РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2046
гр.
Пловдив, 15 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХIIІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на пети
януари през две хиляди и двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
с участието на секретаря
ПЕТЯ ПЕТРОВА, и прокурора ЙОРДАНКА
ТИЛОВА, като разгледа докладваното
от съдия ПАСКОВ адм. д. № 592 за
2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по административно дело
№ 2783/2020г. е образувано по искова молба от на Р.В.С. с ЕГН **********, същият пребиваващ към
момента в Затвора-гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Г.М. срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” с която
се претендира присъждане на обезщетение в общ размер на 10 000 лв., за
понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на администрацията в Затвора-гр. Пловдив в периода от 30.01.2019г. до 05.03.2021г./ датата на
подаване на исковата молба/.
В
исковата молба се излагат следните
твърдения. доводи:
Във всички затворнически килии, в
които е пребивавал досега в Затвора-гр.
Пловдив нетната площ предоставяна му от затворническата
администрация не е надвишавала 3 кв. м, е липсвала каквато и да е вентилация,
чрез която да се пречиства въздуха. В тоалетната в килията му към датата на
подаване на исковата молба е в много лошо състояние- с неработещи казанчета,
липса на работещи чешми или умивалници, като същата е шумоизолирана. Банята е в много лошо състояние, на затворниците се налага да се къпят заедно
по 30-40 човека, като се изчакват взаимно.
Душовете са
само 5-6, като от тях тече или гореща или ледено студена вода.
Ищецът твърди, че в стаите, в които е
пребивавал досега в Затвора-гр. Пловдив прозорците не са били достатъчно големи
и през тях не е влизала достатъчно слънчева светлина. Спалното му и постелъчно
бельо се сменя изключително рядко, което е предпоставка за развъждане на насекоми
и най вече дървеници и бълхи в леглата на затворниците. Дезинфекцирането на
помещенията е недостатъчно и нередовно, поради което е имало случаи, в които
затворници уведомяват управата на затвора за вредители или плесен и мухъл и
чакат със дни, за да може въпросната фирма да посети килията за да я обработи. Според
ищеца спрямо него не се е водила никаква индивидуална и корекционна работа от
страна на отговорните лица в затвора, не му е дадена възможност да участва в
програми за въздействие за индивидуална и групова работа. Според ищеца през
месец декември, 2020г. е бил диагностициран с „ Коронавирус", но
медицинският екип на Затвора-гр. Пловдив е счел, че не е нужно превеждането на
ищеца в болница извън Затвора-гр. Пловдив. След като на ищеца е бил извършен
първоначален преглед в болница извън Затвора-гр. Пловдив, той е бил приведен в
изолатора на затвора, където престоява от 24.12.2020г. до 04.01.2021г. През времето
в което е бил в изолатора, за него не са се полагали специализирани медицински
грижи, не му е извършвано нужното лекарско наблюдение , съчетано с нужната
медицинска апаратура, съобразена с международните стандарти на тази болест.
Ищецът твърди, че е поддържал постоянна температура от четиридесет градуса, но
никой от медицинския екип не му е оказвал помощ в тази връзка. Отговорните лица
са се ограничавали единствено до носенето на лекарствата, предписани по рецепта
от докторите във „Втора градска болница". Според него не са му осигурявани
нужните лекарства за лечението на тази болест. Твърди, че в следствие на това
лечението му е преминало трудно и състоянието му се е усложнило. Твърди, че в
следствие на прекараната инфекция и лошото лечение и към този момент има
проблем с дишането.
Според ищеца всички посочено по-горе
е причинено, в следствие на бездействията на администрацията в Затвора-гр.
Пловдив , която е била длъжна да предостави условия, които не са унизителни за
човешкото достойнство. Счита, че самият факт, че е ограничено правото му на
свободно придвижване е достатъчно наказание за деянията, което е извършил и
всяко допълнително утежняване на условията, при които изтърпява наказанието си,
включително и липсата на медицинска помощ помещение го поставя в унизително и
нечовешко положение.
В съдебно заседание.
процесуалният представител на ищецът адв. М. моли за уважаване на исковата
претенция. Претендира възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", чрез процесуалния си представител юриск. Ч., оспорва предявената
искова претенция и моли за отхвърлянето й като недоказана и неоснователна. В
отговора на исковата молба претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор от ОП – Пловдив, изразява становище за
неоснователност на иска.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество
е частично основателен.
По делото са приети следните писмени доказателства:
-
Писмо от Началник
Затвора гр. Пловдив /л.98/ в което е посочено, че ищецът е постъпил в Затвора в
гр. Пловдив на 30.01.2019г. и е бил освободен на 16.04.20121г.
-
Становище от
Инспектор СДВР /л.55/ в което е отразено следното:
Ищецът е пребивавал в затвора в гр. Пловдив през
периода от 30.01.2019г. до освобождаването си на 15.04.2021 г.
В затвор гр. Пловдив и в системата на ГДИН единствения
меродавен документ, от които може да се направи справка за броя на л. св. по
спални помещения е „Сведение за разпределение и движение на лишените от
свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за
съхраняване на ГДИН и териториалните и поделения“ - ТС-НО-5, утвърдено със
заповед № Л-42/02.01.2020г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от
Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години. Ищецът е
постъпил в затвор град Пловдив на 19.07.2019г. при първоначален СР - 22.11.19г.
В справката е посочено броя на лицата с които ищецът е
пребивавал в съответните помещения за следните периоди:
1.
От 26.07.2019г. до 11.09.2019г ищецът е бил в помещение №60 на пост V Размерите
на спално помещение №60 на пост V
е 26.86 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.45x1.15м.
и 0.98x1.15м.
Санитарният възел е 2.82 кв.м. с прозорец с размери 0.30x1.15м. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с
размери 90x180 см.. Шкафовете са с размери 45x50 см. На
26.11.2019г. л.св. С. е преместен в спално помещение 7 на пост VI.
2.
От 26.11.2019г. до 06.01.2019г. ищецът е бил
спално помещение 7 на пост VI. Размерите на това спално помещение е 28.78 кв.м. без санитарен възел с два
отваряеми прозореца с размери 0.40x1.15м. и 1.00x1.15м. Санитарният възел е 2.94 кв.м. с прозорец с
размери 0.40х1.15м. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90x180 см.
Шкафовете са с размери 45x50
см.
3.
От 06.01.2019г.
до 29.06.2020г ищецът е бил в спално помещение №14 на пост VI.
Размерите
на това помещение са 26.96 кв.м.
без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.45x1.1 0м.
и 1.00х1.10м. Санитарният възел е 2.44
кв.м. с прозорец с размери 0.35x1.10м. За всеки лишен от
свобода е осигурено легло с размери 90x180 см. Шкафовете са с размери 45x50 см.
4.
От 30.06.2020г.
до 15.04.2021 в спално
помещение №17 на пост VI. Размерите на това помещение са 28.75 кв.м. без
санитарен възел с един отваряем прозорец с размери -1,00х1,00м. Санитарният
възел е 3.14 кв.м. с отдушник с размер ф -1.10.
За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90x180 см..
Шкафовете са с размери 45x50
см.
На 16.04.2021г. л.св. С.
е освободен.
В становището е посочено, че ищецът
е сервилен при провеждане на беседа.
Основната корекционна дейност с него са били индивидуалните беседи. Изготвената
преоценка на правонарушителя определя ниско ниво на риск от вреди и средно ниво
на риск от рецидив - 58т. При препланиране на присъдата му по проблемните и
гранични зони: отношение към правонарушението,начин на живот и обкръжение,образование
и обучение и умения за мислене с акцент повишаване на правното
съзнание,осъзнаване вредата от извършване на престъпления. Основна цел е била
осъзнаване на вредата от извършването на користни престъпления и последиците от
тях.Оценката на риска от рецидив е редуцирана на 56т. от към зона образование и
обучение поради включването му като ученик.Не е участвал в програми за групова
работа като не е и изявявал желание поради ангажираността му в учебния процес.
Ищецът е бил устроен на работа в
„Обособено производство“ към затвора град Пловдив със заповед номер Л-2881 от
17.12.2020г. и бил спрян от работа със заповед номер Л-208 от 27.01.2021г.
поради системно отсъствие и несправяне с наложените му трудови задължения. Той
е бил записан за ученик към СУ“Иван
Рилски“ след поредица от беседи целящи да го убедят в ползата от образование. Не
е бил наказван.
На всички лишени от свобода е бил осигурен
достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на
лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп /баня/ всеки
работен ден. Във всеки санитарен възел,
всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Отоплението се
осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон.
Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят
това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява
също от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат
да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от
близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни
продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при
себе си (зап. ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието).
-
Справка от мл. Експерт /л.64/в която е отразено следното:
В Затвора гр.Пловдив разполагат с
постелъчен инвентар и спално бельо- чаршафи, калъфки, дюшеци, одеала,
възглавници, достатъчно за да бъдат обезпечени всички л.св.в корпуса.
Всеки л.св. при постъпването си получава
спално бельо и постелем инвентар, за което се води отчетност. Грижата за
чистотата на спалното бельо се полага на л.св. като в утвърден график от
Началника на Затвора, два пъти седмично - в понеделник и четвъртък, всеки л.св.
има право да занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При
изхабяване на бельото по преценка на л.св., същият има право бельото му да бъде
заменено, като оформи молба адресирана до Началника на затвора. Нямат
възможност да раздават чисто нов постелен инвентар, всичко товасе предава
изпрано, чисто и обезпаразитено.
Във всяка стая в Затвора гр.Пловдив
има достъп до денонощно течаща вода. Случаи, в които няма такъв е единствено
при отстраняване на ВиК повреди. Времето
за достъп до топла вода е посочено в утвърден от Началника на Затвора
гр.Пловдив, график за разпределение на времето на л.св.
За поддържането на хигиената в
затворническа баня е разкрит работен обект на основание чл.80, ал.1 от ЗИНЗС,
на който обект е назначен л.св. При извършваните проверки от длъжностни лица е било
установено, че хигиената в затворническа баня е задоволителна, вземайки предвид
спецификата на обекта.
В Затвора гр.Пловдив няма практика
да се предлага работа на конкретен л.св. На основание чл.164 от ППЗИНЗС,
работните места в Затвора гр.Пловдив се обявяват на общодостъпни места,
обособени на всички постове. В зависимост от изискванията за правоспособност,
квалификация и здравословен статус на л.св. кандидати за работа, Комисията по
чл.35 от ЗИНЗС определя кои л.св. могат да работят.
-
Становище от Н.
Х. Д.-техник строителство и архитектура /л.63/
в което е отразено следното:
През периода на изтърпяване на
наказанието на л. св. Р.С.В. от 30.01.2019г. до 22.04.2021г.в затвора гр.
Пловдив не са правени основни ремонти на килиите на лишените от свобода. В
затвора гр. Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи кранчета,
отстраняват се течове, сменят се осветителните тела. Не се допуска да има
счупени прозорци/същите се подменят своевременно/. През 2017г. е се извършено боядисване на
общите помещения на л. св. Дограмата е подменена с нова/ПВЦ/, поставен е гранитогрес в общите умивални. На пети пост се
извърши боядисване на килиите на л. св.
Със собствени сили/ лишени от свобода назначени като строители по щата
на домакинците и строителни материали ,предоставени по централно сключени
договори от ГД ИН се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро
състояние, имайки в предвид старата материална база. Банята
е обща. Подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Всеки ден по график
има баня за л. св. Осигурена е топла вода от котел ,който работи на въглища и е
на територията на Затвора. Същият е ново закупен/през януари 2017 година.
Въглищата се осигуряват редовно от централна доставка от ГДИН.
Становище от д-р Р. Д. лекар-ординатор при
Затвора-Пловдив в което е отразено следното:
„На 24.12.2020г. л.св. Р.В.С. е със уточнена диагноза ковид 19 с
положителен ПСР тест направен в УМБАЛ „Св.Пантелеймон“ гр.Пловдив.От
направената образна диагностика - рентгенография на гръден кош и бял дроб -
доказан енфизем , пулмофиброза.От епикризата от 2014г. във втора хирургична
клиника на УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив е уточнена диагноза Tu pulmonis dex , ТБЦ пулмонис .“
Съм
становището е приложено медицинското досие на ищеца.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда
специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. А чл. 3, ал.1 от ЗИНЗ въвежда
забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната
разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Съгласно 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата
за лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални
служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС.
Следва да се отбележи, че основателността на иска за
вреди по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно
изискуеми предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; 2)
настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца като същата се
предполага до доказване на противното и
3) пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
На първо място по отношение на периода за които се
претендират неимуществени вреди. Съдът намира за установено следното:
Иищецът е постъпил в затвора в гр. Пловдив на
30.01.2019г . и е бил освободен на 16.04.2021г., т.е. периодът за който съдът
следва да се произнесе по същество е от 30.01.2019г.- до 05.03.2021г.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република
България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ произтичащи от условията в
местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право.
Критериите от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото "Н. и други
срещу България" е посочено, че вече постановените решения се отнасят до
нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на
достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена,
липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на
тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи,
а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на
българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и
унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл. 3
от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение" предполага страдание
или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан
с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на
посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да
съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода
лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така
че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и
трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието,
свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на
лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.
Предметът на делото е очертан в исковата молба, според
която се търси обезщетяване за твърдени от ищеца претърпени неимуществени
вреди, които са последица от: липса на достатъчно жилищна площ, неосигуряване
на необходимото му лечение, лекарства и съобразена със заболяването му храна.
Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната
жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м.,
както е и според стандартите, възприети от Съвета на Европа и от Съда по
правата на човека. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, като в ал. 5 е посочено количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения да се определят с правилника за прилагане на закона. В
чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения се осигурява
пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради. А според чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Размерите на спалните помещения в които е пребивавал
ищеца през процесния период са посочени по-горе в настоящето решение.
С оглед доказателствената тежест в процеса, съдът констатира,
че ответникът не е представил доказателства за осигуряване
на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора – Пловдив.
На първо
място следва де се посочи, че ответната страна не представи каквато и да е информация за условията в
които ищеца пребивавал през периода от 30.01.2019г. до 26.07.2019г. В
тежест на ответника е да докаже, че за този период са били спазени законовите
изисквания, като недоказването им е основание съдът да приеме, че на ищеца не
са били осигурявани на приемливи условия за изтърпяване на наложеното му
наказание.
Видно от
Становище от ИСДВР ищецът не е разполагал с достатъчно пространство в помещенията в които
е пребивавал през следните периоди:
От
26.11.2019г. до .29.06.2020г., от 03.07.2020г. до 23.07.2020г. от 09.10.2020г.
до 12.10.2020г. ат 16.10.2020г. до 17.10.2020г., от 20.11.2020г. до
13.12.2020г., от 15.12.2020г. до 17.12-2020г., от 08.01.2021г. до 05.03.2021г.
За тези периоди съгласно практиката на Съда по правата
на човека е налице самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът
е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на
чл. 3 от ЕКЗПЧОС. За останалите процесни периоди обаче не се доказа такова
нарушение. тъй като в спалните помещения е бил осигурен
достъп до санитарен възел и течаща студена вода. По отношение на топлата вода пък, по
делото се установи, че времето за достъп до такава е посочено в утвърден
график, за разпределение на времето на лишените от свобода. В този смисъл
оплакванията на ищецът относно липсата на топла
вода са неоснователни и недоказани.
По делото са приложени протоколи видно от които е че е
била извършвана периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, през целия
исков период през който ищецът е пребивавал в затвора гр. Пловдив, поради което
съдът не кредитира твърденията на ищеца за наличие на инсекти и мухъл.
Не се доказа по делото ищецът да е пребивавал в
помещения в които да е липсвала достатъчно вентилация, тоалетната в
килията му към датата на подаване на исковата молба да е в много лошо състояние,
банята да е в много лошо състояние, прозорците в килиите да не са достатъчно
големи, да не му е било осигурявано спалното и постелъчно бельо, да не се е
водила никаква индивидуална и корекционна работа от страна на отговорните лица
в затвора, да не му е била дадена възможност да участва в програми за
въздействие за индивидуална и групова работа.
Не се доказва и, че през месец декември 2020г. януари 2021г. медицинският
екип на Затвора-гр. Пловдив да е бездействал и да не е предприел необходимите
мерки за оказване на адекватно лечение.
Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
"Изпълнение на наказанията" относно пренаселеността на помещенията в
затвора гр. Пловдив свобода в Затвора - Пловдив
през следните периоди:
От 26.11.2019г. до .29.06.2020г., от 03.07.2020г. до
23.07.2020г. от 09.10.2020г. до 12.10.2020г. ат 16.10.2020г. до 17.10.2020г.,
от 20.11.2020г. до 13.12.2020г., от 15.12.2020г. до 17.12-2020г., от
08.01.2021г. до 05.03.2021г.
Както се посочи по-горе на ищеца следва да се присъди
обезщетение за периода 30.01.2019г. до 26.07.2019г.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 284, ал.5
от ЗИНЗС, според която в случаите по ал. 1 (държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3),
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно
която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. Съгласно чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Понятието "справедливост" е морално -
етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Справедливостта е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Следва да се има в предвид, че вредите, които следва да
се обезщетят на ищеца имат компенсаторен характер. Размера на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде
определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Настоящия съдебен състав се съобразява с постановените
три осъдителни решения срещу България на Европейският съд по правата на човека
(ЕСПЧ) от 4 юни 2020 г., по делата Ч. и К., Й. и Д. и други, образувани по единадесет жалби на
лишени от свобода, относно размерът на присъдените обезщетения за претърпените
вреди на национално ниво.
В случая, от съда се отчитат обстоятелствата,
съставляващи проявления на незаконосъобразната административна дейност и
периода на исковата претенция. Съобразно това и при прилагането на чл. 284, ал.2
от ЗИНЗС, съдът счита, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди
на ищеца, за неимуществените вреди настъпили както следва: За престоя му в Затвора гр. Пловдив за
периода от 30.01.2019г. до 26.07.2019г., от 26.11.2019г. до .29.06.2020г., от
03.07.2020г. до 23.07.2020г. от
09.10.2020г. до 12.10.2020г. от 16.10.2020г. до 17.10.2020г.,от 20.11.2020г. до
13.12.2020г., от 15.12.2020г. до 17.12-2020г., от 08.01.2021г. до 05.03.2021г. - 506 дни или общо 2 024 лв.
За останалата част - за разликата от 2 024 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лева
исковата претенция, като неоснователна, следва да се отхвърли.
По отношение на претендираното от
ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да
се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е
водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е
предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286
ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка
с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се
дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на Р.В.С., ЕГН **********, 2 024/две хиляди и двадесет и четири/ лева представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора гр. Пловдив за следните периоди от 30.01.2019г. до 26.07.2019г., от 26.11.2019г. до .29.06.2020г., от
03.07.2020г. до 23.07.2020г. от
09.10.2020г. до 12.10.2020г. от 16.10.2020г. до 17.10.2020г.,от 20.11.2020г. до
13.12.2020г., от 15.12.2020г. до 17.12-2020г., от 08.01.2021г. до 05.03.2021г. в
размер на 2 024/две хиляди и двадесет и четири/ лева.
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на Р.В.С.,
ЕГН **********, сумата
в размер на 10 /десет/ лева представляваща внесена по делото ДТ.
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на
адв. Г.Г.М.,***, със съдебен адрес ***3
на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съобразно уважената част на иска в размер на 168
лв.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за разликата от 2 024
до пълния му предявен размер от 10 000 лв., както и за останалите периоди
посочени в исковата претенция.
Решението подлежи на касационно оспорване по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен
състав на Пловдивски административен съд, съгласно чл. 285, ал.1, пр.2 от ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: