Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 141
гр. Севлиево
13.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в ОТКРИТО заседание
на тринадесети май
през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при
секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
АВРАМОВА гр.д. № 18 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№ 1400/18
г. по описа на РС – Севлиево е издадена заповед за изпълнение № 751 от 05.11.2018 г. по чл.410 ГПК, с която
ответникът е осъден да му заплати посочените суми. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указание на съда законния
месечен срок ищецът предявява установителен иск за съществуване на вземането си
и моли съда да уважи иска със законните последици.
Твърди, че ответникът е виновен за ПТП, настъпило на ***г. в гр.В., тъй
като при управление на МПС, собственост на друго лице, при маневра „движение
назад“ е блъснал паркирано МПС, което е получило щети. На собственика на
увреденото МПС ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 100,30
лв. И тъй като ответникът виновно е причинил ПТП, след което е напуснал
местопроизшествието преди идването на КАТ, следва да възстанови изплатеното
обезщетение на осн.чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Моли съда да уважи иска, като претендира
и разноските по делото.
Ответникът е представил писмен отговор в законния месечен срок чрез особен
представител адв.С.М.. В него се твърди, че липсват доказателства, от които да
е видно, че ответникът е управлявал МПС и че е напуснал местопроизшествието.
По делото се събраха писмени
доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1400/18 г. по описа на РС – Севлиево по
заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение № 751 от 05.11.2018 г., с
която ответникът е осъден да заплати посочените сума и разноски. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указание на съда
ищецът предявява установителен иск за съществуване на вземането си.
Този иск е от категорията на установителните и чрез него ищецът трябва да
докаже съществуване на вземането си.
Материално правното основание на предявения иск е чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ,
както е посочено и в обстоятелствената част на исковата молба. Неясно защо в
адресната й част като правно основание е посочен текст по отм.КЗ, който не е
бил действащ към датата на произшествието ***г.
Ищецът носи доказателствената тежест за елементите от фактическия състав,
включващи кумулативно установяване на ПТП, сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, имуществени вреди – вид и размер, изплатено
обезщетение на пострадалия собственик, виновният водач да е напуснал мястото на
произшествието.
Видно от приложената преписка от ОД на МВР – В. лицето А.П.П.е заявил за
ПТП, станало на *** г. в гр.В., при което неговият лек автомобил, паркиран на ***е
бил ударен при маневра движение назад от
посочения друг автомобил, при което десния стоп е счупен. Водачът на
автомобила, допуснал ПТП, е напуснал мястото, без да уведоми органите на КАТ,
поради което пострадалият моли да бъде открит нарушителят и да му се издаде
протокол за ПТП. В резултат на проведените действия водачът на МПС е бил открит
и на 26.01.2017 г. е дал обяснения по случая. Обясненията са дадени от
ответника по делото А.И.И.. В същия ден, на 26.01.2017 г. е съставен акт №
237466, в който е отразено, че ответникът, при управление на автомобил с ***,
собственост на А.К.А., на ***г. при движение назад е ударил паркиран на улицата
лек автомобил ***, собственост на А.П.П.и е напуснал местопроизшествието, без
да има съгласие на другия участник и след като са причинени имуществени вреди
на автомобила. В същия ден е бил съставен и приложеният Протокол за ПТП № 1665737, като ответникът се
е подписал на протокола и на акта, който тогава му е бил връчен. Към преписката
е представена и декларация от собственика на автомобила, причинил ПТП, в която
той потвърждава, че автомобилът му е бил управляван тогава от ответника по
делото. На 17.02.2017 г. е издадено и наказателното постановление срещу
ответника, но както е посочено в писмото на ОДМВР – В. същото е изпратено за
връчване на РУ – Севлиево и до настоящия момент няма информация за връчването
му. От служебната справка чрез НБД Население е видно, че адресът, на който е
издирван е същият, но той е напуснат от години от ответника и няма данни за
новото му местоживеене. Поради тази причина и заповедта за изпълнение му е
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а ищецът предявява и
установителният иск.
Въз основа на тези писмени доказателства, съдът счита за безспорно установено,
че на *** г. именно ответникът е причинил процесното ПТП и е напуснал
произшествието, без да уведоми органите на КАТ, независимо, че наказателното
постановление не е влязло в законна сила. Налице са други годни доказателства,
които установяват релевантните факти. На първо място това е протоколът за ПТП,
който представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща
формална доказателствена сила /досежно авторството, датата и мястото на
съставяне/ и с обвързваща материална доказателствена сила относно изявленията
пред държавния орган и за извършените от него и пред него действия. Налице са
документи, подписани от ответника в потвърждение на случилото се на ***г. и
установяващи датата и мястото на ПТП, начина на извършването му – при движение
назад, пострадалото МПС.
Безспорно е установено и обстоятелството, че ответникът е напуснал
произшествието, без да уведоми органите за контрол на движението по пътищата. В
случая обаче следва да се обсъди дали ответникът е бил длъжен да ги уведоми,
след като се касае само за имуществени вреди на пострадалото МПС. Отговор на
въпроса се съдържа в разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ и чл.125, т. 7 от ЗДП, съгласно които участниците в ПТП
са длъжни да уведомят и изчакат органите за контрол, ако между тях не се
постигне съгласие относно обстоятелствата и не сключат двустранен констативен
протокол за ПТП. В случая пострадалото МПС е било паркирано и без водач,
следователно ответникът е бил длъжен незабавно да уведоми КАТ и да остане на
мястото на произшествието. Той не е изпълнил това свое задължение, което само
по себе си води и до предположение за отклонение от проверка за алкохол.
И след като съдът приема, че ответникът е причинил имуществената вреда на
пострадалото МПС и е напуснал мястото на ПТП при задължение да уведоми и изчака
идването на КАТ, следва да се обсъдят останалите елементи на регресния иск.
Видно от застрахователните полици и двата автомобила към датата на ПТП са имали
застраховка ГО. Видно от свидетелството за регистрация на пострадалото МПС,
негов собственик е А.П.П., на когото на 04.04.2017 г. ищецът е изплатил сумата
от 100,30 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинената му
имуществена вреда. Ответникът не е бил открит при изпратената му покана за
доброволно изплащане на сумата, но това не е задължително условие за
предявяване на регресния иск. А и по-горе съдът описа, че той е с неизвестно
местоживеене.
Мотивиран от горното съдът приема, че ищецът, при негова доказателствена
тежест, установи елементите от фактическия състав на предявения иск, а именно:
настъпило ПТП /по време и място/ по вина на ответника и при управление на МПС,
за което е бил валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен с ищцовото дружество; имуществени вреди по увреденото
МПС, настъпили в пряка и непосредствена последица от реализираното ПТП;
изплащане от ищеца на обезщетение за тези вреди на пострадалия собственик на
второто МПС; виновният водач е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите
за контрол, като посещаването на местопроизшествието от тях е било
задължително.
Затова искът по чл. 422 ГПК следва да бъде уважен изцяло.
След влизане в сила на решението, съгласно чл. 416 ГПК, издадената заповед
за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея следва да се издаде
изпълнителният лист.
Ищецът прави искане за заплащане на разноски по представен списък на
разноските по чл. 80 ГПК, който включва д.т. 25 лв. и адвокатски хонорар 360
лв. с ДДС. Разноските са документирани и извършени от ищеца и следва да се
присъдят за плащане от ответника с оглед изхода на спора.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.И.И. с постоянен и настоящ адрес ***7 ЕГН **********,
че „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД със седалище гр. София и адрес
на управление ул.Света Троица № 7, ет. 5
ЕИК *********, представлявано заедно от Изпълнителни директори А.П.Л. и Р.К.Д.,
е установило изцяло съществуване на
вземането си по заповед за изпълнение № 751 от 05.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 1400/18 г. по
описа на РС – Севлиево, на осн.чл. 422
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.И.И. с постоянен и настоящ
адрес ***7 ЕГН ********** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД със седалище гр. София и адрес на управление ул.Света Троица № 7, ет. 5 ЕИК *********,
представлявано заедно от Изпълнителни директори А.П.Л.и Р.К.Д. направените по
делото разноски в размер на 385 лв./триста осемдесет и пет/, на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението да се издаде изпълнителен лист по заповед
за изпълнение № 751 от 05.11.2018 г. по
ч.гр.д.№ 1400/18 г. по описа на РС – Севлиево, на осн.чл. 416 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: