Мотиви на присъда № 275/10.11.2020 г. по НОХД №1185/2020г.
по описа на Окръжен съд - Бургас.
Производството по делото е
образувано по внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура -
Бургас, с който срещу подсъдимия А.С.М., ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 29.10.2020 г., в гр.
Камено, направил опит да даде подкуп - парична сума в размер на 50 /петдесет/
лева, а именно 1 бр. банкнота с номинална стойност 50.00 (петдесет) лева, със
серия и номер № ГБ 66337804, емисия 2019 год., на полицейските органи Г.Д.Д. -
на длъжност „**“ в група „**“ към Районно управление
- ** при ОДМВР - гр.Бургас и И.Х.Д. - на длъжност „***“ в група „**“ към Районно управление - ** при ОДМВР - гр.Бургас, за да не извършат действие по служба - да не
уведомят автоконтрольор при РУ - Камено и да не бъде съставен акт за
установяване на административни нарушения по чл.6, т.1 и чл.137а от Закона за
движение по пътищата, като деянието е останало недовършено по независещи от
дееца причини - престъпление по чл. 304а, вр.
чл. 304, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение
от 10.11.2020 г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано с обвинителния акт, като счита, че
обвинението е доказано по несъмнен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат
за виновен в извършването на
престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като наказанието да се определи по реда на чл. 54 от НК
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а
именно чистото съдебно минало на подсъдимия, неговите самопризнания, изразеното
съжаление за стореното и съдействието за разкриване на обективната истина,
състоящо се в дадените подробни обяснения по фактите на обвинението. В
тази връзка представителят на Окръжна прокуратура – Бургас предлага на подсъдимия да
бъде определено като справедливо наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с една трета
до лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл. 66, ал.
1 от НК изпълнението на същото да бъде отложено за изпитателен срок от три
години. Прокурорът предлага на подсъдимия М. да бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“, което да бъде индивидуализирано в размер на 150
лв, на основание чл. 307а от НК предметът на престъплението да се отнеме в
полза на държавата, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия
да бъдат възложени и разноските, направени в хода на разследването.
Защитникът на подсъдимия А.С.М., в лицето на служебно назначения адв. Д.И. ***, по време на съдебните
прения, заявява, че се солидаризира с предложеното от прокурора относно
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подзащитния й. При условията на алтернативност, в случай, че съдът прецени, че
са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, защитникът моли на
подсъдимия да бъде наложено наказание пробация.
Подсъдимият А.С.М. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. В лична
защита изразява съжаление за постъпката си и моли за наказание пробация.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият А.С.М. е роден на ***
*** и живее в същото населено място. Той е ***, и е с ЕГН **********.
Към 29.10.2020 г., свидетелите Г.Д. и И.Д. изпълнявали съответно
длъжностите „ ***” в група „**” при Районно управление
- ** при ОД МВР-Бургас и „***“ в група „***“ при същото управление. Длъжностите, изпълнявани от свидетелите Д. и Д.,
ги легитимирали като полицейски органи по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.
Съобразно длъжностните характеристики на длъжностите „***” и „***“, основните служебни задължения на свидетелите Д. и Д.
се състояли в опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване на
съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната
територия.
За времето от 08,00 часа до 20,00 часа на 29.10.2020 г. свидетелите Г.Д. и И.Д.
били на смяна и изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения
ред на територията на гр. Камено.
На същата дата - 29.10.2020 г., около 09,00 часа, в гр. Камено, подсъдимият
А.М., работещ като *** при „***“ **, управлявал служебния си товарен автомобил - влекач, марка „**“, модел „***“, с рег. № ***, с прикачено
полуремарке марка „**“, модел „**“, с рег. № ***. При влизане в града подс. М. спрял автомобила и свалил обезопасителния
колан, за да попита граждани, които да го упътят. След като потеглил отново,
подс. М. забравил да си сложи обезопасителния колан. Подсъдимият продължил
движението си, като навлязъл по ул. „Г. Кондолов“, която била забранена за
движение на товарни автомобили.
По същото време, свидетелите Г.Д.
и И.Д., със служебния си автомобил „***“ с рег. № ***, извършвали обход в гр. Камено и се придвижвали по ул. „Г.
Кондолов“ в посока изхода за с. Екзарх Антимово. Полицейските служители
забелязали, че по същата улица, в противоположна на тяхната посока, се движи
товарен автомобил - влекач, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, с прикачено полуремарке марка „**“, модел „***“, с рег. № ***. Водачът – подс. М. бил без
поставен обезопасителен колан, а освен това улицата била забранена за движение
на товарни автомобили, поради което полицейските служители подали звуков и
светлинен сигнал за спиране. Подсъдимият М. спрял на подадения сигнал, след
което служителите на РУ - Камено се отправили към предната лява врата на
превозното средство. Свидетелят Д. се представил и поискал от подсъдимия личните
му документи и тези на автомобила, за извършване на проверка. След като подс. М.
ги представил и установили самоличността му, св. Д. го попитал защо управлява
автомобила в нарушение на знак „В4“, въвеждащ забрана за управление на товарни
автомобили по същата улица, а подс. М. отговорил, че не е обърнал внимание на
знака и съжалява, че е навлязъл в забранената улица. След това подсъдимият бил
попитан защо не е поставил колана си, а той отговорил, че бил спирал
непосредствено преди проверката и забравил да го сложи. Свидетелят Д. разяснил
на подсъдимия, че ще бъде повикан автоконтрольор от РУ – Камено, за да му бъде
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ във връзка с
констатираните нарушения по чл. 6, т. 1 и чл. 137а от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, след което, заедно със св. Д., се отправили към полицейския
автомобил. Свидетелят Д. седнал на предната лява седалка, а вратата му останала
притворена. Свидетелят Д. седнал на предната дясна седалка и по телефона
сигнализирал дежурния по управление за изпращане на св. Н.Д. - *** при РУ - ** за оказване на съдействие. В
същото време подс. М. се приближил до полицейския автомобил, и видимо притеснен
застанал прав до вратата на св. Д., след което се пресегнал и пуснал на предната
лява седалка банкнота с номинал от 50 лева, свита на две. Пускайки банкнотата, подс.
М. се обърнал към полицейските служители с думите „Направете ми компромис
момчета, почерпете се, и не викайте никой“. Свидетелите Д. и Д. задържали подс.
М. и сигнализирали РУ - Камено, за изпращане на огледна група на място. След
няколко минути на място пристигнал св. Н.Д., който извършил проверка на подс. М.
и му съставил АУАН с бланков № 949587/29.10.2020 г. за констатираните нарушения
по ЗДвП. След това подс. М. бил отведен в РУ - Камено, където му била издадена
заповед за полицейско задържане за срок до 24 часа.
При извършения оглед в
служебния полицейски автомобил, била открита, описана и иззета един брой
банкнота с номинал от 50 лева, със серия и номер ГБ 66337804, емисия 2019 г.
От заключението на извършената
съдебно-техническа експертиза е видно, че процесната банкнота е истинска.
Според заключението на
извършената дактилоскопна експертиза по процесната банкнота не са оставени дактилоскопни
следи.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Г.Д.Д. /л. 13-14 от БП/, И.Х.Д. /л. 15-16 от БП/ и Н.Г.Д. /л. 17 - 18 от БП/,
и обясненията на обв. А.С.М., /л. 5 - 6 от БП/; в писмените доказателствени
средства - протокол за оглед на местопроизшествие от 29.10.2020 г. /л. 19 – 22 от БП/; в писмените доказателства - справка за съдимост на
подс. М. /л. 12 от БП/, справка за нарушител /л. 41 – 42 от БП/, писмо рег. №
251р-38522/30.10.2020 г. по описа на ОД МВР-Бургас, ведно с копия на типова
длъжностна характеристика за длъжността „младши разузнавач /издирване/“ в група
„Криминална полиция“ и за длъжността „младши полицейски инспектор” в
сектор/група „Охранителна полиция”/ група „Териториална полиция“ на сектор
„Охранителна полиция“ / участък на районно управление при ОД МВР- Бургас /л. 35
– 39 от БП/, копие на ежедневна ведомост на личния състав от ППД при РУ -
Камено и графици /л. 45 – 52 от БП/, копие на акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 949587 /л. 43 от БП/; в заключенията на
извършените по делото съдебно-техническа /л. 30-31 от БП/ и дактилоскопна /л. 26
от БП/ експертизи; във веществените доказателствени средства - албум с фотоснимки, направени
при извършения оглед на местопроизшествие /л. 23 - 24 от БП/; както и във
веществените доказателства – един брой банкнота с номинал от 50 лева, със серия и номер ГБ 66337804,
емисия 2019 г. Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по
несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
признати от подсъдимия. Релевантните за решаване на делото обстоятелства са
установени в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК.
Съдът в цялост дава вяра на
показанията на свидетелите Г.Д., И.Д. и Н.Д., които пресъздават с
подробности конкретиката, сочеща на времето, мястото, механизма на извършване
на деянието от страна на подсъдимия и предмета на престъплението. Очертаните от
свидетелите Д., Д. и Д. фактически положения изцяло
кореспондират с обясненията на подс. М. и с обективните данни, съдържащи се в
протокола за оглед на местопроизшествие. Преценявайки показанията на
свидетелите Д., Д. и Д. в контекста на собствената им
логичност и последователност, както и с оглед констатираната корелация както по
между им, така и с други доказателствени източници, съдът оцени посочените
гласни доказателствени средства като достоверни.
По делото не е налице спор
относно годността на извършения оглед на местопроизшествие, при който е иззето
вещественото доказателство, подробно описано в съответния протокол от 29.10.2020
г., респективно законосъобразното му приобщаване към материалите по делото.
Приобщените по делото писмени
доказателства не съдържат противоречия, поради което не се налага подробното им
обсъждане. Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни за делото
факти, са посочени и обсъдени по-горе в изложението относно приетата за
установена фактическа обстановка.
Съдът прие, че посочената
съвкупност от взаимно допълващи се и убедителни доказателства изяснява по
безпротиворечив и категоричен начин релевантните по делото факти и обуславя
несъмнения извод, че автор на инкриминираното деяние е подсъдимия.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимият А.С.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304,
ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 29.10.2020 г., в гр. Камено,
направил опит да даде подкуп – парична сума в размер на 50.00 (петдесет) лева,
а именно 1 (един) брой банкнота с номинал от 50 (петдесет) лева, със серия и
номер № ГБ 66337804, емисия 2019 г., на полицейските органи – Г.Д.Д., на
длъжност „***” в група „***“ към Районно управление - *** при ОД МВР - Бургас и И.Х.Д., на длъжност „***“ в група „***“ към Районно управление - *** при ОД МВР - Бургас, за да не
извършат действие по служба - да не уведомят автоконтрольор при РУ - Камено и
да не бъде съставен акт за установяване на административни нарушения по чл. 6,
т. 1 и чл. 137а от Закона за движение по пътищата, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини.
Несъмнено е установено по делото,
че към момента на деянието свидетелите Г.Д. и И.Д. са имали качеството на полицейски органи по смисъла на
чл. 57, ал. 1 от ЗМВР - заемали са съответно длъжността „***” (св. Д.) и длъжността „***“ (св. Д.).
Установените по делото факти и
обстоятелства обосновават правен извод за осъществен от подсъдимия опит да даде
подкуп. По своята правна същност подкупът се осъществява при т. нар. необходимо
съучастие, защото деянието на субекта по активния подкуп и деянието на субекта
по пасивния подкуп засягат едно и също обществено отношение, един и същи обект
на престъпление. При формите на изпълнително деяние „даде“ (при активния
подкуп) и „приеме“ (при пасивния подкуп) престъплението е резултатно, от типа
на увреждащо обществените отношения. Опитът е възможен, когато действията по
предаване на предмета на престъпление (каквато и да е противозаконна облага) не
са завършени от субекта на активния подкуп, но така също и когато субектът на
пасивния подкуп не е приел противозаконната облага, макар даващият облагата да
е направил всичко зависещо от него тя да бъде получена. Такива биха били
случаите, когато предметът на престъпление не е достигнал до длъжностното лице
и то не разполага с фактическа власт върху тази облага или полученият предмет е
бил върнат от адресата, или не е бил приет от длъжностното лице.
Съгласно указанията, дадени с
Постановление № 8/1981 г. на ПВС, активният подкуп ще бъде довършен в момента
на предаване на дара или имотната облага и получаването й от длъжностното лице.
Ако предлаганата облага бъде отказана, извършеното ще представлява опит към
активен подкуп. Престъплението подкуп е довършено в момента на фактическото
приемане на дара или другата имотна облага, независимо дали това е станало
преди или след извършване на действието или бездействието по служба, заради
което тя се дава. В тази насока са и Решение № 386/18.10.2013 г. по н. д. №
1217/2013 г., I н.о., Решение № 383/05.11.2009 г. по н. д. № 402/2009 г., I н.
о., Решение № 193/29.04.2009 г. по н. д. № 144/2009 г., II н. о. и Решение №
134/07.03.2013 г. по н. д. № 239/2013 г., III н. о.
В конкретния случай от обективна страна подсъдимият М. се доближил до полицейския автомобил и през отворения
прозорец на предната му лява врата пуснал на предната лява
седалка банкнота с номинал от 50 лева, свита на две, като пускайки банкнотата,
се обърнал към полицейските служители с думите „Направете ми компромис момчета,
почерпете се, и не викайте никой“. С това си поведение подсъдимият е извършил действия,
които се включват в изпълнителното деяние на чл. 304а от НК – „даде“ подкуп.
Установената съвкупност от факти, сочи както на действия по даване на подкупа
от страна на подсъдимия, така и на съответната негова волева насоченост - да
подкупи полицейските служители с цел да ги мотивира да не извършат действие по
служба – да не уведомят автоконтрольор
при РУ - Камено и да не бъде съставен акт за установяване на административни
нарушения по чл. 6, т. 1 и чл. 137а от Закона за движение по пътищата.
Свидетелите Г.Д. и И.Д. не са приели предоставения им дар, тъй като незабавно
предприели действия по задържането на дееца и уведомили съответните органи на
власт за извършеното деяние. Подсъдимият е направил всичко зависещо от него да
даде противозаконната имотна облага, но тя не е била приета от полицейските
органи, за които е била предназначена. Действията на подсъдимия са спрели във
фазата на опита към даване на подкуп и не представляват довършено престъпление
по чл. 304а, вр. с чл. 304, ал. 1 от НК. Това е така, защото подкупът при тази
форма на изпълнително деяние се осъществява при необходимо съучастие между
даващия и приемащия предмета на престъпление.
Опитът към активен подкуп е
довършен, тъй като подсъдимият е направил всичко необходимо да даде имотния дар
(сумата от 50 лева), осъществил е изцяло изпълнителното деяние, но не са
настъпили предвидените в закона и целени от дееца общественоопасни последици -
дарът не е бил приет от полицейските органи, за които е бил предназначен.
Престъпният резултат не е настъпил, тъй като свидетелите Д. и Д. са предприели
незабавни и законосъобразни мерки да уведомят съответните органи на власт за
извършения опит към активен подкуп и да осигурят възможност за разкриване на
престъпното деяние и неговия автор.
От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл - съзнавал е че дава на полицейски
органи - на свидетелите Д. и Д. подкуп и че го прави с оглед служебните им
задължения - да ги мотивира да не извършат действие по служба. При опит към
„даване на подкуп“ е достатъчно даващият го да е наясно за какво дава подкупа,
като мотивиращо средство на длъжностното лице. С това субективната страна е
осъществена.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед
на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.
373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на
наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл.
58а, ал. 1 от НК, при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. Според
ал. 4 на чл. 58а от НК в случаите, когато едновременно са налице условията по
ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по-благоприятен за дееца.
Настоящият
състав на Окръжен съд - Бургас счита, че в случая, съобразно степента на
обществена опасност на инкриминираното деяние и личността на извършителя,
наказателната отговорност на подсъдимия М. за извършеното престъпление по чл.
304а от НК, следва да се индивидуализира при условията на чл. 55 от НК, тъй
като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно: чистото
съдебно минало на подсъдимия, критичното отношение към извършеното,
съдействието за разкриване на обективната истина, както и ниската стойност на
предмета на престъплението.
Като допълнително смекчаващо
обстоятелство, съдът отчита и самопризнанието на подсъдимия, тъй като то е
елемент от цялостно, обективно проявено в досъдебната фаза процесуално
поведение, съществено допринесло за своевременно разкриване на престъплението и
неговия автор. Материалите от досъдебното производство показват, че още при
първоначално проведения му разпит в качеството на обвиняем (на 03.11.2020 г.), А.М.
е дал обяснения по същество на обвинението, свързани с
възпроизвеждане на конкретните обстоятелства на извършеното от него деяние. Предвид на това съдът възприе, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.
За престъплението по чл. 304а от НК, извършено от подсъдимия, се предвижда наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до
петнадесет хиляди лева. В случая не е предвидена долна граница
на наказанието лишаване от свобода, поради което и приложение следва да намери
хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, като съдът замени наказанието
лишаване от свобода с пробация при следните пробационни мерки от задължителен
характер: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от шест
месеца, като се явява и подписва пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице, два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца. В този размер според съда
наказанието би постигнало както специалната, така и генералната превенция.
Съдът на основание чл. 55, ал. 3
от НК не наложи на подсъдимия по-лекото наказание глоба, което разпоредбата на чл.
304а от НК предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.
На основание чл. 307а НК, съдът
постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението – един брой банкнота с номинал от 50 лева, със серия и
номер ГБ 66337804, емисия 2019 г.
С оглед виновността на подсъдимия
А.С.М., съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК го осъди да заплати в полза на
държавата, по сметка на ОД МВР - Бургас, сума в размер на 60,18 лева,
представляваща направени по делото разноски на досъдебната фаза.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: