Н.о.х.д. №1355 /
2017 год. на ХРС
МОТИВИ:
Обвинението срещу подсъдимия Д.И.
И. ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че в гр.Хасково, в периода от
месец септември 2016г. - до месец септември 2017г. включително, след като бил
осъден с Определение № 1769/16.08.2010 г. на Районен съд - Хасково, постановено
по гр.дело №696/2010 г. на Районен съд - Хасково, влязло в сила на
23.08.2010г., като впоследствие размера на присъдената с Определение №
1769/16.08.2010г. на Районен съд - Хасково, постановено по гр. дело № 696/2010
г. на Районен съд - Хасково издръжка е изменен с Решение №652/27.10.2016г.,
постановено по гр.дело №927/2016г. Районен съд - Хасково, влязло в сила на
01.02.2017г. /като увеличава размера на издръжката от 110 лв. - на 200 лв.
месечно/ да издържа свой низходящ - детето си И.Д.И., ЕГН **********, родена на
***г., чрез неговата майка и законен представител Л.Н.В. ***, заплащайки й
месечна издръжка в размер на 110 лева за периода от месец септември 2016г. - до
месец януари 2017г. включително и в размер на 200 лева за периода от месец
февруари 2017г. - до месец септември 2017г. включително за И.Д.И., съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно -
за периода от месец септември 2016г. - до месец януари 2017г. включително - 5
месечни вноски в размер на по 110 лева всяка или общо сумата от 550 лева за И.Д.И.
и за периода от месец февруари 2017г. - до месец септември 2017г. включително -
8 месечни вноски в размер на по 200 лева всяка или общо сумата от 1600 лева за И.Д.И.,
като общо дължимата сума за издръжка от месец септември 2016г. - до месец
септември 2017г. включително е на обща стойност 2 150 лева - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
РП-Хасково поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за налагане на наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, условно, с изпитателен срок от 3
години.
Подсъдимият Д.И. И. не се явява и не взема становище по обвинението.
Защитникът на подсъдимия пледира за
оправдателна присъда. Всъщност подсъдимият бил в обективна невъзможност за
изпълнение на задължението за издръжка, тъй като продължително време бил
безработен и не можел да намери работа. Същият нямал доходи, от които да плаща
издръжката. По тази причина липсвала субективна страна на престъплението по
чл.183 ал.1 от НК. Алтернативно пледира наказанието на подсъдимия да бъдело
определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“в“ от НК и наказанието „пробация“
бъдело заменено с „глоба“. Следвало да се отмени и мярката за неотклонение на
подсъдимия.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, възприе фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно :
През 2003г. подсъдимият Д.И.И. и св.Л.Н.В. сключили
граждански брак. По време на брака им се родило детето И.Д.И., ЕГН **********,
родена на ***г.
С влязло в сила на 23.08.2010г. Определение
№ 1769/16.08.2010 г. на Районен съд - Хасково, постановено по гр.дело №
696/2010г. на Районен съд - Хасково е бил осъден Д.И.И. да заплаща на св.Л.Н.В.,
като майка и законен представител на детето И.Д.И., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 110 лева, считано от 16.08.2010г.
Размерът на присъдената с влязло в сила
Определение №1769/16.08.2010г. на Районен съд - Хасково, постановено по гр.дело
№696/2010г. на Районен съд - Хасково месечна издръжка, в последствие е бил
изменен с Решение №652/27.10.2016г., постановено по гр.дело №927/2016г. на
Районен съд - Хасково, влязло в сила на 01.02.2017 год., като е бил увеличен от
110 лева - на 200 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска -
13.05.2016г. - до настъпване на законните причини за нейното изменение или
прекратяване.
След влизане в сила на Определение
№1769/16.08.2010г. на Районен съд - Хасково, постановено по гр.дело №696/2010г.
на Районен съд - Хасково и до настоящия момент св.Л.Н.В. и детето И.Д.И.,
живеели в гр.Хасково.
Подсъдимият Д.И.И., въпреки че е знаел,
че дължи издръжка в размер на 110 лева за периода от месец септември 2016г.
- до месец януари 2017г. включително и в
размер на 200 лева за периода от месец февруари 2017г. - до месец септември
2017г. включително за детето си И.Д.И., не заплатил нито една месечна вноска,
както е осъден съгласно съдебните актове.
Не заплатил дължимите от него на св.Л.Н.В.,
като майка и законен представител на детето И.Д.И., 5 месечни вноски за
издръжка на детето в размер на по 110 лева всяка или общо сумата от 550 лева за
И.Д.И. за периода от месец септември 2016г. - до месец януари 2017г.
включително и 8 месечни вноски за издръжка на детето в размер на по 200 лева
всяка за И.Д.И. за периода от месец февруари 2017г. - до месец септември 2017г.
включително или общо сумата от 1 600 лева за И.Д.И., като общо дължимата сума
за издръжка на детето И.Д.И. за периода от месец септември 2016г. - до месец
септември 2017г. включително е на обща стойност 2 150 лева.
Подсъдимият Д.И.И. е имал задължението
доколкото издръжката е „носимо задължение" и доколкото майката и детето
живеели в гр.Хасково да заплати издръжката по местоживеенето им.
Подсъдимият е осъждан.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимият Д.И. И. ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, като за периода от
месец септември 2016г. - до месец септември 2017г. включително, след като
бил осъден с Определение № 1769/16.08.2010 г. на Районен съд - Хасково,
постановено по гр.дело №696/2010 г. на Районен съд - Хасково, влязло в сила на
23.08.2010г., като впоследствие размера на присъдената с Определение №
1769/16.08.2010г. на Районен съд - Хасково, постановено по гр. дело № 696/2010
г. на Районен съд - Хасково издръжка е изменен с Решение №652/27.10.2016г.,
постановено по гр.дело №927/2016г. Районен съд - Хасково, влязло в сила на
01.02.2017г. /като увеличава размера на издръжката от 110 лв. - на 200 лв.
месечно/ да издържа свой низходящ - детето си И.Д.И., ЕГН **********, родена на
***г., чрез неговата майка и законен представител Л.Н.В. ***, заплащайки й
месечна издръжка в размер на 110 лева за периода от месец септември 2016г. - до
месец януари 2017г. включително и в размер на 200 лева за периода от месец
февруари 2017г. - до месец септември 2017г. включително за И.Д.И., съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно -
за периода от месец септември 2016г. - до месец януари 2017г. включително - 5
месечни вноски в размер на по 110 лева всяка или общо сумата от 550 лева за И.Д.И.
и за периода от месец февруари 2017г. - до месец септември 2017г. включително -
8 месечни вноски в размер на по 200 лева всяка или общо сумата от 1600 лева за И.Д.И.,
като общо дължимата сума за издръжка от месец септември 2016г. - до месец
септември 2017г. включително е на обща стойност 2 150 лева.
От
субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл – подсъдимият
е съзнавал обществено опасния характер на извършеното, предвиждал е престъпния
резултат и е искал именно настъпването на обществено опасните последици.
В
тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин:
Производството по делото протече по общия
ред. Съставът на чл.183 ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ до
1 година или „пробация“. Съдът намира обаче, че в конкретния случай следва да
се насочи към по-лекото от двете алтернативно предвидени наказания – а именно
„пробация”. Съдът намира, че първите 2 задължителни пробационни мерки ще бъдат
напълно достатъчни за постигане на целите на наказанието – а именно „задължителна
регистрация по настоящ адрес” с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител”. По отношение на продължителността на
двете пробационни мерки – съдът процедира съобразно чл.54 ал.1 от НК, като
обсъди съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени – самопризнанията на подсъдимия от
досъдебното производство, добрите характеристични данни, обстоятелството, че И.
е безработен от дълго време и затрудненото му финансово положение. Като
отегчаващи съдът цени миналата съдимост. Ето защо продължителността на
пробационните мерки следва да се определи под средата и над минимума – а именно
10 месеца за двете мерки. С това наказание най-пълно биха се постигнали целите
на индивидуалната и генералната превенции.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.