О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
11.01.2023г.
Административен
съд Кърджали, в
закрито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при секретаря
като разгледа
докладваното от съдия БОЖКОВА ч.к.а.н.д.№ 158 по описа за 2022 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН.
Образувано е по
частна жалба на Х.Т.Т. от ***, чрез пълномощник,
срещу Определение № 33/ 02.11.2022 г. по а.н.д. № 103/ 2022 г. на РС –
Момчилград, с което е оставена без уважение молбата на Х. Т. за
изменение/допълнение на решение № 45/ 03.08.2022 г., постановено по а.н.д. № 103/ 2022 г. на РС – Момчилград. Претендира се неправилност на
оспореното определение, тъй като Районният съд неправилно приел, че в ДПЗС не е
посочено в коя от хипотезите на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата
адвокатът е приел да извърши безплатна правна помощ. Твърди се, че по делото са
представени по електронен път молба - становище от пълномощника, в която е
поискано присъждане на адвокатско възнаграждение, както и ДПЗС, ведно с адвокатско
пълномощно. Т.е. пълномощникът е участвал чрез молбата-становище по делото и е
защитил интересите на жалбоподателя. Жалбоподателят е ползвал адвокатска защита.
Изразява се становище, че законът не въвежда изискване за задължително участие
на адвокат, но това е право на лицето, от което то може да се възползва във
връзка със защита на интересите си, накърнени именно от административния акт,
който се е обжалвал. Следователно, адвокатското възнаграждение е непосредствена
последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимната връзка между
издадения акт, който лицето е оспорило, и потърсената от същото това лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие, защото никой не би търсил адвокатска помощ,
ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
В частната жалба се
посочва, че в ЗАНН се съдържат разпоредби за присъждане на разноски на
страните.
Искането е да се
отмени оспореното определение №33 от 02.11.2022 г. на PC - Момчилград с което е
отказано да бъде допълнено/изменено Решение №45 от 03.08.2022 г. по АНД № 103
/2022 год. на PC – Момчилград в частта за разноските на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА по реда на чл.
248 и сл. от ГПК
Ответникът – ОДМВР Кърджали,
не взема становище по жалбата.
АС – Кърджали, за да
се произнесе по частната жалба взе предвид следното:
Жалбата е допустима,
като подадена в срока по чл.248, ал.2 от ГПК и от страна, за която оспореното
определение е неблагоприятно.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на съдебен
контрол е определение № 33/ 02.11.2022г. на PC – Момчилград с което е оставено
без уважение искането да бъде допълнено/изменено Решение №45/ 03.08.2022 г. по
а.н.д. № 103 /2022 год. на PC – Момчилград в частта за разноските на основание чл.38
ал.1, т.3 от ЗАдв. по реда на чл. 248 и сл. от ГПК. В
обжалваното определение са изложени следните мотиви: 1/ налице е произнасяне на
съда за исканите разноски, въпреки липсата на нарочен отхвърлителен
диспозитив в решението; 2/ не са налице предпоставките
за изменение на съдебното решение. Т.е. не следва да се присъждат разноски при настоящото
разглеждане на делото, тъй като жалбата е подадена от самия жалбоподател, като
по делото освен представената молба-становище, не са извършвани от страна на процесуалният
представител допълнителни действия, включително същият не се е явил по делото.
АС – Кърджали, в
настоящия състав, намира оспореното определение за валидно и допустимо, но
неправилно поради следните съображения:
С Решение №45/
03.08.2022 г. по а.н.д. № 103 /2022 год. на PC – Момчилград е отменен ЕФ за
налагане на глоба, серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на Х.Т.Т. с ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, е наложена административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за допуснато нарушение на чл.21, ал.2,
във връзка с ал.1 от същия закон. В мотивите на цитираното решение съдът е
посочил, че по делото не са сторени разноски, както и за страните не се явяват
процесуални представители, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Посочено е също така, че е представено копие на ДПЗС, сключен между
жалбоподателя и адв. М., по силата на който адвокатът
е приел да окаже безплатна правна помощ на лицето при условията на чл.38, ал.1,
т.3 от ЗАдв., но не е визирано точно коя от
хипотезите. Поради тези съображения РС – Момчилград е достигнал до извода, че
не са налице предпоставките за присъждане, в полза на жалбоподателя, разноски
за адвокатско възнаграждение по реда и при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
При така установеното
АС – Кърджали приема, че РС – Момчилград е бил сезиран с молба, по чл.248, ал.1
от ГПК, за допълване на решението, тъй като то не съдържа диспозитив
(ползващ се със сила на присъдено нещо), с който се отхвърля, съответно –
оставя без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Неправилно в
оспореното определение е посочено, че след като не е вписана конкретна хипотеза
от разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв., то не
следва да се присъди поисканото адвокатско възнаграждение. В съдебната практика
е прието, че представянето на договор за правна защита и съдействие, в който е
изразено съгласието както на адвоката, така и на представлявания от него, че
адвокатската защита се осъществява при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, е
необходимо и достатъчно условие за присъждане на възнаграждението. В този смисъл: определение № 60126 от 23.06.2021
г., постановено по т. д. №
1548/2020 г. на I т. о. на
ВКС, посочените в него определение № 482/03.12.2020 г. по
ч. т. д. № 90/2020 г. на ВКС, II т. о. определение № 97/12.02.2021 г. по
ч. т. д. № 2895/2019 г. на ВКС, II т. о., както и определение № 95 от 19.02.2015 г. по ч. т. д. №
1451/2014 г. на II т. о. на
ВКС и определение № 207 от
26.06.2019 г. по т. д. № 2277/2018 г. на II т. о. на ВКС; определение № 207 от 26.06.2019 г. по
т. д. № 2277/2018, II т. о. на ВКС; Определение № 162 от
28.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5096/2021 г., III г. о., ГК; определение № 480 от 12.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. дело № 122/2019 г., IV
г. о.; Определение № 339 от 27.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2931/2022 г.,
IV г. о., ГК, Определение № 4314 от 1.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3711/2022
г., III г. о., ГК; Решение № 4789 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 14627/2018 г., VI о.
Настоящият касационен
състав на АС – Кърджали не споделя и следващото основание в оспореното
определение за отказ да се измени решението в частта за разноските, а именно –
неявяване на упълномощения адвокат в съдебно заседание и изпращане само на
молба-становище по делото. Неосъществяване на процесуално представителство,
разбирано като лично явяване на упълномощения адвокат в съдебно заседание, би
било основание за намаляване размера на претендираното
адвокатско възнаграждение, но не и отказ да се присъди такова в минимален
размер. В конкретния случай адвокатът своевременно е изпратил молба-становище,
в която е посочено, че е в невъзможност да се яви в съдебно заседание. Поискано
е да се даде ход на делото, да се приеме административнонаказателната
преписка, заявено е, че няма да сочи други доказателства и са изложени
съображения в подкрепа на твърденията в жалбата за незаконосъобразност на
оспорения електронен фиш. Т.е. чрез тези действия от страна на упълномощения
адвокат е осъществена защита и съдействие по сключения ДПЗС. Това е основание
за присъждане, в полза на адвоката, на минималния размер на дължимото
възнаграждение съгласно чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията преди изменението в ДВ, бр.88/ 04.11.2022 г., тъй като решението,
чието изменение се иска в частта за разноските, е постановено на 03.08.2022 г.
Поради изложените
съображения частната жалба като основателна следва да се уважи, като се отмени
оспореното определение и на адв. Е. М. се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., на основание чл. 38, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 3 от ЗАдв., за оказана безплатна правна помощ на Х.Т.Т. по
а.н.д. №103 /2022 год. на PC – Момчилград
Ето защо и на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка
с чл. 63д от ЗАНН, във връзка с чл.248, ал.2 от ГПК Административен съд -
Кърджали
О П РЕ Д Е Л И:
Отменя Определение № 33/
02.11.2022г. на PC – Момчилград, вместо което постановява:
Допълва Решение №45/
03.08.2022 г. по а.н.д. № 103 /2022 год. на PC – Момчилград, в частта за разноските, като осъжда ОДМВР – Кърджали да заплати на адвокат Е.Г.М. с ЕГН ********** и личен № ***, вписана в адвокатска
колегия, ***, адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
(триста лева).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.