Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………10.04.2020 година…………..……..Град
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД………...……..…Гражданско отделение
На………двадесет
и седми февруари…...……...……...……..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Белослава К..………….……………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 604..…по описа за………….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците твърдят, че са собственици на
следния недвижим имот: апартамент с административен адрес: гр. Гълъбово, общ.
Гълъбово, обл. Стара Загора, ***, представляващ ап. №
6, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение със застроена площ от
56.30 кв.м. ведно с принадлежащото избено помещение № М-6 с полезна площ от
2,17 кв.м. и таванско помещение № Т-6 с полезна площ от 2.40 кв.м., заедно с
1.291 % идеални части от общите части на сградата, която сграда е построена
върху общинско място, при граници/съседи: на изток - стълбище; на запад - двор;
на север - двор и на юг -апартамент № 5; на избеното помещение: на изток - мазе
№ 7; на запад - мазе № 5; на север - двор и на юг - коридор; на таванското
помещение: на изток - двор; на запад -таван № 7; на север - коридор и на юг -
коридор. Данъчната оценка на недвижимия имот е 6321.10 лева на основание публична
продан и наследствено правоприемство. Сочат, че
с Постановление от 08.09.1997г. за
възлагане на недвижим имот /влязло в сила и вписано на 30.10.1997г./ на съдебен
изпълнител Т.Т. при PC - Раднево постановено по ИД №
81/18.03.1994г. по описа на СИС при PC - Раднево за купувач на гореописания
имот бил обявен Н.М.К./б.ж. на гр. Хасково, починал на 04.06.2011г./- съпруг на
първата ищца и баща на втората и третата ищца. За първата ищца, С.М.К.,
собствеността възникнала по силата на сключения граждански брак с Н.М.К.и по
наследство, а за втората ищца Д.Н.К., и за третата ищца М.Н. Г., собствеността
възникнала по наследство от починалият им баща Н.М.К./ б.ж. на гр. Хасково,
починал на 04.06.2011г./.
От този момент и досега ищците владеели имота и
плащали данък за него. Периодично са ходили да наглеждат имота, държали го
заключен и никога в него не са виждали или да са заварвали някой от
ответниците.
На 20.04.2011г. с НА за право на собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение № 104,
том 1-ви, peг. № 1022, дело № 90/2011г., лицето М.Д.Д. било признато от Нотариус А.Р.с per.
№ 559 на Националната камара с район на действие - PC - Гълъбово за собственик
по давностно владение на описания по горе имот. На
същия ден, при същия нотариус с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 105,
том 1-ви, peг. № 1023, дело № 91/2011г., М.Д.Д., продал процесния апартамент
на първия ответник Г.Т.С., по време на брака му с втората ответница Т.Я.С..
В началото на месец август 2018г., първата ищца
заминала за САЩ и в края на месец октомври - 2018г. се прибрала в България в
жилището си в град Хасково. В началото на месец ноември - 2018г. й се обадила
по телефона Н.К.И. от с. А., която е роднина на починалия й съпруг - Н.М.К..
Заедно със съпруга си К.И.К., Н.К.И. е уведомила първата ищца, че в тях в с. А.
са дошли лицата ответниците, които заявили на Н.К.И. и на съпруга й, че вече те
са собственици на процесния апартамент находящ се в гр. Гълъбово, освен това казали също, че били
излъгани от М.Д.Д., който им дължал пари и затова им
продал имота, но той не бил собственик на процесния
имот.
Ищците обосновават правния си интерес от предявяването
на отрицателния установителен иск с притежаването на
самостоятелно право на собственост върху процесния
недвижим имот, придобито на основание публична продан с постановление за
възлагане на недвижим имот от 08.09.1997г. на съдебен изпълнител Т.Т. при PC - Раднево постановено по ИД № 81/18.03.1994г. и
по наследствено правоприемство от наследодателя Н.М.К./б.ж.
на гр. Хасково, починал на 04.06.2011г./ за първата ищца, а за втората и
третата ищци само по наследствено правоприемство от Н.М.К./б.ж.
на гр. Хасково, починал на 04.06.2011г./ - техен баща.
Изясняват, че праводателят
на ответниците по иска - М.Д.Д., бил признат за
собственик на процесния имот по силата на НА за право
на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение № 104, том 1-ви, per. № 1022, дело № 90/20 И
г. на Нотариус А.Р.с peг. № 559 на Националната
камара с район на действие - PC-Гълъбово. Сочат обаче, че той никога нито е
владял и нито е ползвал процесния апартамент, а и още
по-малко е демонстрирал собственически намерения пред някого, преди да се
сдобие с констативния нотариален акт. От представената данъчна оценка и
квитанции за платен данък се установявало, че само ищците са плащали данък
върху имота, праводателя на ответниците не само, че
не е плащал данък, но той дори не е регистрирал имота в данъчна служба към община
Гълъбово като свой. Праводателят на ответниците - М.Д.Д. не е владял този имот от месец септември 1997 година до
деня на разпореждането с него.
Поради това молят съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ищците С.М.К., Д.Н.К., и М.Н. Г., че
ответниците: Г.Т.С., и Т.Я. С., не притежават правото на собственост върху
недвижим имот: апартамент с административен адрес: гр. Гълъбово, общ. Гълъбово,
обл. Стара Загора, ***, представляващ ап. № 6,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение със застроена площ от 56.30
кв.м. ведно с принадлежащото избено помещение № М-6 с полезна площ от 2.17
кв.м. и таванско помещение № Т-6 с полезна площ от 2.40 кв.м., заедно с 1.291 %
идеални части от общите части на сградата, която сграда е построена върху
общинско място, при граници/съседи: на изток - стълбище; на запад - двор; на
север - двор и на юг - апартамент № 5; на избеното помещение: на изток - мазе №
7; на запад - мазе № 5; на север - двор и на юг - коридор; на таванското
помещение: на изток - двор; на запад -таван № 7; на север - коридор и на юг –
коридор.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали
отговор на исковата молба като заемат позиция за основателност на иска. Не
оспорват фактическите твърдения в исковата молба, че наследодателят на ищците Н.М.К.валидно
е придобил правото на собственост върху процесния
апартамент въз основа на Постановление за възлагане от 08.09.1997г. по ИД №
81/1994г. по описа на СИС при PC - Раднево. Това обстоятелство не е било
известно на ответниците при сключване на договора за покупко
- продажба с НА № 105 том I, рег. № 1023, дело № 91/2011г. с продавача М.Д.Д., който се е легитимирал като собственик с НА № 104, том
1, дело № 90/2011г., издаден в проведена обстоятелствена проверка на основание давностно владение. Скоро след сключване на договора за покупко - продажба ответниците установили,
че праводателят им не е собственик на закупения имот,
а негов собственик е Н.М.К., поради което не са установявали владение върху процесния имот, нито са се легитимирали пред данъчните
власти като собственици. Не са заплащали и дължимите за апартамента данъци и
такси. Не оспорват твърдението, че владение върху процесния
имот не е осъществявал и праводателят на ответниците,
поради което констатациите в НА № 104, том I, peг. №
1022, дело № 90/2011г.
Въз основа на изложените обстоятелства ответниците
признават основателността на предявения иск, тъй като не са могли валидно да
придобият право на собственост върху процесния
апартамент, след като техния праводател не е
притежавал това право и не е могъл валидно да им го прехвърли.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Гълъбовски районен съд, е бил сезиран с отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
От обективираните изявления
на страните в исковата молба и отговора на исковата молба съдът прави извод, че
между страните по делото няма спор по фактите, които се установяват и от
доказателствата по делото – наследодателят на ищците Н.М.К.е придобил на
основание публична продан апартамент с
административен адрес: гр. Гълъбово, общ. Гълъбово, обл.
Стара Загора, ***, представляващ ап. № 6 по време на брака му с първата ищца С.М.К.
/така постановление за възлагане на недвижим имот от 08.09.1997 г., л. 7 от
делото/.
Ищцата са наследници на Стоил Тинев
Стоилов като негови съпруга и деца /така удостоверение за наследници изх. №
2822/15.10.2019 г., л. 10 от делото/.
На 20.04.2011 г. с нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение № 104, том 1-ви, peг. № 1022, дело №
90/2011г., лицето М.Д.Д. било признато за собственик
по давностно владение на процесния
апартамент. На същия ден с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 105, том 1-ви, peг. № 1023, дело № 91/2011г., М.Д.Д., продал процесния апартамент
на първия ответник Г.Т.С., по време на брака му с втората ответница Т.Я.С.
/така нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение № 104, том 1-ви, peг. № 1022, дело №
90/2011г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 105, том
1-ви, peг. № 1023, дело № 91/2011 г., л. 11 и л. 12
от делото/.
От приложените съобщения от НАП и приходните квитанции
към тях се установява, че ищците са заплащали дължимите данъци за процесния имот за 2018 г. и 2019 г. /така съобщения и
приходни квитанции, л. 18 – л. 28 от делото/.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е
налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава
се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника /така т. 1 от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК/.
В случая ищците твърдят наличието на самостоятелно
право на собственост, което се оспорва от ответниците по делото, тъй като
техният праводател М.Д.Д. с
подаването на молба за издаване и издаването в полза на ответника на
констативен нотариален акт за собственост на основание чл. 587, ал. 1 или ал. 2 ГПК /въз основа на писмени документи/ е извършил такова действие, защото с
издаването на такъв нотариален акт се създава несигурност за правото на
собственост на действителния собственик на имота и се нарушава неговото право
пълноценно да упражнява правомощията си на собственик предвид възможността
лицето, посочено в нотариалния акт за собственост, да се разпореди с имота,
което в случая е извършено, тъй като Митко Димитров е продал на ответниците процесния имот /В този смисъл е т. 3Б на Тълкувателно
решение № 4/14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК и Тълкувателно
решение № 178/30.06.1986 г. на ВС по гр. д. № 150/1985 г. на ОСГК/.
Поради това настоящият съд намира за доказани фактите,
от които произтича правния интерес на ищците за предявяване на настоящия
отрицателен установителен иск за собственост срещу
ответниците по смисъла на т. 1 от от Тълкувателно
решение № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012
г., ОСГТК.
При отрицателния установителен
иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника,
последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да
се породи. Когато е уважен отрицателен установителен
иск за собственост, това претендирано от ответника
право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо
основание, а с оглед на всички възможни негови основания. Поради това с доклада
по делото изрично бе указано на ответниците, че те следва да изчерпят всички
свои възражения, които биха имали срещу иска, т.е. да изчерпят своите правопораждащи основания.
С отговора на исковата молба ответниците признаха не
само иска, но и фактите, че наследодателят на ищците валидно е придобил правото
на собственост върху процесния имот, като ищците
никога не са влизали във владение на имота. Също не оспориха твърдението, че
техният праводател не е владял никога процесния имот.
Действително по искове за собственост не е допустимо
постановяване на решение при признание на иска /така решение № 20/07.04.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1918/2013 г., I г. о., определение № 594/18.12.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 1083/2017 г., I г.о./, но от друга страна преценката на съда по
чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип
на диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези
обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и
касаят неговият предмет. Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства
за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на
страните, налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в
хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни /така
решение № 98/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 952/2010 г., IV г.о./.
Следва да се посочи, че ответниците в подадения от тях
отговор на исковата молба са направили съдебно признание не само на иска, но и
на фактите заявени от ищците, т.е. ответниците не са заели позиция, не са посочили
и не са се позовали на обстоятелства, касаещи основателността на иска, не са
представили доказателства, различни от представените от ищците. Поради това
направеното съдебно признание ще бъде ценено с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК, т.е. съгласно всички обстоятелства по делото /така решение №
271/03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г.о./. Още повече, че в
тежест на ответниците установят притежанието на правото на собственост върху процесния имот /така т. 1 от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК/, а те не
ангажират нито едно доказателство в тази връзка освен представените от ищците
/за обосноваване на правния им интерес/. Ответниците
по делото не са навели твърдения и не са представили доказателства, че са
придобили имот и на друго правно основание.
С оглед на изложените съображения отрицателният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищците за присъждане на
направените по делото съдебни разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение /в договора за правна защита и съдействие от 04.11.2019 г. се
съдържа разписка удостоверяваща заплащане на договореното възнаграждение
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК/ за платена държавна такса
/252,50 лв./ и адвокатско възнаграждение /600,00 лв./ или разноски в
общ размер на 852,50 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Гълъбовски районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по
отношение на ищците С.М.К., ЕГН: **********, Д.Н.К., ЕГН: ********** и М.Н.Г.,
ЕГН: **********, трите с адрес: ***, че ответниците Г.Т.С., ЕГН: ********** и Т.Я.С.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: *** не
са собственици на следния недвижим имот:
апартамент с административен адрес: гр. Гълъбово, общ. Гълъбово, обл. Стара Загора, ***, представляващ ап. № 6, състоящ се
от две стаи, кухня и сервизно помещение със застроена площ от 56.30 кв.м. ведно
с принадлежащото избено помещение № М-6 с полезна площ от 2.17 кв.м. и таванско
помещение № Т-6 с полезна площ от 2.40 кв.м., заедно с 1.291 % идеални части от
общите части на сградата, която сграда е построена върху общинско място, при
граници/съседи: на изток - стълбище; на запад - двор; на север - двор и на юг -
апартамент № 5; на избеното помещение: на изток - мазе № 7; на запад - мазе №
5; на север - двор и на юг - коридор; на таванското помещение: на изток - двор;
на запад -таван № 7; на север - коридор и на юг – коридор.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Г.Т.С., ЕГН: ********** и Т.Я.С., ЕГН: **********,
двамата с адрес: *** да заплатят на С.М.К., ЕГН: **********, Д.Н.К., ЕГН: ********** и
М.Н.Г., ЕГН: **********, трите с адрес: *** сума в общ размер на 852,52 лв. /осемстотин петдесет и два
лева и петдесет и две стотинки/, представляваща направените по делото разноски
за държавна такса /252,50 лв./ и адвокатско възнаграждение /600,00 лв./.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: