Решение по дело №1198/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 531

гр. Горна Оряховица, 14.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1198 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТр.

Ищецът И.А.И., чрез адв. Х. К., твърди, че на 12. 10. 2017 г. сключил с ответното дружество“ Трйд пепър“ ООД , със седалище и адрес на управление гр. Г. Оряховица, трудов договор № 682/09.10.2017 г. на длъжност „машинен оператор-рязане на пластмаса“. На същия ден -12.10.2017 г. ищецът около 10, 30 ч. в базата на дружеството по време на работа получил травма на трети и четвърти пръст на дясната си ръка, което довело до загубата му на трети пръст и увреждане на сухожилието на четвърти пръст на дясна ръка, което му причинило временна неработоспособност за периода 12.10.2017 г. до 09.04.2018 г. Посочва, че с разпореждане № 5104-04-117/06.11.2017 г. на Директора на ТП-НОИ В. Търново е прието, че злополуката е трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО, което е необжалвано и влязло в сила. За изпитаните болки и страдания по време на инцидента и след това ищеца претендира от ответното дружество на основание чл. 200 от КТр.  обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва от 12.10.2017 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, представлявано от адв. И. И.. Дружеството не спори, че между страните по време на злополуката е било налице трудово правоотношение по силата на трудов договор № 682/09.10.2017 г. на длъжност „машинен оператор-рязане на пластмаса“, което е прекратено със Заповед № 1325/07.11.2017 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Дружеството не спори, че на посочената дата и час в базата на дружеството е настъпила описаната от ищеца трудова злополука, която е декларирана в законовия срок пред ТП на НОИ гр. В. Търново. Въз основа на уведомлението органите на НОИ провели разследване на трудовата злополука, което приключило с изготвен протокол по реда на чл. 10 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки -  ПР 1737667-2/07.11.2017 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. В. Търново. С разпореждане № 5104-04-117/06.11.2017 г. е прието, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

Твърди, че на ищеца не е разпореждано от прекия му ръководител на 12. 10. 2017 г., нито преди това да реже пластмасови изделия с ъглошлайф. Посочва, че на ищеца е проведен инструктаж за здравословните и безопасни условия на труд, както начален, така и ежедневен. Посочва, че ищецът е нарушил Заповед № 1224/19.05.2017 г. като в нарушение на нея не е извършил рязане на пластмасата с трион тип “Зеге“, а с ъглошлайф, като не е спазил приетата в дружеството „Инструкция за безопасна работа с ъглошлайфа“, съгласно която при работа работникът следва да държи здраво с двете ръце ъглошлайфа, като използва допълнителна ръкохватка, а обработваният детайл трябва да бъде фиксиран с менгеме и скоби, като се изключва възможността за придържането му с ръце. Посочва че това нарушение на ищеца е било констатирано от компетентния контролен орган в протокола от 07.11.2017 г., като ищеца пренебрегвайки инструкциите за безопасна работа, опитвайки се да освободи затегнатия в пластмасовия детайл диск на ъглошлайфа без да го изключва, задържал лявата си ръка работещия ъглошлайф и с дясната ръка натиснал пред диска пластмасовия детайл, за да го освободи, като не успял на време да изтегли дясната си ръка от зоната на рязане, вследствие на което получил описаното в исковата молба травматично увреждане. Поради изложеното на основание чл. 201, ал. 2 от КТ ответното дружество въвежда възражение за съпричиняване на травматичното увреждане, поради нарушаване от страна на ищца на приетите в дружеството правила за безопасност на труда  и допускайки груба небрежност в действията си преди и по време на злополуката. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишен предвид характера на телесните увреждания на ищеца и оздравителния период за възстановяването му. Посочва, че след злополуката дружеството е заплатило здравните осигуровки на ищеца, а в последствие многократно е предоставяло необходимите за възстановяването му парични средства. Счита също, че акцесорния иск за законна лихва от датата на увреждането до датата на предявяване на иска за неоснователен, т.к. в случая не е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 84, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД.  

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял болки и страдания от травматично увреждане, признато по предвидения в закона ред за трудова злополука, като към момента на настъпване на злополуката ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващи факти /умишлено самопричиняване на злополуката/ или правонамаляващи такива /съпричиняване при условията на груба небрежност/.

Безспорно между страните е, че към 12.10.2017 г. същите са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "машинен оператор, рязане на пластмаса". Страните не спорят също, че в трудовите задължения на ищеца се е включвало и рязане на пластмасови отпадни детайли с пробивен трион тип “Зеге“, а това се установява и от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г. С., С. Б., А. Г. и Б. Н..

На 25.10.2017 г. ответникът, чрез пълномощника на управителя на дружеството -А. Г., е подал декларация за трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО, в резултат на което е извършено разследване на декларираната злополука и на основание чл. 60, ал.1 КСО е издадено разпореждане от 06.11.2017 г., с което настъпилото увреждане е признато за трудова злополука – настъпило в причинна връзка с изпълняваната от ищеца работа.

Разпореждането по чл. 60, ал.1 КСО има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са страните в настоящото производство /пострадал и осигурител/. Ето защо спрямо законосъобразността на този акт се прилага разпоредбата на чл. 17, ал.2, изр.2 ГПК, установяваща забрана за гражданския съд, пред когото се черпят права от акта, да проверява неговата законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на лице, участвало в административното производство по издаването му.

Доколкото разпореждането не е било обжалвано и е влязло в сила, гражданският съд е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира законосъобразността му/, че е настъпило увреждане по описания в разпореждането начин и същото съставлява трудова злополука – на 12.10.2017 г., около 10,30 ч., докато реже пластмасов детайл с „ъглошлайф“, И.И. отклонява вниманието си и дясната му ръка попада в работната зона на машината. Режещият диск отрязва части от трети и четвърти пръст на дясната ръка на пострадалия.  

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че полученото увреждане е травматична ампутация на трети пръст на дясната китка до нивото на средната трета на основната  фаланга с оформен ампутационен чукан, разкъсно-контузна рана по гърба на четвърти пръст със засягане на сухожилието на повдигача на пръста, трайна контрактура на четвърти пръст на дясна ръка. Посочено е, че механизмът описан в исковата молба, преповтарящ механизма описан в разпореждането, съответства на установеното травматично увреждане. Посочено е, че процесът на лечение и възстановяване в острия период  в резултат на заздравяване на образувалите се рани е продължил до 09.04.2018 г., т. е. 6 месеца, като в този период трайно е затруднено  движението на десен горен крайник, затруднена е хватателната функция на китката. Прогнозата на вещото лице е, че не се очаква възстановяване и подобрение на пострадалия, като увреждането му се характеризира с намален обем на движение, намалена възможност за свиване на китката в юмрук и др. Липсата на трети пръст на дясна китка представлявало значителен анатомичен дефект придружен с трайно изкривяване на четвърти пръст надолу свит в постоянна флексия. В съдебно заседание вещото лице посочва, че ампутацията на трети и срязване сухожилието на четвърти пръст на пострадалия, представлява тежък анатомичен дефект, което води до затруднена хватателна функция и значителен функционален дефект. Посочва, че лицето е преминало през ТЕЛК, който е дал 21 % трайно намалена работоспособност, но посочва, че първоначалните проценти давани от ТЕЛК са винаги по-ниски, като според него трайна намалена работоспособност на ищеца следва да е над 30 %. Посочва че намаляването на хватателната функция е повече от 30 %, като ищецът не само не може да извършва фини дейности с увредената си ръка, но има и нефункционално хващане и е намаляла силата на захвата му с 30 %. За изпитваните от ищеца болки от увреждането сочи свидетелят Г. С., който има преки наблюдения върху началния момент на проявлението му, както и от по-късния му етап. Показанията му съвпадат с изводите на вещото лице, че пострадалият не може да хваща брадва, лопата и др. инструменти. При хващана на такива изпитвал силна болка, която определял като удряне на ток. Посочва, че пострадалият работи с дясната си ръка.

От изложеното е видно, че са се осъществили фактите, включени във фактическия състав на вземането – налице са претърпени болки в резултат от травматично увреждане, настъпило при действието на трудов договор, сключен с ответника, и признато по надлежния ред за трудова злополука.

Спорен между страните е въпросът, налице ли е основание за изключване или намаляване отговорността на работодателя с оглед поведението на ищеца във връзка с настъпване на събитието.

Правоизключващо основание не е налице – увреждането не е причинено умишлено от пострадалия. Съдът не намира основание за приложение и на разпоредбата на чл. 201, ал.2 КТ. Съображенията за това са следните:

За да бъде намалено обезщетението при трудова злополука, в тежест на работодателя е да установи такова поведение на пострадалия, при което последният не е положил дори грижата, която и най-небрежният полага /в този смисъл решение от 19.10.2005 г. по гр.д. № 1202/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о./. Работодателят следва да докаже не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност./ в този смисъл решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК.

Такива доказателства не се събраха. Безспорно се установи, че на ищеца е проведен първоначален и периодичен инструктаж за безопасно полагане на труд. От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Г. С. се установява, че ищецът е ползвал „ъглошлайф“ на 12. 10. 2017 г. около 10, 30 ч., когато при рязане на пластмасов детайл си е отрязал трети пръст на дясна ръка и сухожилието на четвърти пръст, което е извършил по разпореждане на механик, работещ при ответника. Действително, този свидетел не може да установи при пълно доказване, че ищецът е бил задължен да ползва „ъглошлайф“ при рязане на пластмаса в деня на злополуката, но не е и нужно – чрез него се провежда насрещно доказване, което е достатъчно да е непълно. Обратно – работодателят не проведе пълно доказване за самоволното и против правилата по безопасност на труда установени в предприятието дейности рязане с необезопасен инструмент на пластмасов предмет от страна на ищеца. Тук следва да се отбележи, че свидетелят Б. Н., сочи, че на площадката за рязане на пластмаса в деня на злополуката не е било налично „Зеге“ , т.к същото е било на ремонт.  От показанията на свидетеля Г. се установява единствено, че ищецът не винаги се е съобразявал с трудовата дисциплина, но нарушенията му са били свързани с уплътняване на работното време. Свидетелката Г. посочва, че на площадката се работело само със „Зеге“, но не посочва,  в случай че същото е на ремонт, как работниците е следвало да изпълняват трудовите си задължения, да нарязват големите пластмасови детайли, за да ги сортират и т. н. Този факт не се установява и от свидетеля Николов, който посочва само, че е дал други задачи на работниците, но не и да режат. Така установените факти обаче не могат да обосноват основание за намаляване на работодателската отговорност по две причини – първо, няма данни защо работодателя е допуснал необезопасен и опасен за живота и здравето на работниците режеш инструмент да се намира на работната площадка, и второ след като такъв е бил наличен, защо служителят упражняващ функции по безопасност на труда е допуснал такъв да се намира и използва по време на производството. След като уредът, с който се режат детайлите – „зеге“, е бил на ремонт, то очевидно е, че за да може ищецът да изработи заплатата си, се е наложило да ползва друг такъв – неподходящ, труден за работа, бързо оборотен и без електрически защити срещу инциденти. Действително налице са само индиции, че служител на ответника – механик/ според св. С./, е разпоредил да се работи с „ъглошлайфа“, докато зеге-то е на ремонт, но несъбирането на тези доказателства не следва да води до неблагоприятни за ищеца последствия свързани с намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. Съдът намира, че причината за настъпване на трудовата злополука е неналичието на подходящ и съобразен с условията на работа инструмент, което е наложило ищецът да ползва „ъглошлайфа“, което от своя страна чувствително е повишило рискът от трудова злополука, но в този случай не може да става дума, че работникът е проявил груба небрежност, която да води до намаляване отговорността на работодателя. Действително работникът е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, но същото не е резултат изцяло от действията му, а е в причинна връзка от обстоятелството, че е липсвал подходящ, обезопасен инструмент за рязане на пластмасови детайли и допускане от страна на работодателя на работната площадка да бъде внесен инструмент, който е неподходящ за работа, опасен за живота и здравето, както на работника, така и на работещите на площадката. Въпреки, че няма преки доказателства събрани в това производство, че отговорен служител на работодателя е разпоредил да се работи с „ъглошлайф“, докато зеге-то е на ремонт, то това е единствено възможния извод, който следва от събраните доказателства по делото. Дори ищецът да има неправомерно поведение, като е използвал „ъглошлайфа“, неспазвайки утвърдената от работодателя инструкция за работа и то да е съпричинило резултата, за да се намали обезщетението, следва да се установи, че поведението е проява на груба небрежност. Тази предпоставка, а и като цяло механизмът на увреждането остана недоказан. Използването на „ъглошлайф“ при това не винаги е небрежност, която да е груба – такова поведение би могъл да има и работникът, полагащ добра грижа, доколкото нарушението не се характеризира с очевидни за работника възможни вредни последици, които и най-небрежният да не би могъл да не предвиди.

Ето защо основание за изключване или намаляване на ответниковата отговорност от гледна точка на поведението на ищеца не са налице.

Вторият спорен между страните въпрос е, какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените болки и страдания. За отговор на този въпрос съдът съобразява следното:

Според заключението на СМЕ болките, търпени от ищеца, в острия период в резултат от заздравяване на образувалите се рани е продължил, видно от приложените по делото болнични листи около 6 месеца. От разпита на св. С. се установява, че и към настоящият момент ищецът изпитва силни болки в областта на травмата „все едно го удря ток“, когато хване лопата, брадва или друг инструмент. Наред с това свидетелят установява, че след изписване на ищеца от болницата е продължило домашното му лечение, като се налагало да му бъде оказвана помощ в обслужването – помощ при придвижване, помощ в домакинството и др. Свидетелят сочи, че като последица от травмата, ищецът не може да извършва дейности, с каквото и да е натоварване, не може да си намери работа, нито да върши домакинска такава. Същевременно при разпита вещото лице сочи, че травмата на ищеца води до трайно затруднение движението на десен горен крайник, поради което му е затруднена хватателната функция в повече от 30 %, като дефинитивно е загубена тази част от функцията на 30 %. Поради нараняванията ищецът наред с анатомичния дефект е получил и значителен функционален дефект, свързан с намаляване на хватателната функция на китката във фазата на свиване и юмрук, т.е. ищецът няма ефективен захват с дясна китка. Посочва, че е променен визуса на китката, че дефинитивно е загубена тази част от функцията на ръката.

При тези факти съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е сумата от 17 000 лв. При определянето му съдът отчита както фактите, свързани с нуждата от болничен престой, с първоначалната интензивност на болката, последващата й продължителност, с претърпения стрес от отрязването на пръста /за който сочи свидетелят С./, така и невъзможността му да си намери работа, с оглед загубената хватателна функция на ръката, че е невъзможно възстановяване от травмата, за която сочи вещото лице при разпита в о.с.з. на 27.11.2018 г. Следва да се отбележи, че преди изтичане на срока на лечение ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, очевидно заради невъзможността да изпълнява трудовите си задължения.

От всичко това може да се направи извод, че претърпяното от ищцата травматично увреждане е довело до интензивни страдания в началния етап от възстановителния период /свързани включително с нуждата от болнично лечение и съпътстващите го чисто физически неудобства, както и с нуждата от помощ при домашното лечение за некратък период/, като в последствие интензивността на болката е намаляла, но незначително, т.к. според показанията на св. С. ищецът не може да хваща инструменти. Въпреки проведеното правилно лечение не са налице предпоставки за възстановяване на хватателната функция на дясната ръка на ищеца. Вещото лице посочва, че първоначалния ТЕЛК на лицето е определил размер на трайно намалена работоспособност в размер на 21%,  но същият ще расте във времето, т.к. има загуба на хватателна функция на ръката повече от 30 %. Следва да се има предвид, че ищецът е баща на три деца, че е сравнително млад човек на 35 години, двигателния дефект на китката му  пречи да си намери работа, а и не без значение е обстоятелството, че същият води до значително загрозяване на външния му вид. Следва да се отчете и обстоятелството, че ищецът следва да се пази от претоварване, което допълнително затруднява ежедневието му. Този факт се установява от заключението на СМЕ.

Законът предвижда съобразяване на размера на уговореното застрахователно обезщетение само чрез приспадане на вече платено обезщетение. Видно от изисканата справка от ЗК „Уника Живот„ АД изплатеното обезщетение на ищеца е в размер на 70,42 лв., което следва да се приспадне от горепосочения размер на обезщетението.

Ето защо съдът счита, че искът следва да бъде уважен до сумата от 17 000 лв., от която да се приспадне сумата 70,42 лв., или това е сумата 16929,58 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 35 000 лв., поради недоказаност.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Установи се наличие на главен дълг. Обезщетението за вредите от трудовата злополука се дължи от момента на настъпване на травматичното увреждане. Размерът на дължимата лихва за забава върху главницата от 16929,58 лв. следва да се определи за периода от 12.10.2017 г. до окончателното й изплащане.

По разноските:

Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да за плати на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. сумата от 764,24 лв. разноски за адвокат, а на основание чл. 78, ал.6 ГПК - да заплати по сметка на съда сумата от 677,18 лв. разноски за държавна такса и  сумата от 175,95 лв. депозит за вещо лице, или общо сумата 983,13 лв.

Ищецът следва да заплати на ответника адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 815,75 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Трейд Пепър“ ООД, ЕИК *********, да заплати на И.А.И., ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ сумата от 16929,58 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука, реализирала се на 12.10.2017 г., ведно със законната лихва от 12.10.2017 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 764,24 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200 КТ до пълния предявен размер от 35 000 лв.

ОСЪЖДА „Трейд Пепър“ ООД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал.6 ГПК по сметка на ГОРС сумата от 983,13 лв. такси.

ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН ********** от гр. Г. Оряховица да заплати на „Трейд Пепър“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 815,75  лева - разноски за производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд град Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му.

Банкова сметка ***: BG 29 IORT 80431000412400 – „Инвестбанк“ АД, с титуляр адв. Х.Р.К..

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: