№ 307
гр. Варна, 23.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско
дело № 20213001000523 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.274 и следв. ГПК вр. чл.129, ал.3 ГПК и е
образувано по частна жалба на АЙШ. М. М. и Б. ИСМ. М., двамата от гр.Варна, чрез
пълномощника им адв. Мирослава К. от ВАК, против определение №963/02.08.2021 г., с
което е прекратено производството по т.д.№394/2021 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Жалбоподателите твърдят, че актът на съда е незаконосъобразен, тъй като имат
правен интерес от водене на искове за нищожност и не е налице забраната по чл.299 от ГПК.
Предявената частна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВОС е образувано по предявени от жалбоподателите срещу
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище гр.София, искове за прогласяване на
нищожност на клаузи от договор за ипотечен кредит от 21.02.2008 г. като договорени в
нарушение на закона или поради наличие на неравноправни клаузи и нищожност на
споразумения към него, както и на договор за рефинансиране на ипотечен кредит от
29.09.2012 г. Правният интерес от предявените искове за нищожност е обоснован с
твърдения за предприето спрямо ищците принудително изпълнение на задължението,
резултат от нищожните клаузи.
От извършената от първоинстанционния съд служебна проверка и приложените по
делото доказателства се установява, че жалбоподателите са били страна в заповедно
производство по ч.гр.д. № 2917/14г на РС – Ямбол, по което е издадена заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, за дължими суми по договор за рефинансиране на
ипотечен кредит № НL 57584 от 29.09.2012 г., но не са подали възражение по чл.414 от ГПК.
Издадената заповед за незабавно изпълнение №1820/07.11.2014г. е била оспорена само от
друг длъжник, по чиято молба за приемане на възражение по реда на чл. 423 ГПК е
образувано в.ч.гр.д.117/2015 г. на ОС–Ямбол. От мотивите на определението на въззивния
състав, с което възражението на другия длъжник е било прието се установява, че на АЙШ.
М. М. и Б. ИСМ. М., към момента на постановяване на това определение е била връчена
издадената заповед за изпълнение и въз основа на нея е образувано воденото срещу
жалбоподателите принудителното изпълнение.
1
С оглед датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение – 07.11.2014 г.,
съдът намира, че към момента на подаване на исковата молба са пропуснати редовните и
извънредни способи за оспорването на заявения от кредитора дълг.
Целта на заповедното производство е по надлежния ред да бъде установено дали
вземането е спорно, което може да стане както при предявен от длъжника отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, така и по предявен иск по чл.422 ГПК от кредитора.
След изтичане на срока по чл. 414, ал.2 ГПК, възможността за възражение на длъжника се
преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането
произтича от нищожен договор е недопустим.
Стабилизирано на заповедта за незабавно изпълнение, изключва установяването на
каквито и да е обстоятелства, които представляват основания на правоизключващи
възражения, в това число искове за нищожност на основанието за възникване на
кредивтното правоотношение. Единствената допустима защита е по реда на чл.424 ГПК,
която предполага новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, каквито не се
сочат в исковата молба.
Действително наред с договора за рефинансиране, въз основа на който е издаденна
заповедта за незабавно изпълнение, жалбоподателите са въвели и като предмет на иска си,
предхождащите договори и допълнителни споразумения, но са изложили, че формирания
въз основа на тях дълг е бил изцяло погасен при рефинансирането договора от 29.09.2012 г.,
чиято действителност както се посочи е неоспорима. Ето защо съдът намира, че за
жалбоподателите не е налице правен интерес от установяване на недействителност на части
от първоначалния договор и допълнителните споразумения към него, тъй като дълга по него
е изцяло погасен с договора за рефинансиране, по отношение на който иск за нищожност е
недопустимм
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, поради което частнната жалба, следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на АЙШ. М. М. и Б. ИСМ. М., двамата
от гр.Варна, чрез пълномощника им адв. Мирослава К. от ВАК, против определение
№963/02.08.2021 г., с което е прекратено производството по т.д.№394/2021 г. по описа на
Варненски окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд
на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2