Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.08.2016 г.

     В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публичното заседание, проведено на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА

               ДОНКА ПАРАЛЕЕВА

 

при секретаря Ц. Павлова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр. дело № 928 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

            С решение № 14 от 10.07.2014 г., постановено по гр. д. № 48/2008 г., Етрополският районен съд, В.Н.С., И.Н. С., Е.И.С., В.Г.Ц., Г.В.Г., Б.В.Р., К.Д.П., Н. Т.П., С.Т.П. и П.З.З. са осъдени да заплатят на С.М.Р. и Х.К.Р. стойността на извършените строителни подобрения и трайни насаждения в недвижим имот, представляващ земеделска земя от 600 кв.м., находяща се в землището на общ. Е., м. „З.”, извън регулационния план на с. Я., представляващ по действащата възстановена собственост на землището на с. Я., м. „С.”, представляваща част от имот  № 228005, заключена между точките АДЕГА по скицата, представляваща неразделна част от решението по гр.д. № 952/2007 г., с която стойност се е увеличила стойността на гореописания недвижим имот, в общ размер 9735 лв., както следва: В.С. и И. С. да заплатят всеки от тях сумата от по 695,35 лв.; Е.С. да заплати сумата от 4172.13 лв.; В.Г.Ц., Г.В.Г. и Б.В.Р. да заплатят всеки от тях сумата от по 463.57 лв.; К.Д.П., Н. Т.П. и С.Т.П. да заплатят всеки от тях сумата от по 463,57 лв., и П.З.З. да заплати сумата от 1390.71 лв., ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба на 12.03.2008 г. до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени за горницата до претендираните 20000 лв.

            Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство с довод за недопустимост на производството по отношение на  всички ответници с изключение на първоначалния такъв Е.И.С.. Изтъкват, че неправилно първоинстанцонният съд е конституирал като ответници по делото останалите наследници на С. П.С., освен първоначалния ответник, тъй като същите не са задължителни другари. С оглед на това счита, че тези лица не са пасивно легитимирани по предявения иск, което е довело до постановяване на недопустимо решение. Евентуално, в случай че съдът приеме решението за допустимо, жалбоподателите обжалват същото в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения иск за заплащане на стойността на извършени подобрения в недвижимия имот за разликата над 9735 лева до пълния предявен размер  от 20000 лв., е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство с доводи, че същото е постановено при нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

            Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство Е.И.С. с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата се сочи, че ищците не могат да се ползват от разпоредбата на чл. 72 от ЗС, тъй като не са имали качеството на добросъвестни владелци към момента на построяване на жилищната сграда, както и че част от претендираните „подобрения”  - стопанска сграда, бунгало, ограда и врати, нямат характер на подобрения, а са движими вещи. Излага се и довод за погасяване по давност на предявения иск. Сочи се също така, че така предявеният иск е неоснователен, тъй като владелците на имота могат да упражняват вземанията си за подобрения само срещу собственика на имота към момента на извършване на подобренията, а в случая  че към момента на построяване на жилищната сграда собственици на имота са били други лица /А. и С. Д./, поради което ответникът Е.С. не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск за подобрения, извършени преди влизане в сила на решението за ревандикиране на имота.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            В исковата молба ищците С.М.Р. и Х.К.Р. твърдят, че през 1994 г. закупили по време на брака си  земеделски имот с площ 600 кв.м., находяща се в землището на с. Я., обл. С., м. „З.”, извън регулационния план на селото, при граници: път, река и от две страни П. Т. Д., заедно с построената в него сграда за сезонно ползване със застроена площ 14,90 к.м., който имот по КВС на землището на с. Я., представлява част от имот № 228005. Твърдят, че през 2003 г. ответникът Е. И.С. предявил срещу тях иск по чл. 108 от ЗС като с решение по делото били осъдени да му предадат владението върху гореописания имот. Твърдят, че в имота са извършили подобрения, изразяващи се в: построяване на двуетажна жилищна сграда на стойност 16000 лв., стопанска сграда на стойност 1000 лв., бунгало на стойност 1000 лв., парник за домати на стойност 500 лв., ограда с циментови колове и оградна мрежа на стойност 800 лв., желязна порта откъм реката на стойност 250 лв. и желязна порта откъм улицата на стойност 250 лв., както и трайни насаждения -  дюла на стойност 50 лв., круша на стойност 50 лв., цветя на стойност 40 лв. и лоза на стойност 60 лв., като тези подобрения са извършени от тях като добросъвестни владелци, поради които претендират от ответника да им заплати сумата 20000 лв., представляваща стойността на извършените от тях подобрения, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

            В писмения си отговор ответникът оспорва иска. Излага становище за неговата недопустимост като преждевременно предявен поради това, че ответникът не владее имота. Счита същият и за неоснователен с довод, че претендираните подобрения са незаконно построени и същият не желае тяхното запазване, както и че част от представляват прикрепени движимости,  а не подобрения.

            С определение от 08.06.2012 г. е отменен хода хо същество, като исковата молба е оставена без движение и на ищците е указано да насочат исковете си срещу всички наследници на С. П.С., в изпълнение на което исковете са предявени и срещу В.Н.С., И.Н. С., В.Г.Ц., Г.В.Г., Б.В.Р., К.Д.П., Н.Т.П., С.Т.П. и П.З.З..

            Новоконституираните ответници оспорват исковете.

            Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            С нотариален акт № 220, т. І, дело № 415/1994 г. на Етрополски РС, А. П. Д. е признат за собственик на основание § 4а и §4б, ал. 1 от ЗСПЗЗ на земеделска земя от 600 кв.м., находяща се в м. „З.” в землището на с. Я., обл. С., извън регулационния план на селото, при граници: път, река и от две страни П. Т. Д., заедно с построената в него сграда за сезонно ползване със застроена площ 14,90 кв.м.

            С нотариален акт №175, т. І дело № 416/1994 г. на Етрополски РС, А. П. Д. и С. А. Д.а са продали на С.М.Р. гореописания недвижим имот, предмет на констативния нотариален акт.

            С влязло в сила на 06.11.2008 г. решение от 15.01.2008 г. по гр.д. № 952/2007 г. на Софийски окръжен съд е отменено решението по гр.д. № 95/2003 г. и вместо него е постановено друго, с което С.М.Р. и Х.К.Р. са осъдени да предадат на Е. И.С. владението върху следние недвижим имот, находящ се в землището на с. Я., м. „С.”, а именно част от имот № 228005 по картата на землището, с площ от 600 кв.м., заключена между точките АДЕГА от приложена към заключението на вещото лице по СТЕ скица.

            Представен е акт за узаконяване № 187/11.06.1998 г., издаден от Гл. архитект на Община Е., на жилищна сграда с временен статут, изградена от С.М.Р. в земеделски имот, състояща се от входно антре, VC, кухня, трапезария, дневна, две спални с баня и тоалетна, със застроена площ  80,59 кв.м. и разгърната застроена площ 161 кв.м. Актът за узаконяване е оставен в сила след направено оспорване със заповед № ДК-10-ЮЗР-51/04.04.2011 г. на Началника на РДНСК. С решение № 561/28.07.2011 г. по адм. дело  № 489/2011 г. на Административен съд – София област е отхвърлена жалбата на Е.И.С.  срещу посочената заповед, с която е оставен в сила акт за узаконяване  № 187/11.06.1998 г. на гл. архитект на Община Е..

            Представен е договор от 7.11.1982 г.  между А. П. Д. и С.М.Р. за покупко-продажба на място заедно с бунгало от две стаи и основи за нова сграда, 20 квадрата дръвчета.

            На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ответникът Е.С. същият сочи, че в имота има изградена жилищна сграда, както и бунгало, стопанска сграда, ограда от четири отсека, желязна порта откъм реката и друга откъм улицата, както и круша.

            Ищцата Х. Р. в обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК сочи, че строежът на жилищната сграда е завършен през 1990 г. Ищецът С.Р. в обясненията си сочи, че строежът на жилищната сграда е започнал през 1988 г. и е завършил през 1990 г.  Парникът е премахнат.

            Съгласно заключението на агрономическата експертиза, прието в първоинстанционното производство, в имота има овощни дървета – дюла /плододаваща/ и круша с изтекъл период на плодоползване, както и лозови насаждения и цветя, всички на обща стойност 238.56 лв.

            Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Й. П., пазарната цена на построената жилищна сграда е 8535 лв., на стопанската сграда – 400 лв., на бунгалото – 420 лв., на оградата от бетонови колци и промбовидна мрежа – 500 лв., на метални дворни врати – 800 лв. Съгласно разясненията на вещото лице при разпита му в с.з. на 03.11.2011 г. стойността на жилищната сграда води до увеличаване на цената на целия имот. Стопанската сграда е трайно прикрепена към земята, а изграденото бунгало и преместваемо и не  е трайно прикрепено, оградата от бетонни колци и ромбовидна мрежа може да се отдели от терена но няма гаранции, че мрежата няма да се счупи на парчета, същото се отнася и до колците, двете метални врати могат да се отделят от терена.

            Според показанията на св. Б. Й., процесният имот бил пустош, като нсичко върхунего направили ищците. Сградата в имота била строена през 1990 г., в имота имало малка виличка направена от А. и С.Д., от които С. закупил мястото. Според показанията на св. Н. Г., С. и баща му купили имот в който имало бунгало, като до бунгалото С. построил къща през 1990 г, в която живеел и понастоящем. Според показанията на св. А.  Д., той е продал на ищеца С. *** заедно с бунгало, което съществува и в момента. Имотът бил ограден от ограда от мрежа с циментови колове и два железни врати, които били направени от свидетеля. Съгласно показанията на св. Н. П., през 1990 г. С. и Х. започнали да строят къщата и я изградили до 1991 г. Имотът бил на С.Г.. Според показанията на св. Б. Й., С. и Х. живеят в имот, който е на жената на С.Г.. В периода 18989-1991 г. те построили двеутажна къща, в имота има още една постройка, която купили от софиянец. Мястото било оградено с ограда с циментови колове и мрежа, направена от С..

            Във въззивното производство е прието заключение  на в.л. Т. Д. по съдебно-техническа експертиза, назначена в първоинстанционното производство. Според заключението,  стойността на жилищната сграда е 26400 лв., на бараката – 310 лв., на бунгалото – 745 лв., на оградата – 450 лв., на металните врати – 90 лв. и на насажденията – 240 лв. Общата им стойност към момента на изготвяне на заключението възлиза на 28235 лв., като увеличената стойност на имота е в размер на 28000 лв. Към момента на изгражзането им стойността на сградите и подобренията възлиза на сумата 14185 лв.

            Според приетото във въззивното производство заключение на тройна съдебно-техническа експертиза, пазарната стойност само на земята /без подобренията/ е 4800 лв., а пазарната стойност на целия имот със сградите в него, изчислена на база двата  метода за оценка /сравнителен и вещен метод/ е 28870 лв. Вещите лица са дали заключение и за стойността на сградата и другите претендирани подобрения към момента на изграждането им.

            При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

            Ищците се предявили иск за заплащане на стойността на извършените от тях подобрения в недвижим имот, ревандикиран от ответника Е.С.. Първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указание ищците да насочат исковете си срещу всички наследници на наследодателя на ответника Е.С., на когото имотът е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, приемайки, че всички те са задължителни необходими другари в процеса, като е указал, че при неизпълнение на това указание производството ще бъде прекратено. Ищците са изпълнили указанието, като в хода на делото, както в хода на делото са поддържали възражение, че тези наследници не са задължителни необходими другари в процеса, а във възивната жалба е направено възражение за недопустимост на решението в частта му относно тези ответници и е поискано неговото обезсилване в тази му част. Така направеното възражение е основателно. Ищецът е този, който определя срещу кого да предяви иска си, с изключение на случаите на задължително необходимо другарство, при което участието на всички другари е условие за допустимост на иска и съдът следи служебно за конституирането на всички другари. По иск за заплащане на подобрения, извършени в чужд имот, съсобствениците на имота са обикновени другари, а не необходими такива, поради което участието на всички не е условие за допустимост на иска. Още повече, че в конкретния случай с влязло в сила решение по предявен срещу настоящите ищци ревандикационен иск по гр.д. № 95/2003 г., ответникът Е.С. е признат за собственик по отношение на тях на целия имот, в който се твърди, че са извършени подобренията, а не на идеална част от него, съответстваща на наследствения му дял.  Поради това същият се явява единствен легитимиран ответник по иска за подобрения, срещу който ищците са насочили първоначалния си иск. Не е било налице основание съдът да указва на ищците да предяват искове срещу останалите ответници /наследници на С. П.С./ , поради което и с оглед направените възражения в този смисъл, постановеното решение, с което тези ответници са осъдени да заплатят на ищците част от стойността на претендираните подобрения, съответни на наследствения им дял, е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

            От събраните по делото доказателства се установява, че ищците са извършили в процесния имот всички претендирани от тях подбрения, с изключение на бунгалото, което е било съществуващо към момента на установяване на фактическата власт върху  имота. 

За определяне на приложимата правна квалификация на иска от значение е дали подобренията са извършени от лицата в качеството им на владелци на имота по смисъла на чл. 68 от ЗС или в качеството им на държатели. В случая се установява от съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, че ищците са установили фактическа власт върху имота през 1982 г. /със сключването на писмен договор с А. Д./ и са упражнявали тази власт към момента на извършване на претендираните подобрения. С оглед на това и след  като презумпцията на чл. 69 от ЗС не е оборена, следва да се приеме, че същите са били владелци на имота.

След като ищците са извършили претендираните подобрения в качеството си на владелци на имота, отношенията им със собственика на имота във връзка с тези подобрения се уреждат по правилата на чл. 72-74 от ЗС.

Установено е непротиворечиво от всички събрани по делото доказателства, че ищците са установили фактическа власт върху имота преди закупуването на имота с нот. акт №175, т. І дело № 416/1994 г. на Етрополски РС, и са извършили претендираните подобрения /с изключение на бунгалото/ с периода 1988 г. – 1991 г.,  поради което в отношенията им със съсобственика на имота по повод тези подобрения същите не могат да се считат за добросъвестни владелци по смисъла на общата разпоредба на чл. 79, ал. 1 от ЗС .

В случая доколкото подобренията са извършени в имот, правото на собственост върху който се възстановява по ЗСПЗЗ, ищците са приравнени на добросъвестни подобрители с разпоредбата на пар. 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно посочената разпоредба, лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от Закона за собствеността. Субекти на правата по посочената разпоредба са лицата, които са извършили подобрения върху имоти, подлежащи на възстановяване при условията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и пар. 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ /. За тези лица е въведена презумпцията на чл. 72, ал. 1 от ЗС, която ги приравнява на добросъвестни владелци. В този смисъл е решение № 275/26.04.2010 г. по гр.д. № 560/2009 г. на ВКС, І г.о./ и с оглед обстоятелството, че подобренията са извършени преди влизане н сила на ЗСПЗЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 72 от ЗС, добросъвестният владелец има право на вземане както за необходимите разноски, така и за подобренията, като за последните може да иска сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения като увеличението се определя към деня на постановяване на съдебното решение.

В случая като необходими разноски следва да се приемат направените ограда и врати, доколкото същите са направени с цел запазване целостта на имота, осигуряване на достъпа до него и ограничаване на достъпа на трети лица до него, поради което на обезщетяване подлежат разходите, направени за изграждането им.

Изграждането на жилищна сграда и стопанска сграда съставляват подобрения в имота, тъй като обективно водят до увеличаване на стойността на имота, в който са изградени.

Както бе посочено и по-горе, претендираното с исковата молба бунгало, доколкото не е построено /респ. поставено/ от ищците, а е било заварено от тях при установяване на фактическата им власт върху имота, същото не следва да бъде предмет на обезщетяване от собственика на имота.

Посоченият в исковата молба парник за домати не съществува към настоящия момент, поради което следва да се изключи от предмета на разноските, подлежащи на обезщетяване.

Насажденията не представляват нито необходими разноски, нито подобрения в имота, поради което също не подлежат на обезщетяване от собственика.

За да определи размера на вземанията на ищците срещу ответника съдът кредитира изцяло приетото във въззивното производство основно заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от три вещи лица, тъй като същото е изготвено при приложение на двата метода за определяне на стойността на жилищната сграда и е съобразено с пазарните условия към момента.

Както бе посочено по-горе,  стойността на изграждането на  оградата и металните врати като необходими разноски са запазване на целостта на имота, се обезщетява в размера им към момента на извършването. Според кредитираното заключение на СТЕ, общият размер на разходите за направа на ограда и метални врати към този момент е 680 лв., която сума ответникът следва да заплати на ищците. Според същото заключение, размерът на увеличената стойност на имота вследствие на застрояването му е 24000 лв. /определена като разлика между стойността на земята без сградите и стойността на застроения имот/. Ищците претендират общо 17000 лв. за жилищната сграда и стопанска постройка като подобрения в имота, за която сума искът е основателен. Като се добавят и дължимите необходими разноски за ограда и врати /680 лв./, общият размер на вземанията им срещу ответника възлиза на сумата 17680 лв.

Неоснователно е направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Към настоящия казус е относимо ППВС № 6/1974 г., което определя, че изискуемостта за подобрения настъпва със смущаване на владението. Моментът на смущаване на владението е датата на предявяване на ревандикационния иск по гр.д. № 95/2003 г. на Етрополски РС от ответника Е.С. срещу настоящите ищци – на 03.06.2003 г., а настоящият иск е предявен на 12.03.2008 г., т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок.

Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения срещу ответника Е.И.С. за разликата над уважения размер от 4172,13 лв. до уважения от въззивния съд размер от 17680 лв. /или за сумата 13508 лв./ и вместо него се постанови друго, с което ответникът бъде осъден да запати на ищцата сумата 13508 лв., а в останалата му част за сумата 4172,13 лв. решението следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на делото ответникът следва бъда осъден да заплати на ищците направените от тях разноски в двете съдебни инстанции съобразно уважения размер на иска в общ размер 650 лв., а ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска в общ размер 225 лв.

 

 

 

 

 

                        Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА  решение № 14 от 10.07.2014 г., постановено по гр. д. № 48/2008  г. по описа на Етрополския районен съд В ЧАСТТА, с която В.Н.С., И.Н. С., В.Г.Ц., Г.В.Г., Б.В.Р., К.Д.П., Н. Т.П., С.Т.П. и П.З.З. са осъдени да заплатят на С.М.Р. и Х.К.Р. стойността на извършените строителни подобрения и трайни насаждения в недвижим имот, представляващ земеделска земя от 600 кв.м., находяща се в землището на общ. Е., м. „З.”, извън регулационния план на с. Я., представляващ по действащата възстановена собственост на землището на с. Я., м. „С.”, представляваща част от имот  № 228005, заключена между точките АДЕГА по скицата, представляваща неразделна част от решението по гр.д. № 952/2007 г., с която стойност се е увеличила стойността на гореописания недвижим имот, както следва: В.С. и И. С. да заплатят всеки от тях сумата от по 695,35 лв.; В.Г.Ц., Г.В.Г. и Б.В.Р. да заплатят всеки от тях сумата от по 463.57 лв.; К.Д.П., Н. Т.П. и С.Т.П. да заплатят всеки от тях сумата от по 463,57 лв., и П.З.З. да заплати сумата от 1390.71 лв., ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба на 12.03.2008 г., както и В ЧАСТТА относно разноските, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОТМЕНЯ решение № 14 от 10.07.2014 г., постановено по гр. д. № 48/2008  г. по описа на Етрополския районен съд В ЧАСТТА, която е отхвърлен предявения от С.М.Р. и Х.К.Р. срещу  Е.И.С. иск за заплащане на стойността на  извършените строителни подобрения в недвижим имот, представляващ земеделска земя от 600 кв.м., находяща се в землището на общ. Е., м. „З.”, извън регулационния план на с. Я., представляващ по действащата възстановена собственост на землището на с. Я., м. „С.”, представляваща част от имот  № 228005, заключена между точките АДЕГА по скицата, представляваща неразделна част от решението по гр.д. № 952/2007 г., за сумата 13508 лв., съставляваща разликата над уважения размер от 4172,13 лв. до уважения от въззивния съд размер от 17680 лв.,   И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл. 72 от ЗС,  Е.И.С. да заплати на С.М.Р. и Х.К.Р. сумата 13508 лв. представляваща стойност на подобрения и необходими разноски, извършени в периода 1988 г. - 1991 г. в недвижим имот, представляващ земеделска земя от 600 кв.м., находяща се в землището на общ. Е., м. „З.”, извън регулационния план на с. Я., представляващ по действащата възстановена собственост на землището на с. Я., м. „С.”, представляваща част от имот  № 228005, заключена между точките АДЕГА по скицата, представляваща неразделна част от решението по гр.д. № 952/2007 г., а именно: построяване на жилищна сграда, стопанска постройка, поставяне на ограда с циментни колове и мрежа и два броя дворни врати.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14 от 10.07.2014 г., постановено по гр. д. № 48/2008  г. по описа на Етрополския районен съд в останалата му част, с която Е.И.С. е осъден да заплати на С.М.Р. и Х.К.Р. сумата 4172,13 лв.

ОСЪЖДА Е.И.С. да заплати на С.М.Р. и Х.К.Р. сумата 650 лв. за разноски по делото.

ОСЪЖДА С.М.Р. и Х.К.Р. да заплатят на Е.И.С. сумата 225 лв. за разноски по делото.

 

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис от него.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                2.