№ 351
гр. Благоевград, 19.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Христина Далева
и прокурора и Х. Янк. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Пандев Въззивно частно
наказателно дело № 20251200600340 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Жалбоподателят И. К., редовно призован, доведен от органите на ОЗ „О.“,
явява се лично и с адв. Д..
За Окръжна прокуратура се явява прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Докладва се, че е образувано по повод депозирана частна жалба от защитника
на К. против определение от 10.03.2025 г., постановено по чнд № 102/2025 г.
по описа на РС-ГД.
С жалбата се оспорва законосъобразността и правилността, и обосноваността
на определението. Настоява се, че мярката не съответства на целите по чл. 57
от НПК като се иска отмяна на определението и вземане на по-лека мярка за
неотклонение. Сочат се подробни съображения.
ПРОКУРОРЪТ: Считам частната жалба за неоснователна. Нямам
доказателствени искания.
АДВ. Д.: Поддържам жалбата.
Представям доказателства, касаещи характеристични данни на обвиняемия,
както и касаещи неговото здравословно състояние.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се. Да се приемат.
Като взе предвид, че писмените доказателства са относими към предмета на
делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства – Х. на И. К. от к. на с. Д.; Копие на
документ от „М., Е., д-р Р.Х.; Преглед /по договор/ № ...
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: С частната жалба се оспорва правилността и обосноваността
на изводите на районния съд в производство по чл. 65 от НПК относно
2
наличието на реална опасност от укриване и от извършване на ново
престъпление към настоящия момент на развитието на наказателния процес.
Затова, аз няма да вземам отношение относно извода на съда, свързан с
обоснованото предположение, което е наличен и към днешна дата. Той е
обоснован в мотивите към атакувания съдебен акт.
По отношение съществуването на реална опасност от укриване и извършване
на ново престъпление към днешна дата, почти 2 /два/ месеца след
първоначалното вземане на най-тежката мярка за неотклонение, аз ви моля да
възприемете фактическите изводи и правните доводи, изложени в мотивите
към атакуваното определение. Те са концентрирани основно върху това, че
тези изводи почиват на начина, мястото на извършване на конкретното деяние,
предметът, чрез който е причинено увреждането на телесната
неприкосновеност на пострадалия и че той е използван по начин, опасен, не
само за самия пострадал, но и за околните лица, в която посока са изложени
обстоятелства за наранено трето лице чрез използването на хладното оръжие
от страна на пострадалия, след като са причинени няколко на брой телесни
увреждания на самия пострадал, имащи медико-биологичните характеристики
на средна телесна повреда. Обсъдено е в тази посока, че нараняванията са в
областта на главата, която е жизнено важна част от човешкото тяло. А има
известно препращане и към мотивите, развити в производството по чл. 64 от
НПК по вземане на мярката за неотклонение, без да са преповтаряни в
настоящия съдебен акт, но те все се отнасят за начина на осъществяване на
престъпното деяние – че е на публично място, че не е преустановено
нападението, след като вече е причинено едно от уврежданията и т.н., за да не
губя времето на въззивния съд да чета мотивите на районния съд при
първоначалното вземане на мярката за неотклонение, които са възприети от
въззивната инстанция при съдебния контрол на онзи съдебен акт.
При новото си произнасяне РС-ГД. според мен, е направил верния извод, че
липсват нови обстоятелства, налагащи уважаване на искането за изменение на
взетата най-тежка мярка за неотклонение, включително и относими към
опасността от укриване или извършване на друго престъпление. Даден е
отговор и на въпроса, защо се приемат за голословни твърденията, че
показанията на свидетелите не следва да бъдат ценени поради родствените им
връзки с пострадалия, но тъй като не се оспорва като цяло обоснованото
3
предположение, затова и не навлизам в тази тематика.
По изложените съображения, аз ви моля да постановите вашия съдебен акт
като приемете, че определението, обжалвано пред вас, е правилно.
АДВ. Д.: От името на доверителя ми, моля да уважите жалбата като отмените
определението, с което е наложена най-тежката мярка за неотклонение.
В днешното съдебно заседание представих медицинска документация, от
която е видно, че обвиняемият страда от хронично заболяване - з. ... т.. Това
обстоятелство, наред с обстоятелството, че същият е с добри характеристични
данни, считам, че е основание най-тежката мярка за неотклонение „з.с.“ да
бъде изменена в по-лека такава, а именно „д.а.“ или „п.г.“.
В жалбата си основно съм акцентирал върху липсата на опасност обвиняемият
да се укрие или да извърши ново престъпление, като в тази връзка добрите
характеристични данни, по-скоро, сочат, че липсва такава опасност,
отколкото, че съществува такава опасност.
Считам, че препращането на районния съд към мотивите от първоначалното
вземане на мярката, също не са достатъчно правилни, дотолкова, доколкото и
в мотивите, които са при първоначалното вземане на мярката и при отказване
на изменение на мярката, липсват, каквито и да било доказателства, които
безспорно да сочат, че са налице предпоставките обвиняемият да извърши
друго престъпление или да се укрие.
Вземането на мярка „з.с.“ и „д.а.“ принципно законодателят приема, че следва
да са налице едни и същи материално-правни предпоставки. В конкретния
случай ако действително окръжните съдии прецените, че са налице третата
предпоставка - опасност да се укрие или да извърши ново престъпление,
предвид на доказателствата, сочещи неговото здравословно състояние и
предвид естеството на това заболяване - з. ..., считам, че изменението на
мярката в по-лека такава „д.а.“ също би изиграла същата роля, същите цели,
които законодателят си поставя в разпоредбата на чл. 64 от НПК.
С оглед на това, ви моля да измените определението на първоинстанционния
съд като замените най-тежката мярка в по-лека такава.
4
ЖАЛБ. И. К. /в право на лична защита/: Ако може по-лека мярка. Имам .... Два
месеца съм в ареста. Това е.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБ. И. К.: Искам по-лека мярка.
Съдът се оттегля на съвещание.
Производството по делото е с правно основание чл.65, ал.7-9 от НПК.
Постъпила е жалба от адв. К. Д., защитник на И. С. К., с ЕГН **********,
срещу Определение№205/10.03.2025 г., постановено по ЧНД №102/2025 год.
по описа на на РС-ГД.
Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен и
необоснован. Твърди се, че не били налице законовите предпоставки,
налагащи вземане на най-тежката мярка за процесуална принуда по
отношение на И. К. и изменението й в по-лека такава би изпълнило изцяло
целите на закона. Изложени са съображения в насока, че в мотивите си РС
акцентирал върху наличието на обосновано предположение за извършване на
престъпление по чл. 129, ал.2 от НК от обвиняемия. Относно фактологията,
съдът изцяло кредитирал показанията на пострадалия, като отхвърлил
твърденията, че се касае за възникнал скандал, при който първоначално е
нападнат обвиняемия. Относно вида на нараняванията и вероятния механизъм
за тяхното причиняване нямало изготвена експертиза, но въпреки това съдът
приел, че се касаело за причиняване на една или две телесни повреди по
чл.129, ал.2 от НК. Изцяло се игнорирало твърдението, че разпитаните
свидетели били роднини на свид. Ролев и поради тази причина техните
твърдения били различни от твърденията на обвиняемия и свид. Вълков.
Относно опасността обвиняемия да се укрие съдът приел, че такива били
налице. Този извод се явявал неправилен предвид данните, които били
събрани относно личността на обвиняемия. Чистото съдебно минало и
липсата на каквито и да е противообществени прояви не били взети предвид
при обсъждане на въпроса за опасност от укриване на К..
Изводът на първата инстанция за наличие на реална опасност обвиняемият да
извърши ново престъпление бил недостатъчно обоснован.
5
Съдът от една страна приемал, че рискът обвиняемия да се отклони от процеса
бил минимален, но продължавал да бъде налице с оглед семейното положение
и липсата на трудова и друга ангажираност, и обвързаност на лицето.
Моли се съда да отмени обжалваното определение, с което на обвиняемия И.
С. К. е наложена мярка за неотклонение з.с., като определи по-лека такава.
Към жалбата не са приложени доказателства.
В съдебно заседание обвиняемият и неговия защитник поддържат жалбата си.
Представят са писмени доказателства.
Прокурорът намира, че като правилно и законосъобразно, определението на
РС следва да бъде потвърдено. Развити са съображения.
Страните не сочат нови доказателства.
ОС, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, при
съобразяване със становището на страните, въз основа на закона и
доказателствата по делото, намира следното:
С определението, отмяна на което се иска, първата инстанция, на основание
чл.65, ал.4, във вр. с чл.63 и чл.56 от НПК, е оставила без уважение молбата на
адв.К. Д. за изменение на мярката за неотклонение, наложена на И. С. К., с
ЕГН ********** - обвиняем по ДП № ...- гр. ГД, като потвърдил определената
на същия МН "з.с.".
Правилно РС е приел, че целта на производството по чл.65 от НПК е да бъдат
преценени всички обстоятелства, свързани със законността на задържането,
както и да бъдат обсъдени нови доказателства и обстоятелства, имащи
значение и отношение към промяната на тази мярка.
В тази насока е било отчетено, че по отношение на И. К. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за
което законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.
След налагането на МН в хода на ДП са били извършени допълнителни
процесуално-следствени действия.
Към настоящия момент периодът на з.с. на лицето е в срока, предвиден в
разпоредбата на чл.63, ал.4, пр.1 от НПК.
В отговор на изявление на защитата следва да се посочи, че в целите на
мерките за неотклонение не попада и тази да се извършват процесуално-
6
следствени действия приоритетно с обвиняемия, а същият да бъде на
разположение на водещия разследването, когато последният реши да
предприеме такива.
Не се разколебава и първоначалното обосновано предположение, че И. К. е
съпричастен към деянието, в извършване на което е обвинен.
ОС не намира за необходимо да преповтаря посоченото и в предходните
съдебни актове в насока, че са налице достатъчно доказателства, които са в
подкрепа на горния извод. Въз основа на собствен анализ на доказателствената
маса, въззивната инстанция приема, че както при първоначалното вземане на
МН, така и към настоящия момент тази законова предпоставка е налице В
тази насока са показанията на пострадалия, на присъстващите на инцидента
лица, част от веществените доказателства и др.
Същевременно не е настъпило изменение в квалификацията на повдигнатото
срещу К. обвинение, както и не са налични обстоятелства, които да оборват
обоснованото предположение за авторството на деянието.
Въззивният съд възприема мотивите на РС за наличие на реална опасност от
извършване на престъпление, като в тази насока ОС отчете мотивите на
извършване на престъпното деяние, начинът и мястото, на които е било
осъществено, видът и тежестта на нанесените увреждания и др. Определено
следва да се сподели изводът на първата инстанция, че тези обстоятелства
сочат на висока степен на обществена опасност на стореното от обвиняемия.
И според ОС към настоящия момент е налице реална опасност обв. К. да се
укрие предвид липсата на задържащи го фактори като трайна семейна или
трудова ангажираност. Не следва да се споделя оплакването на защитата във
връзка с това, че взетата по отношение на обвиняемия МН се явявала
неподходяща предвид получените от последния наранявания, твърдението, че
до инцидента се стигнало, след като К. бил нападнат и др. ДП не е
приключило, а видно от постановлението на ОП-Б., с което не са били приети
материалите по делото, горните обстоятелства стоят на вниманието на
държавното обвинение и предстои тяхното пълно изясняване.
Настоящият съдебен състав отчете липсата на данни за влошено здравословно
състояние на обвиняемия до степен, че да сочат на невъзможност същият да
пребивава в условията на следствения арест. Добрите характеристични данни
7
на задържания не са достатъчни на настоящия етап, за да обосноват такова
намаляване на опасностите по чл. 63, ал.1 от НПК, което да води до изменение
на взетата по отношение на К. МПП.
Не са изтекли и процесуалните срокове както за търпене на МН „з.с.“, така и
за приключване на разследването на първия етап от наказателното
производство.
Поради горните съображения съдът намира, че са налице всички предпоставки
за потвърждаване на обжалваното определение.
Водим от горното и на основание чл. 65, ал. 5 до 7 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение с рег. № 205/10.03.2025 г., постановено по чнд
№ 102/2025 г. по описа на РС-ГД. с което е оставено без уважение молбата за
изменение на мярката за неотклонение на И. С. К., с ЕГН ********** -
обвиняем по ДП № ... гр. ГД и е потвърдена определената на същия мярка за
неотклонение „З.с.“.
Определението на съда е окончателно.
АДВ. Д.: Моля препис от протокола, след изготвянето му, да ми бъде изпратен
на електронната ми поща.
ЖАЛБ. И. К.: Да се изпрати само на адвоката ми.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПРАТИ на адв. Д. препис от протокола, след изготвянето му, на
електронната поща.
8
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 14.45 часа.
Този протокол е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/чл. 311 ал. 2 НПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите и
съдебния секретар.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9