№ 407
гр. Бургас, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120204829 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ч. И. К. – зам. кмет „СИРР“ на Община Бургас,
ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 11-01-455/15.11.2022 г., издадено от
директора на Агенцията за държавна финансова инспекция в гр. София, с което на
жалбоподателката за извършено нарушение на чл. 20, ал. 7 от Наредбата за условията и реда
за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на
цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в
нормативни актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени
пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и
транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване
на превозите ( Наредбата обн. ДВ, бр. 51 от 07.07.2015 г., в сила от 10.07.2015 г.) и на
основание чл. 32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция, във връзка с чл.
35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция, във вр. с чл. 53, ал.1 от ЗАНН й е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева.
Жалбоподателката оспорва НП като незаконосъобразно и иска неговата отмяна. В
жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. В съдебно заседание
жалбоподателката, редовно уведомена не се явява. Представлява се от адв. К. Г., който
поддържа изложеното в жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Излага, че не са
настъпили вреди с оглед разпореждането на бюджетни средства. Поддържа, че АУАН и
наказателното постановление са издадени в нарушение на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
поради което НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С жалбата се претендират
1
разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от главен
юрк. Р.К.. Оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелката П. Н. на длъжност главен финансов инспектор при АДФИ извършила
финансова инспекция на Община Бургас, която е бюджетна организация и попада в обхвата
на проверки на държавната финансова инспекция, като съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за
публичните финанси (ЗПФ) кметът на Община Бургас е първостепенен разпоредител с
бюджета. Ежегодно в едномесечен срок от влизането в сила на постановлението на
Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет за съответната година,
министърът на образованието и науката въз основа на определен от него максимален размер
на средствата за компенсиране на километър от общия пробег и на предоставената от
кметовете на общините информация разпределя годишния размер и размера за първото
тримесечие на предвидените по централния бюджет средства за компенсиране на
превозвачите за извършените безплатни пътнически превози на децата и учениците по чл.
19, т. 8 по общини. При извършване на проверката се констатирало, че Община Бургас е
предоставила парични средствата на ПГСАГ „К.Ф.“, гр. Бургас за безплатни превози на деца
и ученици по чл. 19, т. 8 от Наредбата за 2020 г., в размер на 6 459,10 лв. Установило се, че
парите били изплатени на учебното заведение с платежни нареждания, както следва: с
платежно нареждане от 14.01.2020 г. - 1 519,50 лв., с платежно нареждане от 21.02.2020 г. - 1
519,50 лв., с платежно нареждане от 06.04.2020 г. - 1 519,50 лв. и с бюджетно платежно
нареждане от 21.10.2020 г. - 1 900,60 лв. На основание чл. 61 от Наредба № 33 за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България бил сключен Договор за
извършване на превоз на ученици по редовни автобусни линии от 21.09.2020 г. между „Б.“
ЕООД и ПГСАГ „К.Ф.“, гр.Бургас. Договорът уреждал условията за превоз на пътници от
учебното заведение по маршрути: гр. Българово, с. Извор, с. Изворище, с. Маринка, с.
Равнец и с. Твърдица до гр. Бургас и обратно с редовните автобусни линии на превозвача,
като срокът на действие на договора бил от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г.
Свидетелката Н. констатирала, че жалбоподателката Ч. И. К., в качеството си на
заместник-кмет на Община Бургас, заместваща Кмета на Община Бургас на основание чл.
39, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, съгласно Заповед
№ 2428/18.09.2020 г„ не е сключила договор с директора на ПГСАГ „К.Ф.“, гр. Бургас,
община Бургас, за делегиране на правото му да организира безплатни превози на деца и
ученици от Община Бургас по реда на Наредбата за условията и реда за предоставяне на
средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени
2
пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за
определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по
нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински
и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите
(Наредбата, обн. ДВ, бр. 51 от 07.07.2015 г„ в сила от 10.07.2015 г.), за 2020 година.
При така установеното свидетелката Н. съставила срещу жалбоподателката АУАН за
извършено нарушение по чл. 20, ал. 7 от Наредбата. Впоследствие било издадено и
процесното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Показанията на актосъставителя св. Н. са последователни, логични и
безпротиворечиви. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради
което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срокa за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган -
Директорът на АДФИ. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Давностните срокове при издаване на
акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление по
смисъла на специалната разпоредба на чл. 34, ал. 2 и ал.3 от ЗАНН са спазени. Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г. за да може
компетентният орган да установи нарушението и да идентифицира извършителя, трябва да
разполага с необходимите за това материали и/или информация да са налични в съответната
администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност
овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на
извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по
определен състав. Затова следва да се приеме, че шестмесечният срок за издаване на
наказателно постановление ще тече от момента в който за овластения орган съществуват
условия на база на получените данни да установи нарушението и авторството му. Видно от
материалите по делото за административния орган този срок започва да тече от 27.04.2022 г.
(датата на изготвяне на констативния протокол от извършената проверка), от който момент е
имал всички необходими данни за съставяне на акта. АУАН е издаден на 27.05.2022 г., а НП
на 15.11.2022 г., с оглед това настоящият състав приема, че същите са издадени в сроковете
по чл. 34, ал. 2 и ал.3 от ЗАНН.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредбата превозите на децата и учениците по чл. 19, т. 8 се
организират от общината по местонахождение на училището и детската градина, съответно
3
от училищата или детските градини, на които е делегирано това право, чрез:
1. сключване на договор за специализиран превоз е автомобилен транспорт;
2. превоз по автобусни линии по утвърдена транспортна схема;
3. железопътен транспорт с пътнически влак II класа;
4. превоз за собствена сметка;
5. таксиметров превоз.
Според разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Наредбата, стойността на безплатните превози
на децата и учениците по чл. 19, т. 8 се компенсира на превозвачите със средства от
централния бюджет чрез бюджетите на общините. В чл. 43, ал. 2 е посочено, че когато
кметът на общината е делегирал на училище или на детска градина организирането на
безплатни превози на ученици, той му предоставя и средствата, които е получила от
централния бюджет за тази цел.
Съгласно чл. 20, ал. 4 от Наредбата, организирането на превозите по чл. 20, ал. 1, т. 2
от същата се урежда е договор за възлагане на обществен превоз, сключен по реда на
Регламент № 1370/2007, като превозвачът или по заявка на възложителя снабдява учащите
се безплатно с превозен документ за съответния маршрут и ежемесечно фактурира
стойността на услугата при условията на сключения договор.
В чл. 20, ал. 7 от Наредбата е регламентирано, че делегирането на правото за
организиране на безплатни превози се осъществява въз основа на договор, сключен между
кмета на общината и съответното училище или детска градина.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че от Община Бургас са
били преведени на ПГСАГ „К.Ф.“, гр. Бургас за безплатни превози на деца и ученици
парични средства от бюджета в размер на 6 459,10 лева. Отпуснатата сума е била изплатена
на дружеството „Б.“ ЕООД, осъществило транспорта по силата на сключен с ПГСАГ „К.Ф.“
договор. По делото като безспорно се установява и че в нарушение на чл. 20, ал. 7 от
Наредбата жалбоподателката в качеството си на зам. кмет на Община Бургас, оправомощена
от кмета на общината със Заповед № 2428/18.09.2020 г., не е сключила договор с директора
на ПГСАГ „К.Ф.“ за делегиране на правото да организира безплатни превози на деца и
ученици.
Така установеното по делото категорично навежда на извод за извършено деяние от
жалбоподателката, което осъществява състав на нарушение по чл. 20, ал. 7 от Наредбата.
Преди да приложи санкционната норма на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната
финансова инспекция, вр. чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, АНО е
извършил преценка на обстоятелствата и фактите, при които е било извършено нарушението
и е намерил, че в случая не е приложима нормата на чл.28 ал.1 от ЗАНН, който извод обаче
не се споделя от настоящия съдебен състав. В случая на първо място следва да се отчете, че
от нарушението не са настъпили никакви вредни последици за държавния бюджет, тъй като
паричните средства са били изплатени за действително извършена услуга от „Б.“ ЕООД, а
именно превоз на ученици от едно населено място до друго и обратно.
4
На следващо място следва да се отчете, че по делото липсват данни
жалбоподателката да е била наказвана с влезли в сила НП за извършени нарушения на
финансовата дисциплина по ЗДФИ, което сочи на ниска степен на обществена опасност на
дееца. Тези обстоятелства и факти характеризират нарушението като „маловажен случай“
по смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.) , съгласно който „маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид, поради което АНО е следвало да приложи
разпоредбата на чл. 28 ал.1 от ЗАНН и да не издава НП, а да предупреди извършителя, че
при повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание. Още повече, че Законът за
държавната финансова инспекция също не изключва приложното поле на чл.28 ал.1 от
ЗАНН. Така в чл.18 ал.1 т.1 от ЗДФИ е предвидено, че в зависимост от резултатите от
извършената инспекционна дейност, директорът на агенцията или упълномощено от него
лице дават писмени указания на ръководителя на проверяваната организация или лице за
преустановяване извършването на нарушения и/или за отстраняване на вредните последици
от тях. В случая безспорно се установи, че процесните парични средства са били разходвани
за целите, за които са предназначени (безплатен превоз на ученици) и няма настъпили
вредни последици.
Така установените обстоятелствата, при които е извършено нарушението дават
основание за приемане на по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което АНО е следвало
да приложи разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАНН и да не издава НП, а да предупреди
извършителя, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание.
Предвид изложеното, наказателното постановление се явява незаконосъобразно,
поради което и следва да бъде отменено, като на основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗАНН
съдът следва да предупреди жалбоподателя.
Относно направеното искане с жалбата за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателката, съдът приема, че такива не се следват, тъй като не са ангажирани
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. К. Г..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-455/15.11.2022 г., издадено от
директора на Агенцията за държавна финансова инспекция в гр. София, с което на Ч. И. К. –
5
зам. кмет „СИРР“ на Община Бургас, ЕГН ********** за извършено нарушение на чл. 20,
ал. 7 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на
намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по
автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории
пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни
линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите ( Наредбата обн. ДВ, бр. 51 от
07.07.2015 г., в сила от 10.07.2015 г.) и на основание чл. 32, ал.1, т.1 от Закона за държавната
финансова инспекция, във връзка с чл. 35, ал.1 от Закона за държавната финансова
инспекция, във вр. с чл. 53, ал.1 от ЗАНН й е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 200 (двеста) лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ч. И. К. – зам. кмет „СИРР“ на Община Бургас, ЕГН
**********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото
съдебно решение, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6