Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 27.12.2019 година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 29.11.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Н.Йорданова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1799
по описа на ВТРС за 2019 година , за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А" Париж с рег.
№ *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А." клон България сочи, че срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 919/2019 г. , срещу която длъжникът е депозирал
възражение. Предявява иск, с който моли да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от
3632,03 лева главница; сумата от 1671,33 лева възнаградителна
лихва; сумата от 388,97 лева мораторна лихва за
периода от 20.02.2018 г. до 11.03.2019 г. , ведно със законна лихва от подаване
на заявлението до окончателното изплащане. При условията на евентуалност предявява осъдителен иск за същите суми.
Претендира разноски. Вземането си основава на договор за потребителски кредит
от 12.01.2017 г., по силата на който дружеството е предоставило сума в размер
на 4000 лева при посочени в договора срокове и условия за погасяването и. Изтъква,
че длъжникът е преустановил плащането на 20.01.2018 г., като е погасил 11
вноски до този момент. Заявява, че съгласно договора кредитът е обявен за
изцяло предсрочно изискуем, поради просрочие на две
или повече погасителни вноски. Твърди, че е обявил предсрочната изискуемост с покана за доброволно изпълнение, изпратена до
длъжника на посочения от него адрес. Навежда неизпълнение на задълженията от
страна на ответника, поради което предявява претенциите си по съдебен ред. В
съдебно заседание не изпраща представител.С писмено становище поддържа исковата
претенция.
В срока и
по реда на чл.131 от ГПК ответникът Т.В.С. е депозирала отговор на исковата молба.
Оспорва иска, като неоснователен и заявява, че не е сключвала цитирания договор
и не е усвоявала кредита. Сочи основания за недействителност на договора, като
неотговарящ на изискванията на ЗПК. Оспорва кредитът да е обявен за предсрочно
изискуем. Моли съда да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание не се явява, не изпраща
представител.
Съдът, като
обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира
за установена следната фактическа обстановка:
От
приложените по делото писмени доказателства е видно, че след попълване на Стандартен европейски
формуляр на 12.01.2017 г., на същата дата е сключен договор за потребителски
кредит PLUS- ********* , оторизационен
код а260а352, видно от който на заемателя -ответник по делото е предоставена сумата от 4000
лева, със срок на погасяване 40 месеца, при ГПР 46,84%, ГЛП 36,40% и закупуване
на застраховка в размер на 896 лева. Дължимата
сума по кредита е 7911,20 лева. В договора е обективиран
погасителния план, видно от който дължимите месечни вноски са 40 броя, при
първа погасителна вноска дължима на 20.02.2017 г. и последна- на 20.04.2020 г.
Вноската е в размер на 197,78 лева, в която като компоненти са включени
главница; надбавка, съставляваща печалба
на кредитора и съгласно чл.2 от договора, вноска по кредита за покупка на
застраховка "Защита на плащанията" . Твърди се, че длъжникът е преустановил
плащането на дължимите месечни вноски на 20.01.2018 г., поради което и на
основание чл.5 от договора вземането на кредитора е обявено за предсрочно
изискуемо поради неплащане на две или повече месечни
вноски , считано от падежа на втората пропусната месечна вноска. Приложено е
писмо от 16.11.2018 г., според което
вземането е обявено за предсрочно изискуемо и длъжникът е поканен да заплати
сумата от 3632,03 лева главница, сумата от 1671,33 лева въднаградителна
лихва и сумата от 272,48 лева обезщетение за забава. По делото няма
доказателства относно получаването на писмото за обявяване на предсрочната изискуемост от длъжника, преди получаването на препис от
исковата молба. Назначена е
съдебно-икономическа експертиза, според която след подписване на договора на
12.01.2017 г. на 13.01.2017 г. по банкова сметка ***на сумата от 3860 лева, след удържана такса ангажимент от 140 лева
съгласно договора. Към датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК
общият размер на задължението е 5692,33 лева, от които главница от 3632,03 лева
; възнаградителна лихва за периода 20.01.2018 г. -
20.05.2020 г.- 1671,33 лева; обезщетение за забава от 388,97 лева за периода от
20.02.2018 г. до 11.03.2019 г. В заключението на вещото
лице са посочени подробно дължимите суми по падежни дати, погасените суми от
длъжника за главница, договорна лихва и застраховка, както и остатъка от
дължимите суми по погасителен план.
Подадено е заявление по реда на чл.410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. №
919/2019 г. на ВТРС е издадена заповед за изпълнение № 384/27.03.2019 г. за
сумите от 3632,03 лева главница, 1671,33 лева договорна лихва за периода
20.01.2018 г.- 20.05.2020 г.; сумата от 388,97 лева мораторна
лихва, начислена върху неизплатената главница по заема за периода от 20.02.2018
г. до 11.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от 22.03.2019 г.
до изплащане на вземането. В срока по
чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на
ищеца към ответника е депозиран в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника -
ответник по иска, срещу която той е възразил
и имаща за предмет посочени в
заповедта за изпълнение суми. Предмет
на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение и успешното доказване предполага установяване наличието
на валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има
качеството кредитор, а ответната страна качеството длъжник, изправността на
кредитора по договора, основанията на които претендира вземането, както и
неговия размер. За да претендира вземането си ищецът се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на целия кредит поради осъществяване на хипотезата на чл. 5 от договора, според който
при просрочие на две или повече месечни
вноски, считано от падежа на втората непогасена вноска вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава и без да е необходимо изпращане съобщение от
кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Ответникът от своя страна е релевирал някоко
основни възражения: липса на сключен
договор за кредит между страните; недействителност на договора поради
противоречието му със разпоредби на ЗПК относно изискванията за шрифта на
договора и недействителност на клаузите за ГПР и ГЛП , както и за ненадлежно
уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост. От събраните доказателства по делото се
установи по безспорен начин, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение
по повод сключен договор за потребителски кредит от 12.01.2017 г. , носещ подписа на страните. Приетото и неоспорено заключение на вещото лице по
назначената СИЕ установява реалното предаване на заетата сума по сметка,
посочена от кредитополучателя, тоест възражението относно липса на договорно
отношение между страните е неоснователно.
Договорът за кредит е сключен при
действието на ЗПК, обн.ДВ бр.18/05.03.2010 г., в редакцията му от 28.07.2015 г.
предвиждащ писмена форма на договора за кредит при изискване за шрифт 12 ,
които са спазени в процесния случай. Страните са постигнали съгласие относно
размера на предоставения кредит от 4000 лева ведно със застрахователна премия от 896 лева, общ размер на плащанията от 7911,20 лева ,
фиксиран годишен лихвен процент от 36,40% и годишен процент на разходите от 46,84%. Погасителният план съдържа информация за
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и техния
размер. Не се твърди, че договорът е сключен при предварително обявени Общи
условия, поради което съдът намира, че не са налице неравноправни клаузи и
изискванията на ЗПК са изпълнени. Относно възражението за недействителност на клаузата, с която е договорен годишен
процент на разходите, същото е неоснователно.
Видно от договора , годишният лихвен процент е 36,40 %, а ГПР е 46,84 %.
Съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в лева или валута, определена с постановление на МС на Р
България. Превишаването на този размер води до нищожност на клаузите, с които е
договорен. Към 2017 година приложими са разпоредбите на Постановление № 426/18.12.2014 г. на МС, според
което законната лихва по просрочени задължения е 10,02 %. Следователно договореният ГПР от 46,84 %
е по-нисък от определения
максимален размер, което прави договорките между страните валидни. Относно
размера на договорената възнаградителна лихва, същата
надвишава трикратния размер на законната лихва, приет от съдебната практика
като съответен на добрите нрави при предоставени кредити без обезпечение.
Въпреки това съдът приема дължимост на това плащане,
доколкото превишаването е незначително. Следва да се държи сметка и за това, че
при бързите кредити паричните суми се предоставят при облекчени условия за кредитоискателя, обикновено в деня на поискването, както и
в процесния случай и при
по-висок риск, поет от кредитора
за възвръщаемостта на кредита. По тези съображения съдът счита, че не са налице
визираните от ответника основания за нищожност. Тъй като и в заповедното и съответно в
исковото производство ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост поради забава в плащането на две или повече
месечни вноски съдът счита, че не са доказани предпоставките за настъпването ѝ
и това възражение на ответника е основателно.
Факт е, че ищецът не е банка, а е
небанкова институция, предоставяща финансови услуги,
но статутът му според настоящия състав
не изключва приложението спрямо него на задължителните постановки на ТР
№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, според които волеизявлението на кредитора, с което
същият прави кредита изцяло предсрочно изискуем поради обективния факт на неплащане от задълженото лице следва да бъде достигнало до
длъжника, за да е налице основание за неговата изискуемост.
Основанието следва да е налице към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Мотивите на съда да споделя това становище
са свързани с възгледите му за равнопоставеност на субектите, имащи качество
потребители на кредити, като няма причина тези, които са клиенти на банките да
бъдат поставяни при различни условия от
тези, които са предпочели услугите на други финансови институции при
хипотезите, в които кредиторът има право да се позове на настъпила автоматична
предсрочна изискуемост. По делото не са събрани
доказателства установяващи достигане до адресата на волеизявлението на
кредитора за обявяване предсрочна изискуемост на
кредита на основание чл. 5 от договора, поради което не е изпълнен изцяло фактическия
състав на предсрочната изискуемост и вземането на
кредитора не може да се основава на нея. С ТР № 8/2017 г. от 2.04.2019 година
ОСГТК на ВКС постанови възможност за уважаване на установителния
иск по чл.422 от ГПК относно вноските с настъпил падеж към датата на формиране
на сила на пресъдено нещо въпреки, че предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Изложеното по-горе касателно приложимостта на задължителните разрешения дадени
при тълкувателната дейност на ВКС , както към банките, така и към небанковите институции предоставящи заеми, подчиняващи се на разпоредбите на ЗПК, дава
основание на съда да приеме основателност на претенциите относно падежиралите вноски към датата на приключване на устните
състезания- 29.11.2019 г. Съгласно
погасителния план и заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, последната падежирала вноска към
29.11.2019 г. / приключване на устните състезания/ е на 20.11.2019 г. Към този момент и съобразявайки заключението на вещото лице, в което са
направени подробни разбивки за погасените и дължими суми по отделни
компоненти, дължимата сума за главница възлиза в размер на 2660,62 лева. До този
размер иска за главница е основателен и доказан, като до пълния претендиран размер от 3632,03 лева за разликата от 971,41
лева следва да се отхвърли. По отношение претенцията за възнаградителни
лихви, същата е основателна до размер от 1568,06 лева, дължима за периода от
20.01.2018 г. до 20.11.2019 г. За разликата до пълния претендиран
размер от 1671,33 лева, именно за 103,27 лева същата е неоснователна и следва
да се отхвърли. По отношение
обезщетението за забава същото е дължимо за претендирания период от 20.02.2018 г. до 11.03.2019 г. в размер от 284,47 лева, изчислено по реда на
чл.162 от ГПК , като за разликата до пълния претендиран
размер от 388,97 лева, именно за 104,50 лева иска следва да се отхвърли, като
неоснователен. Мотивиран от тези правни изводи съдът приема за установено, че ответникът
дължи сумата от 2660,62 лева главница, ведно със законна лихва от 22.03.2019
г. до изплащане на вземането; сумата
от 1568,06 лева възнаградителна
лихва за периода 20.01.2018 г. - 20.11.2019 г. ; сумата от 284,47 лева
обезщетение за забава за периода от 20.02.2018 г. до 11.03.2019 г., за което е
издадена заповед за изпълнение № 384 от 27.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 919/2019 г. на ВТРС. За разликата
от 971,41 лева до пълния размер на претендираната
главница, за разликата от 103,27 лева до пълния претендиран
размер възнаградителна лихва и за разликата от 104,50
лева до пълния претендиран размер за обезщетение за
забава исковите претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят. С оглед частичното уважаване на претенциите по установителния иск, налице е процесуална пречка за
произнасяне по предявения като евентуален с исковата молба осъдителен иск и такова не се дължи от
съда.
При този изход на спора на
ищеца следва да се присъдят разноски в
исковото производство съобразно
уважената част от иска. От общо претендираните разноски в размер на 368,28
лева ответникът следва да заплати сумата
от 292 лева. С
решението по установителния иск съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
сумата от 129,90 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 919/2019 г.
на ВТРС. Ответникът е претендирал
разноски , но не е представил доказателства да е сторил такива, поради което не
му се дължат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с
правно основание чл.422,ал.1, вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, че Т.В.С. с ЕГН **********
***, дължи на "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А" Париж с рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А", клон
България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. "Младост 4", "Бизнес
парк София", сграда 14, сумата от 2660,62 / две хиляди шестстотин и
шестдесет лева и 62 ст./ главница, ведно
със законна лихва от 22.03.2019 г. до
изплащане на вземането; сумата от
1568,06 / хиляда петстотин шестдесет и осем лева и 6 ст./ възнаградителна
лихва за периода 20.01.2018 г. - 20.11.2019 г. ; сумата от 284,47 / двеста
осемдесет и четири лева и 47 ст./
обезщетение за забава за периода от 20.02.2018 г. до 11.03.2019 г., за
което е издадена заповед за изпълнение № 384 от 27.03.2019 г. по ч.гр.д.№
ОСЪЖДА Т.В.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А" Париж с рег. № *********, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А", клон
България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. "Младост 4", "Бизнес
парк София", сграда 14" сумата от 292 / двеста деветдесет и два /лева разноски в исковото производство и сумата от 129,90
/сто двадесет и девет лева и 90 ст./ разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: