О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………../….........04.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №1776 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Протех Трейд“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Тополи,
ул.“Акации“ №3, представлявано от Синан Екинли, действащо чрез адв.Я.Я., с
адрес ***, против “Българска Агенция за експортно застраховане“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“
№55, представлявано от П И Ф и М Й Р, със съдебен адрес:***, площад
“П.Славейков“ №1, вх.А, ет.2, чрез адв.Н.К., с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.193, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с
чл.208, ал.3 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 47602.35лв., представляваща разлика между заплатено
и дължимо застрахователно обезщетение по Рамкова полица №Б1А051418492 от
15.05.2014г., съгласно увеличен кредитен лимит в размер на 97791.50лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане и сумата от 13476.24лв., представляваща лихва
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 47602.35лв. за
периода от 20.01.2016г. до завеждане на исковата молба-05.11.2018г., които суми
следва да се заплатят по сметка в “ОББ“ АД с IBAN ***.
Претендират се съдебни и деловодни разноски.
Исковата молба отговаря на изискванията за
редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е
постановил връчване на преписи от същата на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответника е депозирал писмен отговор, с който се прави отвод за местна
подсъдност на спора. Наред с това се поддържа становище за неоснователност на
иска. Претендират се деловодни разноски.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
релевираните с отговора възражения за подсъдността на спора и за
неоснователност на претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с
който оспорва изложените доводи в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
Възражението на ответника за местна
неподсъдност на делото, се явява неоснователно, предвид разпоредбата на чл.115,
ал.2 от ГПК /в сила от 07.08.2018г./, която като процесуална норма е приложима
по отношение на настоящото производство, което е образувано по искова молба
подадена на 06.11.2018г. Ето защо отвода за местна неподсъдност на делото
следва да се остави без уважение.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими,
относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат допуснати до събиране по делото. Що се касае до оспорването на
ответника на представените от ищцовата страна документи, с посочено правно
основание чл.193 от ГПК, съдът намира на първо място, че понастоящем не е
възможно произнасяне по същото, доколкото въпросните документи са частни и не
подлежат на оспорване на верността, а на опровергаване, като същевременно не са
налице твърдения за неавтентичност на подписите. На следващо място с оглед
начина на формулиране на оспорването, се налага извода, че се оспорва доказателствената
стойност на документите, което обаче не се осъществява по реда на чл.193 от ГПК. Оплакването на ответника, че ангажираните от ищеца документите, не са
годни доказателства, е въпрос по същество, а не по допустимостта им.
Оплакването, че депозираните с исковата
молба доказателства, не са представени в заверен препис, е несъстоятелно,
респективно искането на основание чл.183 от ГПК за задължаване на ищеца да
представи оригиналите, е неоснователно. Това е така защото приложените с
исковата молба документи са заверени от пълномощника на ищеца, съответно на
основание чл.32 от ЗА същите имат качеството на официално заверени преписи.
Искането за изключване на представената от
ищеца рамкова полица, е неоснователно, защото същата има идентично съдържание с
тази представена от ответника, като факта дали съдържа всички необходими
реквизити е въпрос по същество.
Основателно е оплакването, че описаният в ИМ
под №8 документ-фактура, не е представен с превод на български език, поради което
следва да се укаже на ищеца, че ако желае да се ползва от документа, следва да
го представи в превод, тъй като в противен случай, ще бъде изключен от
доказателствената съвкупност по делото.
Искането на ищеца за задължаване на
ответника да представи в цялост застрахователна преписка по застрахователна
рамкова полица №Б1А051418492 от 15.05.2014г., е основателно и следва да бъде
уважено. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника за
липса на конкретизация и неотносимост, доколкото застрахователя е съставител на
преписката и следва да му е известно какво се съдържа в нея, а предвид предмета
на спора и фактическите твърдения на странните, същата се явява и относима.
Останалата част от искането на ищеца по чл.190 от ГПК, следва да се остави без
уважение, поради липса на предмет, тъй като ответника е представил препис от
искания документ.
Предвид наличието на твърдения за водена
електронна кореспонденция между страните по повод развитието на
застрахователния договор, искането на ищеца за разпит на свидетели се явява
основателно, респективно възраженията на ответника за недопустимост на гласните
доказателства е неоснователно. В случая не се цели установяване на
съществуването на застрахователен
договор или изменение на същия, а дали и как страните са комуникирали по повод целено изменение на договора. Като обстоятелството
дали тази комуникация е породила ефект, следва да се прецени при обсъждане на
доказателствената стойност на представените документи, с крайния съдебен акт.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към
медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по
доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство,
окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали
размера на разноските в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
ОСТАВЯ без
уважение възражението на “Българска Агенция за експортно
застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“ №55, представлявано от П И Ф и М Й Р, за местна неподсъдност на делото.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по
делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от “Протех Трейд“ ЕООД, с ЕИК *********, против
“Българска Агенция за експортно застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.193,
ал.1 от КЗ /отм./ вр. с чл.208, ал.3 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 47602.35лв., представляваща
разлика между платено и дължимо застрахователно обезщетение по Рамкова полица
№Б1А051418492 от 15.05.2014г., съгласно увеличен кредитен лимит в размер на
97791.50лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане, и сумата от 13476.24лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата от
47602.35лв. за периода от 20.01.2016г. до завеждане на исковата
молба-05.11.2018г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен застрахователен
договор, обективиран в Рамкова полица №Б1А051418492 от 15.05.2014г., по силата
на който ответника-застраховател се задължил да обезщети ищеца-застрахован,
съгласно условията, сроковете и покритията по полицата, в съответствие с Общите
условия за застраховане на плащания по договори за износ, последна редакция,
приета с Протокол 187/03.02.2012г. за вредите от не плащането по договор за
износ, със страна на износа Швейцария и длъжник-купувач по договора-Fluid
Valvessa /Fluid Networks SA/, срещу краткотраен търговски
риск-неплатежоспособност и забавяне на плащането по смисъла на чл.5, ал.1 и
ал.2 от ОУ. Поддържа се, че договора е сключен въз основа на Заявка за
застраховане №33-14198/14.04.2014г., с валидност от 01.05.2014г. до
30.04.2015г. и 85 % процента на застрахователното обезщетение с кредитният
лимит от 35204.9лв., при максимален кредитен период от 75 дни. Сочи се, че е
уговорено периодът на изчакване да е 6 месеца, считано от датата на получаване
от застрахователя на декларация за просрочено плащане по чл.18, ал.1 от ОУ.
Твърди се, че на 26.03.2015г., ищецът, чрез застрахователният си брокер “Карол
Стандарт“ ЕООД и представителят му в гр.Варна-Г Ш, изпратил по електронен път
/ел.поща/ до ответника, искане за увеличаване до 50000 евро на кредитни лимит
на длъжника Fluid Networks SA. В отговор, с Писмо изх.№1501098/17.04.2015г.,
ответникът уведомил “Карол Стандарт“ ЕООД и пълномощника му-Г М, че утвърждават
кредитния лимит в размер на 97791.50лв. по отношение на Fluid Networks SA. В
писмото изрично е посочено, че в случай, че застрахования приеме условията за
застраховане, следва да уведоми писмено застрахователя за датата, от която иска
да бъде сключено Допълнително споразумение към полицата. Сочи се, че на
17.04.2015г. Г Ш, в качеството на представител на ищеца, уведомила по
електронен път ответника, че желае новият кредитен лимит на Fluid Networks SA
да влезе в сила, считано от същия ден. Твърди се, че съобразно чл.9, ал.2 от ОУ
“Повишаване на кредитен лимит“ застрахованият има право да поиска, в писмен
вид, повишаване на кредитния лимит за всеки длъжник, като застрахователят
разглежда молбата и по своя преценка повишава или отказва да повиши кредитния
лимит, но е длъжен да уведоми писмено застрахования за своето решение. Поддържа
се, че в конкретния случай застрахователят е получил искане за увеличаване на
кредитния лимит, което е одобрил и е уведомил писмено застрахования, че
кредитният лимит е увеличен, като в последствие е начислил застрахователна
премия върху увеличения кредитен лимит. Сочи се, че след полученото одобрение
за по-висок лимит към длъжника си Fluid Networks SA, на 20.04.2015г. ищецът
осъществил продажба на стойност 46633.76 евро, която не надхвърля договорения
кредитен лимит и е застрахована за рисковете от неплащане и забавяне на плащане
от страна на клиента. За извършената продажба е издадена Фактура №********** от
20.04.2015г., която е включена от ищеца в месечната декларация за реализирани
доставки през месец април 2015г. Твърди се, че Fluid Networks SA не заплатило
стойността на осъществена доставка, в предвиденият 30-дневен срок на отсрочено
плащане. Ето защо и на основание чл.18, ал.1 от ОУ на 15.06.2015г. ищецът
представил на ответника декларация за просрочено плащане. Твърди се, че
забавянето на плащането за период по-дълъг от периода на изчакване, т.е. шест
месеца след изтичане на 30-дневният срок, задължава ответника да заплати
застрахователно обезщетение в размер на 85 % от щетата. На 05.01.2016г. ищеца
предявил пред ответника Претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
вх.№1600021/05.01.2016г. в размер на 46633.76 евро, във връзка с издадена
фактура №**********/20.04.2015г., като на 07.01.2016г. е предал и всички
относими документи. Сочи се, че на 05.01.2016г. ответника е издал Сметка
№8/05.01.2016г. по застрахователната полица за дължима от ищеца застрахователна
премия за месец април 2015г. в размер на 800.25лв. Твърди се, че според приложението
към сметка №8/05.01.2016г. по рамкова застрахователна полица, начислената от
ответника застрахователна премия в размер на 492.52лв., съответства на
увеличения кредитен лимит в размер на 97791.50лв. по отношение на Fluid
Networks SA. С преводно нареждане от 06.01.2016г. ищецът заплатил дължимата
застрахователна премия за месец април 2015г. в размер на 816.25лв., в която е
включена определената от застрахователя премия във връзка с договореното
увеличение на кредитния лимит. Сочи се, че ответника заплатил частично
застрахователно обезщетение в размер 35204.94лв., съответстващо на първично
определения кредитен лимит при сключване на полицата от 15.05.2014г., а не
съгласно увеличения кредитен лимит. С възражение от 03.06.2016г. ищецът поискал
да бъде преразгледано становището на ответника, с искане да бъде заплатена 85 %
от щетата, съгласно договореното увеличение на кредитен лимит в размер на
97791.50лв., а не съобразно кредитния лимит в размер на 35204.94лв. В отговор
застрахователят уведомил ищеца, че взетото решение за изплащане на
застрахователно обезщетение, е на база първоначално одобрения кредитен лимит,
тъй като в досието на застрахователния договор липсва допълнително споразумение
за промяна на кредитния лимит на Fluid Networks SA и писмено потвърждение на
изпратената оферта. Твърди се, че с електронно съобщение от 27.06.2015г.,
ищецът изпратил на ответника електронна кореспонденция, от която е видно, че
одобреният с Писмо изх.№1501098/17.04.2015г. увеличен кредитен лимит, е
потвърден от пълномощник на застрахования. Последвал нов отказ за заплащане на
обезщетение съгласно увеличения кредитен лимит, поради липса на подписано в
писмена форма потвърждаване на офертата, с което да се утвърди кредитния лимит
в размер на 97791.50лв. Последвалата кореспонденция между страните не довела до
друг резултат. Поддържа се, че отказът за плащане на дължимото застрахователно
обезщетение, съгласно договореното увеличение на кредитния лимит, е
неоснователен, бланкетен и немотивиран. Сочи се, че писменото потвърждение на
офертата, с която е утвърден кредитния лимит в размер на 97791.50лв., е
направено на 17.04.2015г. с електронно съобщение от представител на ищеца, за
което застрахователят е уведомен. Сочи се, че действително не е подписвано
писменото потвърждение на офертата, но това е така предвид установената, през
годините практика между страните по обслужване на застрахователните договори.
Сочи се, че всички заявки, искания за промяна на кредитни лимити са били
изпращани, чрез електронни съобщения по имейл, както и потвържденията на
офертите на застрахователя и същите са приемани за валидно извършени. Поддържа
се, че съгласието на страните за увеличаване на кредитният лимит, е видно от
издадената от застрахователя Сметка №8/05.01.2016г. за дължима застрахователна
премия за месец април 2015г. в размер на 800.25лв., в която сума е включена
застрахователна премия за увеличения лимит и която премия е заплатена от ищеца.
Поддържа се, че в общите условия по полицата не се съдържа изискване за
сключване на изрично допълнително споразумение за увеличаване на кредитния
лимит, но дори и да се налага, то липсата на изготвено споразумение, е
вследствие на бездействие и пропуск на застрахователят и не следва да се
вменява във вина и задължение на застрахования, който няма правомощия и отговорности да го издаде.
Твърди се, че приемайки платената застрахователна премия за увеличения кредитен
лимит, застрахователят се е съгласил да осигури застрахователно покритие,
въпреки липсата на издадено от негова страна допълнително споразумение.
Поддържа се още, че застрахователят може да се освободи от задължението за
плащане на застрахователно обезщетение, само при условията на чл.211 от КЗ
/отм./, които са свързани с поведение на застрахования, представляващо
неизпълнение на задължение, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е предвидено в закон или в застрахователния договор, а в
настоящия случай такова не е налице. Твърди се, че предвид извършеното частично
плащане от страна застрахователя, дължимият остатък възлиза в размер на
47602.35лв. Твърди се, че на основание чл.208, ал.1 от КЗ /отм./
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в
който застрахованият е заявил претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение и е представил всички относими документи. Сочи се, че
застрахованият е уведомил застрахователя и е предал всички относими документи
на 07.01.2016г., като след изтичане на 15 дневния срок, застрахователят е
изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Твърди се, че ответника дължи на ищеца обезщетение за забава върху
сумата от 47602.35лв., считано от 21.01.2016г. до датата на завеждане на иска,
чиито размер е 13476.24лв.
С депозирания в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се поддържа становище
за неоснователност на претенциите. Не се оспорва сключването на Рамкова полица
№Б1А051418492 от 15.05.2014г. покриваща рискове от забавено плащане от длъжника Fluid Valvessa /Fluid Networks
SA/ с кредитен лимит от 35204.94лв., подаването на Претенция за застрахователно
обезщетение №1600021/05.01.2016г. и изплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 29924.20лв. Оспорва се наличието на валидно сключено допълнително
споразумение към рамковата полица за увеличаване на кредитния лимит до 97791.50лв.
Сочи се, че по
отношение на процесното правоотношение приложение намират разпоредбите на
отменения КЗ на основание § 22 от ПЗР от
същия, на Общи условия за застраховане на плащания по договори за
износ/изпращания срещу краткосрочен търговски риск, последна редакция с
Протокол №187/03.02.2012г. и на чл.293 от ТЗ. Сочи се, че според чл.184, ал.1
от КЗ /отм./ застрахователният договор се сключва в писмена формата, като
според ал.2 на същата норма неразделна част от този договор са писменото предложение
или искане до застрахователя за сключване на застрахователен договор или
писмените отговори на застрахования на поставени от застрахователя въпроси
относно обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на риска. Ето
защо се поддържа, че писмената форма е форма за действителност на
застрахователния договор и е доказателство за волеизявлението на страните по
договора, като наред с това на основание чл.293, ал.6 от ТЗ, когато за
сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и
за измененията и допълненията на сделката. Сочи се, че съгласно чл.13 от ОУ
всички изменения и допълнения към застрахователния договор се правят по взаимно
съгласие между застрахователя и застрахования в писмена форма. Поддържа се, че
в случая към Рамкова полица №Б1А051418492 от 15.05.2014г. не е подписвано
Допълнително споразумение, поради което валиден е кредитния лимит определен в
полицата, въз основа на който е изплатено застрахователно обезщетение по
подадената претенция от ищеца. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответника е
изразил съгласие по електронен път да увеличи размера на кредитния лимит за
длъжника Fluid Valves SA на 97791.50лв., като се поддържа, че такова увеличение
е възможно да бъде извършено само по взаимно съгласие на страните, изразено в
подписано допълнително споразумение, каквото не е подписвано. Оспорват се
твърденията на ищеца, че размяната по електронен път на имейли между лица,
които не представляват дружествата застраховател и застрахован, може да породи
същите правни последици, които има подписаното допълнително споразумение със
задължителните законови реквизити на застрахователния договор по чл.184, ал.3
от КЗ /отм./. Твърди се, че между страните не е договаряно да кореспондират по
електронен път и да сключват допълнително споразумение към процесната полица по
електронен път, чрез размяна на писма между служители, както и че процедурата
по сключване на допълнително споразумение, е същата като процедурата по
сключване на самата рамковата полица. Оспорва се твърдението на ищеца за
наличие на утвърдена практика между страните по обслужване на застрахователните
договори по електронен път, като се поддържа, че винаги когато се е договаряла
промяна на параметрите в застрахователния договор, са съставяни и подписвани
допълнителни споразумения. Поддържа се, че плащането, без основание, на
последваща вноска от застрахователната премия, не създава права за получаване
на застрахователно обезщетение, защото сумата подлежи на връщане на основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Твърди се, че ответника не е приел платена
застрахователна премия за увеличен кредитен лимит за длъжника Fluid Valves SА и
не е изразявал съгласие да осигури застрахователно покритие за този лимит. Сочи
се, че с Писмо изх.№1501098/17.04.2015г., ответника изрично е подчертал, че в
случай на приемане от ищеца на предложените условия за застраховане, следва да
уведоми писмено застрахователя за датата, от която иска да бъде сключено
допълнително споразумение. Такова уведомяване от страна на ищеца, подписано от
представляващия дружеството, не е извършено и допълнително споразумение не е
подписано. Ето защо се поддържа, че застрахователят не дължи застрахователно
обезщетение в претендирания размер, поради липса на застрахователен договор. На
следващо място се поддържа, че застрахователят не дължи обезщетение или е
налице изключен риск по смисъла на чл.6 от ОУ, тъй като в случая ищецът не е
предоставил информация за обстоятелствата, представляващи изключени рискове по
чл.6 от ОУ и застрахователят не може да прецени дали те са налице. Сочи се, че
не са представени доказателства, че съответния износ е бил реализиран в периода
на валидност на застрахователния договор и че са спазени изискванията за
представяне в срока по чл.16 от ОУ на декларация по образец за целия приет за
застраховане износ/изпращания, осъществен през предходния календарен месец. Не
са представени доказателства за спазване на изискването на чл.18 от ОУ за
представяне на декларация по образец за просроченото плащане и за изпълнени
задълженията на застрахования да изпрати до длъжника поне две напомнителни
писма до момента на представяне на декларацията за просрочено плащане и да
предприеме необходимите правни и фактически действия, необходими за получаване
на просрочените плащания. Сочи се, че не са изпълнени условията на чл.206, ал.1
и ал.2 от КЗ /отм./, съответно не е налице основание за изплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като претенцията не е предявена в срок и не
съдържа задължително изискуемите документи-приложения съгласно чл.20, ал.1 от
ОУ вр. с чл.20, ал.3 от ОУ, според който тежестта на доказване датата на
настъпване и вида на застрахователното събитие, е на застрахования. С оглед
оспорването на главния иск, се оспорва и претенциите за лихва и разноски .
наред с това се поддържа, че не се дължи лихва за забава за периода от
20.01.2016г. до завеждане на исковата молба, тъй като липсва ликвидно и
изискуемо задължение за плащане на застрахователно обезщетение. Моли се за
отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани, и за присъждане
на деловодни разноски.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и
доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба. По конкретно се
оспорват твърдения от ответника за приложимост на чл.293, ал.6 от ТЗ и чл.13 от
ОТ, изискващи задължителна писмена форма, като се поддържа, че процесния
договор представлява отворен застрахователен договор, по аналогия на чл.360 от КЗ, в който изрично са посочени застрахования и контрагентите, като за датата
на осъществяване на доставката и за лимита на отговорност е предвиден различен,
облекчен ред на уведомление съгласно чл.9 от ОУ. Сочи се, че чл.9 от ОУ
предвижда единствено уведомление и съгласие по отношение увеличаване на
кредитния лимит, без да изисква за сключване на изрично допълнително
споразумение за увеличаване на същия. Твърди се, че посочената клауза, е
специална по отношение на общата на чл.13 от ОУ, тъй като очевидно
застрахователят предвидил облекчен ред за увеличението на кредитния лимит. На
следващо място се оспорват доводите на ответника, че приемането без основание
на увеличения размер на застрахователната премия, не води до потвърждение на
увеличението на кредитния лимит, както и че на застрахователят не е
предоставена информация за обстоятелствата, представляващи изключен риск по
чл.6 от ОУ. Поддържа се, че не съществува задължение на застрахования да
предостави информация за обстоятелствата, представляващи изключен риск по чл.6
от ОУ, напротив съгласно чл.188, ал.1 от КЗ /отм./ при сключването на
застрахователния договор застрахованият, неговият пълномощник или неговият
застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените
обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска, като за
съществени по ал.1 се смятат само обстоятелствата, за които застрахователят
писмено е поставил въпрос, а такъв в настоящия случай не е поставян от
застрахователя. Сочи се, че на застрахователя са представени доказателства, че
съответният износ е бил реализиран в периода на валидност на застрахователния
договор, както и декларация за просрочени плащания за месец май 2015г., ведно с
две приложени напомнителни писма до
длъжника. Сочи се още, че очевидната неоснователност на възраженията на
ответника, произтича и от факта, че същия е заплатил застрахователно обезщетение
в размер на 29924.20лв. / 85% от кредитния лимит 35204.94 лева/, което еднозначно показва, че застрахователя е
приел за спазена процедурата за предявяване на претенцията от страна на
застрахования.
С отговора на допълнителната искова молба, се оспорват съображенията и
доводите на ищеца изложени, като се сочи, че процесната рамкова полица, е
отворен застрахователен договор по аналогия с чл.360 от КЗ, тъй като по
отношение на нея приложение намират разпоредбите на КЗ /отм./, действали през
2014г. Оспорва се правилността на тълкуването на чл.9 и чл.13 от ОУ, като се
сочи, че посочените клаузи се намират в различни раздели и уреждат различни
условия по договора, като систематическото и логическо им тълкуване, води
извода, че двете разпоредби уреждат различни правни отношения и няма никаква
връзка между тези правни отношения, респективно, че нямат качеството на
специална към обща. Доразвиват се доводите изложение в първоначалния отговор.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.193, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с чл.208, ал.3
от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД .
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице факти
и обстоятелства, които да не са спорни и да не се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си
и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищеца, следва да
установи, че страните са обвързани от застрахователен договор, с твърдените
права и задължения, който е бил валиден и действащ, към момента на настъпване
на щетата. Следва да установи, че е претърпял щета по покрит застрахователен
риск, както и че са изпълнени специалните изисквания за заплащане на
застрахователно обезщетение в претендирания размер. Ответника, следва да
установи предпоставките водещи до недължимост на претендираното обезщетение, в обстоятелствата
изключващи отговорността му, в това число липсата на покрит риск или погасяване
на задължението.
С оглед кореспондиращите становища на страните, съдът ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ обстоятелството, че между тях е сключен застрахователен договор,
обективиран в Рамкова полица №Б1А051418492 от 15.05.2014г., по силата на който
ответника-застраховател се задължил да обезщети ищеца-застрахован, съгласно
условията, сроковете и покритията по полицата, в съответствие с Общите условия
за застраховане на плащания по договори за износ, последна редакция, приета с
Протокол 187/03.02.2012г. за вредите от неплащането по договор за износ, със
страна на износа Швейцария и длъжник-купувач по договора-Fluid Valvessa /Fluid
Networks SA/, срещу краткотраен търговски риск-неплатежоспособност и забавяне
на плащането.
Не са налице обстоятелства, за които страните да не сочат доказателства
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от страните писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че ако желае да се ползва от посочения под
№8 в ИМ документ-фактура, следва да го представи в превод на български език,
тъй като в противен случай документа ще бъде изключен от доказателствената
съвкупност по делото.
ДАВА възможност на
ищеца да се ползва от показанията на двама свидетели, при режим на водене, за
установяване на начина на кореспондиране между страните по повод застрахователните
им правоотношения.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника да представи в цялост
Застрахователната преписка по заведена от ищеца щета по Застрахователна рамкова
полица №Б1А051418492 от 15.05.2014г. относно контрагента Fluid Valvessa /Fluid
Networks SA/, на основание чл.190 от ГПК.
ОТЛАГА
произнасянето по
оспорването на ответника с правно основание чл.193 от ГПК за о.с.з., с оглед
уточняване на вида и на предмета на оспорване.
ОСТАВЯ
без уважение останалите
искания на страните.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1776/2018г. на ОС Варна за разглеждане в открито
съдебно заседание на 16.05.2019г. от 14.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще
намали размера на разноските.
Определението, в частта с която
е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на спора, подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАп.С, в едноседмичен срок от съобщаването и
не подлежи на обжалване в останалата му част.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: