Определение по дело №175/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

    град Ловеч, 5.03.2020 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

      ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                            ПОЛЯ ДАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА ч.гр. дело №175 по описа за 2020 година, съдът за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл.274 и  сл. от ГПК.

            С определение №46/28.01.2020 г. постановено по гр.д.№1123/19 г. ТРС е прекратил производството по делото и е върнал молба с вх.№6793/27.11.19 г. по описа на ТРС на подателя К.М.М. *** срещу М.К.П. и С.К.К. *** поради неотстраняване на констатираните от съда нередовности.

           Подадена е частна жалба от К.М.М. ЕГН:********** Адрес: *** против Определение № 46/28.01.2020 r по гр.дело № 1123/2019 на Пети състав на ТРС, с твърдения, че то е неоснователно, немотивирано и незаконосъобразно и искане да бъде отменено и съда да върне производството от фазата, до която е спряло като се новира и продължи със съответните указания до PC.

       Твърди, че са изпълнени всички Разпореждания на Съда относно изясняване датата, мястото и приблизителния времеви период, в който са реализирани актовете на домашно насилие, уточнени са дейците/изпълнителите, уточнено е лицето спрямо, което е проявено насилие, изяснени са конкретните действия/бездействия, проявите, словните форми, които са придружавали насилието, последиците и тяхната обективирана изява във фактическия мир, състоянието на жертвата преди, към и след изявите на насилие, начина на узнаване и начина на възпроизводство до нейното знание, действията, които е предприела. Поради, което счита, че аргументите за прекратяване на производството не са издържани правно, фактически и житейски, както с оглед обективните изяви на насилие в отделни актове, така и в обстоятелството, че начина на узнаване е опосреден, а не пряк и това създава невъзможност до абсолютни детайли да се изпълни искането на Съда за посочване на едва ли час и минута на актовете. Заявява, че по логиката на Съда, ако не посочи час и минута, а резултатът е унищожаването или съсипване на детето физически и психически, то няма да се изпълни превантивната и пряка намеса на закона за стопиране и елиминиране на актове на домашно насилие, при които жертвата е малолено дете, което може да бъде защитено единствено чрез намеса на законен представител и органите на реда/закона. Счита, че едва ли не, съдията иска да начертае пълната картина още преди да са разпитани свидетелите, преди да са събрани доказателствата и преди да е дадена възможност да бъде пряко възприета информацията от самата малолетна жертва чрез специализирана помощ-психолог и/или други вещи лица. Сочи, че действията на Съда са действия на пряка намеса в състезателността на процеса, колкото и да е ограничена тя в производствата по ЗЗДН, като не трябва да се забравя прякото транспортиране на ГПК в събирането на доказателствата, неговата реална приложимост и възможността на страните сами да избират вида и начина на събиране на доказателства. Сочи, че определението на съда е своего рода предварително предрешаване на спора, не с Решение, а с по-нисък по ранг съдебен акт-Определение и като е иззел възможността на страните да докажат генерално своите тези посредством събиране на доказателства-писмени, устни, веществени, то Съда е ограничил правата на страните и е излязъл извън рамките на служебната си намеса, нарушил е служебното начало, като е нарушил и друг правен принцип-да бъде арбитър с независима и обективна роля в процеса и да се намесва, когато това изисква целта и буквата на закона, докато в случая тази негова функция е прескочена и Съдът не се явява само арбитър, а се е намесил в защитата на страните като е дал превес на ответника.

Поради което, счита, че Разпорежданията на Съда и самото определение са пряка намеса в организиране защитата на страните като са поставени извънредни искания, които са в нарушение целта на ЗЗДН и неговата буква. Сочи, че прекаленото формализиране на процеса е нарушение на служебното начало и намаляване състезателността в процеса, още повече, че за акта на насилие понякога са достатъчни сведения на очевидци и свидетели, и декларация по чл.9 от ЗЗДН.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от М.К.П., ЕГН ********** с адрес *** Чрез: адв. В.И.И. - К., ЛАК, съд. адрес: ***, Счита, че  така депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима.

Счита, че по същество частната жалба е неоснователна и я оспорва изцяло.

Сочи, че правилно и законосъобразно е определението, с което е прекратено производството и както е посочил решаващият съд, молителката по делото е имала възможност неколкократно да посочи и уточни в какво се изразява твърдяното от нея упражнено домашно насилие, но същата не е сторила това. Сочи, че отделно от горното, изискване на законодателя е в молбата за защита да бъде посочена датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие. Сочи, че видно от всички молби на К.М., както и от заявеното в открито съдебно заседание на 21.01.2020 г. същата не може да конкретизира датата на извършване на акта, нито в какво се изразява той.

Счита, че напълно неясни са общите категории „психически тормоз, малтретиране, подигравки, засрамване, обиди, заплахи" и не може да бъде направен извод за извършено насилие без тези категории да бъдат обяснени с конкретни действия и думи от негова страна.

Твърди, че на следващо място в депозираната частна жалба не се посочват пороци  на обжалваното  определение, а изложеното в жалбата не представлява аргументирано основание за отмяна на прекратителното определение. Счита, че посочените нарушения на състезателното и служебно начало не са налице, а посоченото от М. е изцяло в теоретичен смисъл без да има връзка с конкретния казус.

Поради тези съображения, счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение и моли да бъде потвърдено Определение № 46/28.01.2020 г. по гр.д. № 1123/2019 г. по описа на Районен съд - Троян.

В срок е постъпил отговор и от С.К.К. ***, мах."Дудевска"№1, Ловешка област действаща чрез пълномощника си С.С.,*** и адрес на дейност:гр.Троян,ул."Дрянска чешма"№4 по гр.д.№ 1123/2019 година по описа на ТРС, в който изразява становище, че  жалбата е неоснователна, като моли да бъде оставена същата без уважение.

Твърди, че не отговаря на истината оплакването на жалбоподателката,че била изпълнила разпорежданията дадени й от съда, а именно-да изясни датата, мястото и поне приблизителното време, в което са били реализирани твърденнте актове на домашно насилие. Твърди, че съдът още при първоначалното депозиране на молбата й да бъде издадена Заповед за защита /както в полза на самата ищца,така и в полза на малолетната Мелнса Мариянова К.-нейна дъщеря и респ. Внучка на въззиваемата/,съдът е констатирал множество нередовности, неточности и неясноти в молбата, поради което с Разпореждане №1902/27.11.2019 година е указал на жалбоподателката в определен срок да ги отстрани. Сочи, че въпреки дадените й указания и подадените от нея две уточняващи молби - вх.№6070/04.12.2019 година /неподписана / и вх.№7048/06.12.2019 година /със същото съдържание като молбата с вх.№6070 от 04.12.2019г.,но вече подписана/, болшинството от пороците въобще не са били преодолени.

Сочи, че в с.з. по делото, проведено на 21.01.2020 година, първоинстанционният съд правилно и в съответствие със законовите разпоредби уважил направените от ответната страна категорични възражения и искания подадената от ищцата молба за издаване на заповед за защита да бъде прецизирана и конкретизирана от ищцата по начин, който да даде възможност на ответната страна да узнае в какво точно е обвинена, да заяви своето становище и в крайна сметка да е в състояние да организира своята защита .

Твърди, че съдът, за да даде възможност на жалбоподателката наистина да прецизира своето искане, с определение от 21.01.2020 година й дал още един път срок. в който тя да стори това. Сочи, че видно от депозираната от М. молба вх.№498/27.01.2020 г. обаче, тя за пореден път не сторила това. поради което за съдът поради това обстоятелство не съществува друга възможност освен да прекрати производството по делото, което било сторено .

Излага, че голословно било твърдението в жалбата, че действията на съда били: „пряка намеса в състезателността на процеса", и че „съдът не се явява само арбитър, а се е намесил в защитата на страните като е дал превес на ответника „ - за да се стигне въобще до процес и състезателност в този процес  просто на ответната страна следваше да стане известно какъв е предмета на делото , срещу какво да се защитава, което обаче така и не се случи,въпрекн многократните напомняния от страна на съда за това .

      Моли съда остави без уважение жалбата .

Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното гр.д.№1123/2019г.по описа на РС-Троян намира за установено следното:

Определението е съобщено на жалбоподателката на 29.01.2020 г., а жалбата е подадена на 3.02.2020 г. т.е. в едноседмичен срок от съобщението,  против акт който подлежи на обжалване, следователно е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 Производството по делото е образувано по молба на К.М.М. срещу извършители на домашно насилие М.К.П. и С.К.К. ***, с твърдения, че детето Мелиса К. е жертва на домашно насилие. Излага, че пред баба си Мая М. детето е заявило, че неговата баба по бащина линия С.К. му е казвала, „същата си като майка си, мръсницо, заради вас само проблеми от къде се появи и ти… и с теб да се занимавам”. Твърди, че детето е било публично унижавано от цялото семейство на баща си. Твърди, че детето е заявило също, че неговият баща само заплашва и бие хора. Твърди, че Мелиса много плаче и не иска да стои при тях, като е била стресирана, малтретирана и имало психически тормоз по отношение на нея. Заявява, че детето споделяло, че съпругата на М. и баба й се държали лошо с него. Твърди, че докато разговаряла по телефона с детето, записала част от разговора. Моли съда да наложи спешни мерки и да издаде заповед за незабавна защита на дъщеря й Мелиса К. и на нея К.М. срещу М.П. и С.К., с искане да бъдат задължени извършителите да се въздържат от извършването на домашно насилие във всичките му форми върху нея и дъщеря й, да бъде забранени на извършителката да доближава нея и дъщеря й, да бъде забранено извършителите да се приближават до нея и дъщеря й, включително техните места за социални контакти, училището на детето, нейната работа, жилището и местата да отдих, да се определи временното местоживеене на детето да бъде при нея, да се задължи извършителката да посещава специализирани програми и да бъде наложена парична глоба по преценка на съда. Към молбата е подадена и декларация за извършено домашно насилие по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. В тази декларация под страх от наказателна отговорност К.М. заявява, че ответниците на 12.11.2019 г. са осъществили акт на домашно насилие над дъщеря й, изразяващо се в отправяне на заплахи, обиди и малтретиране на малолетното дете, засягащо нейното психо-емоционално здраве, като прояви на домашно насилие спрямо нея и детето й от същите лица извън гореописаното, представляващи физически и психически тормоз, също са били налице и в предходни периоди от време, многобройни и доказани актове на насилие. Прилага и диск, на който твърди, че е записан разговора с дъщеря й.

С разпореждане №1902/27.11.2019 г. постановено по гр.д.№1123/19 г. ТРС е оставил без движени молба вх.№6793/27.11.19 г. подадена от К.М. с указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите по подадената молба , а именно да формулира конкретен акт на домашно насилие, като посочи конкретните действия, с които е осъществен този акт, къде е осъществен акта на домашно насилие, от кого и срещу кого, да представи удостоверение за раждане на детето и доказателства относно местоживеенето му и родствената връзка между детето и ответниците по делото, с предупреждение, че ако разпореждането не може изпълнено производството по делото ще бъде прекратено. Това съобщение е било връчено на М. на 28.11.19 г. и с молба вх.№6070/4.12.19 г- по ел.поща тя отстранява нередовностите. По-късно тя подава същата молба и подписана лично от нея на 6.12.19 г. с идентично съдържание. В нея тя излага, че на 12.11.19 г. тя е узнала за акт на домашно насилие над детето от страна на бащата М.К. и бабата С.К., който акт е започнал една седмица преди тази датата и продължава до момента, като тези актове на домашно насилие са заплашителни, унизителни и обидни действия, извършвани системно, умишлено и целенасочено, като заплахите се изразяват в следното:бащата е отправял заплахи над детето, като е казвал, че ще убие нея и цялото семейство, а детето ще пребие от бой и ще го прати в дом за деца. Цитира, че думите на детето са били:”каза, че теб ще те закопае жива и никога няма да те видя повече…, че ще пребие всички и баба и дядо, а пък аз ще отида в дом, но никога при вас” и други подобни заплахи и обиди, като през цялото време детето плачело и едва успявало в захлас да обяснява, какво се случва с нея. Пояснява, че бабата С.К. е отправяла унизителни, заплашителни и обидни думи над детето, като й казвала, че била същата като мен, като я наричала мръсница, копеле и от къде се появи и  ти  само проблеми ни създавате. Твърди, че малко по- късно са установили с родителите й, че детето е имало предвид делото за привременни мерки №917/19 г, по което П. е бил редовно призован и не се е явил, а К. и съжителят й умишлено не са получавали призовките, но са знаели за делото. Сочи, че бабата С. е припомняла на детето, че както преди, така и сега бащата на детето е щял да пребие от бой М., а това вече се е случвало, тъй като имало образувана преписка в РП и щял да я убие, така, че да внимава какво говори и прави. Според нея тя е имала предвид детето да не споделя никъде за това и ако евентуално бъде разпитано да внимава какво ще каже, че „нали знаеш какво прави баща ти”. Излага, че бабата е принуждавала детето да спи на земята и се е подигравала с нея с различни обидни думи, а останалите членове на семейството са й се смеели. Твърди, че всичко това се случвало в дома на бабата, където детето е настанено със заповед на ДПС-Троян и по думите на детето тези актове са се случили няколко дни преди 12.11.2019 г. от баща й, баба й и съжителят на бабата Борис Шейтанов.. Изтъква, че тя като законен представител на детето е узнала за тези актове на вербално и невербално домашно насилие и до момента на 12.11.2019 г. от детето чрез проведен телефонен разговор и малко след това от родителите й Митко и Мая Маркови, като целта на домашното насилие е откъсване на детето от неговата естествена семейна среда, а именно от нея и нейните рожденни баба и дядо и насаждане на образа, желание от страна на бащата да я лиши от контакта с нейната дъщеря и да прикрие поредните актове на физическо, психическо и емоционално насилие над нея и детето й. Твърди, че дъщеря й е става свидетел на брутални, унизителни, психически, подигравателни и физически насилия от М.П. и той задължа малолетното дете само за да неутрализира нейните свидетелски показания, а то продължава да е жертва на насилие от страна на М.П. и С.К. и Борис Шейтанов. Заявява, че П. многократно я е пребивал по брутален и жесток начин в присъствието на детето, както и детето, за което са му налагани ограничителни заповеди в миналото, твърди, че е осъждан и в момента има висящи производства в РП за телесни повреди, унизителни и жестоки физически насилия над нея пред очите на детето и е естествено тя и детето да са сигурни, че отправяните заплахи а убийство е възможно всеки момент да се осъществят. Отново моли да бъдат наложени спешни мерки и да се издаде заповед за незабавна защита на дъщеря й Мелиса К. и на нея К.М. срещу М.П. и С.К., а ако е възможно и на съжителя на бабата Борис Шейтанов, а именно: да бъдат задължени извършителите да се въздържат от извършването на домашно насилие във всичките му форми върху нея и дъщеря й, да бъде забранено на извършителите да доближават нея и дъщеря й, да бъде забранено извършителите да се приближават до нея и дъщеря й, включително техните места за социални контакти, училището на детето, нейната работа, жилището и местата да отдих, да се определи временното местоживеене на детето да бъде при нея и родителите й, да се задължат извършителите да посещават специализирани програми и да бъде наложена парична глоба по преценка на съда. ПРилага към молбта и исканите писмени доказателства.

РС-Троян с определение №669/6.12.19 г. е оставил без уважение искането за издаване на заповед за незабавна защита, конституирал е като страна по делото ДСП-Троян, допуснал е исканите писмени доказателства,  изискал е други писмени доказателства и е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание на 6.01.20 г. Междувременно молителката е атакувала това определение пред ЛОС в частта, с което е оставено без уважение искането за издаване на заповед за незабавна защита.

ЛОС с определение№13/6.01.20 г. е оставил без разглеждане частна жалба с вх.№7240/13.12.2019 г. подадена от К.М.М. ЕГН:********** Адрес: *** против определение №669/6.12.2019 г. по гр.д.№1123/19 г. по описа на ТРС, с което е отхвърлено като неоснователно искането й за издаване на заповед за незабавна защита като процесуално недопустима-подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт и е прекратил производството по в.ч.гр.д.№5/20 г. по описа на ЛОС като недопустимо.

 Междувременно ТРС е пренасрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.01.2020 г., на която дата не е даден ход на делото и то е отложено за 21.01.20 г.

В проведеното на 21.01.20 г. съдебно заседание молителката отново уточнява, че за актовете на домашно насилие е узнала на 12.11.19 г. от проведен телефонен разговор с  детето, като тя не е могла да установи кока точно тези актове са се случили във времето, тъй като детето е плачело и тя е записала част от телефонния им разговор. Уточнява, че актовете за домашно насилие са извършени спрямо детето, а не спрямо нея. Твърди, че то й е казало, че това се е случило вчера, онзи ден и това е непрекъснато и важи и за двамата ответници. Тъй като пълномощниците на ответниците са възразили, че молителката не е конкретизирала актовете на домашно насилие кога, спрямо кого и от кого са осъществени, съдът е дал последна възможност на К.М. да конкретизира в 7 дневен срок с писмена молба от датата на с.з. с какво конкретно искане е сезирала съда, въз основа на какъв конкретен акт за домашно насилие, като посочи деня, времето на извършване, мястото на извършване на същия, спрямо кого и от кого е осъществен този акт.

По ел.поща молителката е подала молба с вх.№498/27.01.20 г., с която е конкретизирала, че на 11.11.19 г. в късния следобед е извършен акт на домашно насилие в дома на С.К. с адрес.***, мах.Дудевска 1 в общежитие на Червянска/ след което е продължил в жилището на М.К.П. ***. Твърди, че този акт на насилие е извършен от С.К.К. и М.К.П., изразяващ се в психически тормоз/малтретиране, унижаване, подигравки и засрамване, критикуване, заплахи и предизвикване на страх/ и тя е узнала за тази поредица от насилие на 12.11.19 г.  от детето, а по думите му това не е само от вчера, а постоянно я тормозят. Твърди, че детето е вбило разстроено, уплашено и несигурно и се опасява, че след като то е разкрило за насилието, е уплашено и несигурно и се опасява, че след като дететоо й е разкрило за насилието, то не е било адекватно защитено, след системното малтретиране на което е подложено и в момента малолетното й дете би довело до сериозни последици, каквито вече се наблюдават в психо-емоционалното й поведение. Сочи, че детето започва да си противоречи и приема ситуацията за такава, каквато е, защото няма друг избор, тъй като е безпомощно, незащитено и знае, че има реална опасност от друго насилие, затова в момента е длъжно да изпълнява всичко, каквото му се казва, да е пасивно в ситуация, в която е жертва. Моли съда да продължи делото и да извърши пълна проверка на всичко казано от нея и детето да бъде незабавно защитено.

С определение №46/28.01.2020 г. постановено по гр.д.№1123/19 г. ТРС е прекратил производството по делото и е върнал молба с вх.№6793/27.11.19 г. по описа на ТРС на подателя К.М.М. *** срещу М.К.П. и С.К.К. *** поради неотстраняване на констатираните от съда нередовности. В мотивите на същото съдът приема, че са отстранени само част от нередовностите, а именно-посочени са датата, времето и мястото на извършване на акта на домашно насилие от ответниците спрямо малолетното дете, но не е посочено конкретното действие, с което е осъществен този акт и по този начин след като липсва посочване на конкретен акт на домашно насилие съдът не е наясно какъв е предмета на делото и с какво искане е сезиран. Приема, че нередовността не е отстранена и е прекратил делото.   

Постановено е и определение №79/11.02.20 г. по ч.гр.д.№1123/19 г. по описа на ТРС, с което е допълнено определение №46/28.01.20 г. постановено по делото, като е осъдена молителката К.М.М. да заплати на Мария К.П. сумата 360 лв. заплатено от него адв. възнаграждение и на С.К.К. сумата 350 лв. заплатено от нея адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция приема, че частната жалба е основателна. След като молбата е оставена без движение, молителката е отстранила нередовностите с две последователни молби вх.№7048/6.12.19 г. и вх.№498/27.01.20 г., както и в проведеното на 21.01.20 г. съдебно заседание. Молителката твърди, че са осъществени актове на домашно насилие спрямо детето Мелиса Мариянова К. от неговият рожден баща М.К.П. и от баба му по бащина линия С.К.К., при когото детето е настанено, в късния следобед на 11.11.2019 г. в дома на С.К. с адрес.***, мах.Дудевска 1 /в общежитие на Червянска/ след което е продължил в жилището на М.К.П. ***. Твърди, че този акт на насилие е извършен от С.К.К. и М.К.П., изразяващ се в психически тормоз/малтретиране, унижаване, подигравки и засрамване, критикуване, заплахи и предизвикване на страх/ и тя е узнала за тази поредица от насилие на 12.11.19 г.  от детето, а по думите му това не е само от вчера, а постоянно я тормозят. Твърди, че детето е било разстроено, уплашено и несигурно и се опасява, че след като то е разкрило за насилието, е уплашено и несигурно и се опасява, че след като детето й е разкрило за насилието, то не е било адекватно защитено, след системното малтретиране на което е подложено и в момента малолетното й дете би довело до сериозни последици, каквито вече се наблюдават в психо-емоционалното й поведение. Сочи, че детето започва да си противоречи и приема ситуацията за такава, каквато е, защото няма друг избор, тъй като е безпомощно, незащитено и знае, че има реална опасност от друго насилие, затова в момента е длъжно да изпълнява всичко, каквото му се казва, да е пасивно в ситуация, в която е жертва. Посочила е и доказателствените си искания, като е приложила и записан на диск разговор с детето, от който е узнала за упражненото домашно насилие. Изброила е и конкретните мерки за закрила. Следователно молителката е отстранила всички нередовности на молбата си и съдът е длъжен да я разгледа по същество. Освен това настоящата инстанция констатира, че с оглед твърденията на молителката, че домашното насилие е извършено спрямо малолетното й дете Мелиса Мариянова К., род. на *** г., то на основание чл.8 ал.2 от ЗЗДН съдът следва служебно да конституира като страна пострадалото лице.

При тези съображения Ловешки окръжен съд намира, че определение №46/28.01.2020 г. постановено по гр.д.№1123/19 г. ТРС, допълнено с определение №79/11.02.20 г. следва да бъде отменено изцяло като неправилно, като делото следва да бъде върнато на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия, като се изпълнят дадените от въззивната инстанция указания.

      Водим от горното съдът

 

                                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

       ОТМЕНЯ като неправилно определение №46/28.01.2020 г. допълнено с определение №79/11.02.20 г постановени по гр.д.№1123/19 г. ТРС и връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като се изпълнят дадените от въззивната инстанция указания.

                   Определението не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:1.   

                                                                                                                       2.