ПРИСЪДА
№ 28
гр.Поморие, 27.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър
Димитров
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: К.Б.
Д.А.
при участието на секретаря Валентина
Атанасова и в присъствието на прокурора Благовест Вангелов, като разгледа
докладваното от председателя на съдебния състав НОХД N 255 по описа за 2017 г. и на основание чл.300 и сл. НПК
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН подсъдимия Н.Г.М., роден на *** ***, български гражданин, средно образование,
осъждан, неженен, безработен, живущ ***, ЕГН **********, В ТОВА ЧЕ за периода от 21.02.2017 г. до 10.05.2017 г. в
гр.Поморие, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез
използване на техническо средство – подбран ключ, отнел чужди движими вещи на
обща стойност 615 лв. от владението на И.И.А. и А.С.Б., без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не
представлява маловажен случай, а именно както следва:
На 21.02.2017г., около 17.10 ч.,
в гр.Поморие, ул. , от партерно помещение, находящо се на посочения адрес, чрез
използване на техническо средство - подправен ключ, отнел чужди движими вещи – лепачка за ВиК тръби и части към
нея, ведно с куфар, зелен на цвят на стойност 30 лв., винтоверт с батерия марка
„Бош”, черно-зелен на цвят, ведно със сива метална
кутия на стойност 60 лв., винтоверт с кабел марка „Райдер”,
червен на цвят на стойност 40 лв. и клещи за ВиК
тръби на стойност 15 лв., всички вещи на обща стойност 145 лв. лева от
владението на И.И.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай.
На 10.05.2017 г., около 22.00 ч.,
в гр.Поморие, ул. , от гаражно помещение, находящо се на посочения адрес, чрез
използване на техническо средство – подправен ключ, отнел чужди движими вещи –
перфоратор, марка „Бош” с № GBH-3-28DИЕ, ведно с
куфар, на стойност 150 лв., перфоратор, марка „Бош” с
№ GBH-2-26D, ведно с куфар, на стойност 100 лв., винтоверт, марка „Метабо” - „Power maxx B5 Basic” - 10.8V, ведно с
куфар, на стойност 30 лв., акумулаторен винтоверт, марка „Бляк
енд Декер” 12 V, на
стойност 90 лв., пробивен трион „Зеге”, марка „Райдер” на стойност 20 лв., акумулаторна отвертка марка „Бош” - 3,6 V, на стойност 30 лв., акумулаторна отвертка
марка „Макита” - 4,8 V на стойност 30 лв., тестер за
кабели „МS 6812”
на стойност 15 лв., ученическа раница от плат, сиво - черна на цвят, на
стойност 5 лв., всички вещи на стойност 470 лв. от владението на А.С.Б., без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно и не представлява маловажен случай, поради което и на
основание чл.195 ал.1 т.4, предл.2 и т.7 вр. с чл.194 ал.1 и чл.28, ал. вр. с
чл.26 ал.1 от НК и чл. 58а, ал.4 вр.с чл.55, ал.1, т.1 НК, го ОСЪЖДА на наказание лишаване от свобода за срок от 6 (шест)
месеца.
ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на така наложеното наказание 6 (шест) месеца лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години, на основание чл.66 ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл.25, ал.1 вр.с чл.23, ал.1 НК, ОБЩО
НАКАЗАНИЕ на подсъдимия Н.Г.М.,
между наказанието по настоящата присъда и наложеното със споразумение №
17/31.03.2017 г., по НОХД № 115/2017 г. по описа на Районен съд –Поморие,
влязло в законна сила на 31.03.2017 г., наказание пробация,
с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 НК – задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от осем месеца, с явяване и подписване на осъдения пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично,
по чл. 42а, ал.2, т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от осем месеца и по чл.42а, ал.2, т.6 НК –безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 100 часа за срок от една година, за престъпление по
чл.194 ал.3 НК, извършено в периода 24.11.2016 г. – 25.11.2016 г., като налага
по-тежкото от двете наказания, а именно лишаване от свобода за срок от 6 (шест)
месеца.
ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на така определеното общо най-тежко наказание 6 (шест) месеца лишаване от
свобода за изпитателен срок от три години, на основание чл.66 ал.1 НК.
ОСЪЖДА
подсъдимия Н.Г.М., ЕГН **********, да заплати на гражданския ищец А.С.Б., ЕГН ***********
сума в размер 320 лв. (триста и двадесет лева), представляваща обезщетение за
причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума от 10.05.2017 г. до окончателното и изплащане, като отхвърля
предявения граждански иск в частта му над уважения размер от 320 лв. до
предявения размер от 615 лв.
ОСЪЖДА
подсъдимия Н.Г.М., ЕГН **********, да заплати на държавата, по сметка на РСПмр, сума в размер 50 лв. (петдесет лева), представляваща
държавна такса за уважения граждански иск.
ОСЪЖДА
подсъдимия Н.Г.М., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата,
по съответната сметка на ОДМВР – Бургас, сума в размер 125 лв.(сто двадесет и
пет лева), представляваща разноски по делото.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протест пред БОС в 15-дневен срок от
днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
МОТИВИ
към присъда № 28/27.09.2017 г.
по НОХД № 255/2017 г., по описа на РСПмр
Производството е образувано по
обвинителен акт на прокурор при РП–Поморие, по досъдебно производство (ДП) №
320 ЗМ-77/2017 г., по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, с който е
повдигнато обвинение на Н.Г.М. ***, затова, че за периода от 21.02.2017 г. до
10.05.2017 г. в гр.Поморие, действайки в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на техническо средство – подбран ключ, отнел
чужди движими вещи на обща стойност 615 лв. от владението на И.И.А. и А.С.Б.,
без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно и не представлява маловажен случай, а именно както следва:
– на 21.02.2017 г., около 17.10
ч., в гр.Поморие, ул. , от партерно помещение, находящо се на посочения адрес,
чрез използване на техническо средство - подправен ключ, отнел чужди движими
вещи – лепачка за ВиК тръби
и части към нея, ведно с куфар, зелен на цвят на стойност 30 лв., винтоверт с
батерия марка „Бош”, черно-зелен на цвят, ведно със
сива метална кутия на стойност 60 лв., винтоверт с кабел марка „Райдер”, червен на цвят на стойност 40 лв. и клещи за ВиК тръби на стойност 15 лв., всички вещи на обща стойност
145 лв. лева от владението на И.И.А., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не
представлява маловажен случай.
– на 10.05.2017 г., около 22.00
ч., в гр.Поморие, ул. , от гаражно помещение, находящо се на посочения адрес,
чрез използване на техническо средство – подправен ключ, отнел чужди движими
вещи – перфоратор, марка „Бош” с № GBH-3-28DИЕ, ведно
с куфар, на стойност 150 лв., перфоратор, марка „Бош”
с № GBH-2-26D, ведно с куфар, на стойност 100 лв., винтоверт, марка „Метабо” - „Power maxx B5 Basic” - 10.8V, ведно с
куфар, на стойност 30 лв., акумулаторен винтоверт, марка „Бляк
енд Декер” 12 V, на
стойност 90 лв., пробивен трион „Зеге”, марка „Райдер” на стойност 20 лв., акумулаторна отвертка марка „Бош” - 3,6 V, на стойност 30 лв., акумулаторна отвертка
марка „Макита” - 4,8 V на стойност 30 лв., тестер за
кабели „МS 6812”
на стойност 15 лв., ученическа раница от плат, сиво - черна на цвят, на
стойност 5 лв., всички вещи на стойност 470 лв. от владението на А.С.Б., без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно и не представлява маловажен случай – престъпление по чл.195
ал.1 т.4, предл.2 и т.7 вр. с чл.194 ал.1 и чл.28 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
С протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 27.09.2017
г., по повод подадена писмена молба съдът е приел за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявеният от пострадалата от престъплението А.С.Б. против
подсъдимия Н.Г.М. граждански иск за осъждане на подсъдимия да заплати на
пострадалата сума в размер 615 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на пострадалата ст престъплението предмет на обвинението имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта
– 10.05.2017 г. и е конституирал пострадалата в качеството на граждански ищец и
частен обвинител в производството.
Пострадалият от престъплението, предмет на обвинението И.И.А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не предявя граждански иск.
В съдебно заседание
районният прокурор на РП – Поморие поддържа обвинението, така както е повдигнато
с обвинителния акт. Пледира за признаване за виновен на подсъдимия по
обвинението и налагане на същия на наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три
години, на основание чл.66 ал.1 НК. Застъпва становище, че предявеният
граждански иск е установен по основание, но до размера от 320 лв., като сочи,
че съгласно обвинението на пострадалаат са причинени
вреди в размер 470 лв., от които са възстановени 150 лв.
Гражданският ищец и
частен обвинител се явява лично в съдебно заседание и се представлява от
повереник – адв.М.Т.. Повереникът също счита, че гражданският иск е основателен
до посочения от прокурора размер. Пледира за признаване на подсъдимия за
виновен по обвинението, намира предложените от прокурора вид и размер на
наказанието за правилно определени, но застъпва становище, че наказанието
следва да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно.
Подсъдимият
признава, че е извършил деянието, описано в обвинителния акт. Моли да му бъде
наложено наказание в минимален размер, изпълнението на което да бъде отложено.
Защитникът на
подсъдимия – адв.С.М. пледира за налагане на М. на наказание лишаване от
свобода при условията на чл.55 НК, в размер под минимума предвиден от закона,
изпълнението на което бъде отложено, на основание чл.66, ал.1 НК.
С разпореждане на
съдия-докладчика е взето решение за провеждане и е проведено предварително
изслушване на страните, по реда на гл.27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
Съдът установи, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и не събира доказателства относно тези факти.
От самопризнанието
на подсъдимия събраните в досъдебното производство доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Свидетелят И.И.А.
притежава помещение, находящо се на партерния етаж на сграда с административен
адрес в гр.Поморие, ул., в което съхранявал строителни инструменти. На
21.02.2017 г., св.А. оставил вратата на помещението отключена, тъй като
входната врата на сградата се заключвала винаги. Около 18.00 ч. свидетелят
забелязал пред сградата чанта, която използвал за пренасяне на горепосочените
инструменти, установил, че входната врата е затворена, но не е заключена, както
винаги, отправил се към собственото си помещение, където констатирал, че от
него липсват вещи – куфар, зелен на цвят
и намиращите се в него лепачка за ВиК
тръби и части към нея, винтоверт с батерия марка „Бош”,
черно-зелен на цвят, поставен в сива метална кутия, винтоверт с кабел марка „Райдер”, червен на цвят и клещи за ВиК
тръби, жълти на цвят. От самопризнанията на подсъдимия, подкрепени от
показанията на св.А. (л.30-32 от ДП), св.З. Д. (л.54-56 от ДП) и св.В.П.
(л.58-59), безспорно се установява, че горепосочените вещи са отнети от
подсъдимия, който проникнал в сградата, отключвайки входната и врата с
подправен ключ (шперц), а след това и в помещението, собственост на
пострадалия. Отнетите вещи подсъдимият М. продал на непознати нему и
неустановени в хода на разследването лица. Видно от заключението на вещото лице
И. Д. по извършената на досъдебното производство съдебно-икономическа (оценъчна) експертиза
(л.68-69), стойността на откраднатите от подсъдимия вещи, собственост на св.А.,
е в общ размер 145 лв. За възстановяване на щетите от престъплението
подсъдимият предал на органите на МВР сума в размер 50 лв., която била получена
от пострадалия А., видно от сведение от 23.05.2017 г.( л.88 от ДП) и разписка
от 08.06.2017 г. (л.92 от ДП).
Свидетелката и
пострадала А.С.Б. е собственик на недвижим имот – жилище, с административен
адрес в гр.Поморие, ул. , ет.2, както и на гараж,
находящ се на същия адрес, вратите на който се заключвали със секретна брава.
На 11.05.2017 г., свидетелката установила, че вратата на гаража е отворена и от
него липсват вещи – перфоратор, марка „Бош” с №
GBH-3-28DИЕ, ведно с куфар, перфоратор, марка „Бош” с
№ GBH-2-26D, ведно с куфар, винтоверт, марка „Метабо”
- „Power maxx B5 Basic” - 10.8V, ведно с куфар, акумулаторен винтоверт,
марка „Бляк енд Декер” 12 V, пробивен трион „Зеге”,
марка „Райдер”, акумулаторна отвертка марка „Бош” - 3,6 V, акумулаторна отвертка марка „Макита” - 4,8 V, тестер за кабели „МS 6812” и ученическа раница от плат, сиво - черна на
цвят.49. От самопризнанията на подсъдимия, подкрепени от показанията на св.С. П.(л.47
от ДП), св.Н.К. (л.48-49 от ДП), св.З. Д. (л.57 от ДП), св.В. П. (л.60 от ДП) и
св.Г. Г. (л.61 от ДП), безспорно се установява, че горепосочените вещи са
отнети от подсъдимия, който проникнал в гаража на пострадалата, отключвайки
врата му с подправен ключ (шперц). Част от отнетите вещи подсъдимият продал в
гр.Бургас на непознати нему и неустановени в хода на разследването лица.
Откраднатият перфоратор, марка „Бош” с № GBH-3-28DИЕ,
ведно с куфар за съхранението му подсъдимият продал на св.В.Д., който след
установяване на извършителя от полицейските служители, с протокол за доброволно
предаване (л.84 от ДП) предал веща на органите на реда. С разписка от
05.06.2017 г. (л.91 от ДП), перфораторът бил върнат на собственичката му. Видно
от заключението на вещото лице И. Добрев по извършената на досъдебното
производство съдебно-икономическа
(оценъчна) експертиза (л.71-73), стойността на откраднатите от подсъдимия вещи,
собственост на св.Б., е в общ размер 470 лв., като стойността на върнатия перфоратор
е 150 лв.
Описаната фактическа обстановка безспорно се
установява от самопризнанията на подсъдимия, подкрепени от останалите събрани
по делото и посочени от съда доказателства – разпити на свидетели, протокол за
доброволно предаване, сведение, разписки и заключенията на вещото лице.
Въз основа на
установените факти и закона съдът прие следните правни изводи.
Отнемайки
на посочените в обвинителния акт дати – 21.02.2017 г. и 10.05.2017 г., от партерно помещение в
гр.Поморие, ул. и от гараж в гр.Поморие,
ул. , от къщи в гр.Каблешково, общ.Поморие, ул. . и ул. „., в условията на
повторност, при немаловажен случай, чрез използване на техническо средство –
подправен ключ, движими вещи – лепачка за ВиК тръби и части към
нея, ведно с куфар, зелен на цвят, винтоверт с батерия марка „Бош”, черно-зелен на цвят, ведно със сива метална кутия,
винтоверт с кабел марка „Райдер”, червен на цвят и
клещи за ВиК тръби, собственост на И.И.А.,
перфоратор, марка „Бош” с № GBH-3-28DИЕ, ведно с
куфар, перфоратор, марка „Бош” с № GBH-2-26D, ведно с
куфар, винтоверт, марка „Метабо” - „Power maxx B5 Basic”
- 10.8V, ведно с куфар, акумулаторен винтоверт, марка „Бляк
енд Декер” 12 V, пробивен
трион „Зеге”, марка „Райдер”,
акумулаторна отвертка марка „Бош” - 3,6 V,
акумулаторна отвертка марка „Макита” - 4,8 V, тестер
за кабели „МS 6812”
и ученическа раница от плат, сиво - черна на цвят, собственост на А.С.Б., от владението на собствениците на вещите, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, подсъдимият М. е извършил
две деяния, всяко от които от обективна страна
осъществява състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.4, предл.2 и т.7
вр. с чл.194 ал.1 НК.
Безспорно
се установи, че престъплението е осъществено при условията на повторност, като
случаят не е маловажен.
На първо
място престъплението е осъществено от подсъдимия в условията на чл.28, ал.1 НК,
тъй като видно от справката за съдимост на М. (л.18-19), деянието е извършено след като същият е осъден с влязло в сила
на 09.11.2016 г. споразумение № 90/09.11.2016 г. по НОХД № 225/2016 г. по описа
на РС – Поморие, за друго такова престъпление – квалифицирана кражба по чл.195,
ал.1, т.4 и т.6 НК, при която откраднатите вещи са били заместени до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционният
съд – чл.197, т.3 НК.
На второ място
случаят не е маловажен. Правният извод за маловажност следва да
се основава на всички обстоятелства
относно престъплението при съобразяване критериите, посочени в чл.93, т.9 НК - Решение № 667/28.11.2003
г. по н. д. № 525/2003 г., I
н. о. на ВКС. В конкретния случай на първо място вредни последици от
престъплението са налице, действително стойността на ответите вещи не е висока,
но същите са многобройни, а и подсъдимият е извършил и други други общественоопасни деяния,
освен това по горепосоченото осъждане. В съвкупност от изложеното съдът приема,
че конкретното престъпление не е такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, т.е налице е квалификация на
деянието по чл.195, ал.1, т.7 НК.
Установи се на
следващо място, че от обективна страна престъплението е осъществено от
подсъдимия чрез използване на техническо средство – подправен ключ. Ключовете са техническо средство по смисъла на
закона, независимо дали са обикновени,
или секретни; подправени, или оригинални; откраднати, намерени, временно ползвани, предназначени, или непредназначени за отключване на
помещението – т. ІІ.11 на Постановление №
6 от 26.IV.1971 г. по н. д.
№ 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.). Ето защо е налице и квалифициращият признак по т.4,
предл.второ на чл.195, ал.1 НК.
Горепосочените две деяния, извършени от подсъдимия, осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление – кражба, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината. Последващото деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, поради което според съда е налице продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като М. е съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици.
Предвид
изложеното съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението,
за което е обвинен, съставомерно по чл.195, ал.1, т. 4, предл. второ и т.7 вр. с чл.194, ал.1
вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК.
За това
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от
една до десет
години.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид
проведеното предварително изслушване и съобрази императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 НПК, съгласно която в случай на
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, наказанието
следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК. По силата на чл.58,
ал.1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2
от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. Съгласно чл. 58а, ал. 4 от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и
условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
Съдът
намира, че в настоящият случай приложение следва да намери чл. 58а, ал. 4 вр. с
чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Налице са изискуемите от закона многобройни смекчаващи
вината обстоятелства по отношение на подсъдимия. Както бе вече посочено
степента на обществена опасност на извършеното деяние не може да се определи
като ниска, не е такава и обществената опасност на подсъдимия, но следва да се
отчете, че М. е в сравнително млада възраст, видно от показанията на
свидетелите наскоро е загубил родител – баща, признава вината си и изразява съжаление за
стореното, предприел е действия по възстановяване на вредите от престъплението
и е възстановил реално част от тях, има добро процесуално поведение и е в
затрудненото имуществено положение, поради което
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и което е адекватно и
на целите по чл. 36 от НК съдът определи в размер под минималния, предвиден в
чл.195 НК, а именно шест месеца лишаване от свобода. Съдът прие, че за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправянето на осъдения не
е наложително той да изтърпи наказанието, поради което на основание
чл.66, ал.1 НК, отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три
години. М. не е осъждан (реабилитиран по право) на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното
наказание лишаване от свобода е за срок шест месеца – по-ниско от 3 години
лишаване от свобода и размерът на същото наред с определения тригодишен срок на
отлагане изпълнението на наказанието, ще мотивира в достатъчна степен
подсъдимия да не извършва други престъпни посегателства.
Престъплението, за
което на подсъдимия М. е наложено наказание с присъдата по настоящото
производство е извършено в периода 21.02.2017 г. и 10.05.2017 г. Видно от
справката му за съдимост, със споразумание № 17/31.03.2017
г., по НОХД № 115/2017 г. по описа на Районен съд –Поморие, влязло в законна
сила на 31.03.2017 г., за престъпление по чл.194 ал.3 НК, извършено в периода
24.11.2016 г. – 25.11.2016 г. на М. е наложено наказание пробация,
с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 НК – задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от осем месеца, с явяване и подписване на осъдения пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично,
по чл. 42а, ал.2, т.2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от осем месеца и по чл.42а, ал.2, т.6 НК – безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 100 часа за срок от една година. Деянията по двете
осъждания са извършени преди подсъдимия да е имал влязла в сила присъда/споразумение
за което и да е от тях, поради което и на основание чл.25 НК вр.с чл.23, ал.1 НК съдът определи на М. общо наказание измежду наказанието по настоящата
присъда и наложеното по НОХД № 115/2017 г., наказание, като наложи най-тежкото
от двете наказания, а именно наказанието лишаване от свобода за срок от шест
месеца.
По гореизложените аргументи, съдът прие, че за
постигане целите на определеното на подсъдимия общо
най-тежко наказанието и преди всичко за
поправянето му не е наложително той да изтърпи
общото наказание, поради което и на основание чл.25, ал.4, вр.с чл.66, ал.1 НК, отложи изпълнението на определеното общо най-тежко наказание за изпитателен срок от три
години.
По предявения от пострадалата Б. граждански иск за причинените с престъплението имуществени вреди, съдът намира
за безспорно установено, че пострадалият субект е претърпял имуществени вреди.
Съгласно чл. 45 от
ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като отговорност за непозволено увреждане носи физическото лице, причинили вредата чрез своите виновни
действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността
на причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди, което в случая безспорно се установи за
горепосочените имуществените
вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, поради което и съдът намира
предявения граждански иск за доказан
по основание. По отношение на
размера безспорно е, че размерът на
вредите от престъплението, установен от заключението на вещото лице,
нанесени на пострадалата Б. е 470 лв.. От друга
страна съдът съобрази обстоятелството, че на пострадалата
е върната една от отнетите и вещи
– перфоратор, чиято стойност е 150 лв., поради което и присъди сумата от 320 лв., като
за горницата до претендирания размер от 615 лв.,
искът бе отхвърлен, като недоказан в тази му част Причинените
на гражданския ищец вреди по
своето същество, в случая, са едно
парично задължение, което виновният причинител му дължи.
Съгласно
чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение
на това задължение
последният дължи обезщетение в размер на законна лихва
от деня на
забавата. И тъй като задължението
е от непозволено увреждане, съгласно чл.84, ал.3 длъжникът се смята
в забава и без покана, което означава,
че законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи от
деня на причиняване
на непозволеното увреждане. Този ден за гражданския ищец е денят на извършване
на инкриминираното деяние, когато е настъпило увреждането му. Изрично в този смисъл Решение № 208 от 7.05.2012 г по н. д. №
613/2012 г., I н. о., НК. на ВКС. Ето защо и при изричното искане на пострадалата съдът и присъди обезщетението за вреди заедно
със законната лихва от датата
на увреждането - 10.05.2017г.
Предвид уважаването на гражданския иск, в тежест на
подсъдимия бе възложена държавна
такса в размер 50 лв.
С оглед признаването
на подсъдимия за виновни и на основание чл.189, ал.3 НПК, в негова тежест бяха
възложени разноските по делото по делото в размер 125 лв..
Мотивиран от горното
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :