О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 605
гр. Пловдив, 30.04.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, XXI наказателен състав в закрито заседание на тридесети
април две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
като разгледа
докладваното от съдия Гетов ЧНД № 2179
по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Образувано е по
жалба от К.Н.К., ЕГН: **********, с адрес: *** против Постановление за прекратяване на наказателно производство от
13.02.2020 г. по досъдебно производство № 343/2019 г. по описа на 02 РУ при ОД
на МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С жалбата се
атакува прекратителното постановление на прокурора. Жалбоподателят поддържа да
е налице необходимост от оказване на поправително и превъзпитателно въздействие
спрямо малолетните К.Д. К. и Н.И.К.. Твърди да е пострадал от няколко извършени
кражби на велосипеди, както и от взломни кражби от свое избено помещение.
Поддържа у установените в хода на прекратеното досъдебно производство извършители
на деянието да са формирани трайни престъпни навици към увреждането на
определен вид обществени отношения. Взема становище същите да „разчитат на
снизхождението към малолетните крадци“.
Районен съд –
Пловдив, XXI наказателен състав, като провери законосъобразността и обосноваността на
обжалваното постановление и като взе предвид възраженията и доводите на
жалбоподателя, приема за установено следното:
Препис от
постановлението за прекратяване на наказателното производство е бил връчен на
жалбоподателя на 24.02.2020 г., установено от приложеното по делото известие за
доставяне, а жалбата е подадена на 25.02.2020 г., поради което е спазен законоустановеният
7-дневен срок за упражняване правото на обжалване. Жалбата изхожда от
легитимирана страна и е насочена против подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Досъдебно
производство № 343/2019 г. по описа на Второ РУ при ОДМВР-Пловдив е образувано
на 24.05.2019 г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК със съставяне на протокола
за първо действие по разследването – разпит на свидетел, и се води за това, че
на 23.04.2019 г. в гр. Пловдив е отнета чужда движима вещ - 1 брой велосипед
марка „Килдемон“, от владението на П.И.Б. от гр. Пловдив без негово съгласие, с
намерение противозаконно да бъде присвоена – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Прокурорска
преписка № 4526/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив е образувана по
сигнал до Началника на Второ РУ при ОДМВР-Пловдив, подаден от жалбоподателя К.Н.К.,
в който са изложени твърдения за кражба на велосипед марка „Спринтер“,
собственост на К., извършена на 22.05.2019 г., около 12:30 часа в „Дондуковата
градина“ срещу „Четвъртък пазар“ на бул. „Шести септември“ в гр. Пловдив. С
постановление от 12.06.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив
материалите по пр. преписка № 4526/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив
са присъединени към материалите по досъдебно производство № 343/2019 г. по
описа на Второ РУ при ОДМВР-Пловдив. В хода на досъдебното производство няма
привлечено в качеството на обвиняем лице.
Така
образуваното наказателно производство е прекратено с Постановление от 13.02.2020
г. за прекратяване на досъдебното производство на прокурор при Районна
прокуратура – Пловдив. Представителят на държавното обвинение е приел за
доказано извършването на деянията, за които се води наказателното производство,
както и че са установени техните извършители – К.Д. К. и Н.И.К.. Формирал е
извод, че към момента на извършване на деянията си двамата са били малолетни, а
следователно не са наказателноотговорни, поради което да е налице основание за
прекратяване на образуваното наказателно производство. Приел е още, че на
основание чл. 32, ал. 2 НК след влизане на постановлението в сила материалите
по досъдебното производство следва да се изпратят на Местната комисия за борба
с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за преценка за
налагане на възпитателни мерки на двамата извършители на общественоопасните
деяния. Така мотивиран, прокурорът е прекратил наказателното производство.
От фактическа
страна съдът, като обсъди събраните и проверени по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 22.05.2019 г.
сутринта К.Д. К. отишъл да се разходи в парка на „Дондуковата градина“ и там се
видял със своя приятел Н.И.К., който спял на една пейка в парка. Събудил го и
двамата забелязали жалбоподателя К.Н.К., който бил с велосипед марка „Спринтер“.
Жалбоподателят седнал на пейка на алеята срещу обществената тоалетна, като
подпрял велосипеда си, но без да го заключва, на около метър и половина от пейката,
на която седял, и с гръб към него. Решил, че се намира близо и няма нужда да
заключва велосипеда си. Жалбоподателят стоял около петнадесет минути на
пейката, през които си почивал и решавал кръстословица от вестник, който си бил
закупил. През това време К.Д. К. предложил на Н.И.К. да откраднат велосипеда и последният
се съгласил. К. К. взел велосипеда без жалбоподателят да го забележи, след това
се качил на него и го подкарал, а Н.К. се качил да се вози на рамката. Двамата
се придвижили до квартал „Столипиново“ в гр. Пловдив, където на стария пазар в
квартала го дали на неизвестно лице от мъжки пол срещу сумата от 50 лева.
Парите разделили поравно и се разделили.
На следващия ден
- 23.05.2019 г., следобед К.Д. К. се разхождал сам в центъра на града и там
отново срещнал Н.И.К.. Двамата отишли до кафене до „Четвъртък пазара“ и на ул.
„Димитър Цончев“ забелязали велосипед, който бил облегнат на стената на будка
за продаване на вестници. Велосипедът бил сив на цвят, марка „Килдемон“, с
четири скорости и с алуминиева рамка. Той бил собственост на свид. П.И.Б..
Велосипедът не бил заключен. Свидетелят Б. работил в магазин за алкохол и
цигари, намиращ се на ул. „Димитър Цончев“ № 3 и срещу мястото, където бил оставил
собствения си велосипед. К.Д. К. пак предложил на Н.И.К. да откраднат велосипеда
и последният отново се съгласил. К. го подкарал, а К. се качил отзад на
багажника. Разхождайки се с този велосипед, двамата решили, че трябва да
откраднат още един. Стигнали до квартал „Капана“ в гр. Пловдив, където в двора
на една къща видели велосипед, който не бил заключен. Н.И.К. опитал да влезе в
двора, но входната врата била заключена. Двамата зачакали някой да излезе от
къщата и да отключи вратата, за да могат да влезнат, но К. заспал на една
пейка. К.Д. К. видял един човек, който в това време излизал от къщата, за да
разхожда кучето си и който не заключил входната врата, водеща към двора на
същата. К. влезнал в двора и взел велосипеда, след което събудил К. и двамата,
подкарвайки двата откраднати велосипеда, напуснали мястото, като се отправили
към градинката на „Дондуковата градина“, където останали да пренощуват при
майката на К.Д. К.. Последната водела скитнически начин на живот и от известно
време спяла на поляната в парка.
Сутринта на
24.05.2019 г. К.Д. К. и Н.И.К. подкарали велосипедите по главната улица на град
Пловдив и до паркинга на хотел „Рамада Пловдив Тримонциум“ се видели с
пo-големия брат на К. К. – И.. Той ги попитал откъде имат тези велосипеди и те
му отговорили, че са ги откраднали. И. К. веднага се обадил в полицията. На
място пристигнал патрул на 04 РУ при ОДМВР – Пловдив от двама униформени
полицаи, които отвели К. и К. заедно с велосипедите в сградата на районното
управление.
Велосипедът с
марка „Килдемон“, сив на цвят с алуминиева рамка бил предаден с протокол за
доброволно предаване от К.Д. К. в присъствието на А.Б. - детска педагогическа
стая, на дежурния по управление при 02 РУ на МВР мл. експерт Б.Т.. Същият
велосипед бил върнат на свид. П.И.Б..
Описаната
фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните и проверени на
досъдебното производство: гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите П.И.Б. (лист 30
от досъдебното производство); К.Н.К. (лист 31-32 от досъдебното производство); В.М.К.
(лист 33-36 от досъдебното производство), от писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
веществени доказателства от 27.05.2019 г. (лист 37 от досъдебното
производство); протокол за доброволно предаване от 24.05.2019 г. (лист 46 от
досъдебното производство) и от писмените
доказателства – справка за лице от АИС „БДС“ за Н.И.К. (лист 20 от
досъдебното производство); справка за лице от АИС „БДС“ за К.Д. К. (лист 22 от
досъдебното производство); характеристична справка на Н.И.К. (лист 51 от
досъдебното производство).
Съдът дава вяра
на показанията на свидетелите П.И.Б. и К.Н.К., които намира за логически и
хронологически последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени.
От тях се установява, че всеки от двамата свидетели е притежавал велосипед,
както и какви са индивидуализиращите им белези. Установяват се още датата и
мястото, на които свидетелите последно са използвали собствените си велосипеди,
след което те са изчезнали, както и че велосипедите не са били изоставени или
изхвърлени, като всеки от свидетелите се е опитвал да наблюдава вещта.
От справка за
лице от АИС „БДС“ за Н.И.К. се установява, че той е роден на *** г.
От справка за
лице от АИС „БДС“ за К.Д. К. се установява, че той е роден на *** г.
При така
установените факти съдът намира следното от правна страна:
В производството
по чл. 243, ал. 5 НПК съдът дължи проверка за законосъобразността и
обосноваността на прекратителното постановление на прокурора. В изпълнение на
тази си задача на първо място следва да се прецени дали постановлението е
редовно от външна страна и дали са допуснати процесуални нарушения при неговото
изготвяне. Настоящият съдебен състав не констатира такова нарушение, като
атакуваният акт е издаден от компетентен орган и съдържа всички задължителни
реквизити на съдържанието си по чл. 199, ал. 2 НПК. Съдът намира, че прокурорът
е изложил фактическите си изводи относно обстоятелствата, които приема за
установени, като същите е извел от събрани и проверени по реда и правилата на
НПК доказателствени материали. Въз основа на правилно установена фактическа
обстановка прокурорът е направил обосновани изводи относно приложимото право.
Атакуваното прекратително постановление е издадено след проведено пълно,
обективно и всестранно разследване. Като критика към разследването все пак
следва да се отчете, че не е бил разпитан като свидетел И. Д. К.. От
показанията на същия биха могли да се установят, макар и косвени, то относими и
важни доказателства по делото. Не са разпитани и самите К.Д. К. и Н.И.К., което
е допустимо при съблюдаване на правилата на НПК за разпит на тази категория
лица. Всичко това обаче не е оставило делото неизяснено от фактическа страна и
не е довело до неразкриване на обективната истина, поради което и не налага
връщане на делото за доразследване. Следва да се отбележи и че жалбоподателят
също не оспорва фактическата обстановка, приета от прокурора, а единствено
възразява срещу правните му изводи. Не са нарушени и правата на малолетните К.Д.
К. и Н.И.К., като наказателното производство срещу тях се прекратява.
Изпращането на материалите на МКБППМН в гр. Пловдив не обвързва Комисията да
наложи възпитателна мярка, като преценката за това следва да се извърши в
самостоятелно и състезателно производство, в което всеки от малолетните има
гарантирано от закона право на участие и защита.
Съдът намира, че
от правна страна е доказано да са извършени две отделни деяния, всяко
самостоятелно осъществяващо обективната страна на състава на престъплението по
чл. 194, ал. 1 от НК. Доказано е и авторството им от страна на малолетните Н.И.К.
и К.Д. К.. Инкриминираните вещи по всяко от двете процесни деяния, а именно 1
брой велосипед марка „Килдемон“, сив на цвят, с четири скорости и с алуминиева
рамка и 1 брой велосипед с марка „Спринтер“, светлосив на цвят, с черен надпис
„Спринт“, пластмасово кошче отпред и багажник отзад, са чужди вещи спрямо
малолетните К. и К.. И двата велосипеда са се намирали във владението на своите
собственици – съответно свид. Б. и жалбоподателя К., като оставянето им на
близко разстояние до мястото, където всеки от свидетелите се е намирал, не е
довело до прекъсване на владението им. Обстоятелството, че велосипедите не са
били заключени, не означава, че вещите са изоставени или че техните собственици
са съгласни с отнемането им. Както се посочи и двамата владелци са се намирали
на близко разстояние - всеки от велосипеда си, като са мислили, че по този
начин могат да наблюдават лесно вещта си. Освен това велосипедите не са били
оставени на места, които по предназначението си служат за складиране на
непотребни и изхвърлени вещи. По тези съображения доказана е и липсата на
съгласие на владелците за отнемането на процесните велосипеди.
На следващо
място за всеки от двамата установени по делото извършители на инкриминираните
деяние - Н.И.К. и К.Д. К., се доказа да е бил малолетен към датата на тези
деяния, тъй като те не са били навършили 14 години. Съгласно чл. 32, ал. 1 от НК
не е наказателноотговорно малолетното лице - ненавършило 14-годишна възраст.
При тези факти законосъобразен се явява изводът на прокурора за основание за
прекратяване на наказателното производство, като правилно е определено и
прекратителното основание по чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК. Съгласно действащия
правен ред престъпление може да бъде извършено единствено от физическо лице,
което е достигнало определена от закона възраст и притежава нормална психика.
Възрастта на дееца е фактически въпрос, а релевантният момент, към който се
прави тази преценка, е моментът на извършване на деянието. По отношение на
малолетните извършители на противообществени прояви, които осъществяват
признаците от обективната страна на състава на престъпление по Особената част
на НК, е установена необорима презумпция, че те не са достигнали такова
психическо и социално съзряване, при което да могат да разбират свойството и
значението на своите постъпки и да ръководят поведението си. Именно поради тази
изначално презюмирана особеност на психиката на всяко малолетно лице,
извършените от такъв деец противообществени прояви се дисквалифицират като
престъпление, а извършителят им не е наказателноотговорен. Предвид тези
съображения законосъобразен се явява и изводът на прокурора за изпращане на
материалите по преписката след влизане в сила на постановлението за
прекратяване на производството на Местната комисия за борба с
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Община Пловдив.
Това действие е съобразено и с предвидената в чл. 32, ал. 2 от НК възможност по
отношение на малолетните лица, извършили общественоопасни деяния, да бъдат
приложени съответни възпитателни мерки. Налагането на възпитателна мярка,
преценката за което следва да се извърши в рамките на самостоятелно
производство, представлява ответна мяра от страна на държавата за извършената
от малолетния противообществена проява при съблюдаване на баланса между
дължимата от държавата особена закрила при развитието и възпитаването на
малолетните деца и необходимостта да бъде охранен общественият интерес като се
въздейства върху поведението и съзнанието на извършителя на проявата.
В тази връзка
несподелимо е възражението на жалбоподателя, че поради твърдените изградени
трайни престъпни навици и завишена лична обществена опасност на двамата малолетни
извършители на процесните деяния, то въздействието върху тях под формата на
налагане на възпитателна мярка би било неефикасно. Възражението се обосновава и
със субективните нагласи и представи на жалбоподателя за справедлива реакция от
страна на държавата към инкриминираното поведение на К. и К.. Съдът изрично
обръща внимание, че наказателната отговорност може да се осъществява само въз
основа на предварително обявени и известни предпоставки и правила, които не
могат да бъдат дерогирани инцидентно, за конкретен случай и по съображения за
постигане на възмездие така, както пострадалият от някое общественоопасно
деяние го намира за необходимо. Всяка възпитателна мярка съгласно чл. 49а, т. 2
от ЗБППМН се налага с цел преодоляване на отклоненията в поведението,
предотвратяване на бъдещи нарушения и интеграция в обществото. Следователно не
е налице отказ от страна на държавата за ответна реакция на констатираното
противоправно и общественоопасно поведение на двамата извършители на процесните
деяния – К.Д. К. и Н.И.К.. В случай на доказване на твърденията на
жалбоподателя за изградени трайни престъпни навици у двамата извършители това
обстоятелство би следвало да бъде съобразено при преценката за най-адекватната
мярка спрямо всеки от тях съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗБППМН.
Именно възможността за налагане на възпитателна мярка е средството за провеждане
на наказателната политика от страна на държавата спрямо малолетните извършители
на деяния, осъществяващи обективната страна на състава на престъпление. Това е
предвиденият от законодателството механизъм за защита на интереса на обществото
чрез преследване на посочените цели за преодоляване на отклоненията в
поведението на дееца и предотвратяване на негови бъдещи нарушения. Досежно
личния интерес на пострадалия от конкретно противоправно деяние следва да се
има предвид, че прекратяването на наказателното производство не изключва
възможността да се претендира обезвреда на имуществени или неимуществени вреди,
причинени от поведението на малолетния извършител.
В заключение
следва да се посочи, че законодателното разрешение за наказателна неотговорност
на малолетните лица почива на изпитани в практиката съобразявания от психически
и социален характер и е предопределено от въздействието на физически и
психически фактори при съзряването на индивида. В действащото законодателство
не са предвидени изключения, при които малолетните да са наказателноотговорни,
независимо от конкретните нива на социална зрялост или развитието на психиката.
Поради това и всички участници в процеса следва да се съобразят с така
установения правен ред.
По
гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
постановление за прекратяване на наказателното производство е законосъобразно и
обосновано, законът е приложен правилно от прокурора, като производството е
прекратено предвид малолетието на двамата установени извършители към датата на
извършване на всяко от деянията, за които се води наказателният процес. Съдът
намира още, че правилно е определено основанието за прекратяване на
производството, законосъобразно е и разпореждането за изпращане на препис от прокурорското
постановление след влизането му в сила заедно с материалите по преписката до
МКБППМН към район Централен, община Пловдив. По тези съображения жалбата е
неоснователна, а атакуваното постановление за прекратяване на наказателното
производство трябва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на
основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за
прекратяване на наказателното производство на прокурор при Районна прокуратура
– Пловдив от 13.02.2020 г. по досъдебно производство № 343/2019 г. по описа на 02
РУ при ОДМВР – Пловдив, водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протестиране в седемдневен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС