О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 10.12.2019 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря
……………………………………..…………………като разгледа докладваното от съдия Митева в.ч.гр.д. № 647 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производство по чл.413,
ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 12176/ 05.11.2019 година (клеймо 04.11.2019 година) „Профи кредит България“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юриск. Г.С.Г.,
срещу Разпореждане № 3635/ 16.10.2019 г,
постановено от Районен съд – Ловеч по чгд № 1820/2019 г., с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за възнаграждение за закупен пакет
от услуга в размер на 308.97 лева.
Моли да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно обжалваното разпореждане, тъй като съгласно TP № 4/201 Зг.,
законовите разпоредби на ГПК и трайната съдебна практика, претенцията им е достатъчно индивидуализирана по основание и размер,
за да може ответникът по образуваното частно гражданско дело да
вземе мотивирано решение дали да възрази за дължимостта на вземането. В
заповедното производство по чл. 410 от ГПК съдът
не събира доказателства, защото целта на същото не е установяване на самото
вземане, а проверка дали вземането е спорно. Заповедният съд не може да прави
изводи за съществуването на вземането, така и за основанието, на което същото
се претендира.
С обжалваното разпореждане подаденото
заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е отхвърлено в
частта относно сумата 308.97 лева, представляваща възнаграждение по закупен
пакет от допълнителни услуги, поради наличие на отрицателната предпоставка по
чл. 411, ал. 2 от ГПК - противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, представляващо
основание за нищожност на договорните клаузи. Счита, че заповедният съд е излязъл извън обхвата
на провеката дължима в производството по чл. 410 от ГПК.
Следва да се има предвид, че нито Директива
2008/48 за договорите за потребителски кредит, нито Директива 2009/22 за
исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на
потребителите, предвиждат процесуални механизми, които да задължават
националните юрисдикции да обявяват служебно нищожността на клаузи като
съдържащата се в процесния договор. В решение С-618/10 СЕС действително приема,
че в заповедното производство съдът следва да приложи правилата на директивата
и без наличие на възражение, но при определени условия - при наличие на
необходимите фактически и правни данни. Посоченото уточнение следва да се
тълкува в смисъл, че в процедури, в които не се използват доказателства, съдът
не е длъжен да прави подобна проверка.
От друга страна следва да се има предвид,
че практиката на СЕС поначало съобразява принципа за състезателност в процеса,
като например в Решения на СЕС С-472/11 и СЕС С-243/08 СЕС приема, че ако съдът
служебно установи основания за нищожност, следва да даде възможност на страните
да вземат становище по нея, като след като бъде уведомен, потребителят може да
се откаже от защитата, в случай че националното право го допуска. В рамките на
заповедното производство, с оглед целената с него бързина и опростеност на
процеса, липсва процесуална възможност за провеждането на този квази-процес
относно процеса. До издаване на заповедта за изпълнение производството има
едностранен характер. Едва с връчването на заповедта за изпълнение
производството се трансформира в двустранно, като в полза на длъжника
потребител е предвидено улеснено средство за защита чрез подаване на бланкетно
възражение по образец, което е пречка за стабилизиране на заповедта. Посочената
правна уредба създава достатъчни гаранции за правото на защита на длъжника,
които са достъпни за всички субекти, включително и тези без юридическо
образование, още повече, че формулярът се връчва на длъжника едновременно със
заповедта и ведно с указания за попълването му. С оглед изложеното не би могло
да се приеме, че националната уредба прави практически невъзможно или
прекомерно трудно упражняването на потребителските права на длъжника. Напротив
предвидена е облекчена процедура по оспорване на вземанията с подаването на
немотивиран формуляр. Следва да бъдат съобразени също така и настъпилите след
Решение С-618/10 на СЕС законодателни промени в ГПК, създаващи допълнителни
гаранции срещу неприсъственото стабилизиране на заповедта за изпълнение в
хипотезите, когато същата е връчена с прилагане на фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в които случаи е предвидено служебно пренасяне на спора в двустранно
исково производство, в което длъжникът лично или чрез служебно назначен от съда
особен представител да упражни процесуалните си права. В тази връзка с
постановено и Определение № 14 от 03.01.2019 г. по в. ч. т. д. № 1917/
В условията на евентуалност, ако настоящият
съдебен състав прецени, че произнасянето по същество на спора е в правомощията
на заповедния съд, считат
за за неправилно и
неоснователно заключението на Съда, че уговореното в процесния договор
възнаграждение по сключено между страните Споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, е нищожно на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради
заобикаляне на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Посочва още, че длъжникът е посочил параметрите на желания от него кредит и
съответно е бил запознат с опционалните възможности, които предоставя
дружеството чрез
Стандартния европийски формуляр. Длъжникът
е приел по свое усмотрение сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителен пакет от услуги. На длъжника е дадена възможност, по силата на чл.
7.1 от Общите условия към процесния договор, да се откаже от него, без да дължи
неустойка, което А.К.С. не е направил.
Възнаграждението не е цената на услугите, а
е дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска
промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора.
Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани е договора за кредит, а
са по повод на същия. Съгласно т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) услуга е „всяка материална или интелектуална
дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и
не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ". От това правило се
налага изводът, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги
действително представлява услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по
повод на договора за кредит в полза на друго лице - кредитополучателя. Съгласно
съдебната практика с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема
задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя
възнаграждение, като тези действия обикновено са фактически, а не правни.
Доколкото втората част от определението за договор за потребителски кредит по
чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя
допълнителни услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, то
законодателно е допустимо уговарянето на такива.
Предоставянето на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, е легално уредено в разпоредбата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като ал. 4 на същата предвижда, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. В процесния договор за
потребителски кредит обаче изрично е посочено, че изборът и закупуването на
пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на
потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия. Предвид
това следва, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не
представляват част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се
отчитат при изчисляването на ГПР.
С оглед на гореизложеното, моли да бъде отменено разпореждането в атакуваната му част, с която е отхвърлена претенцията на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД за възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
308.97 лева, като неправилно и постановено издаване на заповед за изпълнение в тази част.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на
изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Производството
е образувано по повод подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника А.К.С., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, за
парично вземане общо в размер на 772.62
лева, от които
357.77 лева – главница по
договор за кредит, 105.88 лева – договорно възнаграждение, 308.97 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски – 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение и 25.00 лева държавна такса.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № **********/ 07.06.2016 година за срок от 24 месеца с
месечна вноска от 51.74 лева и падежна дата на всяко 10-то число от месеца. Посочва, че дължимата главница е в размер
на 357.77 лева. Съгласно договора, длъжникът се е
задължил за заплати договорно възнаграждение, чийто неплатен размер е 105.88
лева. Посочва, че са сключили договор
за допълнителен пакет услуги, за срока на договора, като е уговорено
възнаграждението за тези услуги да се погасява разсрочено на равни месечни
вноски и добавено към месечните вноски за погасяването на кредита. Твърди, че
длъжникът не е изпълнил задължението си, което е поел по договора, като е
направил девет погасителни вноски и е изпаднал забава на 10.06.2018 година. Претендира се заплащане общо на сумата 772.62 лева, както и съдебно
деловодни разноски в размер на 25 лв. ДТ и възнаграждение за
проц.представителство в размер на 150
лева.
С
разпореждане № 3370/ 27.09.2019 година съдът е оставил без двежение
заявлението, като е дал конкретни указания.
С
молба от 11.10.2019 година заявителят е
посочил, че отпуснатата главница е в размер на 500 лева, платената главница е
142.23 лева и остава незаплатена сума от 357.77 лева. Съгласно чл. 4 от ДПК С.
дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит в размер на 241.84 лева,
при уговорен годишен лихвен процент в размер на 41.17% - чл. 6 от Общите условия към ДПК.
Изплатеното възнаграждение е в размер на 135.96 лева и остатък незаплатена сума
в размер на 105.88 лева. Възнаграждението за допълнителен пакет услуги, пожелан
от длъжника, е в размер на 499.92 лева, която е частично погасена – 190.95 лева
и се дължи сумата от 308.97 лева. Периодът за който са начислени претендираните
суми е от 11.04.2017 година до 10.06.2018 година – последната погасителна
вноска.
Първоинстанционията съд е отхвърлил
заявлението по чл.410 от ГПК, в частта относно искането да бъде издадена
заповед за изпълнение и за сумата от 308.97 лева – възнаграждение
за допълнителен пакет услуги,
като се е мотивирал, че в тази част заявлението противоречи на добрите нрави и
закона.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или
седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване
или седалище на територията РБългария.
В конкретния
случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.2, пр.2
от ГПК – клаузите на договора за кредит относно уговореното възнаграждение за
допълнителен пакет услуги са нищожни поради противоречие със закона и с добрите
нрави.
Видно от
данните по делото на длъжника е отпуснат кредит в размер на 500 лева, а
уговореното възнаграждение за допълнителния пакет услуги е 499.92 лева. В
допълнителната молба е посочено, че този пакет включва разглеждането на
искането в най-кратки срокове, както и възможност за отлагане плащането на
вноски, да намалява техния размер, да променя датата на падежа и да получава
бързо и лесно допълнителни парични средства. Така
уговорената клауза е нищожна на основание чл.26 ал.1 пред.2 от ЗЗД, тъй като своя характер е дейност по
усвояване и управление на кредита и с това споразумение се цели заобикаляне на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, забраняваща на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Съгласно чл. 24
от ЗПК към настоящият договор са приложими и разпоредбите на чл. 143-148 от
Закона за защита на потребителя. В този смисъл уговорката за възнаграждението
за допълнителния пакет е неравноправна клауза, тъй като нарушава изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
Съгласно чл. 411, 2, т.2 пр.1 от ГПК, съдът
следи служебно за наличието на противоречие на искането със закона и при
констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното
настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС-Ловеч е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 3635/ 16.10.2019 г., постановено от Районен съд – Ловеч по ЧГД № 1820/2019 г., с което е отхвърлено подаденото от ) „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, срещу А.К.С., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, в частта относно претендираното за възнаграждение за закупен пакет
от услуга в размер на 308.97 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.