Р Е Ш Е Н И Е

№ 260018

гр. Габрово,  07.12. 2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровски окръжен съд, в публично съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В. ГЕНЖОВА

при участието на секретаря В.Килифарева, като разгледа т.д. №87 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432 КЗ.

Ищецът посочва в исковата молба, че на 09.01.2019г., около 11.10.ч., в гр. Г. по ул. „Н.В.“ се движел автобус марка „М.“ модел МС 827 с рег. № ***, управляван от А.Н.Н., като на кръстовището с входа към автогарата, извършвайки  маневра ляв завой, реализира ПТП с пресичащия от левия към десния тротоар/вход –изход от автогарата/ пешеходец –ищеца И.И..

Твърди, че водача на автобуса не  съобразил поведението си на пътя със законовото изискване да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,каквито били престарелите хора. Освен това §6,ал.1,т.54 от ЗДвП предвиждал, че на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение, а в задължителната за съдилищата практика обективирана в ТР №2/2016г. т.6,б.“в“ било прието, че правото на пешеходеца е абсолютно на място ,което е продължение на тротоарите и банкетите върху платното за движение  на кръстовище, какъвто бил и процесния случай. Ищецът бил пострадал при посочения инцидент в качеството му именно на пешеходец. ПТП било посетено от „ПП“-Габрово и бил съставен протокол №3/2019г., в който били описани обстоятелствата около инцидента и било образувано досъдебно производство.Твърди, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на автобуса.Непосредствено след инцидента ищецът бил транспортиран в УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“-София, поради тежестта на състоянието му. Бил приет в отделение по изгаряне и пластична хирургия  при възрастни с локален статус: -наличие на кожен дефект, представляващ дек.к-циа на тъканите, структурите на дясно стъпало, кожно ламбо на пластичната повърхност на стъпалото;дисталната половина на стъпалото  попл. повърхност и цялата дорзална повърхност е до видими сухожилия  на  ext.hall.long. тези на   digotorum lovgus . Втори-пети пръст и първи и пети пръст на дясното стъпало. На 10.01.2019г. била извършена операция по спешност и направена ексцизия на дълбоко засегнатите участъци. След необходимото болнично лечение ищецът бил прехвърлен в ­ клиниката по „Ортопедия и травматология“, където му била поставена диагноза:- „ фрактура коли феморис син.,фрактура олекрании син.,конваксацио педис дек.ст.пост.операционем- счупване на бедрената шийка-закрито-ляво, счупване на горния край на лакътната кост-закрито-ляво.С оглед тежестта на получените травми било предприето поетапно оперативно лечение, като: - на 21.01.2019г. е направено ендопротезиране на лява тазобедрена става;- на 28.01.2019г. е предприето оперативно лечение по повод фрактура олекрании син.; на 13.02.2019г. е предприето ревизионно оперативно лечение след конваксация на дясно ходило.След дълъг болничен престой и проведени множество манипулации, медикаментозно лечение и рехабилитация ищецът бил изписан за продължаване на болничното лечение в домашни условия.Поради нестихващите остри болки, незараснали рани и появили се усложнения по повод извършена травматична ампутация на десен долен крайник ищецът бил приет отново по спешност в УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“-София, където на: - 22.04.2019г.е извършен дебридман на раната и е насочен към Клиника по изгаряне и пластична хирургия;- на 08.05.2019г., поради мекотъканен дефект с размер 15х20 см. в областта на дясното бедро и мекотъканен дефект в областта на дясното ходило, е извършен дебриман на раневи повърхности и некректомия на мекотъканния дефект в областта на дясното бедро и дясното ходило; - на 13.05.2019г. под обща анестезия е извършена ексцизия на раневи дефекти в областта на дясното бедро и ходило.

В периода 16.05.-17.05.2019г. била извършена рехабилитация в първа клиника по ортопедия и травматология. Поради наличие на цикатрикс,некачествена,надигната и на места разединяваща се тъкан в областта на оперативния чукан ищецът отново бил прехвърлен в Отделение по изгаряне и пластична хирургия, където на 20.05.2019г., под обща анестезия е била ексцизирана хипертрофичната цикатрициална тъкан и е поставена ВСП. В периода 29.05.-05.06.2019г. в първа клиника по ортопедия и травматология била проведена рехабилитация.

Твърди, че и към настоящия момент за него  се полагат специални грижи с цел да бъде стабилизирано състоянието му и по преценка на пластичен хирург, с цел пълното зарастване на установения дефект в областта на ампутирания чукан, да бъде извършена нова операция за поставяне на протеза.

Получената при ПТП политравма- няколко фрактури, извършени множество тежки оперативни интервенции, настъпилите усложнения, травматичната ампутация и дълъг болничен престой са му причинили болки и страдания, които все още били със значителен интензитет.С оглед характера на травматичните увреждания бил поставен на строг постелъчен режим, без да може да задоволява дори обикновените си  битови потребности сам, а разчитал на помощта, както на своите близки, така  и от медицинския персонал.Изпитваните силни болки дори и при най-малкото движение, залежаването, неразположението и приковаването към леглото му се отразили изключително негативно на здравословното и емоционално състояние.Чувствал се безсилен,безпомощен и обезверен, което  довело до напрегнатост, неспокойствие и проблеми със съня.Последиците от ПТП довели до осакатяване за цял живот. Всичко това коствало на ищеца силни физически болки и тежки психически усилия.

От получаване на травмата, а и към момента лечението му е свързано с множество разходи за заплащане на медицински средства, консумативи,рехабилитационни процедури и лекарства, поемани изцяло с лични средства, за които към исковата молба е приложен подробен опис,от който се установява, че са направени 34 568,14 лв. разходи във връзка с лечението.

По отношение на автобуса  марка“М.“ ,модел „МС 827“, с ДК № *** била  сключена застраховка „ГО“ в ответното дружество със срок на действие от  27.01.2018г., валидна до 26.01.2019.г.

На 20.06.2019г. предявил претенция за изплащане на обезщетение пред застрахователя, за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 500 000 лв.  и за имуществени в размер на 35 931,13 лв.

С писмо от 20.09.2019г. ответникът го уведомил, че отказва да изплати обезщетение по предявената от него претенция.

Ищецът И.И. моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 300 000 лв.,като частичен иск от 500 000лв., представляващи обезщетение за причинените му телесни повреди при ПТП, настъпило на 09.01.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.09.2019г. и до окончателното им изплащане, както и сумата от 34 568,14 лв. –обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска и до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

С допълнителна молба от 05.12.2019г. е уточнил петитума на иска, като е заявил, че претендира заплащане от ответника на сумата от 50 000 лв., частичен иск от 500 000 лв. за неимуществени вреди настъпили от ПТП осъществено на 09.01.2019г.,ведно със законната лихва считано от 20.09.2019г. до окончателното и изплащане, както и 34 568,14 лв. –обезщетение за имуществени вреди, настъпили във връзка с лечението, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане.

Ответникът ЗАД „ОЗК -Застраховане“-София прави искане за спиране на настоящото производство до произнасянето на наказателния съд по образувано досъдебно производство, без да се сочи конкретно такова.

Наред с това оспорва иска по основание и размер.Признал е изрично наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автобуса участвал в процесното ПТП.Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Твърди, че в голяма степен ищецът  има вина за ПТП, тъй като е пресичал на  необозначено за това място, без да се огледа или да съобрази движението  си  с другите участници в движението на пътното платно.На мястото на процесното събитие нямало пешеходна пътека, но в близост имало два подлеза, както и пешеходна пътека. Счита, че поведението на ищеца е в нарушение на ЗДвП и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, поради което е основание за определяне на процент за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД или за цялостно отхвърляне на претенциите.Оспорил е твърдението, че за пострадалия са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и тяхната продължителност. Оспорил е размера на претендираното обезщетение. Твърди, че той е прекомерно завишен и не отговаря на изискванията заложени в чл. 52 ЗЗД.Изложил е подробни съображения във връзка със становището си. Оспорил е претенцията по акцесорния иск за лихва, както и датата от която се претендира. Твърди, че не е изпаднал в забава.

В съдебно заседание проведено на 19.11.2020г. ищецът е поискал и съдът е допуснал, на осн. чл. 214 ГПК изменение на предявеният иск за неимуществени вреди досежно неговият размер, като същият  се счита предявен за сума от 300 000 лв.

Габровски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 429 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 432 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1/наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията; 2/сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между застрахователя – ответник и деликвента, респ. наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, който покрива гражданската отговорност на деликвента.

Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска.

От събраните по делото доказателства се установяват и не са спорни между страните по делото обстоятелствата, че на 09.01.2019г., около 11.10 часа в гр. Г., на ул. „Н.В.“ / входа на Автогара –Габрово“ е настъпило ПТП между ищеца И.Д.И. и автобус м.“М.“ модел „МС 827“ с рег. № ***, управляван от А.Н., при което е пострадал ищеца И..

Не е спорно между страните, че  автобус м.“М.“ модел „МС 827“ с рег. № **, е имал сключена застраховка „ГО“ при ответното дружество със срок на действие от 27.01.2018г.- 26.01.2019г., т.е. валидна към датата на настъпване на деликта.

Не се спори също така, а и от доказателствата по делото се установява, че ищецът е отправил на 20.06.2019г. претенция към ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди настъпили в следствие възникналото ПТП, като с допълнителна молба от 25.09.2019г., претенцията за неимуществени вреди била завишена от 300 000 лв. на 500 000 лв.

Не е спорно, че ответникът не е уважил нито изцяло, нито частично направеното от ищеца искане за изплащане на обезщетение.

Спорен между страните е въпроса, чия е вината за настъпване на ПТП.

От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът намира за обосновано се установява, че на 09.01.2019г. около 11.08 часа автобус м.“М.“ модел „МС 827“ с рег. № ***, управляван от А.Н.,***, достига до светофарната уредба в началото на кръстовището с ул.“Д-р  Н.В.“ и  изчаква разрешаващ сигнал за движение . В 11.09 часа пешеходеца И.И. се движел в зоната на затворения вход/изход на подлеза по левия тротоар на ул.“Д-рН.В.“ в посока по ул.“Ст.К.“ към Дом на хумора и сатирата. Към този момент автобусът не е потеглил от зоната на светофарната секция. И. продължил движението си в зоната на изхода на Автогара – Габрово, а автобусът започнал движение от светофарната секция, завивайки на ляво към ул.“Д-р Н.В.“. Пешеходеца И.И. достига зоната срещу натрупан сняг при междинната козирка на Автогарата, където се разминава с друг пешеходец. И. забавя хода си и почти спира, след което отново започва движение в посока към Дом на хумора и сатирата. В този момент предната част на автобуса, който се движи в лява лента на платното за движение към Дома на хумора и сатирата е достигнал зоната срещу входа на Автогарата, след което започнал процес  на завиване към входа на Автогарата. При този начин и траектория на движение на пешеходеца и автобуса се осъществил контакт между предна лява странична част на автобуса, в зоната около предна лява гума и най-вероятно дясно рамо на пешеходеца. При контакта, пешеходеца се е движил, като  преден десен крак е бил изнесен напред, в крачка, достигайки асфалтовата настилка. Осъществено е прегазване на десния крак на пешеходеца от външна част на протектора на предна лява гума на автобуса.При прегазването, десният крак на пострадалия се е застопорил. Въздействието , макар и при минимален контакт с дясното рамо на пострадалия и застъпването на ходилото, е предизвикало ротация на  тялото в обратна на часовниковата стрелка посока и отхвърляне на ляво с последващо падане тялото  на асфалта.При падането, пострадалият е ударил  левия си лакът, както и лявата хълбочно- бедрена област, при което са получени констатираните в тези области счупвания. Вещото лице посочва, че автобуса е бил в процес на спиране и е спрял непосредствено след удара с пешеходеца. Мястото на осъществяване на  контакта между автобуса и пешеходеца е в зоната срещу началото на входа на Автогара – Габрово, между левия край на ул.“Д-р Н.В.“ и входа на Автогарата, на разстояние  около 5 м. на ляво от левия край на платното за движение по ул.“Д-р Н.В.“.Вещото лице е посочило, че водача на автобуса  и пешеходеца са разполагали с неограничена и ненамалена видимост, както и, че всеки от тях е могъл да предотврати произшествието, тъй като е имал видимост и възможност да спре движението си. В експертизата е записано, че по делото липсват данни за техническа неизправност на автобуса, която да е причина за неспиране на превозното средство, както и, че в момента на сблъсъка, автобуса се е движил с 19 км.ч.

От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че при ПТП , осъществено на 09.01.2019г. в гр. Габрово, ищеца е получил следните увреждания:- счупване на шийката на лява бедрена кост наложило протезиране на лява тазобедрена става, извършено на 21.01.2019г.;- счупване  израстъка на  лакътната кост на  лява ръка, като на 28.01.2019г. е  извършена оперативна интервенция за фиксиране с метална плака и винтове; - премазване ходилото на десния долен крайник, като на 10.01.2019г. е поставен свободен автотрансплантант от дясното бедро на ищеца с площ 400 кв.см.. Оздравителният процес на стъпалото на десния крак е протекъл неблагоприятно и в периода от първата интервенция до 27.05.2019г. ищеца е претърпял няколко оперативни интервенции, като на 13.02.2019г. е направена ампутация на ходилото на десния крак. На 22.04.2019г.;08.05.2019г. и 20.05.2019г. е претърпял оперативни интервенции върху ампутирания чукан с цел отстраняване некротизирани тъкани и пластична корекция на меки тъкани. От деня на ПТП до 27.05.2019г. ищецът е бил на болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – София. Вещото лице д-р Р. в заключението си е записал, че  счупването шийката на лявата бедрена кост, наложило протезиране на тазобедрената става е причинило трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок от около 1г. и 6 месеца. Счупването на израстъка на лявата лакътна става е причинило трайно затруднение движението на левия горен крайник за срок от около 6-7 месеца. Премазването на стъпалото на десния крак, наложило ампутация на същото е причинило осакатяване на долен десен крайник. Към момента на извършения от вещото лице преглед – 27.08.20г. дясното стъпало е протезирано. В областта на лявата тазобедрена става имало цикатрикс. Ищеца не можел да свива левия долен крайник поради болка и контрактури в мускулите. Имал и болки в протезираната лява тазобедрена става.През деня в повечето време прекарвал в легнало положение, поради болки в лявата тазобедрена става, а от не-продължителен период се опитвал да стои седнал по 1 час дневно. В областта на левия лакът имал оперативен цикатрикс. Свивал лакътната става до 70-80 градуса с болка в ставата. Нямал захват в юмрук на тази ръка, поради контрактура на пети, четвърти и трети пръст. По двете бедра се виждали следи от оперативни интервенции, след взиман кожен материал за автоприсадки и последваща пластична корекция на кожен дефект на дясното бедро. Не можел да напусне дома си без придружител. Получените при ПТП травми, са причинили на ищеца силни болки и страдания, каквито търпял и към момента на прегледа. Получените травми не могат да бъдат излекувани напълно. Касаело се за политравма, която препятствала възстановяването на двигателната активност на засегнатите крайници в необходимия за самостоятелно придвижване и самообслужване обем. Наличието на три засегнати крайника водело до ограничаване и на възможностите за рехабилитация. Вещото лице д-р Р. е посочил, че извършените от ищеца и претендираните  в настоящото дело разходи за лечение и медикаменти, са в пряка причинна връзка с получените увреждания, с изключение на фактурите, в които е записано“лекарствени средства“, за които вещото лице не може да посочи, дали са във връзка с уврежданията получени при ПТП.

Представен е заверен препис от решение на ТЕЛК № 4330/13.12.2019г., с което на ищеца е определена 85% трайно намалена работоспособност- пожизнено, поради ампутацията на ляво ходило.

По делото е разпитана една  свидетелка, съпруга на ищеца.

Тя установява, че  непосредствено  след ПТП видяла съпруга си и била с него през целия му престой в болничното заведение. Установява, че по време на болничното лечение, а и след това ищецът се нуждаел от чужда помощ за всички свои  обичайни нужди. Поради травмите които получил в ръката и двата крака, не можел да се обслужва сам. Тя го хранела, обличала  и с помощта на медицинския персонал  го обслужвали досежно хигиенните му нужди. След изписването му от болницата,  вече в дома си, ищецът можел да сяда сам в леглото, да се храни сам, но все още се налагало за останалите обичайни  нужди, да  помага съпругата му. За придвижване ползвал  протеза на десния крак и две канадки.Свидетелката твърди, че бил обезболяван  медикаментозно през цялото време, както в болницата, така и в къщи.

Установената по делото фактическа обстановка дава основание да се приеме от правна страна, че е осъществен фактическият състав на чл. 432, ал.1 КЗ за ангажиране  отговорността на ответното застрахователно  дружество за обезщетяване причинените на ищеца неимуществени и имуществени  вреди в резултат от ПТП, осъществено на 09. 01.2019г.

По делото е установено, че ищеца е участник в ПТП на 09. 01.2019г. осъществено от автобус м.“М.“ модел „МС 827“ с рег. № ***, управляван от А.Н., за който към датата на настъпване на произшествието има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автобуса за периода 27.01.2018г. – 26.01.2019г., съгласно която ответникът е пасивно легитимиран по предявеният в настоящото дело иск по чл. 432,ал.1 КЗ.

От събраните по делото доказателства за механизма на процесното ПТП, получените от ищеца увреждания и начинът на причиняване, е доказан и фактическият състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на водача на автобус м.“М.“ модел „МС 827“ с рег. № ***, управляван от А.Н., който на 09. 01.2019г. при управление на автобус нарушил - чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , който го задължава като участник  в движението по пътищата, с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, и  да  не поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; - чл. 20, ал. 2, изречение "последно" от ЗДвП който го задължава да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението; - и чл. 116 от ЗДвП , който задължава водачът на пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено  към престарелите хора. Съгласно приетата по делото САТЕ от техническа гледна точка с предприемане от водача на автобуса маневра „завой на ляво“, без да съобрази пресичащия пътното платно при входа на Автогарата пешеходец, към който е имал пряка видимост много преди да предприеме маневрата, той е станал причина за настъпване на сблъсък между  автобуса и пешеходеца.

От заключенията на СМЕ и САТЕ се установява, че е налице причинно следствена връзка между получените от ищеца увреждания и процесното ПТП.

По възражението за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД.

За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 ЗЗД пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездейдствал виновно.Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51,ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписаното в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона.Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е винаги налице, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.

По делото са налице доказателства, които обосновават извод за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Приносът на пострадалия трябва да се докаже по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване/ каквито указания са и дадени с доклада по чл. 140 ГПК/, и в случая това е сторено.Установено бе, че  ищеца е допринесъл с поведението си за настъпване на деянието. От заключението на САТЕ се установи, че удара между  пешеходеца и автобуса е настъпил  на място, което не е обозначено със съответните знаци, за преминаване на пешеходци, но от скица № 2 към САТЕ е установено,  че ПТП  е осъществено в кръстовище, по смисъла на §6,т.8 от ДР на ЗДвП, тъй като е налице пресичане, разделяне на едно ниво на два пътя. Същевременно, не се твърди и не е установено, ищецът да е изпълнил изискванията по чл. 32,ал.1 от ЗДвП и да сигнализира намерението си за пресичане на пътното платно, а от приетата САТЕ се установява, че е имал пряка и непосредствена видимост към автобуса, във всеки един момент от неговото движение, поради което и съдът намира, че той е нарушил  и правилото по чл. 137а от ЗДвП, да се съобрази с останалите участници в движението.

             При тези установявания, следва да се посочи още, че не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се на същия обезщетение. Тълкувана по правилата на граматическото и логическо тълкуване нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС/ например в решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II ТО; решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. и др. / и  застъпена т.7 от ППВС 13/1963г. Съобразно описаната по-горе фактическа обстановка установена по делото от събраните писмени доказателства, съдът намира за  доказано, че  ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, т.е. налице съпричиняване  от негова страна, която съдът счита, че е в размер на 20 %.

При определяне вида и размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от процесното ПТП, съдът на осн. чл. 51 и чл. 5 ЗЗД, взе предвид, че ищецът, който към момента на проишествието е бил на 80 години, е получил  политравма , изразяваща се в: - счупване шийката лявата бедрена кост, наложило протезиране на лявата бедрена става/поставяне на изкуствена става/, причинило трайно затруднение движението на левия долен крайник , счупване израстъка на лакътната кост на лявата ръка, причинило трайно затруднение при движението на крайника и премазване ходилото на десния долен крайник, наложило ампутация на стъпалото, причинило трайно затруднение движението на този крайник . В При лечение на травмите ищецът е претърпял няколко оперативни интервенции и е бил на продължително болнично лечение.Претърпените травматични увреждания от ищеца са свързани с болка при физически натоварвания , при промяна на времето и при обикновеното битово обслужване,  които ще останат .Освен това вещото лице д-р Р. е посочил, че  възстановяване при ищеца е невъзможно, а и оздравителният период е протекъл със значителни усложнения. Проведените оперативни интервенции обективно  са оставили  белези в областта на три от крайниците на ищеца, променяйки външния вид на кожата. Отстранено е ходилото на десния крайник и е поставена протеза, което затруднява движението на ищеца, причинява му неудобства и болки. Преживените от ищеца негативни психически изживявания от инцидента и посттравматичния стрес, съобразно свидетелските показания, все още не са отминали. Установява се, че и  към момента в битов план  ищеца търпи значителни неудобства и ограничения в резултат от травмата и наличните субективни оплаквания от болков синдром при движение. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и обществено-икономическите условия в страната и лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на увреждането,  съдът прие, че следва да определи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 120 000 лв. и след съобразяване  процента на съпричиняване /20%/, на същия следва да бъде присъдена за неимуществени вреди сумата от 100 000 лв. , до който размер следва да бъде уважен предявеният иск по чл. 423,ал.1 КЗ, като в останалата част, до размер на 300 000лв./размера на предявеният частичен иск от общ размер 500 000 лв./ следва да бъде отхвърлен.

Горепосочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, като нейната дължимост от застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" изрично е посочена в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ. Съгласно тази разпоредба застрахователното покритие обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ – лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят следва да заплати лихвата за забава, дължима от застрахования, считано от по-ранната от двете дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). Това следва и от чл. 494, т. 10 КЗ. От данните по делото се установява, че ищеца е предявил застрахователната си претенция пред застрахователя на 20.06.2019г./ л.144 от д./. Тъй като с исковата молба ищеца е поискал присъждане на законната лихва върху обезщетението от по-късна дата – 20.09.2019г., то  от тази дата следва да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение. Основание за присъждане на претендираната от ищеца лихва от по-късна дата, както пледира ответника,  не може да се изведе от правилото на чл. 497 КЗ, във вр. чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.

По предявеният иск за имуществени вреди.

В заключението  си д-р Р. изрично е записал, че закупените мадикаменти, по приложените към исковата молба документи  са в причинна връзка с получените от ищеца увреждания при ПТП, с изключение на  фактурите, в които е записано само „ лекарствени средства“, по които вещото лице е записало, че не може да вземе отношение. Съдът, като взе предвид, че ф-ра № 1438/30.07.2019г.;  261/20.07.2019г.; 262/22.07.19г.;1432/08.07.2019г.;1433/10.07.2019г. са за закупени лекарствени средства и превързочни материали, в които не са посочени конкретно закупените такива, за да бъде установено дали са във връзка с лечението на ищеца, намира, че общата стойност на същите от 88.05 лв. не следва да бъде присъждана. Останалата претендирана сума за имуществени вреди в размер на 34  480,09 лв. , съдът приема за установено по делото, че е направена във връзка с лечението на ищеца. От тази сума следва да бъде приспаднат процента на съпричиняване, който съдът прие по-горе / 20 % = на 6 896,01 лв./ или на ищеца следва да бъде присъдена сума за имуществени вреди в размер на 27 584,08 лв., по фактурите посочени подробно в приложение № 1 към исковата молба. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен.

Посочената по-горе сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от предявяване на иска – 30.09.2019г., така както е поискана с исковата молба.

На основание чл. 78,ал.1 ГПК на ищеца са дължими направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска.  По делото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК , като същите са в общ размер от 18 682,80 лв. Съразмерно на уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 7 124,49 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който е заплатен в размер на 5000лв.. Съдът като съобрази минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и сложността на процеса, счита възражението за прекомерност за неоснователно, тъй като то е договорено в размер по-нисък от минималния визиран в чл. 7, ал.2 т.5 от цитираната наредба.

На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ищеца следва да заплати на ответника направените от него разноски съразмерно отхвърлената част от иска. От представените доказателства се установява, че разноските, направени от ответника ,съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК са в размер на 12 300 лв. от които 12 000 лв. адвокатски хонорар. Ищеца своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съобразно  залегналото в чл. 7, ал.2, т.5  на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение е в размер на 8 221,36 лв., съобразно цената на иска.Съдът, като съобрази това и правната сложност на делото счита, че адвокатския хонорар следва да бъде намален до този размер или съразмерно отхвърлената част от иска на ищеца се дължат разноски  в размер на 5271,82  лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД ОЗК „Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,ул. „Света София“ №7,ет.5 да заплати на  И.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***,  сумата от 100 000 лв./сто хиляди лева/,частичен иск от общо 500 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило в гр. Г., на ул.“ Д-р Н.В.“ – входа на Автогара - Габрово, на 09. 01.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 20.09.2019г.до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ  така предявения иск за разликата над присъдената сума от 100 000 лева до пълния му предявен размер от 300 000 лева,/частичен иск от обща сума от 500 000 лв./, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД ОЗК „Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,ул. „Света София“ №7,ет.5 да заплати на  И.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***,  сумата от  27 584,08 лв./ двадесет и седем хиляди петстотин осемдесет и четири лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило в гр. Г., ул.“ Д-р Н.В.“ – входа на Автогара - Габрово, на 09. 01.2019г.,ведно със законната лихва върху тази сума считано от 30.09.2019г до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск над уважения и до пълния предявен размер от 34 568,14 лв. , като неоснователен и недоказан..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ОЗК „Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,ул. „Света София“ №7,ет.5 да заплати на  И.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***,  сумата от  7 124,49 лв./ седем хиляди сто двадесет и четири лева и четиридесет и девет ст./разноски  по делото .

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК И.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** да заплати на  ОЗК „Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,ул. „Света София“ №7,ет.5 сумата от 5271,82 лв. / пет хиляди двеста седемдесет и един лева и осемдесет и две ст./   разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

           

                                                                       Окръжен съдия: