тяхната
проверка. В тази насока възраженията на защитата за неяснота на съдебната воля
е състоятелно.
Формирането на
вътрешното убеждение на контролирания съд подлежи на внимателна преценка от въззивния съд и то се обективира
в мотивите към атакуванат присъда, за да може да
внесе яснота за съда и страните какви са съображенията на решаващия орган за
постановената присъда и нейното съдържание. Липсата на мотиви е от категорията
на съществените процесуални нарушения съгласно чл.348 ал.3 т.2 от НПК. То
лишава и въззивният съд от надлежната проверка на
обжалвания съдебен акт, за да се произнесе по съществото на казуса. Нарушението
е неотстранимо от горния съд, защото вътрешното убеждение на първата инстанция
не може да бъде заменено от друг съд, без да бъде проследено откъде се извежда.
Именно поради това, делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на
първостепенния съд, който при изготвяне на мотивите към присъдата съобрази
изискванията на чл.
305, ал.3 от НПК.
Воден от
горното и на основание чл. 334, т.1 вр. чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 106 от 02.04.2019г.,
постановена по НОХД № 3580/2018г. по описа на Районен съд Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на ПРС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: