Р Е Ш Е
Н И Е
№ 286 01.12.2022
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: РАЙНА ТОДОРОВА
КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА
при секретар Стефка Христова
и с участието на прокурор Минчо Николов
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 265 по описа за 2022г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Началника на Районно управление – Казанлък при
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, подадена чрез процесуалния му
представител по делото, против Решение № 203 от 21.07.2022г., постановено по
АНД № 64/ 2022г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 21-0284-002083 от 02.11.2021г., издадено
от Началника на Районно управление – Казанлък при Областна Дирекция на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от
въззивния съд извод, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването
от санкционираното лице на вмененото му административно нарушение. Поддържа, че
неправилно съдът не е кредитирал с доверие показанията на полицейските
служители и съотв. е приел за недоказана описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка единствено по съображения, основани на
показанията на заинтересован от изхода на делото свидетел и на снимков
материал, който не представлява годно доказателствено средство за установяване
на възприетите от съда като доказани фактически обстоятелства. Обосновава, че
допуснатите нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствения
материал са довели и до неправилни правни изводи за недоказаност на
административното обвинение за допуснато от К.М. нарушение по чл.177, ал.1, т.2
във вр. с чл.150 от ЗДвП. Направено е искане обжалваното съдебно решение да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 21-0284-002083 от
02.11.2021г. на Началника на РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по
касационната жалба – К.М.М., чрез пълномощника си по делото, в представеното
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона въз
основа на събраните по делото доказателства Казанлъшкият районен съд е приел,
че извършването на нарушението при
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, не е доказано.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната
жалба е основателна и предлага съдебното решение да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на К.М. ***,
против Наказателно постановление /НП/ № 21-0284-002083 от 02.11.2021г.,
издадено от Началника на Районно управление – Казанлък при Областна Дирекция на
МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение № GA529319/ 24.10.2021г.,
на К.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 24.10.2021г. в 21.00ч,
в гр. Казанлък, на ул. „Кадемлия“ до дом № 29 в посока север – юг, К.М. управлява
лек автомобил с рег. № ******, собственост на А.А.М., без да е правоспособен
водач.
Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление,
по съображения за неговата материална незаконосъобразност. За да постанови този
резултат въззивният съд е приел, че макар описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка да се подкрепя изцяло от показанията на
разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители С.М. и И.Д. – очевидци на извършеното административно
нарушение и показанията на актосъставителя С.К., то тези показания не следва да
се кредитират, тъй като свидетелите избирателно си спомняли елементи от
фактическата обстановка, което водело до съмнение, че прикриват факти и
обстоятелства по установяване на твърдяното нарушение. По съображения, основани
на показанията св. П.П.М., приети от съда като кореспондиращи със снимковия
материал, писмените доказателства и видеозаписите, съдът е направил извод, че
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от К.М.
като водач на МПС нарушение на чл.150 от ЗДвП, като основание за налагане на
административна санкция по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, не са доказани.
Решението на Казанлъшкия районен съд е
неправилно.
Фактически и доказателствено необоснован
е направеният от въззивния съд извод, че описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от К.М. като
водач на МПС нарушение на чл.150 от ЗДвП, като основание за налагане на
административно наказание по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, не са доказани по
несъмнен начин. Този извод е направен при допуснати от съда съществени нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствения
материал. На първо място, формираното вътрешно убеждение на съда и направените
фактически и правни изводи, се основават на представен по делото от
пълномощника на санкционираното лице снимков материал, който обаче не
представлява годно доказателствено средство. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. В случая, от доказателствата по делото се
установява, че по искане на К.М.,*** действително е бил предоставен видеозапис
от камерата на кръстовището на бул. „23-ти Пехотен Шипченски полк“ и ул.
„Александър Стамболийски“, за времето от 20.50 часа на 24.10.2021г. до 21.00ч
на 24.10.2021г. Посоченият видеозапис обаче, ако и съдът да се позовава на
него, нито е представен по делото, нито е приложен като веществено
доказателствено средство, нито се сочи извършен или назначен оглед чрез преглед
на видеозаписа, като процесуален способ за събиране и проверка на
доказателства. Съдът не е извършил каквато и да е било проверка, по какъв начин,
от какво техническо средство и от кого е изготвен представения от пълномощника
на санкционираното лице снимков материал и съотв. не е извършил преценка
представляват ли снимките надлежно доказателствено средство по см. на чл.189,
ал.15 от ЗДвП. Ето защо кредитирането от съда на показанията св. П.П.М.
(майка на санкционираното лице К.М.), по съображения, че същите кореспондират
със снимковия материал и с видеозаписите, очевидно се основава на доказателства
и доказателствени средства, които не са част от доказателствения материал по
делото (по отношение на видеозаписите), съотв. които не са събрани и проверени
по надлежния процесуален ред (по отношение на снимковия материал). В този смисъл изводът на съда, че описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от К.М.
нарушение са недоказани, се явява обоснован единствено с показанията на св. П.М.
(майка на К.М.). Тези показания обаче, въз основа на които въззивният съд е
приел, че К.М. е бил спрян от полицейските служители като пешеходец, а не като
водач на МПС, освен че са показания на лице с възможна заинтересованост от
изхода на делото, не се подкрепят от нито едно друго събрано по делото доказателство
/вкл. от представената по делото информация относно движението на патрулния
полицейски автомобил/. В този смисъл абсолютно необосновано Казанлъшкият
районен съд е кредитирал с доверие показанията на св. М. и съотв. е възприел за
достоверно твърдението по защитната теза на санкционираното лице, че на
посочените в НП дата, час и място на извършената от контролните органи на РУ –
Казанлък проверка, К.М. не е имал качеството на водач на МПС. Всъщност следва
да се отбележи, че нито към момента на проверката, нито при съставянето и
връчването на АУАН № GA529319/
24.10.2021г., нито при извършената проверка за употреба на наркотични вещества,
при съставянето и връчването на талона за изследване, нито дори в подадена до
РС-Казанлък жалба срещу НП №
21-0284-002083 от 02.11.2021г., санкционираното лице К.М. е оспорило по какъвто
и да е начин (изрично и с конклудентни действия) факта, че е
управлявал МПС с рег. № ****** на посочените в АУАН и в НП дата, час,
място и обстоятелства.
На следващо място абсолютно
необосновано съдът не е кредитирал с доверие показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители – очевидци на
извършеното нарушение. Обстоятелството, че свидетелите при разпита им в съдебно заседание са
заявили, че не си спомнят точно по кои улици се е движил полицейския автомобил
преди да бъде извършена проверка на водача на л.а с рег. № ******, не може да обоснове нито извод, че свидетелите избирателно си спомняли
елементи от фактическата обстановка, още по-малко да породи съмнение, че свидетелите
прикриват факти и обстоятелства по установяване на нарушението. При условие, че
разпитът на свидетелите е извършен в съдебно заседание, проведено повече от 6
месеца след датата на установяване на нарушението, очевидно единствено поради
обстоятелството, че свидетелите не си спомнят по кои улици се е движил
полицейския автомобил преди проверката на л.а с рег. № ******, тези показания не могат да бъдат
разглеждани нито като индиция за неистинност на установените фактически
обстоятелства по извършването на самото нарушение; нито да опровергаят фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на АУАН и на
издаденото въз основа на него наказателното постановление, нито да бъдат дискредитирани
показанията на свидетелите относно фактите, включени в предмета на доказване, а
именно тези, относими към съставомерността на деянието – управление от МПС от
неправоспособен водач. Какъв е бил маршрутът на полицейския автомобил се
установява от представената от РУ – Казанлък справка относно движението на автомобила
за периода 20.30ч. – 21.30ч. на 24.10.2022г., като с оглед на представените по
делото извадки от КККР, абсолютно необосновано и несъответно на събраните по
делото доказателства /вкл. на материалите по ДП 284 зм 1623/ 2021г. по описа на
РУ – Казанлък, пр. преписка № 11253/ 2021г. по описа на РП – Стара Загора –
протоколи за разпит на свидетели и докладна записка/, въззивният съд е приел, че
показанията на св. М. и Д. , че са последвали автомобила по ул. „Узана“, след
което същият е завил надясно по ул. „Кадемлия“ и е спрял до дом №29, „противоречат
с приложените по делото писмени справки“. Къде се намира дом № 14 на ул.
„Кадемлия“ и какво е разстоянието до дом № 29, е абсолютно ирелевантно,
доколкото спирането на проверения л.а с рег. № ****** пред дом № 14, се твърди
единствено от св. П.М. (майка на санкционираното лице К.М.), която е
заявява, че тя е управлявала автомобила на посочените в НП дата, час и място.
Тези показания обаче, както беше посочено, не кореспондират с нито едно събрано
по надлежния процесуален ред и допустимо доказателство или доказателствено
средство, поради което същите не следва да бъдат кредитирани с доверие. Ако и с оглед на установения маршрут на движение на
проверения л.а с рег. № ******, съотв. на полицейския автомобил, полицейските
служители да не са имали „непрекъснат визуален контакт с л.а с рег. № ******“,
то това по никакъв начин не доказва приетото от съда, че К.М. е бил проверен
„като пешеходец“, а не като водач на МПС л.а с рег. № ******.
По тези съображения съдът намира, че необосновано
от гл.т на доказателствата и неправилно от гл.т на закона Казанлъшкият районен
съд е приел, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на
чл.150 от ЗДвП, като основание за налагане на административна санкция по чл. 177,
ал.1, т.2 от ЗДвП, не е доказано. Ето защо обжалваното решение
следва да бъде отменено, като доколкото делото е изяснено от фактическа страна
и не се налага събиране на други доказателства, вместо него следва да бъде
постановено друго решение по съществото на спора. При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални
изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото
се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата
степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.М.
и И.Д., по безспорен и несъмнен начин се установява и потвърждава описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вмененото
на санкционираното лице нарушението по време, начин и място, посочени в АУАН и
в НП. Твърденията по поддържаната от К.М. защитна теза, че не имал качеството
на водач на МПС при проверката от контролните органи на РУ – Казанлък, не се
доказват със събрани по надлежния процесуален ред и допустими доказателства и
доказателствени средства, като по изложените по-горе съображения, показанията
на св. П.М. не следва да бъдат кредитирани с доверие. С оглед на което
Наказателно постановление № 21-0284-002083 от 02.11.2021г., издадено от Началника на РУ – Казанлък
при ОД на МВР – Стара Загора, следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на касационния
жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.63д от ЗАНН, К.М. следва да бъде осъден да заплати на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита за двете съдебни инстанции,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в общ размер на 160 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2,
предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 203 от 21.07.2022г., постановено по АНД № 64/ 2022г. по описа на
Казанлъшкия районен съд и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0284-002083 от 02.11.2021г., издадено от
Началника на Районно управление – Казанлък при Областна Дирекция на МВР – Стара
Загора, с което на К.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл.177, ал.1, т.2
от ЗДвП, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.