Р Е Ш Е Н И Е № 147
Гр.София, 28.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, 1-ви състав, в публично съдебно заседание на 25.октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдия Йорданов т.д. №257 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.238 и сл ГПК.
„Д.1.”
ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** оф.105 чрез адв. М.С.
от САК e предявила
срещу „З.К.З.П.И У. „У.”, ЕИК.със
седалище и адрес на управление ***, иск за
заплащане на сумата 27 815,09лв. главница и 2115,32лв. лихва за
забава за периода 27.12.2017г.-
27.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждането на исковата молба
–27.11.2018г. до окончателното
изплащане.
Ищецът „Д.1.” ЕООД твърди в
исковата молба, че като наемател на 01.02.2017г.
е сключил с ответника като наемодател „З.К.З.П.И У. „У.” договор за наем на
земеделски земи. Съгласно договора са отдадени под наем 300дка в масив 12 в
землището на с.Д.Съгласно чл.7 т.5 от договора „Д.1.” ЕООД има право на получи
от „З.К.З.П.И У. „У.” субсидиите, които са заявени за подпомагане за
стопанската 2017г. в срок от една седмица от превеждането им по сметката на
ответника „З.К.З.П.И У. „У.”. В изпълнение на договора „Д.1.” ЕООД е платило
дължимия наем и е обработвало земите. Условията за подпомагане са уредени в
Закона за подпомагане на земеделските производители и приложимите наредби.
Ответникът ЗКПУ „У.“ е подал заявление
за подпомагане за кампания 2017г., като е посочил отдадените под наем на „Д.1.”
ЕООД имоти. На ЗКПУ „У.“ са изплатени:
На 20.12.2017г. 10197,60лв.
На 20.12.2017г. 3911,60лв.
На 02.04.2018г. 4133,41 лева.
На 03.05.2018г. 8823,76 лева.
На 14.05.2018г. 504,86 лева.
На 20.06.2018г. 131,28 лева.
На 28.06.2018г. 112,43 лева
Общо на ЗКПУ „Успех“
са изплатени субсидии в размер на 27
815,09 лева. Въпреки че съгласно чл. 7, т. 5 от договора ЗКПУ „У.“ следва
да преведе получените субсидии на „Д.1.”
ЕООД в
едноседмичен срок от получаването им и към настоящия момент субсидии не са
получени, което обуславя интереса от воденето на настоящото производство.
„Д.1.” ЕООД многократно са приканвали ЗКПУ „У.“ да им заплати дължимите суми, но плащане от страна на кооперацията не последвало. Изпратена е и нотариална покана peг. №1365, том 1, №75 от 31.08.2018г. Поканата е връчена на председателя на кооперацията на 11.09.2018г., но плащане не е последвало.
Съгласно чл. 86, ал.
1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В настоящия случай ЗКПУ „У.“ дължи
на „Д.1.” ЕООД лихви за забава
както следва:
Сумата в размер на 10 197,60 лева е следвало да бъде преведена на „Д.1.” ЕООД в срок до 27.12.2017г. /една седмица след
превеждането й по банковата сметка на ЗКПУ
„У.“. В
тази връзка претендира заплащането на лихва за периода - 27.12.2017 г.
-27.11.2018 г. в размер на 951,77
лева.
Сумата в размер на 3911,60 лева е следвало да
бъде преведена на довереното ми дружество в срок до 27.12.2017 г. /една седмица
след превеждането й по банковата сметка на ЗКПУ
„У.“. В
тази връзка претендира заплащането на лихва за периода - 27.12.2017 г.
-27.11.2018 г. в размер на 365,08
лева.
Сумата в размер на 4133,41 лева е следвало да
бъде преведена на довереното ми дружество в срок до 10.04.2018 г. /една седмица
след превеждането й по банковата сметка на ЗКПУ
„У.“. В
тази връзка претендира заплащането на лихва за периода - 10.04.2018 г.
-27.11.2018 г. в размер на 266,38
лева.
Сумата в размер на 8823,76 лева е следвало да
бъде преведена на довереното ми дружество в срок до 10.05.2018 /една седмица
след превеждането й по банковата сметка на ЗКПУ
„У.“. В
тази връзка претендира заплащането на лихва за периода - 10.05.2018 г.
-27.11.2018 г. в размер на 495,11
лева.
Сумата в размер на 504,86 лева е следвало да
бъде преведена на довереното ми дружество в срок до 21.05.2018 г. /една седмица
след превеждането й по банковата сметка на ЗКПУ
„У.“. В
тази връзка претендираме заплащането на лихва за периода - 21.05.2018 г.
-27.11.2018 г. в размер на 26,79
лева.
Сумата в размер на 131,43 лева е следвало да
бъде преведена на довереното ми дружество в срок до 27.06.2018 /една седмица
след превеждането й по банковата сметка на ЗКПУ
„У.“. В
тази връзка претендираме заплащането на лихва за периода - 27.06.2018 г.
-27.11.2018 г. в размер на 5,63
лева.
Сумата в размер на 112,43 лева е следвало да
бъде преведена на довереното ми дружество в срок до 05.07.2018 /една седмица
след превеждането й по банковата сметка на ЗКПУ
„У.“. В
тази връзка претендираме заплащането на лихва за периода - 05.07.2018 г.
-27.11.2018 г. в размер на 4,56
лева.
Общо към настоящия момент ЗКПУ „У.“ дължи на „Д.1.” ЕООД лихви в размер на 2115,32 лева.
Ето защо „Д.1.” ЕООД моли съда да осъди ответника „З.К.З.П.И
У. „У.” да заплати на „Д.1.” ЕООД сумата 27815,09лв. главница, представляващи неизплатена
субсидия за 2017г. и сумата 2115,32лв. лихва за забава за периода 27.12.2017г.- 27.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждането на исковата молба –27.11.2018г. до окончателното изплащане.
„Д.1.”
ЕООД моли да му се
присъдят направените по делото разноски.
Препис от исковата молба е получена от ответника „З.К.З.П.И У. „У.” на 20.03.2019г. и в срока по чл.367 ал.1 от ГПК не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание на 25.10.2019г. процесуалният представител на ищеца „Д.1.” ЕООД поддържа предявения иск и моли съда същият да бъде уважен като основателен и доказан. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид направеното в съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца „Д.1.” ЕООД искане за постановяване на неприсъствено решение, намира същото за основателно.
Налице са предпоставките на чл.238 ал.1 ГПК, а именно: ответникът „З.К.З.П.И У. „У.”е редовно уведомен на 13.08.2019г. за първото по делото заседание на 25.10.2019г. и не изпраща представител, не е депозиран писмен отговор в законоустановения срок, не е постъпила молба за разглеждане на делото в отсъствие на ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и кумулативно предвидените предпоставки на чл.239 ал.1 т.1 от ГПК, а именно: видно от върнатата разписка от съобщение изпратено до ответника „З.К.З.П.И У. „У.” и получено на 20.03.2019г. на ответника „З.К.З.П.И У. „У.” е било редовно връчено. С него са връчени преписи от исковата молба и приложените към нея доказателства, както и са му дадени подробни указания за неспазването на сроковете за размяна на книжа и не изпращането на представител в съдебно заседание, както и за възможността съдът да постанови неприсъствено решение при наличие на предпоставките на чл.239 от ГПК.
На трето място съдът намира, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 т.2 ГПК, а именно: предявените искови претенции се явяват вероятно основателни, с оглед на приложените към исковата молба писмени доказателства и изложените в обстоятелствената част на същата твърдения.
Ето защо искането за постановяване на неприсъствено решение се явява основателно.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ще следва да бъде осъден ответника „З.К.З.П.И У. „У.”да заплати и направените от ищеца „Д.1.” ЕООД деловодни разноски в общ размер на 2816,44лв., от които 1216,44лв. държавна такса и 1600,-лв. адвокатски възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.79 ЗЗД и чл.7 т.5 от договор за наем от 01.02.2017г. и
чл.86 ЗЗД
„З.К.З.П.И У. „У.”, ЕИК.със седалище и адрес на управление *** ЗАПЛАТИ НА „Д.1.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** оф.105 сумата от 27 815,09лв. (двадесет и седем хиляди осемстотин и петнадесет
лева и девет стотинки) главница и сумата 2115,32лв. (две хиляди сто и
петнадесет лева и тридесет и две стотинки) лихва за забава за периода 27.12.2017г.- 27.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на завеждането на исковата молба –27.11.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „З.К.З.П.И У. „У.”, ЕИК. със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Д.1.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** оф.105 сумата от 2816,44лв. (две хиляди осемстотин и шестнадесет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, чл.239 ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, чл.240 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: