№ 11700
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ П. ЛАЛОВСКА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ЛАЛОВСКА Гражданско дело
№ 20211110169905 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Ищецът ЗД „Бул Инс“ АД твърди, че на 07.10.2018г., в гр. Перник, било
реализирано ПТП, в резултат на което били причинени щети на л.а. марка „Киа“, модел
„Соренто“, с рег. № РК 8521 ВМ. В качеството си на застраховател по договор за
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на
виновния за ПТП водач – ответника С. К. С. ищецът заплатил на собственика на
увреденото имущество сума в размер 322.36 лева. Твърди, че виновният за ПТП водач
– ответникът С. К. С. напуснал мястото на настъпването на ПТП, поради което във
връзка с чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за ищеца – застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ възникнало регресно право за
заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25
лева. Ищецът моли съдът да му присъди сумата 347.36 лева, ведно със законни лихви.
Претендира разноски.
Ответникът С. К. С. в срока по чл. 131 ГПК не депозира писмен отговор на
исковата молба и не заявява становище по иска. В хода на делото представя
доказателства за плащане.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ :
Предвид нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят по договор за
1
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ има право
да получи от застрахования-делинквент заплатеното на пострадалото лице
застрахователно обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато
делинквентът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в
случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
Предвид липсата на възражения от страна на ответника, че били налице
изключенията по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, а и на доказателства в тази връзка, тежестта за
което на основание същата норма се носи от ответника, съдът намира, че от събраните
по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, както и от извънсъдебното
признание на ответника, посредством извършеното в хода на делото плащане на
претендираната от ищеца сума, по делото е доказан фактическият състав на вземането
на ищеца-застраховател по същата норма.
Видно от представената по делото в оригинал разписка №
0200016568545713/07.09.2022г., след завеждане на исковата молба в съда, ответникът
заплатил на ищеца претендираната по настоящото дело сума от 347.36 лева,
включваща платеното от застрахователя обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Последното обстоятелство изрично се признава от
ищеца с депозираната по делото молба с вх. № 195373/20.09.2022г.
При съобразяване на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът приема, че вземането
на ищеца за главница в размер на 347.36 лева е погасено чрез извършеното в хода на
делото плащане на сумата. Ето защо искът по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ следва да бъде
отхвърлен, поради извършеното в хода на делото погасяване.
По разноските:
По делото се установява, че на 11.07.2019г. ищецът отправил до ответника
покана за плащане на главницата по процесната щета № ********** в размер на 347.36
лева, но пощенската пратка се върнала с удостоверяване, че не била потърсена от
получателя. Съдът намира за неоснователни поддържаните от ответника възражения,
че незабавно, получавайки исковата молба, платил претендираната от ищеца сума,
предвид на което не бил дал повод за завеждане на делото. Напротив – исковата молба
била получена от ответника на 28.04.2022г., като ответникът заплатил претендираната
по делото сума повече от 4 месеца по-късно. По аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, макар и
ответникът да не е оспорвал иска и да е погасил претендираното с исковата молба
вземане, същият е станал причина за завеждане на делото. Ето защо ответникът следва
да понесе разноските по иска, макар и същият да бъде отхвърлен поради погасяването
му в хода на процеса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, по горните мотиви на съда, на
2
ищеца следва да бъдат присъдени 165 лева – разноски по делото, от които 50 лева -
заплатена по делото държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 15
лева – държавна такса за разглеждане на частна жалба.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, срещу С. К. С.,
ЕГН **********, иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата 347.36 лева, представляваща
платено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил марка „Киа“,
модел „Соренто“, с рег. № РК 8521 ВМ, настъпили в резултат на реализирано на
07.10.2018г. ПТП, в гр. Перник, поради извършено в хода на делото погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. К. С., ЕГН **********, да заплати
на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* сумата 165 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3