РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 38/11.1.2022г.
гр. Пловдив, 11.01. 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора
Калоян Димитров като разгледа докладваното
от съдия Дичева КАНД № 2879 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р.В.П.,
ЕГН **********,***, против решение № 1532/2021 г. по АНД № 4508/2021 г. по
описа на ПРС.
Претендира се отмяна на решението на РС
- Пловдив, като неправилно и незаконосъобразно, както и на потвърдения с него
електронен фиш, като се излагат съображения за неправилна правна квалификация
на нарушението и нарушение правата на защита на касатора.
Оплакванията по
касационната жалба, в по-големия си обем, повтарят доводите от жалбата пред
първата инстанция.
Претендират се
разноски по делото.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. По делото е постъпило становище от адв.
Г., в което излага съображения по съществото на спора.
Ответната страна в производството – ОД на МВР
– Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Представя се становище по основателността на
жалбата и се претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата основания,
констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения
законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел
пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
състав и не следва да се повтаря. Първоинстанционният
съд е изложил подробни мотиви, в които е обсъдил коректно събрания доказателствен материал и му е дал правилна и обективна
оценка, като законосъобразно е счел, че е налице осъществено нарушение по Кодекса за застраховането, за
което жалбоподателката П. законосъобразно е била и санкционирана с
издадения електронен фиш в качеството ѝ на собственик на автомобила, с
който е осъществено нарушението. Наложената на жалбоподателя глоба е в размер,
съобразен с предвиденото в чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ. Изтъкнато е, че санкционната норма препраща към
нарушението, извършено от собственик, какъвто безспорно е Р.В.П., предвид
приложената по административната преписка справка за собственост на превозното
средство, посочено в електронния фиш. Видно е и, че първоинстанционният
съд е отговорил и на всички формулирани възражения от жалбоподателя в жалбата
му срещу електронния фиш.
В сезиращата съда касационна жалба са развити
възражения, идентични с тези, заявени пред първоинстанционния
районен съд, които са подробно обсъдени и приети за неоснователни.
Касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и
доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите
за отговорността на касатора факти са установени в
пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е
изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на касатора
деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата
инстанция.
Правилно и в съответствие със събраните
писмени доказателства по делото, ПРС е приел, че в случая е достатъчно да се
докаже, че процесното МПС е собственост на жалбоподателката и няма сключен договор за гражданска
отговорност. За да се издаде ЕФ съгласно чл.638, ал.4 от КЗ, следва да бъде
установено и управлението на МПС, което също е сторено в настоящия случай – в процесния ЕФ изрично е вписано, че управлението е
установено посредством АТСС TFR1- М 511.
Всичко това, както правилно е приел и ПРС, налага извод, че в деня и часа на
установяване на нарушението, автомобилът, собственост на жалбоподателката,
е бил управляван и не е имал сключена и действаща, валидна застраховка
"ГО" за него. Последното сочи на виновно осъществен от водача състав
на административно нарушение на нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което правилно е била ангажирана отговорността на
водача/касатора. Според чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно
от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на МПС, да сключи застрахователния договор. Според приетите по
делото доказателства, касаторът е регистриран като
собственик на автомобила посочен в ЕФ, по отношение на който автомобил не са
ангажирани доказателства, че е спрян от движение. При това положение, за касатора, в качеството му на собственик на МПС,
регистрирано в Р България и неспряно от движение, е налице задължение да сключи
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, съгласно изискването на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съответно, неизпълнението на задължението за
сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е административно нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което нарушение е предвидено наказание глоба в
размер от 250 лева.
От своя страна, чл. 638, ал. 4 от КЗ е категорична, че когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на
собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1.
В този смисъл ПРС е постановил едно валидно,
допустимо и правилно решение, което следва ад се остави в сила.
С оглед изложеното, настоящият касационен
състав приема, че изложените в касационната жалба възражения се явяват изцяло
неоснователни и решението, с което се потвърждава процесния
електронен фиш, следва да се остави в
сила като правилно и законосъобразно.
При извършената служебно проверка от страна
на настоящия съд по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
При този изход на делото следва да се
присъдят на ОДМВР Пловдив разноски в
размер на 80 лв., представляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо
от АПК, Административен съд –
Пловдив, XXVI състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1532 от 27.09.2021
г., постановено по АНД № 20215330204508 по описа на Районен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА
Р.В.П., ЕГН **********,***,
да
заплати на ОДМВР Пловдив разноски в
размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: