Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 17.10.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 4678 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.01.2019 г. по гр.д. № 33520/17 г.,
СРС, І ГО, 36 с-в е отхвърлил предявения от С.Й.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Ю.Б." АД,
ЕИК ******, с адрес: *** осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
2, вр. чл. 82 ЗЗД, за сумата от 4 000 евро - частично претендирана от сума в
общ размер от 120 000 евро, ведно със законната лихва от 26.05.2017 г. до
погасяването, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение
на договор между страните, по силата на който ищецът е титуляр на спестовна
сметка, открита в банката, към която има издадена дебитна карта „Visa Electron", предадена му на 13.05.2016 г., изразяващо се в неосигуряване на възможност
на ищеца чрез издадената му дебитна карта да изтегли на 08.05.2017 г. от
банкомат сумата в размер на 600 евро, вследствие на което ищецът е претърпял
вреди под формата на пропуснати ползи от прекратен договор от 25.07.2016 г.
Осъдил е С.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „Ю.Б." АД, ЕЙК ******,
с адрес: гр. София, ул. „******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер
на 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца С.Й.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, даден като съдебен адрес с мотиви, изложени в
нея. Счита, че са допуснати по делото процесуални нарушения състоящи се в
неправилен извод, че от приложените към отговора на исковата молба условия за
използване на дебитна карта… е бил в размер на 400 лв., че съдът е използвал
извадки от рекламни материали с неясен издател, че е действал предубедено, като
е отхвърлил искането на ищеца, направено в с.з. на 21.03.2018 г. ответникът да
бъде задължен да представи доказателства, че е изпълнил изискванията на раздел
11 от ДР на договора.
По съществото на спора е
посочено, че според извършеното от ищеца уточнение неизпълнението на
договорните задължения от страна на банката се изразява в неизпълнение на
договорения дневен лимит за теглене на пари в брой и на задълженията на
ответника по Раздел ХІ, т.-10 от ОУ за издаване и ползване на дебитни карти,
като банката не е осигурила на разположение на ищеца промените не по-късно от
два месеца преди влизането им в сила. Въззивникът/ищец заявява, че не оспорва
ОУ на банката и че са публикувани на дълготраен носител-интернет сайта, а
твърди, че са нарушени тези ОУ, като ищецът не е бил уведомен така, както е
записано. Съдът не е анализирал императивния текст в т.13 от ДР на ОУ, че
всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени
от страните в писмена форма и ще се считат за получени, ако по факс, email / електронна поща/,
чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с
препоръчана поща, достигнат до адресите на страните.
Неправилно съдът е приел
твърдението на ответника, че не е налице някаква връзка между неизпълнение на
договорните задължения и сочените вреди, защото съгласно договора, ищецът е
имал възможност да разполага на ден с по-голяма сума, а именно до 3500 лв. чрез
теглене от ПОС терминал. Счита, че не е предмет на обсъждане дали ищецът е имал и друга възможност да
разполага с по-голяма сума, защото само в случай, че ответникът е изпълнил
изцяло конкретно договорените задължения, може да се обсъждат и други
възможности за разполагане с по-голяма сума.
Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отмени процесното и да бъде уважен иска с правно
основание чл.79, ал.1, пр.2-ро вр. с чл.82 от ЗЗД. Не претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемото
дружество „Ю.Б."
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно
от Изпълнителния директор Д.Ш.и Прокуриста М.В., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт В.П.оспорва въззивната
жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1,
пр.2, вр. чл.82 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 4 000 евро, частично от 120 000 евро, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяването.
Ищецът С.Й.Д. твърди, че на 06.10.2009 г. е сключил с Алфа Банка - клон България
КЧТ договор за издаване на международна дебитна карта, като страните са
уговорили кредитен лимит за теглене от ATM, равняващ
се на 1600 лева. На 14.04.2016г. е бил уведомен с писмо за това, че всички
права и задължения на банката се прехвърлят на „Пощенска банка", на
13.05.2016 г. е получил с приемо-предавателен протокол № 71679 нова дебитна
карта, а на 17.05.2016г. и удостоверение за новия номер на банковата си сметка.
Твърди, че на 25.07.2016 г. е сключил с трето лице В.А.договор за предоставяне
на услуги, в изпълнение на задължение по т. 6, раздел III от който е следвало
да заплати сумата от 600 евро в брой. При опит да изтегли сумата на 08.05.2017
от ATM във ФР Германия, за да изпълни задължението си (разчитайки на уговорения лимит
от 1600 лева), заявката му била отказана
с основание, че е изчерпан дневният лимит. Успял да изтегли само сумата в
размер на 200 евро. Това е довело до прекратяване на сключения от него договор
от 25.07.2016г. (с писмо от 09.05.2017 г., изпратено от съдоговорителя му),
вследствие на което ищецът е претърпял вреди в размер на 120 000 евро, представляващи
пропусната полза - минимално възнаграждение, полагащо му се по договора.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4 000 евро - частично
от 120 000 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът „Ю.Б." АД, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е оспорил иска по
основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е титуляр на
спестовна сметка, открита в банката, към която има издадена дебитна карта „Visa Electron" (предадена му лично на 13.05.2016г.) на мястото на предходно притежавана от
него дебитна карта „Alpha Bank Enter Visa Electron". Заявява, че договорните отношения помежду им са възникнали като резултат от
прехвърляне на търговското предприятие на Алфа Банка - клон България КЧТ към „Ю.Б."
АД. На 08.05.2017г. чрез дебитната карта е било извършено теглене на сумата от
395,08 лева от терминално устройство ATM
в чужбина. Оспорва твърденията
на ищеца, че не е изпълнил задължението си да
гарантира теглене на суми в брой от ATM в страна и чужбина, защото
съгласно уговореното между страните лимитът за теглене в брой от ATM е 400 лв. дневно, а за плащане на покупки и теглене в брой на ПОС терминал
- 3500 лв. Сочи, че изменението на условията по договора произтичат от
извършеното прехвърляне на търговското предприятие и че считано от 25.05.2016г.
по отношение на ищеца са влезли в сила промени в „Общите условия на Алфа Банка
- клон България за издаване и ползване на дебитни карти Enter Visa и Enter
MasterCard" и същите са били заменени с „Общи
условия на Ю.Б. АД за издаване и използване на дебитни карти". Оспорва, че
ищецът е претърпял вредни, че същите са в причинна връзка с действията на
банката и че са от категорията на предвидимите такива. Оспорва наличието на
договорни отношения между ищеца и третото лице, включително представения
договор, защото същият не е подписан, че като страна и в съдържанието му са
посочени имената на различни лица, също, че договорът няма достоверна дата.
Сочи още, че неизпълнението на ищеца не се дължи на действия на банката,
доколкото същият е имал възможност да изтегли необходимата му сума на ПОС
устройство във всяка банка в Германия.
СГС констатира следното:
По делото е безспорно, че между страните е налице облигационно отношение, по силата на което
ищецът е титуляр на спестовна сметка, открита в банката, към която има издадена
дебитна карта „Visa Electron" (предадена му лично на
13.05.2016г.) на мястото на предходно притежавана от него дебитна карта „Alpha Bank Enter Visa
Electron"; че към 08.05.2017 г. разрешеният лимит за теглене от ATM устройство е
бил 400 лв., че на 08.05.2017 г. с издадената в негова полза дебитна карта е
изтеглил сумата в размер на 200 евро, която е в рамките на разрешения лимит за
теглене.
По изложените във
въззивната жалба възражения, СГС приема следното:
Не могат да бъдат процесуални
нарушения изводи, а що се отнася до рекламните материали, то те не са реклами,
а обяснения, публикувани на интернет сайта на банката, както и Общите условия с
последните изменения и допълнения в сила от 01.06.2015 г. Настоящата инстанция
намира за неуточнено от страна на въззивника/ищец кое точно доказателство
ответникът следва да бъде задължен да представи, с което да бъде установено, че
банката не е изпълнила изискванията на раздел 11 от ДР на договора. Не може да
се изисква от страна да установява отрицателни факти. Що се отнася до искането
да бъде представено извлечение от картовата информационна система на Банката,
то такова доказателство е ирелевантно за предмета на спора. Относно искането за
допускане на СТЕ и ССЕ, то за установяване на обстоятелствата, които нямат
правен характер, съдът е допуснал гласни доказателства.
Въззивникът/ ищец
уточнява, че не оспорва ОУ на банката и
че те са публикувани на дълготраен носител-интернет сайта, а твърди, че са нарушени
тези ОУ, по конкретно т.13 от ДР на ОУ, където се сочи, че всички уведомления и
изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени от страните в писмена
форма и ще се считат за получени, ако по факс, email /електронна поща/, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, достигнат до
адресите на страните.
По делото е безспорно, че е било извършено прехвърляне на търговското
предприятие на Алфа Банка-клон България КЧТ към „Ю.Б." АД. При това
прехвърляне се променят условията при първоначалния договор, сключен с Алфа
Банка-клон България КЧТ, като считано от 25.05.2016 г. са настъпили изменения,
най-важните сред които са: промяна на международният идентификационен номер,
деактивиране на дебитните карти, издадени от Алфа Банка-клон България КЧТ и
издаването на нови карти от същият
вид с валидност 5 години. Съществуващата дебитна карта на ищеца „Enter Visa Elektron“ от Алфа
Банк, е била преиздадена като вид „Visa Elektron“. За всички видове дебитни карти влизат в сила нови ОУ вече ОУ на „Ю.Б.“ АД за издаване и ползване на
дебитни карти“, с последна редакция в сила от 01.06.2015 г. Те стават
задължителни за страните от момента на влизането им в сила. При тези ОУ
лимитите са различни, а именно налице е ограничение за теглене в брой на
АТМ/банкомат/ на суми до 400 лв.
Соченото от въззивника/
ищец нарушение на т.13 от ДР на ОУ, според който текст всички уведомления и
изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени от страните в писмена
форма и ще се считат за получени, ако по факс, email / електронна поща/, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, достигнат до
адресите на страните, касае изпращане на уведомления и изявления във връзка с
договора и достигането им до страните, но след подписването на договора между
тях.
В конкретния казус,
ищецът е бил уведомен за извършените промени относно дебитните карти, като
най-важните от които бяха посочени по-горе, включително и досежно новият размер
на лимита, приел е новоиздадената си дебитна карта на 13.05.2016 г., не е възразил срещу новите ОУ за издаване и ползване
на дебитни карти и Тарифата на Банката, не е заявил желание пред Банката за
запазване на специалните лимити по първоначално издадената карта на Алфа
Банката. Самата дебитна карта е станала активна на 25.05.2016 г., т.е. за периода от приемане на дебитната
карта от ищеца на 13.05.2016 г. до активиране на същата на 25.05.2016 г., той е
можел да предприеме съответните действия като подаде заявление до Банката за
запазване на специалните лимити, различни от стандартните. В този смисъл, след
подписването на договора, той вече е бил уведомен за тези нови моменти, поради
което и след подписването му не се следва ново уведомление или изявление до
него, тъй като не става въпрос за изменение на самия договор, а за клаузи, като
част от договора към момента на подписването.
Както законосъобразно е
посочил районният съд, ищецът е следвало да докаже, че между страните е налице облигационно отношение, по силата на което ищецът е
титуляр на спестовна сметка, открита в банката, към която има издадена дебитна
карта „Visa
Electron" (предадена му лично на 13.05.2016г.) на мястото на
предходно притежавана от него дебитна карта „Alpha Bank Enter Visa
Electron"; че задължение на банката/ответник
е било да гарантира теглене на суми в брой от ATM в страна и
чужбина до размера от 1600 лева; че не е могъл да се възползва от такава
възможност по вина на банката/ответник и че в причинна връзка с тази
невъзможност е претърпял вреди - пропуснати ползи от минимално дължимо му се по
договор за предоставяне на услуги, сключен на 25.07.2016 г. с третото лице
Владимир Атанасов, възнаграждение в размер на 120 000 евро.
Предвид гореизложеното, ищецът не доказал наличието на задължение на
банката да гарантира теглене на суми в брой от ATM в страна и
чужбина до размера от 1600 лева, напротив, установява се по делото съгласно условията за използване на дебитна карта „Visa Electron", действащи към момента на процесното теглене, че дневният лимит за теглене в
брой от банкомат е бил в размер на 400 лв. и в такъв размер ищецът е извършил
теглене на 08.05.2017 г.
Изводът е, че не е налице неизпълнение на договора от страна на банката, за
което същата да носи договорна отговорност и това представлява достатъчно
основание да се приеме, че искът се явява неоснователен, без да е необходимо да
бъдат разглеждани другите елементи от фактическия състав на чл.79, ал.1, пр.2
вр. с чл.82 ЗЗД.
На основание чл.271, ал.1, изр.1,
І пр. ГПК, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото
и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемото
дружество юрискосултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100
лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 22.01.2019 г. по гр.д.
№ 33520/17 г. на СРС, І ГО, 36 с-в.
ОСЪЖДА С.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „Ю.Б." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от Изпълнителния директор Д.Ш.и Прокуриста М.В., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт В.П.юрискосултско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.