Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година
23.04.2019 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На двадесет и седми март две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 143 по описа за 2018 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявен са
обективно предявените искове е по член 124 от ГПК и чл. 109 от ЗС.
Ищецът - ЕТ „И.Н.“***
твърди, че в качеството си на едноличен търговец (ЕТ), на основание Договор за
покупко-продажба на недвижим имот - частна държавна собственост от 18.12.2003г.
сключен в град П. с О.у.на област, с административен център – П., на основание
чл. 44 от Закона за държавна собственост във връзка с чл. 14г, ал. 2 от Закона
за горите, Предложение № 06-787/18.07.2003г. на Министъра на земеделието и
горите и Заповед № 608/13.10.2003г. на О.у.- П., вписан в Служба по вписванията
- К. на 05.02.2004г., том II, № 42, Вх.Рег.№ 352, партида 12346, бил собственик
на следния недвижим имот, а именно: ИМОТ № 000035, находящ се в землището на
град К., с ЕКАТТЕ 37277, община К., област П.ска, в местността „*******”,
изключен от държавния горски фонд със Заповед № РД 49-81/12.06.2003г. на
Министъра на земеделието и горите, предназначен за строителството на МВЕЦ,
представляващ незалесена горска площ от 705 квадратни метра, част от отдел 16,
подотдел „В”, в района на дейност на Държавно лесничейство „К.”, при граници и
съседи: от североизток - имот № 000034, от северозапад - горски фонд, от
югоизток - имот № 000034 и от югозапад - имот № 000034.
В настоящия
момент, посоченият имот е с № 000173, в землището на град К. с ЕКАТТЕ 37277,
община К., област П., като съгласно Удостоверение изх.№ РД-02-0061/16.01.2018г.
на Общинска служба „Земеделие” - К. е идентичен с имот 000035, предмет на
посочения Договор за покупко-продажба на недвижим имот - частна държавна
собственост от 18.12.2003г. На основание Заповед № РД-396 от 15.10.1999г.
издадена от Министъра на околната среда и водите (МОСВ), ответникът - „*******”
(****), раздел III. 1, т. 8 в землището на град К., община К., област П., по
лесоустройствения проект от 1996 г. на Държавно лесничейство - К. обхваща
територията на отдели: 1; 2; 3 а-в; 1-6; 4 а-д, 1; 9-11; 14; 15; 16 а, б 1-3;
31 с обща площ 557,8 ха. Видно от посочената заповед, както и от договора за
прехвърляне на собствеността, и двата документа се позовавали на една и съща
картна основа - Лесоустройствения проект на Държавно лесничейство - К. от
1996г. и действащ към 2003г.
Твърди, че
през 2017г. ответникът заявил териториални претенции към неговия имот. В писмо
изх.№ 92-00-83 от 16.08.2017г. на Директора на **** се твърдяло, че
съоръжението, изградено в собствения му имот, било попадало в територията на ****.
Видно от последващ констативен протокол № ********** от 15.12.2017г. на служещи
при ответника лица, се извършвали твърдения, че териториалния обхват на ****
обхващал и неговия имот, придобит с Договора от 18.12.2003г., като се
изразявало учудване от построените още преди 12 години необходимо присъщи и
разрешени съоръжения за малка водноелектрическа централа (МВЕЦ).
Обосновава, в
качеството му на ЕТ, правен интерес от установяване на правото на собственост
върху имот № 000035, в землището на град К., с ЕКАТТЕ 37277, община К., област П.ска,
местността „*******”, изключен от държавния горски фонд със Заповед № РД
49-81/12.06.2003г. на Министъра на земеделието и горите, предназначен за
строителството на МВЕЦ, представляващ незалесена горска площ от 705 квадратни
метра, част от отдел 16, подотдел „В” в района на дейност на Държавно
лесничейство „К.”, при граници и съседи: от североизток - имот № 000034, от
северозапад - горски фонд, от югоизток - имот № 000034 и от югозапад - имот №
000034. Ако ответникът твърди, че посоченият имот влиза в неговата територия,
то на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) следва, че
посоченият имот не бил собственост на ЕТ, а е изключителна държавна
собственост. Подобно твърдение до настоящия момент не е изразявано от държавата,
нито от компетентен държавен орган. Единствено ответникът започнал
неоснователно да предявява претенции към ищеца, оспорвайки собствеността му
като ЕТ.
Видно от
актуалната към 1999г. и 2003г. номерация по лесоустройствения проект на
Държавно лесничейство - К. неговият имот се намирал в отдел 16, подотдел „В”, а
територията на **** не обхващала този отдел 16, подотдел „В”. Съгласно
Приложение 1 към чл. 8, ал. 1 от ЗЗТ, територията на ответника било съобразно
посочената Заповед № РД-396 от 15.10.1999г. на МОСВ и не е променяна оттогава и
досега. Имотът бил закупен от ищеца през 2003г. - при вече установени и
обозначени граници на парка, като било извършено и изрично съгласуване с
Директора на ответника, който дал съгласието си чрез свое писмо изх.№ 92-00-103
от 05.09.2002г.
Твърди, че на
14.08.2017г. в имота му без негово знание, съгласие и разрешение, проникнал
служител на ответника - Н.М.М.. За това научил от констативен протокол ПВЗ-128
от същата дата, съставен от Басейнова дирекция - Източно беломорски район
(БДИБР) - П.. След проникването в имота му, при регулярен, периодичен обход на
имота му от негови служители на 17.08.2017г. се констатирали следните извършени
увреждания и саботажни действия: липса на табели с надписи „Частна собственост”,
„Енергиен обект - Влизането строго забранено” - 7 броя, изкъртване и захвърляне
на земята на още една табела „Енергиен обект - Влизането строго забранено”;
умишлено запушване на рибен проход в съоръжението за водохващане с камък
неколкократно увит в полиетиленово платно; нарушаване целостта на поставената
ограда. Установяването на извършителя на посочените действия предстояло след
извършване на съответно разследване и влизане в сила на присъда по наказателно
дело, като на този етап нямал право да коментира евентуалния извършител.
От публикувано
в сайт на частно сдружение писмо на ответния парк, се разбирало, че същият
извършвал сезиране на компетентни органи с невярното твърдение, че не ищецът не
бил собственик на процесния имот, което водело до извънредни неоснователни
проверки и смущава нормалната му производствена дейност. В същото време
посочените нерегламентирани действия, а именно - неоснователни претенции, че
ищцовият имот е в територията на ответника; незаконни прониквания, огледи и
действия в имота му, създаващи криминогенни предпоставки за посегателства върху
собствеността му като ЕТ, определяли правния интерес от осъждане на ответника
да прекрати всяко едно свое неоснователно действие, пречещо му да упражнява
правото си на собственост, а именно - да прекрати с твърденията си, че
процесния имот бил в негова територия; да задължи негови служители, работници
или лица, на които той е възложил - физически, юридически, сдружения,
неправителствени и други подобни, да не проникват, да не посещават, да не
посягат и да не извършват каквито и да са други действия в имота му, освен с
негово знание и съгласие, както и в случаите изрично регламентирани в закон,
както и да сезира държавни и общински органи и организации, нестопански
юридически лица, както и всички други физически и юридически лица със сигнали и
писма изхождащи от позицията, че ищецът, като ЕТ не бил собственик на имота и
същият попада в територията на ****.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да установи спрямо „*******” град, че ЕТ „И.- Н.Н.”***
е собственик на имот № 000035, в землището на град К., с ЕКАТТЕ 37277, община К.,
област П.ска, местността „*******”, изключен от държавния горски фонд със
Заповед № РД 49- 81/12.06.2003 г. на Министъра на земеделието и горите,
предназначен за строителството на МВЕЦ, представляващ незалесена горска площ от
705 квадратни метра, част от отдел 16, подотдел „В” в района на дейност на
Държавно лесничейство „К.”, при граници и съседи: от североизток - имот №
000034, от северозапад - горски фонд, от югоизток - имот № 000034 и от югозапад
- имот № 000034, определен съобразно действащия към 2003г. Лесоустройствен
проект на Държавно лесничейство - К., както и да осъди ответника да прекрати
всяко едно свое неоснователно действие, пречещо му да упражнява правото си на
собственост, а именно - да прекрати с твърденията си, че процесния имот е в
негова територия; да задължи негови служители, работници или лица, на които той
е възложил - физически, юридически, сдружения, неправителствени и други
подобни, да не проникват, да не посещават, да не посягат и да не извършват
каквито и да са други действия в имота му, освен с негово знание и съгласие,
както и в случаите изрично регламентирани в закон, както и да сезира държавни и
общински органи и организации, нестопански юридически лица, както и всички
други физически и юридически лица със сигнали и писма изхождащи от позицията,
че ищецът, като ЕТ не е собственик на имота и същият попада в територията на ****.
Ответникът -
Дирекция „*******“ не оспорва правото на собственост върху описания в петитума
на исковата молба недвижим имот, който съгласно приложените скица №
К01577/16.01.2018г. и удостоверение изх. № РД-02-0061/16.01.2018г., издадени от
ОСЗ-К., представлява имот с актуален номер 000173 в местността „*******“ от
землището на гр. К., с начин на трайно ползване „Производство на ел.енергия“, с
площ 0.705 дка. Твърди, че за този имот, на кота 1117 м. ищецът проектирал
строителство на водохващане към „МВЕЦ на р. *******“, но на терен
строителството на водохващането не е било реализирано в имота, собственост на
ЕТ „И.Н.“. Водохващането към МВЕЦ на р. ******* попада в имот № 000034, в
землището на гр. К., част от отдел 14, подотдел „б“ и подотдел „4“, определени
съгласно лесоустройствения проект, който имот е публична държавна собственост и
е част от територията на ****, съгласно пункт ССС.1, подточка 8 от приложената
към исковата молба Заповед № РД-396 от 15.10.1999г. на Министъра на околната
среда и водите. На терен водохващането се намирало на кота над 1141 м., която
попада в границите на **„**“. Тези обстоятелства са установени след възлагане
на геодезическо заснемане, извършено от правоспособно по ЗКИР лице през месец
ноември, 2017г., приложено към отговора на исковата молба. МВЕЦ на р. *******
било регистриран като МВЕЦ „Н.“, в регистъра на Българската фотоволтаична
асоциация.
Твърди, че
ищецът нямал правен интерес от установяване на правото си на собственост върху
описания в исковата молба недвижим имот, доколкото ответникът нито оспорва
собствеността, нито твърди, че поземления имот с актуален номер 000173, в
местността „*******" от землището на гр. К., с начин на трайно ползване
„Производство на ел.енергия“, с площ 0.705 дка попада в територията на **„**“.
Искът се явява недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.
Относно
предявения негаторен иск, ответникът намира, че същият се явява допустим, но по
същество е неоснователен. Невярно било твърдението, че служители на Дирекцията са
извършвали незаконни огледи и действия в имота на ищеца, а именно - в имот
номер 000173, в местността „*******“ от землището на гр. К., с начин на трайно
ползване „Производство на ел.енергия“т с площ 0,705 дка. Сочи, че служители на
Д**** са съставяли цитираните в исковата молба констативни протоколи по повод
извършени проверки на водохващането, елемент от МВЕЦ на р. *******, попадащо в
имот № 000034, в землището на гр. К., част от територията на националния парк -
защитена територия съгласно чл. 5, т. 2 Закона за защитените територии (ЗЗТ).
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 9 от Правилника за устройството и дейността на
дирекциите на националните паркове във връзка с чл. 51 от ЗЗТ, при
осъществяване на контролните и охранителни функции по ал. 2, ДНП изпълнява
произтичащите от законовите и подзаконовите нормативни актове задачи, включително
като контролира спазването на нормите, режимите и условията съгласно ЗЗТ,
заповедите за обявяване и плановете за управление; съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1
и т. 2 от същия Правилник, при изпълнение на задълженията си по контрола и
охраната, определени от директора на националния парк, служители на дирекцията
имат право: 1. да извършват проверки, да изискват справки и писмени обяснения
за всички дейности на територията на националния парк, извършвани от физически
и юридически лица; 2. на свободен достъп до всички обекти на територията на
националния парк във връзка с извършването на проверки. Предвид изложеното
счита, че предявеният негаторен иск е неоснователен, доколкото Д**** не
нарушава правото на собственост на ищеца по отношение на описания в петитума на
исковата молба имот с актуален № 000173, в местността „*******“ от землището на
гр. К., с начин на трайно ползване „Производство на ел.енергия“, с площ 0.705
дка.
Становището на
ответната страна по обстоятелствата, на които се основават кумулативно
съединените искове, е следното: намира за невярно обстоятелството, заявено в
исковата молба и отразено в протокол на държавна приемателна комисия, назначена
със Заповед № ДК-08-247/10.12.2007г. на Началника на РДНСК-П., че изграденото
водохващане като елемент от подобект „Малка ВЕЦ на река *******“ към строеж
„Комплекс за преработка на плодове и зеленчуци“ е построено на кота 1117 м. по
течението на р. *******. С писмо изх. № 92-00-103/05.09.2002г., адресирано до
ищеца по повод негова молба с вх. № 92-00-90/30.07.2002г. за изграждане на
водохващане, Директорът на Д**** действително е посочил, че кота 1117 м. е
извън границите на **„**“ и може да се изгради исканото водохващане.
Водохващането обаче на терен е изпълнено извън имота на ищеца, а именно над
кота 1141 м. видно от височината на изходна точка 2, отразена в Координатния
регистър на изходните точки към геодезическото заснемане на водохващането,
извършено от ЕТ „И.-П. К.“. Действително, при определяне границите, както на
националния парк със Заповед № РД-396/15.10.1999г. на министъра на околната
среда и водите, така и на имота на ищеца с договора за покупко-продажба на
недвижим имот - частна държавна собственост от 18.12.2003г., е използвана една
и съща картна основа - лесоустройствения проект на ДЛ-К. от 1996г., действал и
към 2003г. В тази връзка няма припокриване/застъпване между имота на ищеца и
част от територията на ****, съответно не е налице претенция на дирекцията, че
имот 000173, в местността „*******“ от землището на гр. К., с начин на трайно
ползване „Производство на ел.енергия“, с площ 0.705 дка, попада на територията
на парка. Реализираното в имота на ищеца строителство на обект „Комплекс за
преработка на плодове и зеленчуци“ и подобект „МВЕЦ на река *******“
(водохващане, напорен водопровод и машинна сграда на MBEЦ) не е отразено на
скица № К01577/16.01.2018г., което е в противоречие с удостовереното от
Зам.началник на ОСЗ-К. в удостоверение с изх. N2 922/28.03.2006г.
обстоятелство, че водохващането на МВЕЦ на р. ******* е нанесено в цифровия
модел на КВС на гр. К..
В хода на
делото, след приемане на СТЕ, ищецът конкретизира следното:
Твърди, че е
налице грешка в кадастралната карта и по-конкретно в Картата на възстановената
собственост, която до момента на издаване на съответна заповед от Изпълнителния
директор на АГКК, се поддържа от Общинска служба „Земеделие” - К.. Грешката в
поддържаната от ОСЗ - К. кадастрална карта - КВС, която е довела до спорния
предмет на настоящия процес се изразява в това, че имотът му, в който е
изградил сега съществуващите съоръжения относно водовземане за МВЕЦ и вододайна
зона, не се намира в територията на ответника - ****. Същият неправилно е нанесен
на около 40 метра на юг от действителното му местоположение. Отразеното в сега
съществуващата КВС не отговаря на реалното местоположение на имота. Според КВС,
границата на НП „**” е изместена с около 40 метра на юг, от действителното си
местоположение, което се установява от скица към геодезическо заснемане,
извършено от поддържащата КВС към ОСЗ-К. - фирма „З.Г.“ ЕООД, приложена като
писмено доказателство към исковата молба. Допуснатата грешка в кадастралната
карта (КВС), следва да се установи от настоящия състав в хода на съдебното
производство, като предпоставка за изследване на този въпрос в съответствие с
разясненията по точка 4 от ТР по тълк.д. № 8/2014 г., както и да се произнесе
за това в мотива на решението. С оглед на констатираното уточнява петитума,
както следва:
МОЛИ съда, да
се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника „*******” (****), че ЕТ „И.Н.“*** е собственик на поземлен имот №
000035, сега имот № 000173 по актуалната Карта на възстановената собственост
(КВС), находящ се в землището на град К., с ЕКАТТЕ 37277, община К., област П.,
като установи погрешното нанасяне на имота в КВС и границите на ****, при реално местоположение на ПИ 000173 и граница на ****, съгласно
изготвена и представена скица към геодезическо заснемане, извършено „З.Г.” ЕООД
като предпоставка за изследване на този въпрос в съответствие с разясненията по
т. 4 от ТР по тълк.д. №8/2014г., както и да се произнесе за това в диспозитива
на решението. Моли съда, да приложи като неразделна част към решението
комбинирана скица на вещото лице и скицата към геодезическото заснемане на „З.Г.“ЕООД,
с координатните регистри към тях.
От събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Установява се
от приложеното копие на Договор за покупко-продажба на недвижим имот - частна
държавна собственост от 18.12.2003г., между страните: О.у.на област, с
административен център – П., от една страна, в качеството си на продавач и ЕТ „И.Н.“***,
в качеството си на купувач, сключен в град П., на основание чл. 44 от Закона за
държавна собственост във връзка с чл. 14г, ал. 2 от Закона за горите,
Предложение № 06-787/18.07.2003г. на Министъра на земеделието и горите и
Заповед № 608/13.10.2003г. на О.у.- П., вписан в Служба по вписванията - К. на
05.02.2004г., том II, № 42, Вх.Рег.№ 352, партида 12346, по силата на който,
продавачът е прехвърлил на купувача собствеността върху следния недвижим имот:
ИМОТ № 000035, находящ се в землището на град К., с ЕКАТТЕ 37277, община К.,
област П.ска, в местността „*******”, изключен от държавния горски фонд със
Заповед № РД 49-81/12.06.2003г. на Министъра на земеделието и горите,
предназначен за строителството на МВЕЦ, представляващ незалесена горска площ от
705 квадратни метра, част от отдел 16, подотдел „В”, в района на дейност на Държавно
лесничейство „К.”, при граници и съседи: от североизток - имот № 000034, от
северозапад - горски фонд, от югоизток - имот № 000034 и от югозапад - имот №
000034.
Видно от
представената Скица № К01577/16.01.2018г. на ОбС „Земеделие“ – К., към
настоящия момент, процесният имот е с № 000173, в землището на град К. с ЕКАТТЕ
37277, община К., област П., като съгласно Удостоверение изх.№
РД-02-0061/16.01.2018г. на Общинска служба „Земеделие” - К. е идентичен с имот
000035, предмет на посочения Договор за покупко-продажба на недвижим имот -
частна държавна собственост от 18.12.2003г.
Видно от
представеното копие на Заповед № РД-396 от 15.10.1999г. издадена от Министъра
на околната среда и водите (МОСВ), ответникът - „*******” (****), раздел III.
1, т. 8 в землището на град К., община К., област П., по лесоустройствения
проект от 1996г. на Държавно лесничейство - К. обхваща територията на отдели:
1; 2; 3 а-в; 1-6; 4 а-д, 1; 9-11; 14; 15; 16 а, б 1-3; 31 с обща площ 557,8 ха.
С Писмо изх.№
92-00-83 от 16.08.2017г. на Директора на **** (представено в копи по делото)
изпратено до ЕТ „И.Н.“***, се уведомява ищеца за констатирани строителни
дейност по съоръжения в МВЕЦ „Н.“, попадащи
на територията на ****, като молят с писмото за предоставяне на
документи, съгласуващи строителни дейности. С последващ констативен протокол №
********** от 15.12.2017г. на служещи при ответника лица, са наведени
твърдения, че териториалния обхват на **** обхващал и имота на ищеца, придобит
с Договора от 18.12.2003г., с констатация за построени съоръжения за малка
водноелектрическа централа (МВЕЦ).
С констативен
протокол ПВЗ-128 от 14.08.2018г., съставен от Басейнова дирекция - Източно
беломорски район (БДИБР) – П. са констатирани данни относно извършеното
водохващане в процесния имот.
Представени са
по делото извършени от страните геодизически заснемания.
Във
връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на ищеца. Свидетелят Р.Ж.С.твърди,
че през 2002г. оказал съдействие по строежа на ВЕЦ в град К.. Избирали място,
като процесното било това, което харесали. Твърди, че участвал в
предварителното проучване и проектиране. Сочи, че работел във Висше военно
морско училище град В., Катедра „Корабни силови уредби“, като корабен
специалист, занимавал се с хидрологията на корабите, тяхното оттичане,
съпротивление, корабния корпус, скоростите на течение и т.н. Това било и целта
тогава, когато посетили имота - да измери скоростта на реката, за което
направил прибор и като определят сечението и скоростта да определят колко е
дебита, а от там да се определи каква ще е мощността на евентуалния бъдещ ВЕЦ.
С тези действия направили предварителното проучване, в което взели участвали
колектив от колеги от тяхната катедра. Когато отишли да първи път, взели
решение за това място, където в последствие в действителност построили ВЕЦ.
Когато определяли терена на водохващане имало представители от **, които отишли
с автомобил „Л.Н.“, с габровски номер и се легитимирали като такива. Един от
тях определил къде са границите, показал им марките, които се закачат на
дърветата. Тези марки определяли границата на **. Същите били поставени, чрез
боядисване на камъните и определяне границите на **. Определили, че там имало
един сипей и около това място казали, че може да се направи ВЕЦ. Определянето
на терена се случило през 2002г. На следващата година започнал строежа,
направили проучването, а г-н Н. се занимавал с документацията. През 2003г. започнали
да почистват мястото за водохващането и направили първия канал, който трябвало
да мине през едно хълмисто място, а тръбата винаги трябвало да върви надолу.
Присъствали хора от **, които минавали редовно от там. Твърди, че определено се
осъществявал контрол. Имотът на г-н Н. бил извън границите на **, може би на 80
метра под границата му. Реката се явявала граница, десния бряг на реката бил
границата, на запад бил **, по посока на течението. Другото било територията,
която не била **. Там бил ситуиран имота на г-н Н., там копаели, а после
изливали бетон, като през цялото време имало хора, които виждали дейността.
Насипът бил на територията на **, като им заявили, че там нямат интерес да
строят. Съоръжението било построено от лявата страна на реката, от югоизточната
страна.
Свидетелят А.Д.Ш.- зет на собственика
на ЕТ твърди, че познава водохващането на малката ВЕЦ в град К. от 2010г. През
миналата година, средата на месец август, при периодичен обход на имот на ЕТ „И.“
установил, че имало нарушаване на целостта на оградата, която била смачкана на
земята, липсвали табелки, обозначаващи - „частна собственост“, „влизането е
строго забранено“ и „енергиен обект“. Имало запушване на рибния проход, което
установили след спиране на централата чрез навит найлон (полиетилен) камък, с
който бил запушен рибният проход. Твърди, че били съдружници с г-н Н. в друга
фирма за производство на електроенергия от соларни панели и тъй като имотите
били един до друг, си поделяли грижите за двата обекта. По този начин му
помагал и за малкия ВЕЦ, защото водохващането било горе, нависоко, терена бил
труден, а г-н Н. бил на години. Доколкото водохващането снабдявало с питейна
битова вода комплекса за преработка на зеленчуци, ВЕЦ-ът бил подобект на самия
комплекс и поради тази причина бил ограден, с цел - опазване на водата. Сочи,
че месец декември 2017г. при възстановяване на оградата при тях се качил един
господин, който се представил, че е от **, огледал какво правят и си тръгнал.
На следващия ден отишли трима човека от **, легитимирали се и съставили
констативен протокол, като казали, че се намирали на територията на ** и нямали
право да ограждат имота и да възстановяват оградата. Твърди, че преустановили
дейността си по ограждането. Твърди, че за бутнатата ограда и табели не разбрал
кой го е извършил, нямал представа за това.
Във връзка с
предявения иск, поделото са изслушани заключения на вещото лице В.Г. по
назначената съдебно-техническа експертиза, които съдът го възприема като
обективни, компетентни и безпристрастно изготвени.
С
първоначалното заключение на вещото лице от 11.09.2018г., се дават следните отговори
на поставените му задачи:
Процесният
имот 000173 от КВС на град К., съответства на имот 000035 от скица-проект,
послужила за идентифициране на имота като част от ДПФ, предоставена ЕТ „И.“ и е
част от отдел 16, подотдел „В“ по лесоустройствен проект (ЛУП) на Държавно
лесничейство К., одобрен 1996г. и действал към 2003г. Отдел 16, подотдел „В“ по
ЛУП на ДЛ К. не попада в определената територия на НП „**“, съгласно заповед №
РД-396/15.10.1999г. на МОСВ.
Имот 000035 по
КВС на град К. е идентичен с имота предназначен за строителство на Водохващане
на МВЕЦ, представляващ незалесена горска площ от 705 кв.м., отдел 16,подотдел
„В“ по ЛУП на Държавно лесничейство К. действал към 2003г.
Съгласно ЛУП
на Държавно лесничейство К. от 1996г., действащ към 2003г., границата между
подотдел „В“ и подотдели „а“ и „б“ в отдел 16 в участъка на процесния имот,
съвпада с коритото на река Камениница, изобразена в плана с условен знак, както
и с границите на **„**“.
Границата на
територията на „*******“ съвпада с коритото на река Камениница. Процесния имот
000173 е разположен източно от реката и не навлиза в територията на „*******“,
който заема територията западно от реката.
В т.8 и т.10
от констативната част на заключението е проследена промяната в номерата и
заснемането на имота по различните карти КВС и ЛУП. При огледа на място, вещото
лице установило, че на терена трайни топографски елементи са: течението на река
Камениница - границите на съоръжението Водохващане, тръбопровода на ВЕЦ,
белязани знаци върху дървета за граници на ****, извършено по данни на
собственика на съоръжението при строежа му. Съоръжението Водохващане, попадащо
по документи в имот 000173 от КВС на град К. е част от отдел 16, подотдел „В“
по лесоустройствен проект (ЛУП) на Държавно лесничейство К., одобрен 1996г.,
действал към 2003г.
По делото са
приложени материали, които показват, че всяка от страните е правила геодезическо
заснемане на съоръжението Водохващане. От сравнението им не се констатира нещо
различно от показаното в комбинираната скица - приложение № 9. При геодезическо
заснемане съоръжението се установява
„приплъзване“ (отместване) на заснетите обекти и граници в КВС, спрямо
съществуващите на терена.
В приложение №
3 към заключението са означени: границата на **** по ЛУП на ДЛ К., съвпадаща с
границата на **** по КВС на град К., както и с река Камениница, изобразена с
условен знак в ЛУП и КВС. Видно от скица № 3, границата на **** съвпада с
коритото на реката и границата между подотдели 16 „В“ и 16 „Б“.
От извършеното
геодезическо заснемане на контролни точки от границите на съоръжението
Водохващане, част от естествената теренна линия на реката, послужила за граница
между подотдел „В“ и подотдели „а“ и „б“ в отдел 16 в участъка на процесния
имот се установило, че заснетите граници
на съоръжението разположено в имот 000173, заснетите граници на линията на
реката не са идентични с тези нанесени в КВС, ЛУП от 1996г., границите, от
които се ръководи Дирекция „**“. Това несъответствие се изразявало в общо приплъзване на обектите от КВС,
както е показано в приложение № 9 с комбинирани данни от ГЗ и КВС. Според
вещото лице, това приплъзване представлява
явна фактическа грешка в КВС, тъй като при сравнение по координати на
границите от плана и границите съществуващи реално на терена няма идентичност.
Изграденото на
място водохващане, като елемент от подобект „МВЕЦ на река Камениница“ реално
попада в отдел 16, подотдел „В“ по ЛУП, действал 2003г., предвид границите на
реката и парка установени в геодезическите заснеманния. Според всички издадени
документи за строежа на подобект „МВЕЦ на р. Камениница“ - Акт обр.16, с който
е приет от Държавна приемателна комисия и издаденото Разрешение за ползване №
ДК-07-260/21.12.2007г. на РДНСК – П., водохващането е в ПИ 000035 (ПИ 000173 по
настоящем в КВС), представляващ незалесена горска площ от 705 кв.м., част от
отдел 16, подотдел „В“ в района на Държавно лесничейство (ДЛ) К., съгласно
действащия ЛУП на ДЛ К. към 2003г. Формално водохващането не попада в
собствения на ищеца имот 0000173, в местността „*******“ от землището на град К.
с НТП - производство на ел. енергия с площ 0.705 дка, а в отдел 14 по ЛУП от
1996г., действал 2003г. От представените геодезически заснемания се установява,
че това се дължи на факта, че няма идентичност на границите от КВС и реално
заснетите на терена граници. Границата на територията на **** съвпада със
западния бряг на река Камениница, според установените в ЛУП и КВС граници.
Процесното водохващане на МВЕЦ „Н.“ е разположено от източна страна на
течението на реката, а територията на **** е разположена от западната страна на
реката - граница е западния бряг на реката.
С оглед
данните на приетото първоначално заключение, по искане на страните, съдът е
допуснал допълнителна СТЕ, като вещото лице е депозирало такова на 13.11.2018г.
Допълнително поставената задача на вещото лице касае – извършване на трасиране
на границите на имота и изготвяне на нова комбинирана скица, в която да означи
контура на съоръжението за водохващане, да добави и обозначи целия имот с
граници, като при графичното изобразяване на скицата да се означи чупките с
цифри или букви, както и да представи като неразделна част - скица с
координатен регистър на тези чупки. В изпълнение на поставената задача, вещото
лице е извършило трасиране на границите на процесния имот № 000173 по КВС на
град К. с площ 705 кв.м., което е съобразено с:
- граници на
съществуващото съоръжение - водохващане алпийски тип;
- западната
граница на подотдел 16В, съвпадаща с: река Камениница, граница на сипей и
границата на **„**“ - приложение № 3 от първоначалната експертиза;
- границата
между подотдел 16В и подотдел 16Б, съвпадаща и с границата между имоти 000034
на МОСВ и имот 000175 на МЗХ-Държавна горска територия - приложение № 4 от
първоначалната експертиза;
-конфигурацията
на имота в КВС и границите по представените в делото геодезически заснемания.
С експертизата
е изготвено е приложение № 10, като върху копие от приложение № 9 - комбинирана
скица са означени трасираните граници на нов ПИ 000173 с площ 705 кв.м. с
червени линии. Чупките на тези граници са означени с цифри 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12
в приложение № 10.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави средните
изводи от правна страна:
I. По
отношение на иска с правно основание чл. 124 от ГПК.
Ответникът не
оспорва правото на собственост върху описания в петитума на исковата молба
недвижим имот. Спора касае, че според че проектирано строителство на
водохващане към „МВЕЦ на р. *******“, но на терен строителството на водохващането
не е реализирано в имота, собственост на ЕТ „И.Н.“. Във връзка с възражението
на ответника, съдът намира, че доколкото се касаят териториални претенции,
спорни между страните, искът е допустим.
От показанията
на свидетелите и заключението на вещото лице Г. категорично се установява, че
претендирания от ищцовата страна процесен имот № 000173 от КВС на град К.,
съответства на имот 000035 от скица-проект, послужила за идентифициране на
имота като част от ДПФ, предоставена ЕТ „И.“ и е част от отдел 16, подотдел „В“
по лесоустройствен проект (ЛУП) на Държавно лесничейство К., одобрен 1996г. и
действал към 2003г. Отдел 16, подотдел „В“ по ЛУП на ДЛ К. не попада в
определената територия на НП „**“, съгласно заповед № РД-396/15.10.1999г. на
МОСВ, т.е не попада в обхвата на НП „**“. По делото няма доказателства
владението на ищцовата страна върху процесната площ да е било прекъсвано и
отнемано по явен начин, нито ответната страна, нито от други трети
лица. Ответната страна не представя доказателства за собственост
върху имота, които да са противопоставими на ищеца.
По
делото категорично се изясни местонахождението, границите и площта
на притежавания от ищеца имот. Съгласно заключението на вещото лице,
при геодезическо заснемане съоръжението се установява „приплъзване“
(отместване) на заснетите обекти и граници в КВС, спрямо съществуващите на
терена. Заснетите граници на съоръжението разположено в имот 000173 и заснетите
граници на линията на реката не са идентични с тези нанесени в КВС, ЛУП от
1996г., границите, от които се ръководи Дирекция „**“. Това несъответствие се
изразявало в общо приплъзване на обектите от КВС, както е показано в приложение
№ 9 с комбинирани данни от ГЗ и КВС. Според вещото лице, това приплъзване
представлява явна фактическа грешка в КВС, тъй като при сравнение по координати
на границите от плана и границите съществуващи реално на терена няма
идентичност.
С т. 4 от ТР №
8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК бе разяснено, че ако
в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в
кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда. При
уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт
следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за
предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или
грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Произнасянето по този въпрос
с диспозитива на съдебния акт е подчертано и в т. 5 от ТР по тълк.д.№ 8/2014
г., аргументирано с разбирането, че искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР
(първоначална редакция), нов чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, се поглъща от
иска за собственост.
Съобразявайки
посочената задължителна практика, съдът приема, че в хипотези на искове
по чл. 124 от ГПК относно реална част от имот, заснет в кадастрална
карта, предметът на спора е по-широк, като обхваща и проблема за евентуалното
наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта. Това налага при
съмнение, съдът да изисква уточняване на ищцовата претенция при условията
на чл. 129 от ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК в
смисъл - поддържа ли се твърдение за съществуването и заявено ли е искане за
установяването на подобна грешка или непълнота като предпоставки за изследване
на този въпрос в съответствие с разясненията по т. 4 от ТР по тълк.д.№ 8/2014
г., ОСГК, както и за произнасяне в диспозитива на решението. В този смисъл, и
след указания на съда дадени с Определение № 1190/21.12.2018г. (лист 237 от
делото), ищецът е заявил искане за установяването на грешка или непълнота по смисъла
на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, като предпоставки за изследване на този въпрос в
съответствие с разясненията по т. 4 от ТР по тълк.д.№ 8/2014 г., ОСГК.
В случая са
налице обстоятелства, който са коментирани и в посоченото тълкувателно решение.
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат
декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на
имотите. Неправилното отразяване на правото на собственост, какъвто е настоящия
случай не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Спорът за
материално право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим
имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а
е инкорпориран в съседен имот. При произнасянето по предявен иск за собственост,
съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили до приключване на
съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят или
прекратяват правото на собственост. Заснемането на имотите в кадастралната
карта не според границите на правото на собственост няма за последица промени в
правото на собственост. Затова в производството по иск за собственост подлежи
на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на
кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по
тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От
заключението на вещото лице, проследило плановете на процесния имот може да се
направи извод, че е налице несъответствия между отразеното в одобрената
кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
Приплъзването на имота представлява явна фактическа грешка в КВС, тъй като при
сравнение по координати на границите от плана и границите съществуващи реално
на терена няма идентичност.
Ето защо,
предявения иск по чл. 124 от ГПК, при който се констатира непълнота или грешка
в кадастралната карта, по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР следва изцяло да
бъде уважен, като основателен и доказан, като съдът се съобрази с границите на
имота, съгласно заключението на вещото лице В.Г. от 13.112018г., по което е
извършило трасиране на границите на имота и изготвило комбинирана скица
(приложение № 10), в която е означило контура на съоръжението за водохващане и
обозначило целия имот с граници,
II. По отношение на иска с правно основание
чл. 109 от ЗС.
Съгласно
чл.109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. За да бъде основателен
предявен негаторен иск, следва на първо място да се установи, че ищецът
притежава право на собственост или друго вещно право върху определена вещ,
както и че ответникът извършва действия, чрез които му пречи да
упражнява правото си.
По делото не е
спорно и се установи, че ищецът е собственик на процесния имот. От друга
страна, по делото не се ангажираха доказателства от които да се обоснове извод,
че именно ответникът е извършил действия насочени към ищеца, така че да му
пречи да упражнява правото си на собственост. Не се ангажирани
доказателства, установяващи, че ответникът, съответно – негови служители са
извършили нерегламентирани действия,
препятстващи правото му да упражнява собствеността върху терена. Ето
защо, искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение
на разноските:
Ищецът не претендира разноски, поради което такива
не му се присъждат. Ответникът
претендира разноски, които в случая представляват заплатен адвокатски хонорар и
възнаграждение за вещо лице. Доколкото в договора за правна помощ, страните са
се договорили по двата иска, общо възнаграждение в размер от 390 лева, с
включен ДДС, а е уважен само един от двата обективно съединени иска, съдът
намира, че на ответника му се дължи половината от заплатеното адвокатско
възнаграждение, в размер на 195 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съразмерно отхвърлената част от иска. Сума по внесен депозит за вещо лице не му
се дължи, доколкото експертизата касае собственическия иск по чл. 124 от ГПК,
който е уважен от съда.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на
„*******” с БУЛСТАТ *******със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г.И.И. с ЕГН **********, че ищецът ЕТ
„И.- Н.Н.” с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, със
собственик и представляващ Н.И.Н. с ЕГН ********** към момента на одобряване на картата за възстановяване на
собствеността е собственик на ИМОТ № 000035, находящ се в землището
на град К., с ЕКАТТЕ 37277, община К., област П.ска, в местността „*******”,
изключен от държавния горски фонд със Заповед № РД 49-81/12.06.2003г. на
Министъра на земеделието и горите, предназначен за строителството на МВЕЦ,
представляващ незалесена горска площ от 705 квадратни метра, част от отдел 16,
подотдел „В”, в района на дейност на Държавно лесничейство „К.”, при граници и
съседи: от североизток - имот № 000034, от северозапад - горски фонд, от югоизток
- имот № 000034 и от югозапад - имот № 000034, А ПО СЕГА ДЕЙСТВАЩАТА карта на
възстановената собственост (КВС), имотът съставлява № 000173, находящ се в
землището на град К., с ЕКАТТЕ 37277, при граници на имота показани на скица,
представляваща Приложение № 10 от
заключение
на вещото лице В.Г. с вх. № 12263 от 13.11.2018г., която приподписана от съдебния състав е
неразделна част от решението.
ПРИЕМА,
че е налице грешка в картата за възстановяване на собствеността на град
К., с ЕКАТТЕ 37277, община К., област П.ска, в местността „*******”, относно
неправилното заснемане на имот 000173, касаеща заснети граници на линията на
реката, които не са идентични с тези нанесени в КВС, ЛУП от 1996г., изразяващи
се в общо приплъзване на обектите от КВС, както е показано в приложение № 10 с
комбинирани данни от ГЗ и КВС, по изработената скица от заключение
на вещото лице В.Г. с вх. № 12263 от
13.11.2018г., която приподписана от съдебния състав е
неразделна част от решението на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от ЕТ „И.- Н.Н.” с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, със собственик и представляващ Н.И.Н. с ЕГН **********
против „*******” с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г.И.И. с ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 109 от ЗС, относно преустановяване на всяко едно
неоснователно действие на ответника, пречещо на ищеца да упражнява правото си
на собственост, а именно - да прекрати с твърденията си, че процесния имот е в
негова територия; да задължи негови служители, работници или лица, на които той
е възложил - физически, юридически, сдружения, неправителствени и други
подобни, да не проникват, да не посещават, да не посягат и да не извършват
каквито и да са други действия в имота му, освен с негово знание и съгласие,
както и в случаите изрично регламентирани в закон, както и да сезира държавни и
общински органи и организации, нестопански юридически лица, както и всички
други физически и юридически лица със сигнали и писма изхождащи от позицията, че
ищецът, като ЕТ не е собственик на имота и същият попада в територията на ****,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ЕТ „И.- Н.Н.”
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, със собственик и
представляващ Н.И.Н. с ЕГН ********** да заплати на „*******” с БУЛСТАТ ********
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г.И.И. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 195.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.