Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 31.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНА КОЛЕГИЯ, IІ А състав, в закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Йовчева
ЧЛЕНОВЕ: Мариана
Георгиева
Симона Углярова
като разгледа докладваното
от съдия Йовчева
гр. дело № 13723 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 247 и чл. 251 ГПК.
Постъпила е молба за
допускане на поправка на очевидна грешка и тълкуване на решение от 07.05.2020г.,
постановено по настоящото гр.д. № 13723/2018г. на СГС, ІІ А състав, от
въззивницата – ищца А.Б.М..
Молбата е подадена в
срок и е допустима.
Ответникът по молбатаГ.С.Д.
и третото лице помагач З. „А.“ АД не заявяват становище по молбата.
По молбата с правно
основание чл. 247 ГПК:
С молбата се иска допускане
на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение, в частта
досежно диспозитива за потвърждаване на обжалваното решение на СРС, с което са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 441 ГПК до размера на
сумите 4 233. 60 лв. и 1500 лв., както и в частта, с която е прието, че
решение от 17.08.2018г. по гр.д. №
53883/2014г. на СРС, 49 с-в по чл. 250 ГПК е влязло в сила като необжалвано.
Очевидна фактическа
грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е налице при наличие на противоречие между
формираната в мотивите и изявената воля на съда в диспозитива на решението. В
случая не е налице такова противоречие. В мотивите на постановеното решение от
07.05.2020г. въззивният съд е изложил съображения, че е сезиран с жалба само
срещу решението от 31.07.2017г. по гр.д. № 53883/2014г. на СРС, 49 с-в, с което
са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 441 ГПК до размера на
сумите 4 233. 60 лв. и 1500 лв., а допълнителното решение от 17.08.2018г.
на СРС, с което исковете са отхвърлени до пълните предявени размери, не е
обжалвано и влязло в сила. В мотивите на постановеното по настоящото дело
решение не е формирана воля на съда досежно исковете за разликата над сумите
4 233. 60 лв. и 1500 лв. Същата воля е изразена и в диспозитива на
въззивното решение, поради което не са налице предпоставките на чл. 247 ГПК за
допускане на исканата поправка.
Не са налице
предпоставките и на чл. 251 ГПК за тълкуване на постановеното решение в частта
досежно отбелязването в диспозитива му, че не подлежи на касационно обжалване.
Делото е гражданско и с цена на исковете до 5000 лв., поради което, на
основание чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК, съдът е постановил, че не подлежи на
обжалване пред ВКС. Следва да се отбележи, че допустимостта и редът на
инстанционния контрол на съдебните актове
са уредени императивно в ГПК и обжалваемостта на решението не зависи от волята
на съда, респ. от нейното тълкуване. В случая отразената в диспозитива на
решението липса на процесуална възможност за касационен контрол на въззивното
решение е ясна и не подлежи на тълкуване.
По изложените
съображения молбите с правно основание чл. 247 ГПК и чл. 251 ГПК следва да
бъдат оставени без уважение, като неоснователни.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на въззивницата
– ищца А.Б.М. за допускане на поправка на очевидна грешка, на основание чл. 247 ГПК и на тълкуване на основание чл. 251 ГПК, на решение от 07.05.2020г.,
постановено по гр.д. № 13723/2018г. на СГС, ІІ А състав, като неоснователна.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.