РЕШЕНИЕ
№ 3197
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110151374 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца В. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****,
чрез адв. Преслав Светославов Павлов срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146
(сграда А), ет. 4, бизнес център „България“, представлявано от Сокол Радостинов
Янков – изпълнителен директор, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.
4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова –
управител, осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, както
следва:
срещу „Кредисимо“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати сумата от
753,76 лева, представляваща заплатена без основание сума по Договор за
потребителски кредит ****/17.02.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на
депозиране на исковата молба 29.08.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението;
срещу „Ай Тръст“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати сумата от 47,03
лева, заплатена без основание сума по Договор за предоставяне на поръчителство от
17.02.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на депозиране на исковата
молба 29.08.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
17.02.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит **** с ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД за сумата от 6 223,48 лв. при срок на погасяване 24 месеца, ГПР
48,21 % и ГЛП 40 %. Сочи, че в чл. 4, ал. 1 от Договора, е предвидено приоритетно
разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят
е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение. Посочено било това да стане
в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 били определени
видовете обезпечения, а в ал. 2 била предвидена санкция при непредоставяне на
1
обезпечение, която се изразявала в неодобряване на заявлението от „Кредисимо“ АД и
непораждане на действие на договора. В чл. 4, ал. 3 от Договора било предвидено, че
когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14
дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не пораждал
действие. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, на датата на неговото
сключване, на кредитополучателя бил предоставен и Договор за предоставяне на
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по който било дължимо възнаграждение в размер
на 8663,76 лв., платимо в полза на „Кредисимо“ ЕАД. С оглед изложеното общият
размер на задълженията възлизал на 17 474,88 лв., при кредит с главница 6 223,48 лв.
Ищецът твърди, че е погасил предсрочно задълженията си на 24.02.2023 г., както и че е
използвал заемната сума за период от 8 дни, с оглед на което заплатил по двата
договора сума в общ размер на 6 365,80 лв. Оспорва договора за кредит като нищожен
поради противоречие със закона и сочи, че са нарушени разпоредбите на чл. 10, ал. 1
ЗПК, на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди, че договорът не е сключен нито на хартия, нито
на друг траен носител, като липсвали както саморъчни, така и електронни подписи.
Излага, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 ЗПК, т.к. в договора
били посочени само стойностите на лихвения процент и ГПР. Подробно аргументира,
че възнаграждението за гарант следва да се включи в ГПР, в който случай излага, че
размерът на ГПР е над нормативно допустимия. Поддържа, че посочването на ГПР,
който не е реално прилаганият, представлява заблуждаваща търговска практика.
Оспорва клаузата за възнаградителна лихва също като нищожна поради противоречие
с добрите нрави, като излага, че същата надвишава трикратния размер на законната
лихва. Сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит (относно вида на възможните
обезпечения) заобикаля изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Обръща внимание, че
„Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на дружеството „Ай Тръст“
ЕООД и в тази връзка излага, че печалбата на последното дружество се разпределя в
полза на „Кредисимо“ ЕАД. Оспорва клаузата на чл. 4 от Договора за кредит и като
неравноправна при твърдения, че нарушава чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП. Излага още,
че в договора не е посочен лихвеният процент на ден, което нарушавало чл. 11, ал. 1, т.
20 ЗПК. С оглед изложеното, счита, че целият договор за кредит се е нищожен.
Досежно договора за предоставяне на поръчителство също излага, че е сключен в
нарушение на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди, че договорът е нищожен поради
противоречие със закона и добрите нрави, поради заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 3 ЗПК, както и поради липса на основание. Сочи още, че клаузите на договора
нарушават чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Аргументира, че когато договорът за кредит е
обявен за недействителен, дължи единствено чистата стойност по кредита. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че
размерът на иска му – 10,00 лв. частичен иск от вземане в общ размер на 2811,12 лв. е
формиран от разликата между платената по кредита сума и чистата стойност на
кредита, възлизаща на 6 223,48 лв. Излага, че общо дължимата сума по кредита
възлизала на 8811,12 лв., която сума твърди, че е платил. Досежно претенцията срещу
„Ай Тръст“ ЕООД сочи, че дължимите суми към посоченото дружество са в общ
размер на 8663,76 лв., която сума също твърди, че е платил и счита, че не дължи,
доколкото Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен.
С молба с вх. № 42164/06.02.2025 г. ищецът е направил изявление за
увеличаване размера на предявените искове, което на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснал увеличение на предявените искове, както следва: срещу ответника
„Кредисимо“ ЕАД в размер на 753,76 лв., а срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД – в
размер на 47,03 лв.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Кредисимо“ ЕАД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит за сочената от
ищеца сума, но твърди, че размерът на ГЛП е 35,87 %, а не 40 %, размерът на ГПР –
42,40 %, а не 48,21 %, както твърди ищецът. Твърди, че общият размер на дължимите
суми по кредита е 8 875,94 лв., а не 8 811,12 лв. Не оспорва и че задълженията са
погасени предсрочно. Не оспорва, че ищецът е заплатил сумата от 10,00 лв., с която
била погасена част от дължимата възнаградителна лихва. Подробно излага, че
договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания. Твърди, че
възнаграждението по договора за поръчителство не е разход по кредита, поради което
и счита, че не следва да се включва в размера на ГПР. Излага, че ищецът е имал право,
но не и задължение да предостави обезпечение по кредита. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Оспорва се ищецът да е материално затруднено лице по повод
адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ай
Тръст“ ЕООД. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство, и излага, че същият представлява договор за поръчка,
сключен при условията на чл. 280 ЗЗД. Сочи обаче, че дължимото възнаграждение по
договора е 4922,04 лв., а не 8663,76 лв., както твърди ищецът. Излага, че
възнаграждение е дължимо само за периода, за който е гарантирано задължението по
кредита. Твърди, че доколкото задължението по договора за кредит е погасено
предсрочно, то не му било заплатено възнаграждение в пълен размер. Не оспорва, че в
негова полза е заплатено възнаграждение в размер на 10,00 лв. и прави искане за
отделяне на обстоятелството за безспорно по делото. Подробно описва процедурата по
сключване на двата договора, като сочи и че са спазени нормативните изисквания.
Твърди, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за
сключване на договора за кредит. Аргументира, че възнаграждението му не следва да
се включва в размера на ГПР, както и че наличието на свързаност между двете ответни
дружества не води до оскъпяване на кредита. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Оспорва се ищецът да е материално затруднено лице по повод адвокатското
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като
безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че : между ищеца
и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит ****/17.02.2023 г., а
между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство от 17.02.2023 г. с предмет обезпечаване на задълженията по Договор за
потребителски кредит ****/17.02.2023 г.
По делото е представен и Договор за потребителски кредит ****/17.02.2023 г.,
сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, от съдържанието на който се
установява, че в разпоредбата на чл. 4 е предвидено, че в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на
кредита, същия следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението,
да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от
подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване
на заявлението. В ал. 2 е предвидено, че ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита,
3
че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ и договорът за кредит не поражда
действие. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава (i)
банкова гаранция, издадена в полза на „Кредисимо“ от лицензирана банка със
седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да
извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка,
лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република
България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Кредисимо“ всички
задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден,
считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на
„Кредисимо“ за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата
гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по
договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii)
поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство
по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „Кредисимо“
юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с „Кредисимо“
договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на
кредитополучателя по договора за кредит.
Представен е и погасителен план към договора за кредит, в който са отразени
броя, размер и падеж на погасителните вноски (24 месечни растящи вноски), с
фиксиран лихвен процент 35,87 % и ГПР 42,40 %.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че на същата дата 17.02.2023 г. между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник –
„Ай тръст“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е
посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия
ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на
6223,48 лв. след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под
формата на поръчителство. В буква „в“ е предвидено, че поръчителят е получил от
„Кредисимо“ АД предложение за сключване на договор за поръчителство по
отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който да отговаря за
задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му
дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора (лист 51-50) се установява
,че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 4922,04 лв. за
периода на действие на договора за кредит от 24 месеца. Уговорено е
възнаграждението да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план по него.
По делото са представени извлечения от картови операции (л.13-15).
От представеното по делото Удостоверение № 120861/04.08.2024 г., издадено от
ответника „Кредисимо“ ЕАД, последният е признал, че към 04.08.2024 г. задълженията
на ищеца В. С. Урумов по Договор за потребителски кредит CN 2727934/17.02.2023 г.
за сумата от 6223,58 лв. са напълно погасени.
От представеното по делото Удостоверение № 1081728/04.08.2024 г. се
установява ищецът В. С. Урумов няма задължения по Договор за предоставяне на
поръчителство от 17.02.2023 г., сключен във връзка с обезпечаване на задълженията
по Договор за потребителски кредит CN 2727934/17.02.2023 г. в размер на 6223,48 лв.
Видно от представената от ответника „Ай Тръст“ ЕООД справка за извършените
плащания от страна ищеца по процесния договор за предоставяне на поръчителство,
последният е заплатил сума в общ размер на 47,03 лв. (л. 80 от делото).
4
Видно от представената от ответника „Кредисимо“ ЕАД справка за извършените
плащания от страна ищеца по процесния договор за предоставяне на поръчителство,
последният е заплатил сума в общ размер на 6253,76 лв.
По делото е представен и Застрахователен сертификат за сключена от ищеца
Застраховка „Живот“ на дата 17.02.2023 г. с еднократна премия в размер на 723,48 лв.
Представено е също така и справка за осигуряването на ищеца, видно от което
същият има среден осигурителен доход за 1 година – 924 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е докаже, че е заплатил на всеки от ответниците
претендираните суми на основание сочените уговорки в договора за паричен заем и
поръчителство, както и възраженията си за нищожност на двата договора.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника „Кредисимо“ ЕАД е да
докаже наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, размера и
изискуемостта на вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, от
които произтича процесното вземане, че са индивидуално уговорени, респ. че е налице
основание за получаване/задържане на сумата.
В тежест на ответника „Ай тръст“ ЕООД е да докаже наличието на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на поръчителство, размера и
изискуемостта на вземанията по него, в това число и наличието на валидни клаузи, от
които произтича процесното вземане, че са индивидуално уговорени, респ. че е налице
основание за получаване/задържане на сумата.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за
свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13,
т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не
се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме,
че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон
за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.
10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или
друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен
носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана
до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска
сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.
5
9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит
отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно
§ 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване
на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да
предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2
на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа
несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на авторството му.
Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде
инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на
понятието по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис. Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ
автор на електронното изявление е лицето, което се сочи като негов извършител.
В случая, по делото е представен в писмен вид договора, сключен между
страните, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Представеният по делото препис, заверен от страната, е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието
му (арг. от чл. 184, ал. 1 ГПК) още повече в хипотезата, в която е представен от по-
слабата страна. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани
от страните, документи, които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с формална
доказателствена сила за авторството им. Ако другата страна не поиска предоставяне
на документа на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на волеизявлението и съдържанието му (в този смисъл е Решение №
70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV г. о.). Същият съдържа електронно
изявление (попълнен електронен формуляр), като доколкото не съдържа
характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по см. на
чл. 13, ал. 2 и 3 ЗЕДЕУУ, то следва да се приеме, че документът е подписан с
обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са свързани и с
установяване на авторството на документа, като съдържат информация за
самоличността на лицето, от което изхождат изявленията – трите имена на ответника,
адрес, телефон, ЕГН, месторабота и други. Действително значение на подписан
саморъчен документ е придадено само на този електронен документ, към който е
прибавен квалифициран електронен подпис, но разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ
допуска страните да се съгласят в отношенията им помежду им да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В случая, уговорка между
страните, с която на обикновения електронен подпис е придадена стойност на
саморъчен, се съдържа в чл. 2.1 от ОУ, представляващи неразделна част от договора за
кредит, с приемането им. Поради всичко изложено съдът намира, че страните са
валидно обвързани от договора за кредит досежно неговата форма.
По доводите за нищожност на договора за кредит, сключен с ответника
„Кредисимо“ ЕАД, съдът намира следното:
По делото беше доказано, че в конкретния случай и доколкото ищецът не е
6
могъл да осигури банкова гаранция, такъв е осигурен от кредитодателя в лицето на
ответника “Ай Тръст” ЕООД, за което се дължи допълнително възнаграждение в
размер на 4922,04 лв. видно от погасителния план към договора да предоставяне на
гаранция, сключен с ответника „Ай Тръст“ ЕООД.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално
съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от
задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22
ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж
СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66
от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно
със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява,
че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума,
дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите
разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11,
ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени
като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо,
включително разходите, посочени в член 19, параграф 2. Съобразно конкретиката на
казуса може да се обоснове извод, че процесното възнаграждение по обезпечителната
сделка представлява именно разход за допълнителна услуга, свързана с договора за
кредит. Същевременно са налице и другите допълнителни изисквания, а именно
сключването на този договор за допълнителна услуга да е задължително условие за
получаване на кредита и същевременно да е бил известен на кредитора, доколкото в
чл. 4, ал. 2 от договора изрично е предвидено, че при не представяне на обезпечението
по ал. 1 – заявлението за кредит се счита за НЕОДОБРЕНО. Освен това съдът намира,
че алтернативното посочване на видовете обезпечения е единствено с цел да се
създаде впечатление, че кредитополучателят има право на избор какво конкретно
обезпечение да предостави, но на практика този избор е напълно привиден, особени
при невъзможността на кредитоискателят да кандидатства без обезпечение. При тези
данни за съда липсват каквито и да било съмнения, че сключването на договор за
поръчителство е условие за сключването на договора за кредит и усвояването му. Въз
основа на всичко изложено, съдът намира, че дължимото възнаграждение за
поръчителство следва да бъде включено като разход по кредита при изчисляването на
ГПР, както и да бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от потребителя
(в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение
№ 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). В случая това не е
сторено, като видно от информацията, посочена в Приложение 1 към Договора за
кредит (л. 70-71) общата сума, дължима от заемателя е в размер на 8875,94лв. и се
7
състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия
срок на договора и е изчислена към момента на неговото сключване, следователно в
нея не е включено възнаграждението по гаранционната сделка. Този разход не е взет
предвид и при посочване размера на годишния процент на разходите, видно от
разпоредбата на т. 8 от същото приложение към договора, а при допълнително
въвеждане на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство при изчисляване на ГПР, наред с уговорената лихва и съобразено с
размера на кредита и неговия срок, размерът на ГПР многократно надвишава размера,
посочен в договора.
Съдът не може да подмине и факта, че съществуват достатъчно данни за
свързаността между кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД и гаранта/поръчител „Ай Тръст“
ЕООД, доколкото при извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен
собственик на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, е кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД,
следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Това обстоятелство създава съмнение относно намерението на кредитодателя,
въвеждайки задължително условие за отпускане на кредита – предоставянето на
обезпечение, чрез свое свързано лице, да си осигури едно допълнително
възнаграждение по договора, представляващо допълнителна печалба.
В контекста на изложеното по-горе съдът съобрази, че размерът на
възнаграждението за поръчителството – 4922,04 лв., почти доближава размера на
отпуснатата по кредита сума – 6223,48 лв., което налага извода, че действителният
ГПР по договора за кредит е значително по-висок от обявения в него от 42,40 %, в
който е включена само възнаградителната лихва от 2652,46 лв. При това положение се
налага извода, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният процент на ГПР.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява недействителен – чл. 22 ЗПК (в този
смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по
описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.), като доводите на ответника в обратен
смисъл са неоснователни.
Предвид извода на нищожност на договора за кредит, приложение намира
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът намира, че по делото беше
доказано, че за погасяването на сключения между страните договор за кредит е
заплатена сума в общо размер на 6300,79 лв., с част от които е погасена гравница по
договора за кредит в размер на 6223,48 лв. и лихва в размер на 30,28 лв., а останалите
47,03 лв. са преведени на ответника „Ай Тръст“ ЕООД за погасяване на задължението
по договора за предоставяне на гаранция. Следователно общият размер на плащанията
по договора за кредит са в размер на 6253,76 лв. Реално предоставената на ищеца сума
по договора е в размер на 5500 лв., като горницата над тази сума до пълния размер на
кредита 6223,48 лв. – 723,48 лв. са удържани от ответника „Кредисимо“ ЕАД за
8
застрахователна премия по застраховка „Живот“.
Съдът намира, че удържаната от сумата на кредита - сума за застрахователна
премия, не следва бъде включвана в чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23
ЗПК, тъй съгласно цитираната разпоредба, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Застрохователната премия е разход,
пряко свързан с договора за кредит, поради което същият не би могъл да се включи в
чистата стойност на кредита, независимо дали той е бил кредитиран от кредитодателя,
какъвто е настоящият случай. Друг аргумент за горния извод на съда, е че последиците
от обявяването на договор за кредит за недействителен, поради включването от
кредитора на неравноправни клаузи, следва да бъдат съобразени с целите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, а именно да бъдат успешно защитена правата на
по-слабата страна в договора – потребителя, като при нарушаване на Директивата, то
потребителят следва да има положението такова, каквото би имал ако не беше сключил
нищожният договор и същевременно да не се застрашава търсения с Директива 93/13
възпиращ ефект. Следователно ако застрахователната премия, платена по един
нищожен договор за кредит остане и се възложи в тежест на потребителя, то при
обявяване на нищожността на договора няма да се възстанови положението на
потребителя такова, каквото би било ако не беше сключил договора. Напротив той би
поел разходи, които са в пряка връзка с недобросъвестното поведение на кредитора,
който съвсем целенасочено нарушава Директивата, включвайки неравноправни клаузи
в договора да кредит. Друг е въпросът, че това ще ограничи и възпиращият ефект на
Директивата.
Горния извод на съда се подкрепя и от даденото тълкуване в Решение от 15 юни
2023г. по дело С-520/21 на СЕС, което е постановено по преюдициално запитване
относно тълкуването на чл.6, § 1 и чл.7, § 1 т Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителски договори, както и
на принципите на ефективност, правна сигурност и пропорционалност. С цитирането
решение е даден отговор в смисъл, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните
клаузи в потребителските договори: 1) допускат съдебна практика по тълкуването
на националното право, според която потребителят има право да иска от кредитната
институция обезщетение, надхвърлящо връщането на платените месечни вноски и
разноските, платени във връзка с изпълнението на този договор, както и плащането на
законна лихва за забава, считано от поканата за плащане, при условие че са спазени
целите на Директива 93/13 и принципът на пропорционалност. Това несъмнено
означава, че сторените от потребителя разходи, свързани с договора за кредит, с оглед
неговата недействителност, следва да останат в тежест на кредитора.
Ето защо, съдът намира, че разхода за платена застрахователна премия следва да
остане в тежест на кредитора, който не би могъл да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение и същевременно този разход да бъде възлаган на
кредитополучателя по нищожен договор.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че надплатената сума над усвоената
такава (реално получена от кредитополучателя) от 5500 лв. е в размер на 753,76 лв.,
следователно предявеният иск се явява изцяло основателен.
По иска, предявен срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД съдът намира следното:
В конкретния случай засегната страна има качеството „потребител“, за чиито
права и интереси ПЕС налага висока степен на защита. Законодателството на Съюза в
областта на защитата на потребителите освен това допринася за правилното
9
функциониране на вътрешния пазар. То има за цел да гарантира, че отношенията
между стопанските субекти и потребителите са справедливи и прозрачни, което като
крайна цел подпомага общото благосъстояние на европейските потребители и
икономиката на Съюза. Посочените изисквания от правото на ЕС предпоставя, че
националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма на
националното право да я тълкува и прилага в духа и смисъла на съответното
общностно право (в този смисъл са Решение от 10.04.1984 по делото Von Colson, C-
14/83. Съгласно трайната практика на СЕС – вж. т. 20 от Решение от 12.07.1990 г.,
Foster, C-188/89; т. 23 от Решение от 14.09.2000 г., Collino и Chiappero, C-343/98; т. 40
от Решение от 19.04.2007 г., Farell, C-356/05; т. 39 от Решение от 24.01.2012 г.,
Dominguez, C-282/10), националният съд има задължение да тълкува националното
законодателство в духа на общностния правен ред. Следователно за да бъдат
осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения
стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпроса за няколко договора, които
са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите и
връзките в отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са
независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност, която при
кредитирането има лукративна цел – печалба, в който случай различните правни
средства и ползвани договори обслужват икономическата дейност. Тоест, дори при
множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва
на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло,
за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от страна на
съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и
проверката за наличието на неравноправни клаузи. Именно такъв е настоящият случай,
като от извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър,
на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, е кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД, следователно се
касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Следователно
при преценка действителността на договора за предоставяне на гаранция, то същият
следва да се разглежда наред с договора за кредит, който обезпечава. По-горе бяха
изложени подробни мотиви относно това, че възнаграждението по този договор за
предоставяне на гаранция представлява разход, пряко свързан с договора за кредит,
респ. разход за допълнителна услуга, която е задължително условие за сключването на
договора и предоставянето на заема и следователно този разход следва да намери
отражение в размера на ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на
разходите не може да надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване
на договора за кредит е 11,82 % (10 пункта + ОЛП, който е 1,82), следователно ГПР по
кредита не може да надвишава 59,10 %. Видно от приложения по делото договор за
заем, кредиторът не е упоменал по никакъв начин този разход и същият не е включен
при изчислението на ГПР. Включвайки възнаграждението по договора за предоставяне
на гаранция като разход по кредита, при изчислението на ГПР същият се явява с
размер многократно надвишаващ максималния такъв, според чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тук е
моментът да се посочи, че при лихвен процент от 35,87 % ГПР (с включен в него
размер на кредита 5500 лв., или 6223,48 лв. със финансираната застрахователна премия
и дължимата лихва за срока на договора – 2652,46 лв.) е в размер близък до
максималния такъв – 42,40 %. Следователно добавяйки разход в размер на 4922,04 лв.
– 2 пъти уговорената лихва, ГПР се явява далеч над обявения в договора. И при
положение, че единствената цел за сключването на договора за предоставяне на
гаранция е не гарантиране изпълнението на задълженията по договора за кредит, а
кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следва,
следователно заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, то този договор е нищожен на
10
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
След като договорът е нищожен, платените от ищеца суми по него подлежат на
връщане, като платени при начална липса на основание. По делото не е спорно, а и се
доказа, че ищецът е платил по договора за предоставяне на поръчителство сума в
размер на 47,03 лв. Следователно предявеният иск срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД
се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно представения списък по чл.
80 от ГПК в размер на 104 лв., които следва изцяло да се присъдят в тежест на
ответниците, разпределени по равно. Процесуалният представител на ищеца е
направил своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
предоставената на ищеца безплатна правна помощ, като се претендират две
възнаграждения от по 400 лв. по всеки от предявените искове. Ответниците са
релевирали възражение, че ищецът не е материално затруднено лице, но от
представената справка за осигурителен доход, се установи, че същият получава средно
месечен доход от около 1000 лв., какъвто доход е несъмнено възпрепятстващ
заплащането на адвокатско възнаграждение дори и в минимален размер. Следователно
на адв. Петрослав Светославов Павлов, САК, с Булстат: *********, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за предоставената от него безплатна правна
помощ на ищеца в размер на 400 лв. за извършеното проицесуално представителство
по делото. Липсва основание за присъждане на две възнаграждения по 400 лв. за всеки
от предявените искове, доколкото двата договора са свързани и доказването на
твърденията за нищожност и плащане, не предпоставят различна защита и
процесуално поведение. Същевременно съдът намира, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и приключило е в рамките на едно заседание.
Съобразявайки посочени обективни критерии, които съответстват и на даденото
разрешение с Решение на СЕС по съединени дела C 427/16 и C 428/16 и с Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът намира, че адвокатско възнаграждение от
общо 400 лв. напълно съответства на горните критерии за определянето му, което
следва да се поеме от ответниците по равно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, бизнес
център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков – изпълнителен
директор да заплати на В. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 753,76 лева, представляваща заплатена без
основание сума по Договор за потребителски кредит ****/17.02.2023 г., ведно със
законната лихва считано от дата на депозиране на исковата молба 29.08.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център „България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова – управител да
заплати на В. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****, на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 47,03 лева, заплатена без основание сума по Договор за
предоставяне на поръчителство от 17.02.2023 г., ведно със законната лихва считано от
11
дата на депозиране на исковата молба 29.08.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, бизнес
център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков – изпълнителен
директор да заплати на В. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****, на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 52 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център „България“, представлявано от ***** – управител да заплати на В. С. А., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. ****, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от
52 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, бизнес
център „България“, представлявано от **** – изпълнителен директор да заплати на
адв. П* С* П*, САК, с Булстат: ******, на основание чл.38, ал. 1 от ЗАдв. сумата от
200 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ищеца.
ОСЪЖДА Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център „България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова – управител да
заплати на адв. П* С* П*, САК, с Булстат: ******, на основание чл.38, ал. 1 от ЗАдв.
сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12