О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
/ .01.2020
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно частно търговско дело №
2077 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.274, във връзка с чл.413,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна
жалба вх. №90674/06.12.2019г. нa „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена
чрез пълномощник юрисконсулт Десислава Александрова, срещу разпореждане
№51331/19.11.2019г. на Варненски районен съд, постановено по ч.гр.д.
№18777/2019г. по описа на същия съд, в частта му, с която е отхвърлено
подаденото заявление по чл.410 ГПК, за издаване в полза на дружеството –
кредитор на заповед за изпълнение срещу длъжника Д.Х.С., ЕГН **********,*** за
сумата от 252 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи,
сумата от 252 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция, както и сумата от 220 лева, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения.
Жалбоподателят
твърди, че отказът да се издаде заповед за изпълнение за така претендираните
вземания е необоснован и е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е обсъдил по
същество обстоятелства, които седят извън предмета на дължимата проверка в
производството по чл.410 ГПК. Като твърди, че претендираните вземания са точно
индивидуализирани по основание и размер, вземането за неустойка има обезщетителна функция и е валидно възникнало, съответно
вземането за извънсъдебно събиране на задължението е за таксите за
допълнителните услуги, които кредиторът е принуден да извърши вследствие на
виновното неизпълнение на длъжника на договорното му задължение за връщане на
заетата сума по уговорените начин и срок, събирането на каквито е позволено от
закона, жалбоподателят счита, че липсва пречка за издаване на исканата заповед
за изпълнение. Допълнително са изложени твърдения за целта на заповедното
производство по чл.410 ГПК и неговия едностранен характер, при което заявителят
не дължи представяне на доказателства, а съдът не проверява дали вземането
съществува, не може и да се основава на извод за наличието на неравноправни
клаузи в договора, сочен от заявителя като източник на вземанията му. При тези
оплакванията и твърдения жалбоподателят счита, че неправилно районният съд е
постановил частичен отказ по искането и моли за отмяна на обжалваното разпореждане
и издаване на претендираната заповед за изпълнение.
За да се произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното от
фактическа и правна страна:
Предмет
на обжалване е разпореждане на районния съд, в частта с която е оставено без
уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Частната
жалба е подадена в срок от молител в заповедното производство, съдържа
необходимите приложения, поради което и в съответствие с разпоредбата на
чл.413, ал.2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално
допустима за разглеждане.
От
данните по ч.гр.д. №18777/2019г. по
описа на ВРС, 51 състав, се установява, че
районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, по образец - приложение №1 към НАРЕДБА №6 от 20.02.2008г. за
утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на
заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство,
за парични вземания на заявителя – кредитор „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД, ЕИК *********, гр. София, спрямо длъжника Д.Х.С., ЕГН **********,***,
в размер на 556.14 лева – главница; 85.01 лева – договорна лихва за периода 30.05.2018г.-25.01.2019г.; 252 лева – такса
за експресно разглеждане на документи; 252 лева – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение; 220 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението; 26.52 лева – законна лихва върху
непогасената главница за периода 26.01.2019г.-05.11.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане на главницата, произтичащи от неизпълнение по договор за
паричен заем № 5435756 от 30.04.2018 г., (т.9 от заявлението), придобити от
него по силата на Приложение №1 от 03.06.2019г. към рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., сключен с предходния
кредитор – цедент „Вива
кредит” ООД, ЕИК *********.
Допълнително
в т.12 на заявлението е пояснено, че началната такса е начислена за използване
на допълнителна услуга за приоритетно разглеждане на заявката за отпускане на
искания паричен заем. Отделно, поради неизпълнение на договорни задължения за
предоставяне на обезпечение на длъжника е била начислена неустойка в размер на
283.50 лева, която се начислява еднократно в момента на
допускане на неизпълнението. Посочено е и конкретното договорно задължение,
чието неизпълнение се твърди. Наред с това е посочено, че поради допусната
забава в плащането на дължимите погасителни вноски кредиторът предприема
действия, включващи и ангажиране дейността на служител, който да осъществява и
администрира събирането на вземането, в т.ч. и чрез различни форми на уведомяване
на длъжника, за което се начисляват такси. В случая общият размер на
начислените разходи и такси за извънсъдебно събиране е 245 лева.
Въз
основа на тези твърдения и като се има предвид начина на уговаряне на
неустойката (като глобална сума, начислявана след изтичане на тридневния срок
от подписването на договора за предоставяне от страна на заемателя на
обезпечение на задълженията му по договора) обосновано би могло да се приеме,
че претендираната неустойка не се отнася до вредите от неизпълнението на
главното задължение на заемателя, а съставлява уговорено отнапред заместване на
обещанието за предоставяне на поръчителство или банкова гаранция с оскъпяване
на заема с посочената сума, т.е. компенсира се риска за кредитора от
необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче
противоречи на изискването към търговеца - доставчик на финансовата услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК) и да предложи
добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Такава
уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като
по естеството си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и
то в размер съизмерим с почти половината от кредита, без това оскъпяване да е
надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните
норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране
(чл.19 ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната
цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от
задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ
потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.
Подобна
е и функцията на таксата за експресно разглеждане на документи. В рамките на
заповедното производство, въз основа само на твърденията на заявителя и без
данни за обичайния ред и срокове, в които се разглеждат заявления на
кандидатстващи за кредит лица, като се съпоставя и размера на начислената такса
както с размера на главницата по предоставения кредит (600 лeвa), така и с уговореното възнаграждение за кредитора
за нейното ползване от заемателя в рамките на 9-месечен период (105.15 leвa), обосновано
може да се предположи, че се касае по-скоро за завишена цена на самото
кредитиране, а не за предоставяне на допълнително самостоятелно благо на
потребителя. Въззивният съд споделя констатацията за
уговаряне на това плащане като допълнителна услуга в отклонение от специалната
императивна уредба на потребителското кредитиране.
Не
може да се направи положителна преценка, че и другото претендирано
взимане - за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, е
валидно възникнало по основание и е безспорно. Дейността, описана като
предоставяна услуга, не съпътства и не обслужва ползването на предоставения
кредит като допълнително благо за клиента. Напротив, тази дейност изцяло
обслужва интереса на кредитора. Както уведомяването на длъжника за допусната от
него забава и предупреждение за последиците от нея, така и поддържането на
нарочен служител, натоварен да търси доброволно, макар и забавено изпълнение от
длъжника, са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ
за основния предмет на договора, а не допълнителен разход. Систематичното
тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.3 и чл.33 от ЗПК налага извод за ограничаване на
свободата на договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит, на
условия, при които, освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава,
на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани
по размер разходи. Възстановяването на разходите по събиране на дълга от
неизправен длъжник не може да се включва в ГПР именно защото размерът им зависи
от конкретните (а не абстрактно предвидени при сключване на договора) разноски,
направено поради неизпълнението. Извършването на конкретни услуги от кредитора,
наложили необходимост от допълнително заплащане, не се твърдят от заявителя.
При
тези фактически и правни констатации съдът заключава, че искането в частта му
относно сумите 252 лева – такса за експресно разглеждане
на документи; 252 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; 220 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението, противоречи на закона, поради което и на основание чл.411, ал.2,
т.2 от ГПК заповед за изпълнение на тези парични задължения не може да бъде
издадена.
Целта на заповедното
производство е кредиторът, чието безспорно, ликвидно и изискуемо вземане
длъжникът не погасява доброволно, да бъде снабден по облекчен ред с
изпълнително основание (заповед за изпълнение) и изпълнителен лист, въз основа
на който да предприеме действия за принудително изпълнение. Именно с оглед на
това още на фаза издаване на исканата заповед за изпълнение сезираният
заповеден съд е длъжен да извърши проверка както за надлежната индивидуализация
на вземанията (по основание и размер), така и за липсата на противоречие със
закона или добрите нрави. Това е от особена важност в случаите, когато
вземанията се основават на договор за потребителски кредит, какъвто е настоящия
случай, тъй като само по този начин се осигурява ефективна защита на потребителя като по-слаба страна в
договорното правоотношение. Принципно е вярно, че преди да се произнесе по
евентуална неравноправност на договорна клауза, съдът следва да уведоми за това страните и да им даде
възможност да обсъдят този въпрос при условията на състезателност по
предвидения в процесуалния закон ред. Същото касае обаче случаите, когато съдът
се произнася по същество на искането и становището му за неравноправния
характер на договорна клауза се ползва със сила на пресъдено
нещо. В рамките на заповедното производство последица от евентуалната
констатацията на заповедния съд, че искането противоречи на закона или
добрите нрави е постановяването на отказ да се издаде заповед за изпълнение. От една
страна, разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти
заявлението, не се
ползва със сила на пресъдено нещо. От друга страна,
правата на кредитора не са нарушени, тъй като същият разполага с процесуална
възможност да продължи с воденето на осъдителен иск за вземането
си, запазвайки внесената държавна такса по заявлението (чл.415, ал.1 т.3 от ГПК).
По
тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното разпореждане
е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено. Предявената срещу
него частна жалба е неоснователна и като такава следва се оставя без уважение.
Водим
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба вх. №90674/06.12.2019г. нa
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, срещу разпореждане №51331/19.11.2019г.
на Варненски районен съд, постановено по ч.гр.д. №18777/2019г. по описа на
същия съд, в частта му, с която е отхвърлено подаденото заявление по чл.410 ГПК, за издаване в полза на дружеството – кредитор на заповед за изпълнение
срещу длъжника Д.Х.С., ЕГН **********,*** за сумата от 252 лева, представляваща
такса за експресно разглеждане на документи, сумата от 252 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, както и сумата от 220 лева, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.