ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1
гр. К. , 19.01.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анна Донкова-Кутрова
като разгледа докладваното от Анна Донкова-Кутрова Частно наказателно
дело № 20215320200005 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243 ал. 5 от НПК.
С постановление на РП – К. от 16.12.2020 г. по прокурорска преписка
№ 1069/2019 г. на РП – К., на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1
т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 555/2019 по описа на РУ на МВР К., водено за престъпление
по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Постановлението е обжалвано пред Карловски районен съд от К. Д. Б..
В жалбите се твърди незаконосъобразност и неправилност на обжалвания
прокурорски акт, излагат се съображения. Искането към съда е да отмени
постановлението, като върне делото на прокурора за продължаване на
разследването.
Съдът, като провери на основание чл. 243 ал. 5 от НПК обосноваността
и законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:
Жалбата е подадена от лице сред посочените в чл. 243 ал. 4 от НПК и в
законоустановения седмодневен срок, поради което следва да бъде разгледана
от съда.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да състави обжалваното постановление, наблюдаващият прокурор е
1
приел, че на 06.06.2019г. около 9:00 часа пострадалият Б. излязъл на разходка
заедно със сина си – на 1 година и половина - с детската количка. Б. се движел
по тротоара на ул. "Б.р." в посока от запад на изток, когато го настигнал го
лек автомобил марка "Д." с рег. № ..****.. управляван от съседа му - св.И.Г.
.На предната дясна седалка се возел друг съсед – св.А.Я.. И.Г. смъкнал
прозореца на лявата врата и според показанията на Б., му отправил следната
реплика „К., аз теб ще те убия“, „ще те хвърля през терасата“, а А.Я. се
присъединил с репликата „да ти еба майката“. След това двамата - Я. и Г.
заявили „Искаш ли да слезем от колата да те пребием“. Накрая И.Г. добавил
„Няма да хвърляш повече лайна в двора ми“. Б. отвърнал: „Не е вярно, не съм
хвърлял лайна в двора ти“. Б. твърди, че уплашен от заканите тръгнал да бяга
с количката с детето, което също било уплашено от високия тон, с който били
отправени. Б. твърдял още, че И.М. го последвал с автомобила, а той
помолил: „Оставете ме на мира бе, хора“. Минавайки по улица "К.В.",
забелязал, че по тази улица минава друга негова съседка - Р.Н. с количка с
бебе и друго дете - момиче. Междувременно И.М. отминал с автомобила и се
отдалечил.
В хода на разследването била разпитана в качеството на свидетел
Р.Ч.Н., която заявила, че на 06.06.2019г. излязла на разходка с двете си деца и
видяла К. Б. с количката с детето си на кръстовището на ул. "Б.р." с ул."К.В."
в посока ул."К.В.", но нито видяла къде отишъл К. Б., нито забелязала да
говори с някого, Б. бил на улицата с детската количка, вървял спокойно,
бавно, състоянието му, според нея било нормално и не забелязала да е
разтревожен или обезпокоен от нещо. По същото време, непосредствено
преди и след срещата си с Б., свидетелката не забелязала други автомобили
нито по ул. "Б.р.", нито по ул."К.В.". Впоследствие, едва при призоваването
си за разпит в РУ на МВР гр.К. разбрала за твърдян инцидент, но нито тя ,
нито дъщеря й / на 10 г./ възприели подобна среща, нито възникнало
пререкание, тичане на Б. с количка от преследваща го кола и т.н.
Непосредствено след случая Б. позвънил първо на съпругата си св.Х.Щ.
- Б. и й разказал за срещата си със съседите, Б. заявила в показанията си, че Б.
бил много разстроен от случилото се, а поведението му след случая се
променило - същият се заключвал вкъщи, имал нарушения в съня и се
страхувал да не бъде нападнат от съседите. В деня на инцидента дори К. Б. се
2
страхувал да се прибере вкъщи и изчакал съпругата си след работа в парка,
където дори се разплакал, докато й разказвал отново за случилото се. К. Б.
потърсил консултация при психиатър и психолог д-р М. и д-р С.. Изписали
му антидепресанти. Св.Х. Б. преповтаряла основните детайли от твърденията
на Б., с изричното уточнение, че е възприела инкриминирания случай именно
от неговия разказ – първоначално по телефона, а впоследствие и лично от
него. Твърди, че съпругът й е бил силно изплашен, не смеел да се прибере в
дома си, престанал да ползва терасата откъм двора на М., посетил
специалисти, пиел в продължение на месеци изписани му успокоителни.
Споделя за случай с преследване на автомобил отпреди години, който
съпругът й споделял, както и за влошените отношения със съседите.
Б. разказал за случилото се по телефона и на сестра си – св.Г. Б. - Хр.
какво се е случило, а тя го посъветвала да се обади на телефон 112 и да
разкаже какво се е случило. Двамата подали заедно сигнал в РУ на МВР гр.К..
Б. преповтаряла в още по-подробни детайли разказа на Б., който допълвала с
историята на влошаване на взаимоотношенията между двете съседски
семейства, с различни случки, довели до това, както и с уточнения, че брат й
твърдял, че М. и Я. обикалят града, за да го търсят и да го убият. Твърди
последователно, че при срещата с брат си пред РУ на МВР гр.К. същият
почти не можел да говори, треперел и много се страхувал да не бъде убит –
той или детето, като я молел да вземе детето и да го скрие. Сочи, че
инцидентът бил възприет от възрастен свидетел – Я., разпитан впоследствие в
качеството на свидетел. Б. в разпита си посочил, че разбрал от сестра си, че
въпросният свидетел възприел пререканието между тях, като не ставал ясен
начина, по който св.Б. е узнала за присъствието на този свидетел на разпрата.
По данни на разпитаните полицейските служители в момента на
подаване на сигнала Б. не изглеждал разстроен, по-скоро бил мълчалив,
докато сестра му Г. Б. - Хр. емоционално разказвала с най-големи
подробности историята на дългогодишната семейна вражда между
родителите им и съседа И.М. и срещата на брат си с посочените лица
сутринта на същия ден. В протокол за разпит на свидетел К. Б. съобщил, че от
дете бил тормозен от И.М. с постоянни забележки на улицата, обидни думи и
конфликтни ситуации. Представил по досъдебното производство жалба до
РУ на МВР гр.К., подадена от баща му за отправени закани от същото лице от
3
1996г.
В хода на досъдебно производство, в допълнителен разпит Б. твърдял,
че на 5.04.2020г. при излизане от дома си , от съседния двор М. му отправил
следните реплики: „…ще дойда някой ден да те убия“, а съдейки по израза на
лицето му бил „изнервен“. Добавил, че продължава „системния тормоз“ от
страна на това лице. Липсвали други свидетели и доказателства за така
отправените закани.
Разпитана била в качеството на свидетел по делото работничка във
фирмата на Б.и – А. посочила, че през лятото на 2019г. възприела
пристигането на Б. във фабриката много разстроен и просълзен. Същата не
сочела присъствие на дете, което се твърди, че е било с баща си през целия
ден, като според прокурора поради тази причина, както и предвид липсата на
каквато и да е конкретика, този случай не можел да се свърже категорично с
инкриминирания.
От своя страна св.И.М. отрекъл изобщо да е виждал К. Б. на
06.06.2019г., да е разговарял с него, заявил, че въобще не е излизал от дома
си, отрекъл и да се е виждал с А.Я.. Изложил отделни фрагменти от влошени
междуличностни отношения между Б.и и техните братовчеди Я.и, вкл.
твърдял , че станал свидетел на случай с хвърлЯ. в двора на последните
изпражнения. Това обстоятелство било отречено от Б., както и от посочения
за възприел същите/ оставени поради това непочистени до следващия ден / -
полицай – св.С..
Свидетелят А.Я. Н. отрекъл да се е срещал на инкриминираната дата с
Б. или М., да е отправял каквито и да било реплики към него, като пространно
описвал случая с изхвърлЯ. изпражнения и битови скандали със семейството
му, като добавил и твърдения за отправени от Б. обвинения към съпругата му,
че му „..правела магии да не може да се ожени..“ и плюела по колата му.
Междувременно, на същата дата, непосредствено след подаване на
сигнала, по който било образувано досъдебното производство, Б. подала
около 16.00 часа в РУ на МВР гр.К. сигнал, че И.М. държи огнестрелно
оръжие в дома си. Във връзка с подадения сигнал и съмнение за държане на
незаконно притежавано огнестрелно оръжие в дома на М., служители на РУ
4
на МВР гр. К. извършили процесуално – следствено действие „претърсване и
изземване“ в дома на М. на 06.06.2019г., където били намерени незаконно
притежавани боеприпаси за огнестрелно оръжие. По случая било образувано
досъдебно производство №***/19г. по описа на Районен съд гр.К.,
приключило със споразумение , като М. бил осъден за престъпление по
чл.339 ал.1 НК, извършено на 06.06.2019г.
Свидетелят Я. Н. А.,разпитан и пред съдия от Районен съд гр.К.
посочил, че видял през лятото на 2019г. К. Б. да се кара с И.М. на улицата. Я.
А. посочил, че е възможно да е чул обидни думи отправени към К. Б. от И.М.,
изразяващи се в псувни и ругатни, като „…викаше за жена му, псуваше жена
му, но не съм чул да каже нещо за К.. Той говореше много, в тези приказки
няма начин да не е казал, че ще го убие, но не съм чул такива думи от И.…
вярвам , че е способен да го каже , но не съм чул. Чух да казва за жена му, че
ще я убие.“ В показанията си св. Д. Б. – баща на пострадалия, на когото също
се обадил пострадалия , посочил, че синът му предал , че заканата е била с
друго съдържание „ще те пребием“, а коментарът на същия свидетел, взел
повод от думите на самия пострадал е “..дето се вика е можел да ги набие…
но не искал да си навлече проблеми после него да търсят полицаите…“, което
изцяло не кореспондирало със следващите, вече в противоположен дух
твърдения за влошено състояние след инцидента, треперене, не се хранел
нормално, уплашен, че ще го преследват и убият?!
По делото бил приобщен диск със запис от подадения от пострадалия
сигнал на тел.112. На няколко пъти се повтаряла реплика от страна на мъжа,
подал сигнала , че желае да се регистрира обаждането му още преди подаване
на жалба в РУ на МВР гр.К., за да „…сте уведомени..“ , „..да е
регистрирано…“ , „ …аз сега ще я подам /жалбата/ и ако трябва там дело да
влиза да си лежи в затвора и това е“.
Видно от изготвената психиатрична експертиза на К. Б. вещото лице -
психиатър – д-р Р. Ц. заключава, че описаните диагнози от посетените
психиатри - д-р М. и д-р С., не кореспондират адекватно с установеното от
експерта състояние, като постравматично стресово разстройство и
Рекурентно депресивно разстройство не се установяват. Описаните симптоми
от К. Б. наподобявали шизофрения с налуден и параноиден характер, които
5
при освидетелстването на К. Б. не се потвърждавали от поведението му, като
вещото лице коментира, че смесването на симптоми от различни психични
заболявания, в съдебната психиатрия се приема като израз на симулация. При
проведения преглед от д-р Ц. не се установявала някаква житейска
дезадаптация от страна на К. Б., а единствено леки стойности на нарушена
поведенческа адаптивност. К. Б. съобразно физическото и психическо
състояние е могъл правилно да възприема фактите и да дава достоверни
показания за тях, ако пожелае. Не са установени фобии и личностни
разстройства у К. Б., които да предразполагат към свръхмерни, неадекватни
на стимула страхови изживявания. Няма обективни данни инцидентът да е
повлиял върху психическото и физическото състояние на К. Б., въпреки
декларациите му и описанията на страхови изживявания, характерни за
шизофренно болни „че някой го преследва постоянно“. Вещото лице в
заключение констатира, че при К. Б. заявените разнообразни симптоми,
тяхната причина и механизъм са израз на симулативно поведение, което
според наличните данни е свързано с враждебните взаимоотношения между
семействата на Б. и това на съседите и желанието за надмощие и
самоизтъкване.
„…личностният профил на К. Д. Б. е представен с леки стойности на
нарушена поведенческа адаптивност. Стреми се да изтъкне на преден план
водещи личностови особености на великодушност, отговорност, отзивчивост,
милосърдност, емоционална съпричастност, но са изобразени в значително
дезадаптивни стойности, което определя да не са водещи и присъщи за него.
Представени са на фона на изразена потребност от съответствие между
личното му поведение и социалните норми, както и на фона на желанието към
установяване на хармония в междуличностните отношения, с чието постигане
е затруднен, поради нетипични за тази цел личностни черти. В поведението
му може да се наблюдава високо изразена артистичност, изхождаща от
потребността да прави добро впечатление и да се хареса на околните. При
дискомформни ситуации и непостигнати очаквания може да се наблюдава
повишено напрежение, соматизация на тревогата, склонност към прояви на
вегетативен дисбаланс като резултат от блокирането на поведенческите
реакции. Набелязват се индикации на демонстративност, на фона на
емоционална лабилност. По-стабилно са изразени поведенчески личностови
6
черти на висока активност, изразена поведенческа мотивираност,
доминантност, повишена претенциозност, склонност към бързо отреагиране и
вземане на решения на база собствено мнение, тенденция към спонтанна
самореализация с активно въздействие върху околните и стремеж да ръководи
и контролира, ниска подчиняемост, конфликтна готовност, със склонност да
кумулира, импулсивност, индивидуалистична нагласа – характеристики на
властно-лидерстващия и независимо-доминиращия тип личност. Налице са
неустойчива, лабилна самооценка, затруднен личностов самоконтрол.
Заявените от К. Д. Б. разнообразни симптоми, тяхната причина,
развитие и механизъм, са израз на симулативно поведение, което според
наличните данни, е свързано с враждебните взаимоотношения между
роднински семейства и желанието за надмощие..“.
На база тази фактическа обстановка, прокурорът е приел, че от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че между семействата
на Б. и М. и Я.и съществувала от дълги години вражда, на моменти
нетърпимост по различни поводи, вкл. и незначителни. Същите са живеели на
ул. "Б.р.", като през годините са си разменяли гневни реплики, обвинения,
обиди. Счел е, че на инкриминираната дата въпреки, че се отричало от М. и
Н., последните двама с автомобила на М. са спрели до него, а впоследствие
последвали за кратко Б., като са му отправили реплики на висок тон, чието
съдържание не се установява с положителност, въпреки положените в хода на
производството процесуални усилия. В тази насока частично били
показанията на третия незаинтересуван свидетел А., възприели присъствието
на Б. и посочените от него лица. Не се установявало отправянето на реплики,
сочещи на недвусмислена и сериозна закана с убийство към Б. от страна на
тези лица. Такива индиции се съдържали единствено в неговите показания,
които предвид, депозираното изключително подробно и професионално
изготвено заключение на експерта, следвало да се подложат на критичен
анализ. Прокурорът е счел, че дори и да се приеме, че твърдените реплики са
били отправени, същите не сочат на реална заплаха от естество да възбуди
основателен страх у Б., предвид, че съставомерна е само заканата, която сама
по себе си трябва да бъде годна да възбуди основателен страх у адресата - че
престъплението, с което е заплашван, може да бъде наистина осъществено.
Обективни критерии, обосноваващи извод, че действията на И.М. биха могли
7
да обосноват възбуждане на основателен страх от засягане на живота на К. Б.
в конкретния случай не били установени. Дори и думите “ще те убия” да били
отправени, същите не съставлявали закана спрямо живота, при положение, че
това е бил обичаен начин на комуникация между двете семейства предвид
дългогодишно насаждани вражда и омраза. Адекватната реакция на мъж,
който се страхува да не бъде убит, който е възприел, че ще го убиват,
заканват му се с убийство, била да потърси защита от органите на реда,
предвид непосредствената заплаха за живота и здравето си. Вместо това К. Б.
съобщил на жена си, сестра си и баща си какво си е позволил да му говори
отново съседа И.М. и да получи подкрепа в осмислянето на план за ответна
реакция с помощта на цялото си семейство. Едва след съветите на близките си
взел решение за подаване на жалба в РУ на МВР гр.К., но преди това се
обадил на тел.112, за да „ се регистрира“ обаждането с оглед бъдещ процес.
Разговорът се водел на спокоен тон, с пространни обяснения, нееднократно
заявено желание да се „регистрира“ сигнала. Това поведение не
кореспондирало и с твърденията на Б.а, че брат и треперел и не можел да
говори от уплаха, а сочи на осмислена предварително реакция с предвиждане
за бъдещото развитие на отношенията и отнапред взето решение за
стартиране на „..дело..“. Това не било поведение на човек, страхуващ се за
живота си – своя и на детето си. Разпитаните служители на полицията не
потвърждавали твърденията на Б.и за остра стресова реакция, треперене,
неадекватност, силна уплаха, опасения за живота. Прокурорът е счел, че
прозират на моменти в показанията на пострадалия желание за реванш заради
търпени от детството негативи, свързани с М., както и последващото развитие
на взаимоотношенията между двете семейства. Показателни за това били
думите на Б. в края на разпита му от 9.09.2019г. – само два месеца след
инцидента, през които твърдял, че трепери от уплаха, не ползва терасата си от
страх, не излиза от къщи, пие медикаменти и посещава терапии, а
същевременно заявил:“…искат постоянно да ме провокират да ги „начеша“
едно хубаво, не че нямам приятели , но не искам да се занимавам с
пенсионери и мен да ме дърпат..“/л.122 от досъдебно производство/.
Реакцията му най-ясно била характеризирана в думите му „..занапред мога и
да напусна дома си, чак толкова съм се отвратил от действията на съседите
си…“/пак там/.- т.е доминирало отношение на погнуса, отвращение и
непримиримост към така ескалиращите взаимоотношения със съседите.
8
След анализ на доказателства по делото прокурорът е намерил, че не
съществува основание да се приеме, че отправените думи/ ако се приеме , че
са били отправени, тъй като е приел за доказано единствено срещата и
възникнало пререкание между лицата/ биха могли да се осъществят, както и
няма обективирано поведение от страна на И.М., което да сочи, че заканата
може да се осъществи - М. никога не бил използвал средство за нападение
срещу К. Б., не бил посягал с по какъвто и да било начин срещу К. Б. или
срещу неговото семейство, нямал криминалистични регистрации и не е бил
осъждан към 06.06.2019г. Според показанията на всеки свидетел, скандалите,
грубостите, нападките, подмятания по битови поводи, са били част от
ежедневието на семействата на Б. и М., както и Н., взел страна на последния,
поради което се касаело за закана, която реално и обективно не е била в
състояние да възбуди основателен страх у св. К. Б.. В случая деецът не бил
конкретизирал по какъв начин ще отнеме живота, нямал годно средство за
изпълнение и думите „няма да хвърляш лайна в двора“ сочели към
възмущение от извършено действие на пострадалия и ответна реакция от
страна на И.М. да накърни достойнството на Б.и, да предупреди, че не може
да се подиграват така с него, но не сочат към действителна заплаха, не са
могли да предизвикат и не са предизвикали основателен страх за
осъществяването им.
Предмет на съдебния контрол в настоящото производство е
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство. Законът е оправомощил съда да провери правилността и
законосъобразността на прекратяването при предпоставките по чл. 243, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК и да одобри, респективно да отмени изцяло или частично
проверявания прокурорски акт.
Съдът счита, че РП – К. е направила правилен извод за липса на
извършено престъпление от общ характер, по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК. За
да бъде осъществен съставът на чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, се изисква да
бъде обективирано намерение /устно или по друг начин/ от дееца към
пострадалия, че ще извърши престъпление – убийство спрямо него или
негови ближни, като от обективна страна се изисква тази заплаха да е
възприета от лицето, към което е отправена, и да е в състояние да възбуди
основателен страх за нейното реално осъществяване, като не е необходимо
9
пострадалият да се е уплашил. От субективна страна, следва деецът да
съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха.
Съдът счита, че обосновано прокурорът след пълно и обективно
разследване е приел, че не е доказано по делото твърдяното от жалбоподателя
съдържание на отправените към него реплики от страна на Г. „К., аз теб ще те
убия, ще те хвърля през терасата“, нито, че разтреперан от страх побегнал, а
Г. го преследвал с автомобила. Твърдяното от него не се подкрепя от
показанията на свидетеля очевидец Я. Н. А., който заявява, че е възприел
движението на Б. по улицата с детската количка и спиране на автомобил,
управляван от Г. и пътник А.Я.. Последният мълчал, а Г. напсувал
жалбоподателя, казал му и :“ Ще те пребия“, след което продължил с
автомобила, а Б. – движението си по ул. "К.В.". Разпитан на по-късен етап
пред съдия свидетелят отрича да е чул Г. да е казал на жалбоподателя, че ще
го убие, макар, че го псувал и му говорел цинични думи. Заплашвал жена му,
но тъй като имало и други случаи, свидетелят заявява, че не може да свърже
събитията. От показанията на свидетеля Д. Б., на който жалбоподателят
веднага след срещата позвънил, за да съобщи за станалото, се установява, че
съобщените му от сина му реплики и то като изречени вкупом от Г. и Н.,
освен псувни са били „Ще те пребием“. Синът му не им отвърнал, а
продължил напред, за да не се изплаши детето му от виковете. Видно от
показанията на свидетеля С., служител на РУ на МВР К., изслушал
жалбоподателя за станалото още преди депозиране на жалбата, съдържанието
на отправените към него реплики от страна на Г. са били: „Ще те пребия, ще
те махна“. Докато приемал съобщението му изглеждал нормално, само леко
притеснен. Като спокойно описва поведението му и свидетелят Г. също
служител на полицията, който не е забелязал у жалбоподателя някакви
външни признаци на безпокойство, само леки признаци на нервност.
Нормално и спокойно изглеждал и при останалите му посещения в РУ на
МВР за снемане на обяснения по случая. В хода на проведената очна ставка
между пострадалия и свидетеля А. Н., Б. е заявил съдържанието на
отправената му закана като: „Ще те пребия и ще те хвърля през терасата“. От
показанията на сочената като очевидец на инцидента свидетелка Н. се
установява, че не е забелязала нещо необичайно в поведението на
10
пострадалия, вървял спокойно и тикал количка, не забелязала други хора по
улицата, нито да се е случило нещо необичайно. Предполага, че ако е минавал
автомобил по това време най-вероятно е щяла да го забележи. В този момент
вниманието й е било съсредоточено върху падналото чадърче на детската
количка, в която било бебето й, което от това се разплакало. От показанията
на съпругата на пострадалия Х. Щ.- Б.а се установява, че узнала за случая
веднага след него от телефонно обаждане на съпруга си, който й казал, че
И.Г. през отворения прозорец на автомобила си го заплашил с думите „Ще те
пребия, ще те убия, ще те хвърля през терасата.“, а пътникът до него само го
напсувал, като го обвинили, че е хвърлял изпражнения в двора на А. Н..
Според показанията на свидетелката Г. Б.а- Хр. думите, изречени от брат й
като казани от свидетелите Г. и Н. били: „Сега ще те убием, сега ще видиш
какво ще те направим, ще те хвърлим през терасата, ние теб ще те убием“,
като и двамата го псували. Видно е, че показанията на посочените свидетели
относно съдържанието на отправените реплики и същите само от Г. или
заедно с Н. са изречени, са неидентични и доколкото изразът „Ще те убия“ се
съдържа само в показанията на пострадалия и производните такива на
съпругата и сестра му, почерпели сведенията от него самия, друг израз е
възприет от очевидеца А. „Ще те пребия“, който съвпада с този, посочен и от
самия Б. като съдържание при проведената му очна ставка с Н., съдът счита,
че не се доказва осъществяване на престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от
НК. Посоченото престъпление от обективна страна изисква отправяне на
недвусмислена закана и то точно за лишаване от живот, а думите „ще те
пребия“ не са идентични на „ще те убия“ и обичайно в разговорния език се
свързват не с лишаването от живот, а с причиняване на тежко телесно
увреждане.
Отделно от изложеното, съдът споделя извода на прокурора, че заканата
е необходимо да създава възможност за възбуждане у жертвата на
основателен страх от извършване на престъплението, като това ще бъде така,
когато съществува реална възможност деецът да осъществи обективираното
намерение, като същевременно личи оформено решение за това или
психическото състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на това
решение. В случая и според настоящия състав заканата, дори и със
съдържанието, твърдяно от Б., не би могла да възбуди основателен страх за
11
осъществяването й, доколкото се касае за дългогодишни влошени отношения
между семействата, при които са възниквали конфликтни ситуации и са се
разменяли обиди и закани, а и отправянето им не е въздействало на
жалбоподателя по такъв начин, че да потърси незабавно помощ, сезирайки
полицията, респ. да подаде веднага сигнал на тел. 112 или да се прибере в
дома си, който е съвсем наблизо и оттам да потърси помощ, както логично би
постъпило лице, към което е отправена сериозна закана за лишаване от живот
с ясно личащо намерение на дееца да я реализира, вместо да продължи
спокойно движение по улицата, при все че твърди, че е тичал и треперел от
страх, и да се обади на познат полицай и на близките си, за да обсъдят какви
действия да предприеме. Не личи да е възприел сериозно заплахата, нито пък
да е било възможно това и от употребените от него при разпита му изрази:“
Искат постоянно да ме провокират да ги начеша едно хубаво, не че нямам
приятели, но не искам да се занимавам с пенсионери и мен да ме дърпат в
полицията после“. Подобни изрази е употребил след случая и пред баща си,
свидетеля Д. Б., според който синът му е казал, „че е можел да им отвърне,
дет се вика да ги набие, но все пак били двама и не искал да си навлече
проблеми, после него да го търсят полицаите, като е нямало къде да остави
детето“. Посоченият коментар сочи, че жалбоподателят нито е възприел
отправените му думи като израз на формирано решение да бъде лишен от
живот и у него да се е формирал страх от осъществяването им, нито пък това
е било възможно в конкретната житейска ситуация, а употребените обидни и
заплашителни реплики са били израз на възникналото възмущение и гняв у
двамата мъже поради изхвърляне на изпражнения в двора на Н., което според
тях правел жалбоподателят и в извършването на което и тогава са го
обвинили. Действително Б. съобщава пространно оплаквания от различно
естество, свързани според него с преживения страх и стрес от инцидента,
такива е съобщавал и демонстрирал и пред близките си, но от заключението
на изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза
от д-р Р.Д. и А.Д., вещи лица с необходимите знания и опит, които освен, че
са се запознали с всички доказателства по делото, вкл. и медицинските, са
извършили психиатричен преглед и психодиагностично изследване на
пострадалия, става ясно, че заявените от Б. разнообразни симптоми, тяхната
причина, развитие и механизъм, са израз на симулативно поведение, което е
свързано с враждебните взаимоотношения между роднински семейства и
12
желанието за надмощие, както и че няма данни инцидентът да е повлиял
върху психическото и психологическото му състояние, въпреки декларациите
от негова страна за това, не е установена тежка житейска дезадаптация, която
да е нарушила качеството на психичните му функции, липсват и фобии и
личностни разстройства, които да предразполагат към свръхмерни,
неадекватни на стимула страхови изживявания.
Неоснователно се възразява, че не е правен опит за издирване на
охранителни камери около място на деянието. Оперативно-издирвателни
мероприятия с този предмет са възложени на органите на полицията от
разследващия полицай с постановление от 31.01.2020г., като видно от
докладна записка на извършилия ги полицейски служител в близост до
мястото на инцидента не са установени камери за видеонаблюдение. Самият
жалбоподател нито в хода на разследването, нито при предявяване на
материалите от същото е заявил наличие на такива, нито е направил
доказателствени искания в тази връзка.
Поради изложеното, съдът счита, че атакуваното постановление за
прекратяване на наказателното производство е обосновано и законосъобразно
и като такова следва да се потвърди.
По изложените мотиви и на основание чл. 243 ал. 6 т. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП – К. от 16.12.2020 г. по
прокурорска преписка № 1069/2019 г. на РП – К., с което на основание чл. 243
ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 555/2019 по описа на РУ на МВР
К., водено за престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя и на РП-
П., ТО- К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски
окръжен съд в 7-модневен срок от съобщаването по реда на глава двадесет и
втора от НПК.
13
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
14