МОТИВИ по НОХД № 30
001/09 г. по описа на МРС
Подсъдимият С. Д. И. е обвинен в
това, че 15.08.2008 г. в с. Е., област М. намерил чужда движима вещ – мобилен
телефонен апарат марка “Нокиа 7 500” с фабричен № 357685016608439 на
стойност 310.38 лева, собственост на А. Ц. xxx и в продължение на една седмица
до 22.08.2008 г., а и след това не съобщил за нея на собственика, на властта
или на този, който я е изгубил – престъпление по чл.207, ал.1 от НК
Прокурора поддържа обвинението.
Подсъдимият И. се признава за виновен по
обвинението и съжалява за извършеното. При условията на чл.371, т.2 НПК подс. И.
призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитника на подс. И., назначен при
условията на чл.372, ал.2 НПК, изрази съгласие по смисъла на чл.371, т.1 НПК и
пледира за приложение на чл.55 НК при определяне на наказанието.
Производството се разви при условията и
реда на чл.370, ал.1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни. На основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и
огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид
доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. С. Д. И. е осъждан: 1.По НОХД №
268/2000 г. на МРС е осъден за престъпление по чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.1
от НК на глоба в размер на 100 лева.2.По НОХД № 84/01 г. на МРС подс. И. е
осъждан също на глоба за престъпление по чл.197, т.3 вр. с чл.195, ал.1, т.4 от НК. Присъдата по НОХД № 268/00 г. на МРС е влязла в сила на 30.12.2000 г., а
присъдата по НОХД № 84/2001 г. на МРС е влязла в сила на 24.04.2001 г..
На 15.08.2008 г. св. А. Ц. А. отишъл в
питейно заведение, находящо се на главната улица в с. Е., област М.. Там пред
заведението на маса седял подс. И..Св. А. познавал и подс. И. и другите лица
седящи на масата му, и затова седнал при тях. Св. А. си поръчал бира, като в
себе си носел чанта тип “Кенгуру”. В чантата св. А. държал мобилния си
телефонен апарат марка “Нокиа 7 500” с фабричен № 357685016608439, черен
на цвят. Последния бил закупен от гр. М. на 10.04.2008 г..Св. А. провел няколко
разговора с телефона си, а след това го прибрал в чантата си. Ципа на чантата
бил повреден и телефона се виждал в поставената отворена и не закопчана чанта. Св.
А. бил употребил алкохол, ходил често до тоалетна в заведението, като при едно
от посещенията си там изгубил телефона си. Подс. И. също посетил тоалетната на
заведението и намерил телефона на св. А., но не го предал нито на св. А., нито
съобщил за това на някои от присъстващите в заведението или на властта в с. Е.,
област М.. Подс. И. прибрал у себе си чуждия телефон и не казал на св. А. когато
последния установил липсата му, че същия се намира у него. Прибирайки се у дома
си св. А. набрал номера на телефона си от този на съпругата си, но телефона му
бил вече изключен. Подс. И. имал уговорка със св. Ц. Г. да си разменят леки
автомобили, като св. Г. да му даде л. а. “Лада, а подс. И. л. а. “Жигули”. Св. Г.
обаче настоявал подс. И. да доплати. Така в края на м.08.2008 г. св. Г. заедно
със синът си Т..П..тръгнали за гр. М., за да купи св. Г. телефон на синът си. Преди
това св. Г. и синът му се отбили в заведение в с. Е.. Там срещнали подс. И., който
като чул от св. Г., че е тръгнал със св. П..на гр. М., за да му купи телефон, веднага
казал, че има такъв за продан. Подс. И. обяснил на св. Г., че телефона е нов и
много добър, така нямало нужда да доплаща за л. а., ако се съгласят да вземат
телефона. Този телефон бил изгубения от св. А.. Св. Г. и св. П..видели телефона
в дома на подс. И., харесали го и го взели, била извършена и размяната на
леките автомобили между подс. И. и св. Г.. По повод на подадената жалба от св. А.
били образувано досъдебно производство в рамките на което процесния телефон бил
предаден на 01.09.2008 г. на органите на РУ на МВР М. с протокол за доброволно
предаване от св. Г.. Впоследствие с разписка на 19.09.2008 г. телефона бил
върнат на св. А..
В хода на образуваното ДП, била назначена
и извършена съдебно – оценъчна експертиза, съгласно чието заключение стойността
на мобилен телефон марка “Нокиа 7 500” със сим карта и батерия възлиза на
310.38 лева.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от
досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и
съдът намира, че обвинението за престъпление по чл.207, ал.1 от НК, е доказано
по несъмнен начин.
Като се има предвид горното съдът намери, че
подсъдимия С. Д. И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.207, ал.1 от НК:
- на 15.08.2008 г. в с. Е., област М. намерил
чужда движима вещ – мобилен телефонен апарат марка “Нокиа 7 500” с фаб. №
357685016608439 на стойност 310.38 лева и в продължение на една седмица до 22.08.2008
г., и след това, не съобщил за нея на собственика А. Ц. xxx, който я е загубил,
или на властта.
От субективна страна деянието е извършено
с пряк умисъл – подс. И. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на обществено опасните му последици и е искали тяхното
настъпване.
Съдът призна за виновен подс. И. и му
наложи съответно наказание - ГЛОБА в
размер на 100 / сто / лева в полза на държавата.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение
за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл.55, ал.2 вр.
с чл.55, ал.1, т.1 вр. с чл.47, ал.1 НК НК, СЪОБРАЗЯВАЙКИ нормата на чл.373,
ал.2 НПК – с оглед вида на производството независимо от това дали са налице
условия за приложение на чл.55 НК, съдът е длъжен да определи наказанието при
хипотезата на цитираната норма. Съдът съобрази нормата и на чл.47, ал.1 НК, така
че глобата да не бъде по - малка като размер от 100 лева, въпреки, че прилага
чл.55 от НК. При определяне размера на глобата спрямо подсъдимия съда отчете
степента обществена опасност на деянието и тази на личността на подс. И., имотното
състояние, доходите и семейните задължения на подсъдимия – И. има пет на брой
деца, които живеят с него в едно домакинство, а работи за МРЗ. При определяне
размера на наложеното наказание, съдът намира, че е съобразено с целите по чл.36 НК при отчитане разбира се изискванията на чл.373, ал.2 НПК и степента
обществена опасност на извършеното деяние и степента обществена опасност на
подсъдимия.
Съдът не приложи чл.78а, ал.1 от НК защото
подс. И. е осъждан, без да има данни да е бил реабилитиран спрямо осъжданията
си.
При условията на чл.189, ал.3 НПК съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия С. Д. И. да заплати по сметка на
ВСС сумите - 35 /тридесет и пет / лева деловодни разноски – изплатено
възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдът не присъди разноски в тежест на
подс. И. и за адвокатско възнаграждение на служебно назначения защитник. Впоследствие
след уведомяване от НБПП гр. С. за размера на изплатеното адвокатско
възнаграждение на назначения служебен защитник, съдът ще се произнесе с
Определение по смисъла на чл.306, ал.1, т.4 НПК.
При така изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: