Р
Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 29.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 1220 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл.
49 СК.
Производството е образувано по постъпила
искова молба от Ц.Т.А. против
З.З.А. за допускане на развод по реда на чл. 49 СК.
Ищцата Ц.Т.А. твърди, че с ответника З.З.А.
имат сключен граждански брак, считано от 2019 г., като от брака си имат едно
малолетно дете, родено на *** г. Преди това са имали фактическо съжителство
около 8 години. Твърди, че отношенията ѝ с ответника са силно влошени,
вината за което е на съпруга. Сочи, че последният злоупотребява с алкохол и
става агресивен към нея. Причинявал ѝ е много физически и психически
травми. Посягал физически дори и на нейните близки. Малтретирал я многократно,
като в последния случай ѝ било издадено медицинско удостоверение. Твърди,
че с оглед характера на причинените ѝ тогава наранявания, следва да
ѝ бъде извършена операция на ръката, която има вероятност и да бъде
инвалидизирана. Агресивното му поведение се е случвало винаги пред детето,
което е развило страхова психоза, като понастоящем посещават психолог. Сочи, че
е налице издадена ограничителна заповед за нея и детето, която е за срок от 18
месеца. Понастоящем живее при близките
си, които ѝ помагат в грижите за детето. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения в исковата молба, моли съда да допусне
прекратяване на брака между страните, като обяви за виновен за неговото дълбоко
и непоправимо разстройство съпруга З.А.. Моли да ѝ бъде предоставено
упражняването на родителските права над детето А. А., като по отношение на
режима на лични отношения с между ответника и детето, счита, че след изтичане
на срока на ограничителната заповед, следва да бъде определен както следва:
всяка първа и трета събота от месеца, както и един месец през лятото, който не
съвпада с годишния платен отпуск на ищцата. Претендира ответникът да бъде
осъден да заплаща минимално определения в закона размер на издръжка от 152,50
лева, считано от предявяването на исковата молба. Прави искане след
прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име – Г.. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
В проведеното открито съдебно заседание на
осн. чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения иск за текуща издръжка в
полза на детето А. А. за периода, считано от 01.01.2021 г. до настъпване на
обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, чрез увеличаване
на неговия размер със сумата от 10,00 лв. – от сумата от 152,50 лева на сумата
от 162,50 лева на месец.
След
преценка на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община
Враца въз основа на акт за граждански брак № 240 от 05.10.2019 г.,
съставен в гр. Враца, З.З.А. и Ц.Т. Г.
са сключили граждански брак, като след брака съпругата приела фамилното име на
съпруга -А..
От брака си страните имат ненавършло
пълнолетние дете – А. А. с ЕГН **********, родено на *** г. /удостоверение за
раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 0545/09.12.2015 г./.
Установява се, че въз основа на влязло в
законна сила решение от 18.12.2019 г. по гр. дело № 4805/2019 г. по описа на РС
Враца е издадена заповед за защита от 18.12.2019 г. по Закона за защита от
домашно насилие в полза на ищцата Ц.Т.А. и детето А. А., като е забранено на
ответника З.З.А. да приближава съпругата и детето си, тяхното жилище и детската
градина на детето за срок от 18 месеца; ответникът е задължен да се въздържа от
извършването на домашно насилие по отношение на ищцата и малолетното дете,
както и да посещава специализирана програма за извършители на насилие по
местоживеене.
От изготвения по делото социален доклад
от ДСП-Враца след извършено проучване се установява, че основни грижи за детето
А. се полагат от нейната майка Ц.А., която разчита на подкрепата и финансовата
помощ на своя баща. Майката изразява желание да полага грижи за детето, като
ѝ бъде предоставено упражняването на родителските права. Детето също
изразява желание да продължи да живее с майка си, като помежду им е изградена
емоционална връзка.
В производството по делото са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Т. Г. Д. – баща на
ищцата. Същият заявява, че понастоящем ищцата и детето живеят при него, като
той помага в грижите и отглеждането на А.. Свидетелства, че ответникът З.А.
постоянно тормозел и биел дъщеря му, като когато отишъл да я прибере от гр. П.,
където живеели съпрузите, ищцата била много пребита от ответника. Сочи, че от
тогава - 27.12.2019 г., съпрузите са разделени и не поддържат никакви
отношения. Заявява, че ответникът не е изплащал никаква издръжка за детето, не
поддържа никакви контакти с него и абсолютно не се интересувал от него. Детето
не било привързано към баща си по никакъв начин и не желаело да го вижда.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелката, като съобразява евентуалната й заинтересованост по смисъла на чл.
172 ГПК. Същите са последователни, логични и непротиворечиви. Подкрепят се и от
останалите събрани по делото доказателства.
Други относими доказателства в
производството не са събрани.
При
така установените фактически данни съдът прави следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване иск по чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на брака между
съпрузите с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга,
иск по чл. 59 СК за предоставяне упражняването на родителските права и
определяне режим на лични отношения и за издръжка на роденото от брака дете, както
и иск по чл. 53 СК за фамилното име на съпругата след развода.
По иска по чл. 49, ал. 1 СК:
От доказателствата по делото е установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду
им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и
близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за
семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на събраните в
хода на делото писмени и гласни доказателства. По категоричен и убедителен
начин последните установяват, че страните не живеят като съпрузи, че са
съществували конфликти помежду им и е налице липса на съвместна грижа за дома.
От м. декември 2019 г. страните са във фактическа раздяла. Оттогава те не
полагат общи грижи за семейството, нямат общо домакинство и семеен бюджет.
Между тях няма взаимно уважение и разбирателство, тъй като липсват доверие,
хармония, съгласуваност, взаимна привързаност, всестранно внимание и грижа един
към друг. Всеки от тях е устроил живота си самостоятелно. Бракът е формален,
лишен е от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да
съществува в този му вид, поради което следва да бъде прекратен. Предвид всичко
изложено, запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата
на обич, взаимност и привързаност. При това състояние на брачната връзка не може
да се приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на съда
да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което
налага неговото прекратяване.
С оглед направеното искане за произнася по въпроса за вината за разстройството на
брачната връзка, на осн. чл. 49, ал. 3 СК съдът дължи разглеждането и на този
въпрос.
От показанията на разпитания свидетел се установява,
че съпругът З.А. непрекъснато е нанасял физически побой и е травмирал съпругата
си Ц.А.. Това се подкрепя и от приетия по делото препис от влязло в законна
сила решение от 18.12.2019 г. по гр. дело № 4805/2019 г. по описа на РС Враца и
издадена заповед за защита от 18.12.2019 г. по Закона за защита от домашно
насилие в полза на ищцата Ц.Т.А. и детето А. А. против ответника, както и от
приетия по делото Резултат от образно изследване на ищцата от 27.11.19 г., от
което се установява фрактура на 5-та метакарпална кост.
Съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брачната връзка има съпругът З.А. - доказани са брачни нарушения от негова
страна: не е спазвал задължението си за взаимно уважение и разбирателство в
отношенията със съпругата си и спрямо последната е имал поведение - психически
тормоз и физическо насилие, което е укоримо и което по съществото представлява
брачно провинение, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 14 от СК.
По иска за предоставяне упражняването на родителките
права и определяне режим на лични контакти:
Според чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК с иска
за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на
родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на
семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Страните имат непълнолетно
дете – А. А., поради което съдът служебно е задължен да се произнася относно родителските права,
личните отношения и издръжката на детето.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, съдът решава въпросите по ал. 2, след като
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Така изброените критерии са
възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо
и при действащия Семеен кодекс, в сила от
Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в
§ 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии,
като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва да се преценят
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му
потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и
в ЗЗДт не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето
се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели,
които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето.
По
отношение на материалните възможности на родителите съдът отчете, че по делото
не са представени доказателства за реализирания доход от страна на бащата, като по отнешение на майката се
установи, че същата е безработна /показания на разпитания по делото свидетел/,
но същата разчита на финансовата помощ и подкрепа на своя баща Т. Г.Д..
По
отношение на социално-битовите условия за отглеждането на детето, от събраните
по делото доказателства се установява, че то понастоящем живее със своята майка
Ц.А. и дядо по майчина линия в жилище,
представляващо общинска собственост, което разполага с всички необходими
жилищни условия за отглеждането му. От представения социален доклад се установява, че жилищните и
хигиенно-битовите условия за отглеждане на детето в този апартамент са съобразени
с неговите интереси. Осигурено
е необходимото пространство и площ. Отразено е, че майката разполага с
необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитаване на детето, както
и че помежду им има изградена силна емоционална връзка.
Установи се, че близко до майката Ц.А. лице, на чиято помощ тя би могла да
разчита, е нейният баща – свидетелят Т.Д.. Доказа се, че дядото на детето по майчина
линия и досега е полагал грижи за него и е бил в помощ на семейството при
отглеждането му /в този смисъл свидетелските показания/. Същевременно бащата З.А.
не доказа, че при отглеждането на детето може да разчита на помощта на близки и
роднини.
Що се отнася
до възрастта на детето, то съгласно т. II, б. “ж”
ППВС № 1/12.11.1974 г. възрастта е обстоятелство, което може да окаже значение,
когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Това е и причината, поради
която се сочи, че ниска възраст, при която по-пригодна за отглеждането на
детето се оказва майката, е тази, когато детето е пеленаче
и в първите години от живота си. В тази връзка, настоящата инстанция приема, че
в първите години от своя живот детето не е самостоятелно и е зависимо от
грижите на възрастен що се отнася до храненето; обличането; извеждането за
разходка; воденето на лекар; непосредствен надзор, докато е болно; кърмене /когато
е кърмаче/ и т.н. За извършването на тези дейности постановлението приема, че
по-пригодна е майката. В случая детето А. А. е именно на такава ниска възраст
/навършени 5 години/.
При
съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на детето А.
А., и като съобрази, че по
този въпрос страните нямат спор, съдът прецени, че непосредственото упражняване
на родителските права следва да се предостави на майката на детето Ц.А.. Местоживеенето на детето ще съвпада с местоживеенето
на майката – град ****.
Не се установи съпрузите да са имали
семейно жилище, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на
родителските права само на единия родител, другият не губи нито качеството си
на родител, нито правата и задълженията си на такъв.
По отношение на личните отношения между детето А. А.
и нейния
баща З.А.,
с когото детето няма да живее, както и по въпроса за издръжката:
Трайната съдебна практика при определяне
на режима на личен контакт се е насочила към даване на възможност на родителя,
който не упражнява родителските права над детето да вижда и взима същото поне
два пъти месечно, било то всяка първа и трета събота и неделя от месеца, било
то всяка втора и четвърта, като когато интересите на детето са защитени следва
да се даде възможност и за приспиване на последното в определените дни за
контакт. Интересите на детето следва да бъдат изследвани съобразно различни
обективни и субективни критерии.
При определяне на режима на лични
отношения на детето с бащата съдът съобрази установения по делото факт на
установено домашно насилие от бащата спрямо малолетното дете, както и че на
ответника е забранено да се доближава до детето за срок от 18 месеца, така че
следва да бъде разрешен въпросът с личните отношения след изтичане срока на
ограничение.
От съществено значение е детето да пребивава
и да преспива на място, където да му бъде осигурена спокойна среда, без
напрежение и агресия, каквато съдът приема, че не би била налице в дома на
бащата. Предвид установените по делото агресивни прояви, действията на
физическа саморазправа над съпругата си, и нанесено емоционално домашно насилие
над детето, съдът приема, че за спокойното емоционално и психическо развитие на
детето, личните отношения на бащата с детето следва да бъдат предоставени без
преспиване, докато бащата не докаже, че се е поправил. В тази насока е и
утвърдената съдебна практика по този въпрос. Не без значение е и фактът, че се
касае за дете в съвсем крехка възраст - едва на пет години, от женски пол.
Следва да се посочи, че режимът на лични отношения може да бъде изменен по
молба на заинтересованата страна при изменение на обстоятелствата.
На бащата З.А. следва да се бъде определен режим на
лични контакти с детето, след изтичане на срока от 18 месеца по издадена
заповед за защита от 18.12.2019 г. по гр. дело № 4805/2019 г. по описа на РС
Враца, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00ч. до 17.00ч. без
преспиване, като взема и връща детето на адреса, на който то живее.
По издръжката:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2
от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. При определяне размера на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с
нуждите на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява. Съдът при
определяне на размера на издръжката е обвързан от разпоредбата на чл. 142, ал.2
от СК, определяща минималния размер на дължимата издръжка, която към момента на
устните състезания е в размер на сумата от 162,50 лева. Детето е на 5 години и
с напредването на възрастта безспорно се увеличават неговите разходи. Не се
доказа бащата да реализира трудови или други доходи, но същият е в
работоспособна възраст и следва да участва в издръжката на детето си. При
съобразяване нуждите на детето за един месец, съдът намира, че необходимите
средства за издръжка на му са в размер на сумата от около 300 лева, като бащата
следва да заплаща 162,50 лв., а остатъка до 300,00 лв. следва да се поеме от
майката, която ще полага и непосредствените грижи за детето. За времето от
предявяването на исковата молба до 31.12.2020 г. вкл., следва да бъде съобразен
предявеният размер от 152,50 лв., представляващ минимално дължимата издръжка за
този период.
С оглед на изложеното съдът счита, че
ответникът следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 152,50
лева, считано от 05.06.2020 г. /подаването на исковата молба/ до 31.12.2020 г.
вкл., и в размер на сумата от 162,50 лева, считано от 01.01.2021 г. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
По иска по чл. 53 СК:
На основание чл.
322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и
по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Ищцата е заявила желание след
прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Г.. От представеното удостоверение за сключен граждански
брак се установи, че именно това е предбрачното й фамилно име, като искането за
неговото възстановяване следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл.
53 СК.
Страните не претендират издръжка един от
друг, поради което този въпрос не следва да се разглежда с решението по делото.
По
разноските:
Съдът стигна до извод, че вина за разстройството на
брака има ответникът З.А.. Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК
съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния съпруг. В случая
е налице доказателство за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв.,
поради което тази сума следва да бъде присъдена на ищцата.
Ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78, ал.
6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Враца
сумата от 234,00 лева, представляваща държавна такса върху сбора от тригодишните
платежи на присъдената издръжка на детето.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА
на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между З.З.А. с ЕГН ********** и Ц.Т.А. с
ЕГН **********, сключили граждански брак на 05.10.2019 г. в гр. ***, общ. ***,
за което е съставен акт за граждански брак № 240 от 05.10.2019 г., като дълбоко
и непоправимо разстроен, за което има вина съпругът З.З.А..
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските права над детето
А.
А. с ЕГН ********** на неговата майка Ц.Т.А.
с ЕГН **********, като постановява същото да живее при майката на адрес: град ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на
бащата З.З.А. с ЕГН ********** с детето А.А. с
ЕГН **********, както следва: да го взема при себе си от дома на майката
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. и да го връща в дома
на майката до 17.00 ч., без преспиване, като този режим се осъществява, след като изтече срокът от 18 месеца по
издадена заповед за защита от 18.12.2019 г. по гр. дело № 4805/2019 г. по описа
на РС Враца.
ПОСТАНОВЯВА
след
прекратяване на брака съпругата Ц.Т.А. с ЕГН ********** да носи предбрачното си
фамилно име – Г..
ОСЪЖДА на основание чл. 143,
ал. 2 СК З.З.А. с ЕГН ********** да заплаща на детето А. А. с ЕГН ********** чрез неговата майка Ц.Т.А. с ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 152,50 лева, считано от 05.06.2020 г. до 31.12.2020 г. включително, и
в размер на сумата от 162,50 лева, считано от 01.01.2021 г. до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, като плащането се извършва до 10-то число на
текущия месец чрез пощенски запис.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 1 вр. чл. 329, ал. 1 ГПК З.З.А. с ЕГН ********** да заплати
на Ц.Т.А. с ЕГН ********** сумата от 25,00
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА
З.З.А. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр. Враца сумите от:
- 50,00
лева на основание чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК, представляваща държавна такса при
решаване на делото;
- 234,00
лева на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, представляваща държавна такса върху върху сбора от тригодишните платежи на
присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: