№ 1726
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110132194 по описа за 2021 година
Предявен e иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ)
вр.чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу
Столична община.
Ищецът твърди, че на 24.08.2020г., в гр.София, на ул. „Подуево“ в кв. „Борово“,
са нанесени вреди на стойност 110.50 лева на застрахования при ищеца по договор
„Каско+“ т.а. „Ивеко“ с рег.№ СВ 5759 КР в резултат на преминаването му през
арматурни железа по ремонтиран участък от пътната мрежа, който не е бил обозначен
и обезопасен. Поддържа, че за причинените щети е била образувана преписка и
изплатено застрахователно обезщетение в изпълнение на задълженията на
застрахователя по валиден договор за имуществено застраховане на този автомобил.
Посочва, че отговорност за така нанесените материални вреди носи Столична община
като стопанин на общинската пътна мрежа, неизпълнила задължението си за
своевременно маркиране на участъци от пътя с нарушена настилка. Ето защо,
претендира заплащане на сумата 125.50 лева от ответника /110.50 лева изплатено
застрахователно обезщетение и 15.00 лева ликвидационни разноски/, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва механизма на твърдяното транспортно произшествие,
нанесените на товарния автомобил вреди от него и причинната връзка между тях и
събитието. Счита, че евентуално настъпилото ПТП не е покрит риск по договора за
имуществено застраховане между собственика на превозното средство и ищеца,
поради което не е имало основание за изплащане на застрахователно обезщетение,
1
репарирането на което да се търси от СО. Изразява съображения, че договорът
„Каско+“ не е бил валиден към датата на събитието, тъй като няма данни за заплатени
застрахователни премии по него. При условията на евентуалност, оспорва размера на
претенцията като прекомерен. Твърди евентуално съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на автомобила с твърдение, че се е движил с несъобразена с пътните
условия скорост. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на
пълно и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение между него и
собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на
договора; вреди, както и конкретен размер на същите; изпълнение на задълженията по
договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и
непосредствена причинна връзка между вредата и неизпълнение на задълженията на
ответника за поддържане на пътната мрежа.
Спорът между страните е по всички релевантни за възникване отговорността на
Столична община факти, предвид възраженията на ответника, че застрахователният
договор не е бил валиден, поради липса на плащане на застрахователните премии от
застраховащия; че механизма на ПТП не е установен, тъй като няма съставен протокол
за ПТП от органите на пътната полиция; че не е налице увреждане целостта на пътната
настилка на ул. „Подуево“ към датата на твърдяното произшествие; евентуално, че
отговорност за репарирането на вредите следва да носи изпълнителя на ремонта на
пътя към датата на събитието, в случай, че гумите са покрит риск по договора за
застраховка, което ответникът отрича да е договорено.
По делото е приета полица № 440217213006038 от 2017г. /л.7/, доказваща
наличие на облигационно правоотношение по застрахователен договор за имуществена
застраховка „Каско+“ между ищеца и собственика на т.а. „Ивеко“ с рама №
ZCFC150B405168017 със срок на валидност 28.07.2017г. – 27.07.2021г. Видно от
свидетелство за регистрация превозно средство с посочената по-горе рама има ДК №
СВ 5759 КР. Установява се също от приложено извлечение от сметката на
застрахователя, че застрахователните премии по процесната полица са били заплащани
от застраховащия, поради което договорът е произвел действие и няма данни да е бил
прекратяван, което опровергава твърдението на ответника, че договорът не е произвел
действие, съответно, че действието му е било предсрочно преустановено. Съгласно
приложената полица товарният автомобил е бил застрахован за застрахователна сума
от 53113.00 лева за четвъртата година от сключване на договора, т.е. за периода
28.07.2020г. – 27.07.2021г., като било предвидено, че в случай на доказване на
настъпило застрахователно събитие с писмена декларация, но без протокол,
2
застрахованият имал право на обезщетение до 10 % от тази сума.
Приложени са ОУ на зстрахователя по договора за автомобилна застраховка
„Каско“, видно от която същата покрива вреди при удар на застрахованата вещ с друго
МПС или физически тела (т.2.1.3.1), като в случай на щети по гуми, оценката се
съобразява със степента на увреда – дали гумите са годни за по-нататъшна употреба
или не, както и с периода на експлоатацията им, т.е. с овехтяването (т.14.2). Горното
дава основание на съда да приеме, че увредата на гуми и джанти при ПТП, вкл.
настъпило поради неравност на пътното платно, са покрит риск по така сключения
договор за имуществено застраховане за този автомобил. В този смисъл, доводите на
ответника, че тази щета не е покрит риск по полицата не се подкрепя от
доказателствата по делото.
Прието е уведомление до „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД от 29.08.2020г., в
което се посочва, че поради преминаване през тесен участък на ул. „Подуево“ в
гр.София, са били увредени гума и джанта по товарния автомобил, тъй като същият е
преминал през арматурни железа, поставени на ремонтиращ се участък на пътя. Видно
от преписката по образуваната при застрахователя щета № 44012132023187/2020г.
застрахованото МПС е било на оглед за оценка за щетите, остойностени в размер на
110.50 лева, заплатени от ищеца на 01.09.2020г., за което е приложено платежно
нареждане, л.21 от делото.
Сумата от 110.50 лева и 15.00 лева ликвидационни разходи на застрахователя са
били предмет на регресна претенция до Столична община, която с писмо от
16.11.2020г. е отказала плащане. С оглед на така приложеното писмо, неоснователен е
довода на ответника, че не е бил канен да плати процесното вземане, още повече, че
ищецът претендира лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда, като самата искова молба служи за покана за плащане на твърдяното
вземане.
Разпитан е водача на т.а. „Ивеко“ – ТР. М. М., който е заявил, че през м.август
2020г., преминавайки с товарния автомобил по ул. „Подуево“ в кв. „Борово“, гр.София,
усетил, че гумата гръмнала, а като слязъл от превозното средство установил, че е
преминал през арматурни железа, оставени на пътното платно, което препятствие не е
било обозначено, нито ремонтирания участък бил ограден. Уточнява, че е продължил
пътя си, тъй като автомобилът бил с двойна гума и можел да се придвижва на собствен
ход.
Приложен е договор от 27.06.2019г., сключен между Столична община, като
възложител, и „Банкя Зона 2“ ДЗЗД, като изпълнител, по силата на който ответникът е
възложил на гражанското дружество изпълнение на дейности по ремонт и поддръжка
на пътната мрежа на територията на СО, като ул. „Подуево“ е част от възложения
ремонт. Съгласно договора грижа на изпълнителя е било да осигури безопасността на
3
движението в ремонтираните участъци, като съгласува проект за организация на
движението, а изпълнението следвало да се контролира от възложителя, който за целта
се информирал от изпълнителя за деня и часа на започване и завършване на СМР на
конкретен участък. Видно е, че ремонта на ул. „Подуево“ е бил зададен за изпълнение
на 27.07.2020г. (л.52 от делото), като ремонтите били завършени на 15.09.2020г. (л.53).
Няма данни нито за изготвен план за осигуряване на безопасността на движението,
нито за осъществен за целта контрол от страна на възложителя. Не е ясно и кога е
започнал ремонта. Независимо от така сключения договор и поетите от изпълнителя
ангажименти, съдът намира, че отговорен да репарира вредите от преминаване на
превозното средство през арматурните железа, поставени на пътното платно, е
стопанина на общинската пътна мрежа – Столична община, която не е изпълнила
вмененото й по ЗП задължение да обозначи съответния участък от пътя с препятствие,
което е опасно за участниците в движението. В случай, че обезопасяването на
съответния участък при ремонт, чрез пътни знаци или ограждения, е било възложено
на изпълнителя на ремонта, то Столична община има право да претендира заплащане
на сумите за обезвреда от изпълнителя на ремонта, ако искът бъде уважен. На още по-
голямо основание, съдът няма как да приеме, че отговорността е била на съдружниците
в „Банкя Зона 2“ ДЗЗД, тъй като не ставя ясно кога са започнали ремонтните дейности
по ул. „Подуево“ (възлагането още не означава фактическо започване на
изпълнението), нито има съгласуван график, нито одобрен проект или указания на СО
за обезопасяване на участъка.
Съдът намира, че с оглед събраните гласни доказателства твърдяната увреда на
застрахования автомобил е настъпила при сочения в исковата молба механизъм.
Показанията на свидетеля са смислени, пълни, обективни, непротиворечиви, поради
което съдът ги кредитира в цялост. Неоснователен е довода на ответника, че по делото
липсва съставен протокол за ПТП, поради което не може да се установи механизма на
произшествието. Изготвянето на такъв протокол не е предпоставка за уважаване на
исковата претенция, която подлежи на доказване с всички допустими от процесуалния
закон доказателствени средства, а и не би могъл да има такава роля, след като в
нормативната уредба няма изискване към водачите да уведомяват органите на пътната
полиция при произшествие, ако няма пострадали лица, съответно да изискват
съставяне на протокол за него /чл.6 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд/. В случая, механизмът се доказва и
от заключението на неоспорената от страните автотехническата експертиза, при
изготвяне на която вещото лице е съобразило както характера на вредите, така и описа
на затрахователя и съхранения снимков материал. Експертът е обосновал извод, че
вредите са пряк резултат от описания механизъм на произшествие, а размера им,
4
определен по средни пазарни цени към датата на събитието, надхвърля изплатеното от
застрахователя обезщетение. Тази стойност е в рамките на 10 % от застрахователната
сума, т.е. в рамките е на поетото покритие при произшествие, заявено с писмена
декларация и без протокол на ОПП, което доказва иска и по размер.
Недоказано е направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на застрахованото МПС – в тази насока не са заявени
доказателствени искания и не са събирани доказателства.
С оглез изложеното, съдът намира, че следва да уважи исковата претенция в
цялост като доказана.
По разноските
При този изход на спора по делото право на разноски има ищецът. Сторените от
него разходи възлизат на 568.00 лева, от които 50.00 лева държавна такса, 300.00 лева
депозит за вещо лице, 50.00 лева депозит за призоваване на свидетел, и 168.00 лева
реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ вр.чл.19, ал.1, т.2 ЗП, Столична
община, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Княз Борис I“ № 134, ет.1, ап.2
(чрез адвокат А.Д.), сумата 125.50 лева – регресно вземане, възникнало с плащането
на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане на т.а.
„Ивеко“ с рег.№ СВ 5759 КР за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 24.08.2020г. в
гр.София, поради преминаването му през необезопасен участък от пътното платно, на
което били разположени арматурни железа, ведно със законната лихва върху
главницата от 08.06.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Столична община да заплати на
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумата 568.00 лева – разноски за настоящото
производство.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да заплати по следната
банкова сметка на ищеца: BG 94 UBBS 8888 1000 2905 44 при „ОББ“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
5
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6