Р Е
Ш Е Н
И Е
260183/1.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 24.09.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 2993 по описа за 2020г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и
сл. от ЗАНН по жалба на „Ч.м.“ АД против НП № 03-011170/02.05.2019 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена
санкция в размер на 1500лв. на основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128 т.2, вр. чл.270 и ал.3 от КТ.
В жалбата си въззивникът
твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати
нарушения на процесуалните правила. Оспорва се да е извършено посоченото нарушението, за което е наложена санкция.
Излага становище за маловажност на нарушението, тъй като липсвало виновно
поведение, а изплащането на заплатите било съобразно с договорка със
синдикатите плащането да става от най-старото дължимо без да се прескачат
периоди. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано за датата
на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили
писмени бележки от изпълнителния директор на ЮЛ, в които по същество се моли НП да бъде отменено.
В пледоариите си по съществото на делото процес. представител на
въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
издадено като претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
От фактическа страна съдът прие за установено следното:
В периода от 10.04.2019год. до 24.04.2018год. служители на Дирекция „ИТ“
Варна, между които и св. П.Е. извършили
проверка на въззивното дружество като работодател по спазване на трудовото
законодателство. В хода на проверката било установено, че заплатите в
предприятието за месец февруари на 2019г. не са изплатени на общо 194 работници
и служители. Неизплатените възнаграждения възлизали в размер на 110 032,92
лева, видно от представената справка за неизплатени трудови възнаграждения към
19.04.2019г.
Констатациите от проверката били обективирани в КП № ПР1911796/24.04.2019год., в които били дадени и задължителни
предписания едно, от
които да се изплатят заплатите на работниците за месец февруари 2019год..
Препис от протокола бил връчен на изп. директор на въззивното дружество
на 24.04.2019 год..
За констатираното нарушение на въззивното дружество бил съставен АУАН, в който е посочено, че
същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.3 от КТ.
Посочено било, че
нарушението било извършено в гр.Варна в „Ч.м.“ АД, на 26.03.2019год., към който момент следвало да
бъдат изплатени заплатите.
Актът бил надлежно предявен и връчен на изп. директор на въззивното
дружество. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу него не постъпило възражение.
Въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП, като е приел изцяло
фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество като
работодател е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена
санкция в размер на 1500лв..
В съдебно заседание актосъставителят св.П.П.Е., сочи възприятията си от
извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика. Сочи, че по време на проверката
било установено, че заплатите се плащат до 25-то число на следващия месец,
както и че неплащането на заплатите за месец 02.2019год. било установено въз основа на предоставена от страна на
въззивника справка за неизплатени заплати към месец 04. 2019год.
Като писмени доказателства към АНП са приложени възражения срещу АУАН, справка за
неизплатени заплати, идентификационна карта, призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, протокол
за извършена проверка, както и Заповед на ИД на ИА „ИТ“ № 0280/03.08.2010год..
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети
допълнително писмо изходящо от Председателя на КНСБ до изп. директор на „Ч.м.“
АД.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие като
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята
съвкупност не водят на различни правни изводи.
При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че
както АУАН така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. Макар и твърде лаконични
фактическите обстановки изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение –
неизплащане в срок на заплатите за месец 02.2019год., посочени са дата и място на нарушението, както и нарушените законови
норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които според АНО
подкрепят адм.наказателното обвинение. Нормата на чл.128, т.2 от КТ вменява в
задължение на работодателя да плаща в установените срокове трудово
възнаграждение, а тази на чл.270 от КТ определя начините за плащане. Допуснати
съществени нарушения в хода адм. наказателното производство съдът не констатира
и в тази връзка не споделя наведеното от въззивника възражение в тази насока.
Събраните по делото
доказателства категорично налагат извод за извършено от жалбоподателя нарушение
на чл.128, т.2
вр. чл.270, ал.2 и 3
от Кодекса на труда.
По делото няма спор по
отношение на това, че въззивникът има качеството работодател. В горната насока
в същност са и всички събрани по делото доказателства – справка за неизплатени
заплати на работници общо 194 души, като размера на полагащото им се но
неизплатено възнаграждение е в размер на 110 032,92 лева. Следователно
дължимото за месец 02. 2019 год. възнаграждение на работниците е следвало да бъде
платено до 25.04.2019г., което няма спор. Доколкото вмененото на дружеството
административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва да се
счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да
бъде предприето действието, като в случая правилно е определена датата на
извършване на нарушението-26.04.2019г., защото от този ден работодателят е в
забава по отношение изплащането на процесното трудово възнаграждение и това е
денят, следващ този, до който е следвало трудовото възнаграждение да бъде
изплатено.
Неизпълнението на задължението
от жалбоподателя в качеството му на работодател по чл.128, т.2 от КТ
в установените срокове да изплати уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа на работниците за месец 02.2019г. по някой от способите, предвидени в
чл.270, ал.3 от КТ,
налага извод за извършено от него нарушение на разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ,
във връзка с чл.270, ал.1 от КТ.
Със специален закон – КТ са уредени
отношенията между работниците и служителите и работодателите, както и реда за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
каквото нарушение в случая се явява и неизплащането в срок на трудовото
възнаграждение, като в правомощията именно на служителите на „ИТ” е вменено
задължението за проверки, налагане на принудителни административни мерки и адм.
наказания, регулиран е редът и основанията за тяхното прилагане и възможността
за контрол от страна на съда. В тази връзка осъществяването на контрол по
спазването на трудовото законодателство, даването на предписания и налагане на
санкции при констатирани нарушения не е самоволно, а е строго регламентирана
дейност. Закрилата на труда, осигуряването на справедливи и достойни условия на
труд са сред основните права на човека, посочени и от Конституцията /чл.48,
ал.5/, като Държавата чрез компетентните си органи се грижи за създаване на
условия за осъществяване на това право /чл. 48, ал.1/.
Не се споделя и виждането на въззивника за
липса на нарушение поради липса на вина, тъй като в случая е ангажирана
обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ, поради което и въпроса за вината
изобщо не стои. За ангажиране на адм.наказателната отговорност е достатъчно
осъществяване на нарушението от обективна страна, а по делото спор, че
заплатите не са били изплатени в определения срок няма.
Няма как писмото на лидер на една синдикална организация, да се
изплащат най-напред по-старите задължения, което по никакъв начин не обвързва
всички работници в предприятието, да обуслови отпадане на адм.наказателна
отговорност на въззивника съответно да определи нарушението като маловажно –
като такова с по-ниска степен на обществена опасност, при положение, че се
касае за неизплащане на заплати на множество работници и при положение че
очевидно това писмо е резултат от явно системно неизплащане на заплати в
уговорените срокове.
Още по-малко пък това писмо изходящ от
синдикален лидер може да замести клаузите в ТД и да дерогира регламентираното в
КТ задължение за ежемесечно изплащане на възнаграждение и на конституционното
право на работника в чл.48, ал.5 от КТ за получаване на поне минимално
възнаграждение.
С оглед на всичко гореизложено, правилно и
законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя на основание чл.128, т.2 от КТ и му е наложил санкция съобразно
нормата на чл.414, ал.1 от КТ, доколкото точно тази
разпоредба предвижда санкция за работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
В случая доколкото с НП на въззивника е
наложено наказание в минимален размер – имуществена санкция в размер на 1500лв.
съдът не дължи произнасяне досежно законосъобразността на размера на
наказанието.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът
счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото
не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва
да бъде потвърдено.
По разноските.
При този изход на спора и с
оглед направеното своевременно от процес. представител на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, то се явява
основателно, поради което и такова следва да му се присъди съгласно чл. 63,
ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.4 от АПК в размер определен съобразно чл.37 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. И като взе предвид, че в
случая делото не е с фактическа или правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът
счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния
предвиден в наредбата размер – 80лв. Посочената сума следва да бъде заплатена
от въззивното дружество „Ч.м.“ АД в полза на Дирекция „Инспекция по труда“
Варна .
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-011170/02.05.2019год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на „Ч.м.“ АД ЕИК ********* със
седалище *** и адрес на управление ***, на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1500лв. За нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 и 3 от КТ.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна
сума в размер на 80лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: