№ 1527
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110143736 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с
адрес гр. С.........., , представлявана от управителя „В. Б.“ ООД, чрез адв. С., срещу Л. Б. Е.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С.........., чрез адвокат М. Е., с която се иска от съда да бъде
установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника за
сумата от общо 540,00 лв. (петстотин и четиридесет лева), представляващи месечни такси за
управление и поддържане на общите части от месец февруари 2021 г. (вкл.) до месец януари
2024 г. (вкл.), по 15,00 лв. (петнадесет лева) на месец, съгласно решение на общото събрание
на етажната собственост от 28.11.2012 г., и законна лихва за забава върху вземанията
съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от 28.11.2012 г. за
неизплатени суми за такси за поддръжка и управление на етажната собственост от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземанията, за която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.09.2021 г. по ч. гр. д. № 14005/2024 г. по описа на СРС,
168-ми състав.
Ищците, твърдият, че на 24.01.2024 г. е взето решение след проведено общо събрание
на собствениците в етажната собственост, контролният съвет да сключи нов договор за
управление и поддръжка с дружеството „В. Б.“ ЕООД, ЕИК **********, представлявано от
Т. А., за предоставяне на услугата професионален домоуправител. Решението е взето
единодушно при спазване на законовите разпоредби. Подписан е договор за управление и
поддръжка на 24.01.2024 г. за срок от две календарни години. Съгласно точка № 1 от
протокол - 16/24.01.2024 г. па общо събрание па етажната собственост, проведено на
24.01.2024 г. във входа на блока, на което са присъствали 15 (петнадесет) души с право на
глас, в която е взето решение за предприемане на нови съдебни действия спрямо
собственика на апартамент № 53 за натрупаните задължения към касата на етажната
собственост за последните три календарни години. Единодушно е упълномощено
дружеството домоуправител да представлява етажната собственост пред всички съдебни
институции по всякакви съдебни производства. Съгласно взето решение на проведено общо
1
събрание на етажната собственост, проведено на 28.11.2012 г. във входа на блока,
обективирано в протокол-01/28.11.2012 г., на което са присъствали 18 (осемнадесет) души с
право на глас, е взето решение сформиране на таксите на Етажната собственост. На
проведеното общо събрание е взето решение, обективирано под № 5, в което изрично са
записани конкретните суми, които всеки един от собствениците и/или обитателите на
Етажната собственост следва да заплаща. Сумите относно конкретните такси се събират
ежемесечно до последно число на съответния месец от всеки един собственик/обитател. В
настоящия случай, собственикът на апартамент № 53 - Л. Б. Е. е следвало ежемесечно да
заплаща сума в размер на 15,00 лв. (петнадесет лева), но същата не е заплащана. Сумата за
месечни такси се образува от сбора на: 10,00 лв. (десет лева) за двама записани живущи в
апартамента по домова книга (по пет лева на човек); 5,00 лв. (пет лева) такса
„професионален домоуправител“ на апартамент. С оглед на така взетите решения,
обективирани в протокол-01/28.11.2012 г., по отношение на длъжника Л. Б. Е., възниква
задължение за заплащане на суми към касата на етажната собственост, в размер на 540,00
лв. (петстотин и четиридесет лева), представляващи месечни такси за управление и
поддържане на общите части на сградата от месец февруари 2021 г. (вкл.) до месец януари
2024 г. (вкл.), по 15,00 лв. (петнадесет лева) на месец.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата претенция като недопустима, респективно като неоснователна. Оспорва
активната процесуална легитимация на ищеца „В. Б.“ ЕООД, тъй като от приложения
протокол от проведено ОС на ЕС на 24.01.2024г. било видно, че събранието бланкетно е
взело решение за избор на контролен съвет, който контролен съвет да сключи договор, който
договор бил представен на общото събрание за съгласуване. Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т.
11 от ЗУЕС общото събрание може да приеме решение за възлагане на дейности по
поддържането и общите части на сградата на юридическо лице срещу възнаграждение, като
определя и конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да
бъдат превъзложени за изпълнение на това лице. Те трябва да са конкретни, да са свързани с
дейности по поддържане на общите части и да са в кръга на правомощията на управителя. В
случая такива решения на общото събрание липсват. Заявява, че нов договор на общото
събрание не е представян (така, както е посочено в протокола) и не е обсъждан. Конкретни
правомощия, които да бъдат превъзложени на търговското дружество, също не са обсъждани
и приемани (също видно от протокола). От протокола от 24.01.2024г. било видно, че е бил
преподписан вече съществуващ договор с „В. Б.“ ЕООД, а не нов договор (т.3 от протокол №
16/24.01.2024г. - стр.1). Освен, че няма твърдения от ищеца за предходни отношения с
етажните собственици, това преподписване представлява индиция за нарушение
материалните норми на ЗУЕС, а именно на чл. 11 във връзка с правомощията, които следва
да бъдат определени и възложени от общото събрание. Тоест - нито е представян нов
договор, нито такъв е бил обсъждан, нито са били определяни конкретни правомощия. Ето
защо счита, че няма взето валидно решение за възлагане на функции по управление на
етажната собственост и такива не са били последващо превъзлагани на търговското
дружество - изпълнител, а оттам и същото не е материално и процесуално легитимирано да
претендира установяване на задължения спрямо етажната собственост от ответника. На
следващо място сочи, че не са спазени императивните изисквания на Закона за управление
на етажната собственост във връзка с проведените общи събрания на 28.11.2012г. и
24.01.2024г. на Етажната собственост по отношение на свикването, провеждането и
вземането на решения, включително и че така взетите решения противоречат на
императивни материалноправни норми на Закона за управление на етажната собственост.
Видно от представените към исковата молба писмени доказателства липсва покана за
свикване на Общо събрание на Етажната собственост на 28.11.2012г и на 24.01.2024г.
Съгласно чл. 13 ЗУЕС, общото събрание се свиква чрез поставяне на покана на видно и
общодостъпно място на входа на сградата с отбелязани дата и час на поставяне в съответния
2
срок преди провеждане на същото. Счита, че от липсата на съставена в изискуемата от
закона форма покана следва да бъде направен обоснован извод за опорочаването на реда за
свикване на общото събрание, предвиден в чл. 13 от ЗУЕС, което обстоятелство е относимо
към валидността, респективно нищожността на взетите решения. Моли да бъде прието, че
единствено наличието на протокол от проведени общи събрания на етажната собственост не
е достатъчно, за да се обоснове валидността на същите, поради което от името на доверителя
правя възражение за нищожността на обективираните в протоколи от 28.11.2012г. и
24.01.2024г. решения. На следващо място сочи, че представените протоколи от 28.11.2012г. и
24.01.2024г., не са изготвени в съответствие с изискуемата от закона форма. С нормата,
съдържаща се в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС законодателят е предвидил специален ред за съставяне и
оповестяване на протокола - съставя се в 7-дневен срок, подписва се от председателя и
протоколчика. Целта на същите е да удостоверят верността на обективираните в тях
решения. Протоколът от 28.11.2012 бил подписан единствено от протоколчика, а подпис на
председателстващия, съгласно императивно заложеното изискване в чл. 16, ал. 6 ЗУЕС,
липсва. Оспорва претендираните вземания да са възникнали от протокол от общо събрание
на 28.11.2012г. Изтъква, че между страните са висящи други искови производства, в които
ищецът претендира вземания, възникнали въз основа на протоколни решения, с дати,
последващи датата на протокола от 28.11.2012г. Видно от приложена искова молба, въз
основа на която е образувано гр.д. № 46695/2020г. по описа на СРС, ищецът претендира
суми не от протокол от 28.11.2012г., а от протокол от ОС на ЕС от 27.05.2015г. Впрочем, по
това дело, подобно на настоящото, за нуждите от водене на съдебно производство, ищецът е
създал и договор за управление от 25.06.2020г. С определение 20003698/13.01.2022г., СРС е
прекратил производството по делото поради недопустимост на предявените искове. Сочи, че
въз основа на същия протокол, съставен след 28.11.2012г., ищецът е предявил и друга искова
претенция, по която е образувано гр.д. № 57995/2021г. по описа на СРС. Към настоящия
момент съдебното дирене в това производство е приключило и следва да бъде постановено
съдебно решение. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва предявения
размер на иска. Дори да се приеме, че исковете са допустими и основателни, което
обстоятелство изрично оспорва, сочи, че апартаментът не се е ползвал от двама души в
процесния период, противно на твърденията в исковата молба. Ето защо моли за отхвърляне
на предявените искове.
С отговора на исковата молба представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приети по делото.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК и с правно основание чл. 51 вр. с
чл. 6 ЗУЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД.
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права
на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост
върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се
стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Един от
основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения между участниците в
притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се отнасят до
участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и
разноските по управлението и текущо използване на общите части.
Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за
които има прието решение на общото събрание на собствениците или на сдружението, се
разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от
тях идеални части от общите части на сградата - чл. 48, ал. 3 ЗУЕС. Тези разходи спадат
3
съответно към необходимите и полезните разноски. Само необходимите и полезни разноски
за общите части се понасят задължително и изключително от собствениците на апартаменти
и други самостоятелни помещения в ЕС, без оглед на това дали тези собственици обитават
или използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло
или частично.
От компетентността на Общото събрание е вземане на решения относно определяне
на месечни парични вноски за покриване на разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата, на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване", за
извършването на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за
възстановяването на общите части, за извършване на полезни разходи - чл. 11 и чл. 48, ал. 8
ЗУЕС.
Съгласно нормата на чл. 51 ЗУЕС /в приложима редакция доп, ДВ, бр. 26 от 2016 г. /,
разходите за управление и поддържане на общите части на сграда в режим на етажна
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят -
това са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, възнаграждения за
членовете на управителните и контролните органи и за касиера, за електрическа енергия,
вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата - виж § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС.
От гореизложеното следва, че за да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да
установи че общото събрание на етажните собственици е взело законосъобразни решения,
влезли в сила, за размера на вноските за поддръжка, управление, ремонт и обновяване на
сградата, както и начина на формиране на участието на етажните собственици в тези вноски
Не се спори по делото, а и се установява от представените по делото доказателства –
нотариален акт от 20.12.2013г., декларация за отказ от право на ползване, извлечение от
книгата на собствениците, че ответникът е собственик на процесния апартамент с адрес: гр.
С...........
По делото е представен протокол на общото събрание на етажните собственици от
който е видно, че на 28.11.2012г. е прието решение на общото събрание с което е определена
такса в размер на 5 лева месечно за такса за режийни разходи на човек и 5 лева на
апартамент такса за професионален домоуправител.
Във връзка с направеното искане за спиране на производството следва да се държи
сметка, че етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление (в настоящия
случай нито се твърди нито се установява подобно обстоятелство), т. е. не е
персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно
на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се
формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието,
насочени за постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от
лице, което не е съгласно с общо формираната воля. /Решенията за учредяване на гражданско
дружество и за работите на дружеството се вземат "със съгласие на всички съдружници"- чл.
357 и чл. 360 ЗЗД/. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и
задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на
общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки.
След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички
етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във
вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.
Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици
или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни
актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел.
Законът - ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като
4
регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна
компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението.
ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото
събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването
на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че
решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД.
Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях, установени в ЗС и
ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността
на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно,
контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен
е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2
ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на
процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението на срока за
съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок
- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на
протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения.
Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат
широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага
се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни
правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на
решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои
до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното
производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на
нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че
нищожност може да се установява без срок - в този смисъл Решение № 39 от 19.02.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК.
Следователно законосъобразността на решението по т. 5 на Общото събрание на ЕС,
прието на 28.11.2012 г., не може да бъде изследвана в рамките на настоящото производство,
респ. не подлежат на разглеждане възражения за нарушения на нормите на ЗУЕС.
В тази връзка е ирелевантно за настоящото производство направеното възражение за
нищожност на решенията на общото събрание.
Също така следва да се държи сметка, че съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС
молбата за отмяна на решението на общото събрание не спира изпълнението на решението.
На още по малко основание възражение за нищожност на решенията би спрял изпълнението
на решенията. Следователно решението на общото събрание поражда действие и е валидно
за целите на настоящото производство.
На следващо място по делото е представено извлечение от книгата на етажната
собственост касаещо апартамент с адрес гр. С.......... от което е видно, че в книгата са
вписани двама живущи.
Тук следва да се посочи че съгласно действащата към исковия период разпоредба на
чл. 7, ал.3 ЗУЕС Всеки собственик или ползвател е длъжен в 15-дневен срок от придобиване
правото на собственост или ползване да впише в книгата на етажната собственост данните
по ал. 2, съответно промяната на обстоятелствата. Обитателят вписва в срока по изречение
първо данните по ал. 2, т. 6. В случая ал. 2 на същия член предвижда вписване на
собственото, бащиното и фамилното име на членовете на домакинството, които живеят
заедно със собственика и/или ползвателя както и времето през което обитателите не ползват
самостоятелния обект.
Ето защо собственикът и обитателят имат задължение да посочат броя на
обитателите на самостоятелния обект.
5
При това положение съдът намира, че се установява, че за процесният период се
дължи сума като за двама обитатели и такса за професионален домоуправител.
Без значение е обстоятелството дали живущият е разведен и дали съпругата му живее
на посоченият адрес доколкото същият е имал задължението да впише това обстоятелство в
книгата на собствениците.
От изложеното по-горе следва че исковете са установени по основание и размер и
следва да бъдат уважени.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът който е сторил
разноски в размер на 25 лева за държавна такса в исковото производство 25 лева в
заповедното и 500 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК, че Л. Б. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С.........., чрез адвокат М. Е. ДЪЛЖИ на
Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр.
С.........., представлявана от управителя „В. Б.“ ООД, чрез адв. С. от общо 540,00 лв.
(петстотин и четиридесет лева), представляващи месечни такси за управление и поддържане
на общите части от месец февруари 2021 г. (вкл.) до месец януари 2024 г. (вкл.), по 15,00 лв.
(петнадесет лева) на месец, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост
от 28.11.2012 г., и законна лихва за забава върху вземанията съгласно решение на общото
събрание на етажната собственост от 28.11.2012 г. за неизплатени суми за такси за
поддръжка и управление на етажната собственост от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземанията, за която
сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
16.09.2021 г. по ч. гр. д. № 14005/2024 г. по описа на СРС, 168-ми състав.
ОСЪЖДА Л. Б. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С.........., чрез адвокат М. Е., ДА
ЗАПЛАТИ на Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост с адрес гр. С.........., представлявана от управителя „В. Б.“ ООД на основание чл.
78, ал.1 ГПК сумата от 525 лева разноски в исковото производство и 25 лева разноски в
заповедното производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6