Решение по дело №548/2020 на Районен съд - Кърджали

    Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

10.07.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

02.07.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

548

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002388 от 21.04.2020г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Джамбазлар 2014” ЕООД, ЕИК *********, с.Стремово, общ.Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.60, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажн работи.

 В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, недоказано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли съда да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от управителя, който поддържа жалбата. Представя писмена защита, в която излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли съда да го отмени. В условията на алтернативност се иска прилагане на привилегирования състав на чл. 415в от КТ.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли за решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.02.2020 г. в 15.00 часа свидетелите Л.И., Е.Ю. и А.С. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места, на строителен обект – „Многопрофилна жилищна сграда-УПИ V-3584, кв.187 по плана на ж.к.„Възрожденци“ гр.Кърджали“, със строител и изпълняващ СМР на строителната площадка „Джамбазлар 2014” ЕООД с.Стремово. В хода на проверката било установено, че търговското дружество, в качеството му на строител по см.на §1, т.2 от ДР на Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, е изградило до плочата на площадката на втория етаж конструктивен елемент от дърво, който е подпрян с хюнебеци. Върху този елемент имало палет със строителни материали - тухли четворки, като същият бил разположен на самия край па плочата, на фасадната част на строящата се сграда, което създавало риск от падане от височина на предмети, с което се застрашава живота и здравето на работещите.

По този повод на 05.03.2020 г. срещу „Джамбазлар 2014” ЕООД с.Стремово бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.60, ал.1 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР . Актът бил връчен на управителя на дружеството, който го подписал без възражение. На 09.03.2020 г. жалбодателят депозирал писмено възражение срещу съставения АУАН, в което сочи за нарушена нормата на чл. 40 ал.3 от ЗАНН /?/, понеже акта не съдържал дата и място на извършване на нарушението. Същото не било уважено и на 21.04.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ наложил на „Джамбазлар 2014” ЕООД с.Стремово административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за извършено нарушение по чл.60, ал.1  от Наредба №2/22.03.2004г.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Л.И. и А.С., на които съдът дава вяра изцяло, както и частично от показанията на свидетелите А.Р. и Р.Б.- работници в дружеството- жалбодател; от писмените доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от 05.03.2020 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Справка от ТР за актуално състояние на „Джамбазлар 2014” ЕООД; Възражение от 09.03.2020 г.; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР20 04313/05.03.2020 г.; Снимка на конструктивния елемент.

При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на Л.И. и А.С., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Двамата са свидетели- очевидци на нарушението и установяват подробно и последователно кога, къде и по какъв начин са установили процесното нарушение. И двамата свидетели удостоверяват, че достапът до вътрешността на сградата минава под гореописаната конструкция. Допуснатите по искане на жалбодателя свидетели А.Р. и Р.Б.- работници в дружеството- жалбодател, също удостоверяват, че тухлите са били поставени върху рампата, но според тях е нямало опасност за работниците, понеже са работили на втория етаж. Тук следва да се отбележи, че естеството на извършваната от тях работа няма как да не наложи излизането им извън сградата, както и връщането им обратно, което означава, че е следвало да преминават под изградената конструкция.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.  

Съгласно разпоредбата на  чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2/2004 г. – работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи). В посочената разпоредба са уредени изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа на височина и имат за цел осигуряване на безопасност от падане на хора или предмети, чрез подходящо оборудване, колективни или лични предпазни средства. В конкретния случай, безспорно тези изисквания не са били изпълнени от санкционираното юридическо лице. Наличната опасност от падане на предмети/тухли/ се установява както от показанията на свидетелите И. и С., така и от снимковия материал, направен в деня на проверката по работни места на строителната площадка. Правилно и законосъобразно е ангажирана и административно наказателната отговорност на юридическото лице на основание чл.416, ал.5 във вр.чл.413,-ал.2 от КТ. При издаване на наказателното постановление и определянето на наложената с него административна санкция е отчетено, че се касае за нарушение на нормите, насочени към осигуряване на ЗБУТ, което, макар и на формално извършване, е със завишена степен на обществена опасност, както и че деянието е извършено от ЮЛ, което по занятие извършва СМР и наема лица по трудово правоотношение за такива дейности. Отчетено е също така, че работодателят не е осигурил минимални ЗБУТ при извършване на СМР, както и че липсват доказателства допуснатото нарушение да е било отстранено, което изключва приложението на чл.415в, ал.1 КТ.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения, които да опорочат издадения АУАН, а оттук и да обосноват отмяната на издаденото НП. Както АУАН, така и НП са надлежно оформени съгласно задължителните реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е описано пълно, с всички относими към състава му признаци, индивидуализиран е и нарушителя, същото се яьява и доказано, съображения ла коеш бяха изложени ио-горе.

Юридическото лице- работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, носи безвиновна – обективна отговорност, поради което субективната страна на нарушението не подлежи на изследване и коментар от съда.

В разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ е предвидена санкция за работодателите – юридически лица в размер от 1500 до 15000 лева, в случаите, в които последните не изпълнят задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. 

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на трима свидетели, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

                                                Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002388 от 21.04.2020 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Джамбазлар 2014” ЕООД, ЕИК *********, с.Стремово, общ.Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.60, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажн работи.

ОСЪЖДА „Джамбазлар 2014” ЕООД, ЕИК *********, с.Стремово, общ.Кърджали, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

 

 

 

 

                          

                                                       Районен съдия: