Решение по дело №72/2023 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И
към Решение № 32/16.02.2023г. по ЧНД № 72/2023г. по описа на СлОС

Производството е по реда на чл.32 ал.1, вр.чл.16 ал.1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по повод на получено удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че
с решение за налагане на финансова санкция от 18.07.2022г., влязло в сила на
29.08.2022г., издадено от несъдебен орган – Politie/DLOC/OIV, Кралство
Нидерландия, с което по отношение на българския гражданин А. С. П., роден
на **********г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.С., ул.“П.
№ *, е наложена финансова санкция в размер на 150 Евро, с левова
равностойност 293.37 лева за това, че на 04.12.2021г., в 13:57 часа –
неизползване на предпазен колан от страна на водач или пътник Arnhem,
Europaweg (А12), нарушение по чл.2 от Закон относно административната
уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
Изпратеното удостоверение, включително и на български език, е
издадено по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции и е по реда на чл.30 и сл. от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на Окръжната прокуратура гр.С.
заявява, че са налице всички изискуеми условия за признаване решението за
налагане на финансовата санкция в размер на 150 Евро, съгласно Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции.
Засегнатото лице А. С. П., нередовно призовано, не се явява лично в
съдебно заседание. На основание чл.16 ал.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции, беше назначен служебен защитник на
засегнатото лице П.. Служебният защитник пледира да не се уважава
искането и да не се признава решението за налагане на финансовата санкция,
тъй като не било представено решението в превод на български език, въз
основа на което е издадено удостоверението.
След обстойно, пълно и детайлно запознаване с наличните
доказателства в делото, съдът прие за установено следното:
Засегнатото лице А. С. П. е български гражданин, с постоянен и
настоящ адрес в гр.С., ул.“П. № * и компетентен да разгледа делото,
съобразно чл.31, вр.чл.6 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
1

актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции, е Окръжен съд гр.С..
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение от
18.07.2022г., влязло в сила на 29.08.2022г., издадено от несъдебен орган –
Politie/DLOC/OIV, Кралство Нидерландия, с което по отношение на
българския гражданин А. С. П., роден на **********г., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр.С., ул.“П. № *, е наложена финансова санкция в
размер на 150 Евро, по реда на чл.2 от Закон относно административната
уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, с
левова равностойност общо 293.37 лева.
От Удостоверението по чл.4 е видно, че обстоятелствата на извършване
на нарушението от засегнатото лице са следните, а именно, че на 04.12.2021г.,
в 13:57 часа неизползване на предпазен колан от страна на водач или пътник
Arnhem, Europaweg (А12).
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение -
нарушение на правилата за движение.
От описанието на извършеното от П. нарушение следва извод, че
деянието му представлява административно нарушение според
законодателството на издаващата държава. Констатираното нарушение не е
оспорено от заинтересованото лице П. при определяне на санкцията от
компетентния орган в Нидерландия, въпреки, че е уведомен. Поради това
настоящият състав на съда приема, че П. е извършил описаното нарушение.
Съобразявайки обстоятелството, че поведението на засегнатото лице
нарушава правилата за движението по пътищата, за него не се изисква двойна
наказуемост, съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като копие
от органа, който го е издал, не е преведено на български език и е придружено
с Удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението е
издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата
държава, който е удостоверил и неговото съдържание. Неоснователно е
наведеното в пледоариите на служебния защитник, че следва да се остави без
уважение искането за признаване на решението, тъй като не е представено по
2

делото самото решение в превод на български език. Настоящият състав на
съда съобразявайки изискванията на ЗПИИАКОРНФС и Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, намира че в конкретния случай няма законови
пречки за признаване на решение, издадено от несъдебен орган на държава-
членка на ЕС. Рамковото решение и Закона се оповават на принципа на
взаимно доверие между страните-членки и взаимно признаване на актовете
им. Целта на Рамковото решение е да даде положителен принос за
гарантиране на равенството на правата в рамките на ЕС. Задължително
изискване е с искането да се представи удостоверението по чл.4 от Закона,
като тези удостоверения се изпращат, придружени с превод на официалния
език на изпълняващата държава. В настоящият случай изпратеното
удостоверение е приложено в превод на български език, тъй като
изпълняващата държава е Република България. Актовете по чл.3 от
ЗПИИАКОРНФС (решението за налагане на финансова санкция) или
заверени копия от тях се придружават от удостоверението по образец,
издадено от компетентния орган на издаващата държава, каквото в
конкретния казус е сторено. Поради това наведеното от защитата, че не са
спазени изискванията на закона са неоснователни и не са налице условията за
отказ за признаване на Решението от 18.07.2022г., издадено от несъдебен
орган на Кралство Нидерландия.
От съдържанието на удостоверението е видно, че са налични всички
реквизити, предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение
на Съвета на Европа, така и според изискванията на Приложение № 2 към
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на
решението за налагане на финансова санкция. В случая се касае за признаване
на решение, влязло в сила, постановено от несъдебен орган на държава-
членка на Европейския съюз, отнасящо се за наложена финансова санкция от
този орган на българския гражданин А. С. П., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр.С., ул.“П. № *.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, доколкото няма данни срещу същото лице и за същото
деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла
давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 Евро; решението е по отношение на
физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е
3

посочено, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалване.
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод,
че са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова
санкция, издадено от несъдебен орган – Politie/DLOC/OIV, Кралство
Нидерландия. С решението на несъдебния орган българският гражданин А. С.
П. е осъден да заплати глоба в размер на 150 Евро, чиято левова
равностойност към 18.07.2022г., датата на постановяване на решението в
издаващата държава, е 293.37 лева.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с
препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното,
следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите, за
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на
издаващата държава за настоящото решение като копие от уведомлението
следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

4

Номер на акта:	32
Дата:	16 февруари 2023 г.
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20232200200072
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	9 февруари 2023 г.

Решение по дело №72/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите